Промените в законодателството 2014 г. ГДД по чл. 92 2013 г.

Въпроси-отговори
ЗДДС. Относно третиране на невърната присъдена стока
ЗДДС. Въпрос. През 2011 година дружеството сключва  договор за съхранение на селскостопанска продукция  с фирма - собственик на складове. Складът поради задължения на собственика е продаден чрез публична продан на трето лице, като при въвода във владение е запорирана и намиращата се там селскостопанската продукция.
Дружеството завежда дело, като съдът присъжда да се върнат 1600 тона селскостопанска продукция, т.е със 200 тона по-малко. За 1600 тона слънчоглед е изваден изпълнителен лист. Съдия - изпълнителят връща 1200 тона селскостопанска продукция (само с това количество разполага осъденото лице). За разликата от 400 тона той събира левовата равностойност и я връща на дружеството. Ответникът обжалва пред ВКС, като решението се очаква през 2014 г.
Въпросите са:
  1. От гледна точка на ЗДДС как следва да се третират тези 400 тона селскостопанска продукция – като липса или като прехвърляне на собствеността на третото лице?
  2. Дължи ли се ДДС на възстановената сума от съдия - изпълнителя?
  3. Ако се дължи кога се дължи, като се има предвид обстоятелството, че сумата е преведена на 29. 11. 2013 г.?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Отчитане на фактури, издавани от установени в Германия данъчно задължени лица, с начислен германски ДДС
ЗДДС. Въпрос. Дружеството е с основен предмет на дейност – сухопътен превоз на пътници по разписание в страната и чужбина. Регистрирано е по ЗДДС в България.
От м. октомври 2013 г. има данъчна регистрация по ДДС в Германия - за да ни бъде издадено разрешително за маршрутните разписания и съгласно немското законодателство по ЗДДС за всеки пътник пропътувал разстоянието от границата на Германия до крайно местоизвозване в Германия се дължи ДДС. Справка - декларацията се подава в Германия. В м. октомври справка - декларациято по ДДС е „0”, а за м.ноември е деклариран 117,65 EUR за възстановяване. Сумата е възстановена по банковата ни сметка в евро в България. Въпросите ни са:
  1. Следва ли немските фактури за горива, материали и услуги да се включват в дневниците по ДДС, които създаваме в България.
  2. И ако е „да” – как следва да се осчетоводят – като сделки „с” или „без” право на ДК, с Протоколи по чл.117 или без?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно регистрация по ЗДДС на физическо лице
ЗДДС. Въпрос. Физическо лице отдава два апартамента под наем за 3 500 лв. месечна наемна цена през 2013 г. В годишен аспект доходите от наем възлизат на 42 000 лв., като сумата действително е получена по банков път от лицето. Същото физическо лице има сключен граждански договор за консултантски услуги  с юридическо лице за 35 000 лв.; сумата е изплатена през 2013 г. на лицето по банков път. Физическото лице не е самоосигуряващо се лице. Подлежи ли физическото лице на задължителна регистрация по ДДС съгласно чл. 96 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗКПО. Относно третиране на доходи от придобити дялове в чуждестранно юридическо лице

ЗКПО. Въпрос. Българско ООД - „Х” придобива дял от английско юридическо лице – „Y” Ltd .  Въпросите са:

 

1.      След като българското дружество получи дивиденти от английското (обложени с данък във Великобритания), какво е третирането им в България? Предполагаме, че при формирането на данъчната печалба се изключват от облагаемия резултат. Така ли е?

 

2.      Българското ООД има двама съдружници - български граждани и местни физически лица за България. При определянето на  неразпределената печалба на „Х” ООД с оглед на разпределянето на  дивиденти за физическите лица и облагането им с 5% данък в България, включва ли се в тази неразпределена печалба полученият дивидент от „Y”Ltd.?

 

3.      Ако „Х” ООД  реши да продаде дела си в „Y”Ltd как ще се обложи и къде за тази сделка? Продажбата ще се извърши във Великобритания.

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант