Дерегистрация по ЗДДС и командировъчни разходи

Коментари
Облагане на наличните активи при дерегистрация по ЗДДС и определяне на основата за начисляване на данъка

 

 

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 

При определени обстоятелства регистрираните по ЗДДС лица подлежат на дерегистрация; след извършването на която те губят правото да начисляват ДДС и да приспадат данъчен кредит. Прекратяването на регистрацията е уредено в глава десета (чл. 106 - 111) от ЗДДС и в глава четиринадесета (чл. 77) от ППЗДДС.

Целта на материала е да се разгледа:

-         облагането на наличните активи при дерегистрация по ЗДДС и
-         определянето на основата за начисляване на данъка.
 

Коментира се Решение на СЕС от 8 май 2013 г. по дело C-142/12.

Данъчно третиране на разходите за командировки по реда на ЗКПО и ЗДДФЛ
 
 
Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
 
 
Едни от най-често срещаните разходи във всяко предприятие са разходите за командировки.
 
Затова въпросите, свързани с правилното им отчитане, засягат широк кръг лица.
 
На база на съществуващата съдебна и данъчна практика в три последователни броя на списанието, ще се акцентира на различни особености при отчитането на разходите за командировки, несъобразяването, с които може да доведе до:
-         непризнат разход за дружеството за целите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) или
-         облагаем доход при физическото лице за целите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), независимо, че изплатените дневни командировъчни пари не превишават двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
 

В настоящият брой се анализира специалната разпоредба на чл. 33 от Закона за корпоративното подоходно облагане - Разходи за пътуване и престой, регламентираща специфичните изисквания, на които следва да отговори разходът за командировки, за да бъде признат за данъчни цели.

 

Относно съдебната практика по чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК



Александра Атанасова, адвокат

 
 
Разпоредбите съдържащи се в чл. 122 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) дават възможност на органите по приходите да установят с приблизителна точност данъчната основа за облаганe със съответните данъци, предвидени в материалното данъчно право.
 
Ревизията по чл. 122 от ДОПК може да бъде извършена както на юридически, така и на физически лица, но преобладаваща е практиката на ревизии по чл. 122 от ДОПК на физически лица.
 
Целта на материала е да се разгледат съдебни решения на ВАС, за да се получи представа за съдебната практика при обжалване на ревизионните актове, които са издадени при ревизии по чл. 122 от ДОПК на физически лица.