Промените в ДОПК и вземания

Въпроси-отговори

ЗДДС. Въпрос. Относно издаване на протокол по чл.117, ал. 2 от ЗДДС от купувач на зърно

ЗДДС. Въпрос. Дружество търгува със стоки по Приложение № 2 на чл. 163а от ЗДДС. На 05. 02. 2014 г. превежда авансово на доставчик сума за доставка на зърно. Получаваме фактура със същата дата и издаваме протокол, с който си самоначисляваме ДДС. На 20. 02. 2014 г. доставката на стоката е осъществена и доставчикът ни издава фактура за стойността на зърното минус аванса, при което се получава данъчна основа нула. Следва ли да се издаде протокол към фактурата от 20. 02. 2014 г. с данъчна основа нула и ДДС нула?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно прилагане на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Миналата година бях изпратила запитване относно приложението на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, кои са основните дейности по т. 1 - 4 от същия член сс следното съдържание:

“ Тъй като препратката на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС е към тези текстовете на т. 1- 4 за основни дейности, моля изчерпателно да ни дадете разяснение, кои са дейностите по чл. 70, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от ЗДДС.

Според нас, ние попадаме в дейности по т. 2 – продажба на леки автомобили, дейност по т. 3 - продажба на резервни части и услуга – вложен труд без значение дали са за леки или товарни автомобили, дейност по т. 4 – продажба на масла (които ние класифицираме, че могат да са за леки автомобили, защото ние не знаем къде ще бъдат вложени след продажбата им).

Оборотът ни от дейност продажби на леки автомобили е 20%, сервиз (резервни части и труд) – 35% и продажби на моторни масла и течност за чистачки – 45%.

Следователно оборотът за 12 месеца назад от дейности по чл.70, ал.2, т.1-4 е над 50 % от общия ни оборот.

Ако правилно сме класифицирали дейността си, следователно след 01.01.2013 година за придобити, наети и експлоатирани от нас леки автомобили ДМА за нашата основна дейност, ще имаме право на данъчен кредит при покупката, наема и експлоатационните разходи, дори ако с тях извършваме и други дейности извън основната, така ли е?"

Във връзка с излязло разяснение на НАП № М-24-31-111 от 02.09.2013 г., моля отново да отговорите на въпроса ми, може би вече след като има практика, има и повече яснота.

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Данъчен кредит за нощувки на чуждестранните лица по повод монтаж на съоръжение

ЗДДС. Въпрос. Във връзка с монтаж на съоръжение и въвеждането му в експлоатация са командировани чуждестранни лица в България, от фирмата доставчик на съоръжението. В договора между страните е посочено, че сумата за дневни разходи на лицата, в размер на 20 евро е за сметка на българското дружество, както и разходите за нощувки. На основание „Наредба за условията и реда за допускане на командировани чужденци в Р България“ и МСС16, признаваме разходите за дневни и нощувки на чуждестранните лица и ги натрупваме като част от стойността на придобиване на оборудването.

Можем ли да считаме, че тези суми са част от стойността на доставката и монтажа на оборудването и да приспаднем данъчен кредит за реализираните нощувки на чуждестранните лица. Имаме данъчен документ по чл. 114 ЗДДС (фактура от български доставчик).

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно третиране на сконто

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество „Х“ осъществява ВОД и продава собствена продукция на германска фирма. По договор „Х“ за плащане до 20 дни от получаването на продукцията в Германия дава сконто 3% от стойността. Германският клиент не желае да приеме кредитно известие от дужество „Х“ за сконтото и да го осчетоводи. Той приема и изисква от нас задължително кредитни известия, касаещи предмета на доставката, а именно – върната стока от Германия до България и корекция в цени на вече фактурирани изделия. Моите въпроси са :

1. Могат ли НАП да глобят българското дружество, че не е издало кредитно известие за сконтото по ВОД и на какво основание?

2. Според Вас може ли да се приеме, че сконтото не е свързано с предмета на доставката?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Третиране на опция за продажба на удължени гаранции на компютри

ЗДДС. Въпрос. Като компютърна фирма сме доставили компютри от ЕС. Заедно с компютрите, освен стандартните гаранции, са купени и удължени гаранции от производителя. Те са опция и могат да се купят от всеки, притежаващ компютър, като ние при продажбата на такава гаранция предоставяме код за регистрация или регистрираме при производителя свързването на номера на гаранцията с номера на компютъра. Други задължения нямаме.

Гаранциите представляват хартиени пликове, които съдържат код за регистрация и заедно с компютрите са заприходени като стока в склада и са декларирани като ВОП. За тях има инвойси, товарителници и т.н. При продажба се изписват от склада също като стока.

Въпросът е как трябва да се третира продажбата на удължените гаранции: като продажба на стока или предоставяне на услуга по електронен път?

Ако те се продават на клиент от ЕС, това ВОД ли е? Ако е ВОД, с какви документи трябва да се докаже?

Спомням си за едно указание относно софтуера, според което ако той е стандартен, се третира като стока, ако е поръчков - като услуга, но не мога да преценя приложимо ли е в случая.

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно третиране на доставка на стока в Гърция изгоряла по време на траспорт

ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни продава стока на гръцко дружество, като съгласно договора прехвърлянето на собствеността се извършва в нашите складове (EXW съгласно Инкотермс), след което клиентите имат ангажимента за превозването на стоката. При нормална ситуация ние издаваме фактура без ДДС за ВОД, като получаваме транспортния документ, че стоката е получена от тях на територията на Гърция. При последната доставка обаче по време на транспорта настъпва неумишлен пожар на транспортното средство и стоката изгаря заедно с транспортното средство, за което има документи от полицията.

Какви са последствията за нашето дружество от тази ситуация, след като ние няма да притежаваме транспортен документ и да докажем ВОД? Следва ли да анулираме издадената фактура? Какъв е видът на доставката? Следва ли да доначисляваме ДДС за бракуваната стока или тя вече е станала собственост на клиента?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС.Данъчно третиране на доставки, свързани с клон в Гърция

ЗДДС. Въпрос:Българско дружество, регистрирано по ДДС в България, има клон в Гърция, който е регистриран по ДДС в Гърция. Клонът в Гърция има нает склад, като купува материали от Гърция под своя гръцки ДДС номер и произвежда машини. Българското дружество е сключило договор за продажба на машина на гръцка фирма, регистрирана по ДДС. Машината се намира в склада на клона в Гърция. Съгласно договора машината ще бъде продадена и инсталирана в Гърция, като се предвиждат и консултации, обучение за работа с машината, 24 часова сервизна поддръжка, както и гаранционна поддръжка от страна на българското дружество. Клонът не участва в тази сделка.

Какво е данъчното третиране на тази доставка съгласно ЗДДС? Би ли възникнало евентуално задължение за регистрация по ДДС на българското дружество в Гърция, отделно от регистрацията по ДДС в Гърция на клона? Възможно ли е да се продаде машината, без за целите на ДДС да се прехвърли от клона на българското дружество?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗКПО. Деклариране на преотстъпен данък, подлежащ на възстановяване

ЗКПО. Въпрос: Дружество декларира преотстъпен данък по чл. 189б от ЗКПО с ГДД за 2012 г., но до края на 2013 г. не успя да го инвестира в активи, поради липса на средства. Съгласно чл. 173 ал.1 от ЗКПО данъкът е дължим по общия ред на закона за годината,за която е възникнал.
Как ще се отрази като задължение в данъчно-осигурителната сметка , за да го обвърже системата след като постъпи плащането? В новата декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. не е предвиден ред за посоченото обстоятелство?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Деклариране на скрито разпределение на печалбата

ЗКПО. Въпрос. Дружество би искало да декларира начислени суми, имащи характер на скрито разпределение на печалбата в полза на съдружник - физическо лице в Справка 2 на Приложение № 4. Въпросът ни е – кога дължимият данък дивидент върху скритото разпределние следва да се декларира в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО:

- задължителвно ли трябва да се декларира и внася в течение на годината, когато се установява такъв доход или

- това се прави след подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. и попълнено Приложение № 4?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Относно прилагане на чл. 42 от ЗКПО

ЗКПО. Въпрос. Съгласно чл. 42, ал. 1 и 5 от ЗКПО:

- разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

- разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи по ал. 1, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година.

Имайки предвид цитираните алинеи имам следния въпрос: възнаграждения по ДУК за м. декември 2013 г. са изплатени към 31. 12. 2013 г., но осигурителните вноски са внесени до 25. 01. 2014 г. - признат разход ли са за данъчни цел изплатените възнаграждения по ДУК и съответно осигурителни вноски, или с тях трябва да завишим данъчния финансов резултат в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г.

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Частично събиране на обезценено вземане

ЗКПО. Въпрос. Какво следва да бъде третирането през 2013 г. на отчетен счетводен приход по повод частично събиране на изцяло обезценено вземане за продадена стока на клиент, при условие, че не са изтекли пет години откакто вземането е изискуемо и не са налице останалите условия на чл. 37 от ЗКПО? Може ли да обърнем създадената обезценка до размера на събрания приход?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ТЗ. Наследяване на дялове в ООД

ТЗ. Въпрос. Наследниците на починал съдружник, които наследяват дружествените дялове, задължени ли са да участват в дружеството?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат