Промени ЗДДС и ДОПК

ЗДДС. Документиране на износ
ЗДДС. Въпрос. „X” АД възнамерява да осъществи износ на своя продукция. Неговият клиент превежда на 18 ноември 2013 г. по сметка цялата стойност на сделката. Към 18 ноември изделията, които са предмет на износа, са произведени и заскладени в склад готова продукция. Транспортът е за сметка на клиента и по негово желание ще се осъществи през м. декември, т.е. митническата декларация ще е с дата декември.
 
Въпроси:
 
  1. С каква дата „Искър” АД трябва да издаде фактурата за износа?
  2. Има ли проблем, ако датата на фактурата за износ е през м. ноември 2013 г., а митническата декларация е с дата от м. декември 2013 г.?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на транспортна услуга
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество – посредник по превози на товари, организира за свой клиент – българско дружество, транспортирането на стоки от България към трета страна чрез сухопътен и воден транспорт. Дестинацията на сухопътния превоз е България – Холандия и е възложена на българска транспортна фирма. Водният транспорт от Ротердам до пристанище в САЩ се осъществява от холандска фирма.

Българското дружество – посредник, организира транспортирането на стоки на свои клиенти и в обратната посока – воден транспорт от трета страна до Холандия и сухопътен превоз от Холандия до България. Българската транспортна фирма начислява ДДС 20% върху стойността на автотранспорта в рамките на Европейския съюз и в двете посоки. За транспортните услуги от България до трета страна дружеството – посредник издава фактура към своя клиент - българско дружество, което възлага транспорта на стоките до третата страна, като прилага ставка 0% на основание чл. 30, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 23, ал. 3 от ППЗДДС.
 
Въпросът е: Има ли основание българската транспортна фирма – превозвач на стоките от България до Холандия и обратно да начислява ДДС със ставка 0% във фактурите, които издава към дружеството - посредник като възприема превоза като част от транспорт от България до трета страна и обратно? Ако съществува основание за прилагане на нулева ставка, какви документи трябва да представи дружеството -посредник на транспортната фирма, която осъществява сухопътния превоз, за да докаже, че стоките са с крайна/начална дестинация „трета страна”?

 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Продажба на туристически пакет
ЗДДС. Въпрос. През 2013 г. туроператор А е получил предварително плащане от туроператор В от Дания за доставка на туристически услуги за периода май - септември 2013. Тъй като полученото плащане не може да се обвърже с конкретна облагаема доставка, а е някакво предварително плащане свързано с целия туристически сезон от май до септември, може ли туроператор А да не начисли ДДС за получената сума като се обоснове с Указание 91-00-141/08.06.2012 г. на МФ, в което се казва „...предвид обстоятелството, че заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като авансово плащане и не обуславя изискуемост на ДДС за размера на плащането”? Съответно при всяко пристигане на туристическа група от Дания в периода май - септември, туроператор А издава фактури за фактическите нощувки, трансфери и допълнителни мероприятия, начислява ДДС, признава приход и приспада съответната част от предварителното плащане. 

Вторият ми въпрос е: След приключване на сезона е останала неусвоена сума от полученото предварително плащане. Туроператорите се договарят, че тази сума няма да се връща, а ще остане като предварително плащане за сезон 2014 г., но отново не може да се свърже с конкретна услуга /например настаняване, трансфер или мероприятия/. Следва ли в края на 2013-та година да бъде внесен ДДС за сумата останала като предварително плащане за 2014 или може към края на 2013 да не се начисли ДДС, а това да се прави през новия сезон на 2014 година, когато при пристигане на туристите вече се знае колко ще е стойността на настаняването, трансфера и допълнителните мероприятия?

 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на доставка на услуга (строителна механизация) като съпътстваща доставка

ЗДДС. Въпрос. Прочетох внимателно материала „Основа и съпътстваща доставка за целите на ЗДДС” от броя на списанието за м. ноември 2013 в частта - „съпътстваща доставка“ и имам един практически въпрос, на който бих искала да получа отговор. Има сключен договор между гръцка фирма, регистрирана по ЗДДС в Гърция – Продавач и българска фирма, регистрирана по ЗДДС в България - Купувач. Предметът на договора е описан както следва:

  1. Продажба от Продавача на Купувача на: 10 000 тона натрошен камък
  2. За целите на настоящия договор Купувачът възлага и Продавачът приема да извършва услуги със строителна механизация- багер както следва:
  3. Цена - 200 ЕUR за работен ден.
  4. Други клаузи - накратко:
-         Използваното гориво е за сметка на Продавача.
-         Плащане за услуги със строителна механизация се осъществява в съответствие с действително отработени дни и след одобряване на протокол - график за отчетния период и фактура за извършените услуги със строителна механизация.
-         Материалите ще се транспортират от Гърция за България за сметка на Купувача.
-         За плащане: Аванс -... ЕUR; Остатъкът от плащането както и плащане за услуги със строителна механизация - до .. дни.

 

Дали според българския закон доставката на услуга – строителна механизация може да се третира като съпътстваща доставка на ВОП на инертен материал след като цените са уговорени отделно? В случай, че тази услуга трябва да се третира отделно - дали тази услуга се смята за свързана с недвижим имот и би трябвало да е облагаема в Гърция или тя спада към общия случай на услугите и ще е облагаема в България (чл. 82 от ЗДДС)?
 

 

 Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Третиране на върнати за ремонт дефектни двигатели на българско дружество от латвийско дружество
ЗДДС. Въпрос: Българска фирма "Алфа" АД произвежда двигатели, които продава на латвийската фирма "Бета". През м. май 2013  г. Алфа осъществява  ВОД за 5 бр. двигатели като получател е фирма "Бета" - Латвия. Двигателите са дефектни и е фирма "Бета" ги връща един по един за ремонт в България на "Алфа" АД през август , като всички разходи по транспорта и ремонта на двигателите са за сметка на "Алфа" АД. За движението на двигателите между Латвия и България се издават само товарителници и фактури за транспорта (получател фирма „Алфа” АД).

Върнатите двигатели от Латвия за България не представляват ВОД, отремонтираните в България двигатели  и изпратени в Латвия (само с товарителница) също не са ВОД, но въпреки това някоя от двете фирми дължи ли ДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗКПО. Третиране на услуга със строителна механизация от чуждестранна фирма

ЗКПО. Въпрос. Има сключен договор между гръцка фирма – Продавач и българска фирма - Купувач. Предметът на договора е описан както следва:

  1. Продажба от Продавача на Купувача на: 10 000 тона натрошен камък.
  2. За целите на настоящия договор Купувачът възлага и Продавачът приема да извършва услуги със строителна механизация - багер както следва:
  3. Цена - 200 ЕUR за работен ден.
  4. Други клаузи - накратко:

-         Използваното гориво е за сметка на Продавача.

-         Плащане за услуги със строителна механизация се осъществява в съответствие с действително отработени дни и след одобряване на протокол - график за отчетния период и фактура за извършените услуги със строителна механизация.

-         Материалите ще се транспортират от Гърция за България за сметка на Купувача.

 

Тази услуга би ли могла да се причисли от приходните органи към услуга “наем на техника” и да се търси облагане с данък при източника по реда на ЗКПО?

 


Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Третиране на разходи за ремонт на дефектни двигатели

ЗКПО. Въпрос: Българска фирма "Алфа" АД произвежда двигатели, които продава на латвийската фирма "Бета".  През м. май 2013  г. Алфа осъществява  ВОД за 5 бр. двигатели като получател е фирма "Бета" - Латвия. Двигателите са дефектни и е фирма "Бета" ги връща един по един за ремонт в България на "Алфа" АД през август , като всички разходи по транспорта и ремонта на двигателите са за сметка на "Алфа" АД. За движението на двигателите между Латвия и България се издават само товарителници и фактури за транспорта (получател фирма „Алфа” АД).


Разходите за ремонта на двигателите данъчно признати ли са за фирма "Алфа" АД ?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Определяне на размера на командировъчните пари на шофьор при международен превоз

ЗДДФЛ. Въпрос. Имам следният въпрос – как се изчисляват броя дни в командировка на шофьор товарен автомобил - международен превоз? Случаят е следният – шофьор единична езда тръгва от България на 18. 01. 2013 и се прибира в България на 21.02.2013г. През това време е изминал общо километри 6233, от които зад граница – 5573 км. От тях с товар 5020 км., а без товар 553 км. Автомобилът е натоварен от 20 до 30 тона и е с пробег до 600 х.км. Ще бъда благодарна, ако отговорът Ви бъде илюстриран и практически.


Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Третиране на доход от наем, изплащан от посолство
ЗДДФЛ.  Въпрос. Физическо лица отдава под наем  собствен апартамент на посолство на страна извън Европейския съюз за 1500 лева месечна наемна цена. Парите се превеждат всеки месец  от посолството  по банкова сметка на физическото лице. Въпрос: Кой трябва да внася авансовия данък по чл. 44, ал. 1 от ЗДДФЛ, физическото лице или посолството? Какъв  статут имат чуждестранните  посолства в България? Трябва ли физическото лице да издава документ за придобития доход от наем съгласво чл. 9,  ал. 2 от ЗДДФЛ?
 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
 
 
ЗДДФЛ. Данъчно третиране на лица със статут на бежанец при облагане на лихви

ЗДДФЛ. Въпрос. Как се третират според СИДДО следните граждани пребиваващи на територията на България по отношение данък при източника при облагане на лихвени плащания по открити банкови сметки в страната:

-         чужденец със статут на бежанец;

-         чужденец с хуманитарен статут на пребиваване;

-         чужденец с статут на разрешение за убежище?

Това ни е необходимо в ежедневната работа при срещи с такива клиенти.

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант