Промените в ППЗДДС и Приложение № 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г.
ЗДДС. Относно правото на данъчен кредит при лизингов договор за лек автомобил с опция за придобиване на собствеността
ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ЗДДС през 2014 г., ползва лек автомобил на основание сключен през 2013 г. лизингов договор с опция за придобиване на собствеността. Дейността на дружеството-лизингополучател е извършване на консултантски услуги и лекият автомобил се използва за посещение на клиентите на място в офисите им. На основание клаузи в лизинговия договор и предвид намерението на лизингополучателя да придобие собствеността в края на лизинговия период, автомобилът е заведен като дълготраен материален актив. В тази връзка възникват следните въпроси:
- Може ли дружеството-лизингополучател да ползва данъчен кредит по фактурите за месечните лизингови вноски, издадени след датата му на регистрация по ЗДДС?
- Може ли дружеството-лизингополучател да ползва данъчен кредит по фактурите за гориво, техническо обслужване и друга поддръжка за лекия автомобил за периода от датата на регистрацията му по ЗДДС до датата на реализиране на опцията за придобиване на собствеността?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Определяне на местоизпълнение на доставка
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ДДС, извършва покупка на стока от гръцко дружество, регистрирано по ДДС в Гърция. След това продава стоката на руско дружество. Стоката се изнася директно от Гърция за Русия. В митническите документи от Гърция е посочен износител – гръцката фирма и получател – руската фирма. Какъв е характерът на доставките и задълженията за ДДС на българското дружество? Възможно ли е българското дружество при така описаната ситуация да прави оборот за регистрация в Гърция?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно възможност за третиране на доставка на стоки в рамките на ЕС като тристранна операция
ЗДДС. Въпрос. Българско търговско дружество купува през ноември 2013 г. 750 бр. дънки от доставчик с ДДС номер, издаден в Кипър. Първоначалната информация по отношение на движението на стоката е, че при покупката тя се намира в склад в Италия. Същия месец 280 бр. от дънките се продават на клиент с немски ДДС №, а на 03. 12. 2013 г. се продават на същия клиент още 390 броя. През ноември покупката на дънките е осчетоводена като ВОП, на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и тъй като стоките не се употребяват на територията на България и придобиването не е обложено в Германия, за това ВОП не е ползван данъчен кредит. Впоследствие българското търговско дружество получава транспортни документи от спедиторската фирма, показващи, че стоките са транспортирани директно от Кипър до Германия, като за този транспорт българското дружество е получило и инвойс от спедитора.
- Как следва да бъдат да бъдат отразени покупката и продажбата на дънките след като става ясно, че се транспортират директно от кипърския доставчик до немския клиент?
- В случай че при тези обстоятелства е налице тристранна операция, в която българското дружество е посредник, каква корекция следва да се направи на неправилно отразената покупка като ВОП по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и на продажбите, отразени като доставка по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно класифициране на доставки на финансова институция
ЗДДС. Въпрос. Възложител - финансова институция и изпълнител - юридическо лице (търговец, който не е финансова институция), който изпълнява следните услугите на възложителя срещу възнаграждение:
- посреднически услуги, като самостоятелно търси и насочва нови клиенти на възложителя при предлагането на следните кредитни продукти на възложителя: кредити на микро, малки и средни предприятия; ипотечни кредити на физически и юридически лица; репо на финансови инструменти за физически и юридически лица;
- предоставяне на микрокредити на физически лица с правомощието за отпускането им след одобряване от възложителя, да подписва договорите за микрокредити и съпътстващите ги документи, както и да администрира вече отпуснати кредити от името на възложителя.
Описаните по-горе услуги освободени доставки ли са, съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС?
ЗДДС. Относно документиране на транспорт на стоки по чл. 163а от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Дружество извършва доставки на стоки по приложение № 2, част ІІ към чл. 163а от ЗДДС. Цената на стоката по договор е франко склада на получателя. Доставката се извършва със собствен и нает транспорт. Следва ли стойността на транспорта да се отдели от общата цена и да се фактурира отделно като се начисли ДДС във фактурата, или общата стойност на доставката се документира по чл. 163в от ЗДДС?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на услугата “приемане на опасни отпадъци за последващо третиране”
Дружеството има разрешителни за дейности с отпадъци съгласно ЗУО: Т-транспортиране, R13 - Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите по оползотворяване, D15 - Съхраняване до извършването на някоя от дейностите по обезвреждане.
ЗДДС. Въпрос. Дружеството извършва услугата “приемане на опасни отпадъци за последващо третиране” на юридически лица срещу възнаграждение. Услугата включва:
1. Приемане на опасни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците и ЗДДС и транспортиране до складовата база на дружеството;
2. Съхранението им в складовата база на дружеството (от един месец до три години), по време на което се изследват, сортират, пакетират и се разпределят за обезвреждане или оползотворяване;
3. Предаване на отпадъците за последващо обезвреждане или оползотворяване (съгласно предписанията на контролиращите органи) на лицензирани инсталации в страната или в страна членка на ЕС.
Определена е обща цена на услугата, в т.ч. и за последващото обезвреждане/оползотворяване на отпадъка от други дружества. При приемане на опасните отпадъци издаваме фактура за услугата. Съответно разходите за последващо обезвреждане/оползотворяване са за сметка на дружеството. Опасните отпадъци се приемат по код на отпадъка, съгласно Наредба № 3 за класификация на отпадъците. Независимо от това, при приемане на отпадъците ние нямаме информация за тяхното конкретно съдържание и свойства, както и за начина на бъдещото обезвреждане/оползотворяване (от един месец до три години след приемането им).
Как е правилно да класифицираме услугата “приемане на опасни отпадъци за последващо третиране” от гл.т. на ЗДДС, в частност чл. 163а от ЗДДС в следния случай:
- приемаме 10 т. опасни отпадъци с код ХХХХХХ* (т.1),
- съхраняваме 10 т. опасни отпадъци в складовата база на дружеството една година (т.2),
- след което (т.3): 5 т. се обезвреждат чрез наземно депониране; 3 т. се обезвреждат чрез наземно изгаряне в инсинератор, при което не се получават суровини за производство на крайни продукти или крайни продукти; 2 т. се оползотворяват като гориво за получаване на енергия.
Дружеството има разрешителни за дейности с отпадъци съгласно ЗУО: Т-транспортиране, R13 - Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите по оползотворяване, D15 - Съхраняване до извършването на някоя от дейностите по обезвреждане.
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно възможност за продължаване на номерацията на фактури след регистрация по ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Дружество, което е регистрирано в СГС през 2003 г. и впоследствие в ТР на АВ се регистрира по ЗДДС едва през 2014 г. През 2003-2006 г., дружеството е издавало т. нар. неданъчни (обикновени) фактури. От 01. 01. 2007 г., във връзка с изискванията на ЗДДС, дружеството е започнало да издава фактури с 10-разряден номер, без да начислява ДДС, като е започнало от номер 0000000001. Въпросът ми е, сега, през 2014 г., след регистрирането си по ЗДДС, дружеството може ли да продължи номерацията на фактурите си или отново трябва да започне от номер 0000000001?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно отразяване на дебитна нота
ЗДДС. Въпрос. Дружество „Х“ ЕООД с номер по ЗДДС: BG... продава собствена продукция на „О&К“Германия с VAT номер: DE..... по фактура № 000000.../5.11.2013 г., отчетена като ВОД в дневника за продажби за м. 11. 2013 г. и в декларация VIES. Продукцията се получава от „О&К“и фирмата преетикира всички получени бройки, поради неточности и грешки в етикетите, поставени от „Х“ ЕООД. За тази услуга „О&К“ издава дебитна нота на „Х“ ЕООД, в която са записани бройките – 216 и цената на услугата (181 €), която „Х“ ЕООД трябва да плати. Въпросът ми е как трябва да се отрази тази дебитна нота за целите на ЗДДС?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно регистрация по ЗДДС при доходи от чужбина за изследване на лекарство
ЗДДС. Въпрос. Физическо лице получава доходи от юридическо лице, регистрирано във Виена (Австрия), за проучване и изследване на лекарство, като сумите ще надвишат 50 хил. лв. Трябва ли физическото лице да се регистрира по ЗДДС?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
