Подобрение на активи и промоционални игри

Въпроси-отговори
ЗДДС. Относно право на данъчен кредит при преустройство на нает актив
ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни е регистрирано по ЗДДС и извършва дейност – търговия на дребно. През 2013 г. сключва договор за наем с физическо лице - свързано лице, за обект сграда и прилежащ терен. В края на 2013 г. започва преустройство на съществуващата сграда, като на физическото лице - собственик е издадено разрешение за строителство и всички строителни документи се водят на негово име. Целта на преустройството на сградата е да се изгради търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци и аптека. В договора за наема е уговорено, че тъй като преустройството се извършва за нуждите на наемателя, всички разходи по строителството се поемат от наемателя.
 
Дружеството ни има ли право на данъчен кредит по фактури за покупка на строителни материали и услуги, при положение че строителните книжа не са издадени на негово име?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Данъчно третиране при грешно издаден протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Българско данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС, си е начислило данък с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС през м. 01. 2014 г. във връзка с получена доставка на услуга от данъчно задължено лице, регистрирано в държава извън ЕС. През м. 03. 2014 г. българското лице установява, че данъчната основа и съответно начисленият ДДС по този протокол са изчислени грешно, тъй като е приложен валутен курс за щ. д., а е трябвало да се приложи валутен курс за еврото.
-        Как следва да се процедира в случая?
-        Какви документи се издават и как се отразяват в данъчните регистри за м. 03. 2014 г.?
-        Какви са възможните нежелателни последствия за българското лице?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на договор за учредяване на право на строеж
ЗДДС. Въпрос. Собственици на УПИ са учредили право на строеж в полза на търговско дружество. В замяна на правото на строеж те ще бъдат обезщетени с недвижими имоти. Собствениците ще бъдат обезщетени с 163 м2 от общо 1600 м2 разгърната площ. За получените от тях имоти ще доплатят 51 000 лв.  Данъчната оценка на правото на строеж е 260 000 лв., нотариалните такси и данъци са в размер на 8000 лв. Експертната оценка на правото на строеж от лицензиран оценител е 328 000 лв. или 205 лв. на м2.
 
При посочените параметри как ще се определи данъчната основа на жилищата, върху които строителят трябва да начисли ДДС при получаване на авансовото плащане към датата на нотариалния акт? 

 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на услуга по предоставяне на персонал
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма „А“ фактурира на друга българска фирма „В“ услуга почистване на недвижими имоти на територията на Австрия.  Във фирма „А“ са назначени работници по почистването. Във фирма „В“ има само един административен директор. Фирма „В“ е сключила договори за почистване на недвижими имоти – офиси и жилища на територията на Австрия. Фирма „В“ е сключила договори за наем на квартири за настаняване на персонала на фирма „А“. Въпросите във връзка с така оформената сделка са следните:
-        Къде е мястото на сделката?
-        Може ли да се приеме на основание чл. 21 ал. 4 от ЗДДС, че мястото на сделката е Австрия, тъй като недвижимите имоти са на територията на Австрия?
-        Какъв е видът на сделката – услуга по почистването или услуга предоставяне на персонал, като се има предвид, че договорите за почистване са сключени от фирма „В“  и реално тази фирма определя условията на работа?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗКПО. Разходи за издръжка на футболен отбор на името на фирмен клиент
ЗКПО. Въпрос. Тази година служители на фирмата сформираха футболен отбор, който носи името на единствения клиент, който фирмата обслужва. За да участват в мачове, за екипи и други разходи за издръжка на отбора ние получаваме фактури, които се плащат от фирмата.
 
Признават ли се тези разходи за данъчни цели или следва да преобразуваме с тях, в края на годината, финансовия резултат, като разходи несвързани с дейността?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Командироване на лице, което не е служител на командироващото предприятие

ЗКПО. Въпрос. Нашата фирма иска да командирова служител, който няма трудови отношения с нас. Ще бъде използван като преводач на изложение в Германия.

-        Имаме ли право да му изплатим пътни, дневни и нощувки и ще бъдат ли данъчно признат разход по реда на ЗКПО?

-        Каква трябва да е документалната обосновка на разхода за целите на ЗКПО?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

ЗДДФЛ. Третиране на услуга по предоставяне на персонал

ЗДДФЛ. Въпрос. Българска фирма „А“ фактурира на друга българска фирма „В“ услуга почистване на недвижими имоти на територията на Австрия.  Във фирма „А“ са назначени работници по почистването. Във фирма „В“ има само един административен директор. Фирма „В“ е сключила договори за почистване на недвижими имоти – офиси и жилища на територията на Австрия. Фирма „В“ е сключила договори за наем на квартири за настаняване на персонала на фирма „А“. Въпросите във връзка с прилагане на ЗДДФЛ при така оформената сделка са следните:

  1. Какъв е видът на сделката – услуга по почистването или услуга предоставяне на персонал, като се има предвид, че договорите за почистване са сключени от фирма „В“ и реално тази фирма определя условията на работа?
  2. Къде ще се извършва облагането по реда на ЗДДФЛ, като се има предвид, че работниците на фирма „А“ ще бъдат командировани минимум 24 месеца?
  3. Какъв размер командировъчни пари се полагат на работещите българи в Австрия, като се има предвид, че фирма „В“ е сключила договори за наем на квартири за настаняване на персонала на фирма „А“?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

ЗДДФЛ. Третиране на доход от клинични изследвания

Въпрос. ЗДДФЛ. Физическо лице, регистрирано по ЗДДС, извършващо услуги на фирма в Европейския съюз, като медицински специалист за клинични изследвания на лекарства с място на изпълнение в България. При описаните обстоятелства:

-        Какъв е редът за облагане по реда на ЗДДФЛ, дължат ли се авансови вноски?

-        Кое приложение се попълва в годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?

-        Приравнява ли се на ЕТ?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Задължение за подаване на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за чуждестранни физически лица
ЗДДФЛ. Въпрос. Имам следния въпрос: Физически лица - турски граждани са собственици на капитала на две търговски дружества в България. Не са местни лица за България. През 2013 г. са направили допълнителни парични вноски съгласно чл. 134 от Търговския закон в съответните дружества. Вноските са в размери над 50 000 лв. всяка. Дружествата са обявили получените допълнителни парични вноски в Приложение № 4 от ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Физическите лица нямат доходи с източник България.
-        Следваше ли да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. и кои справки следваше да се попълнят – Справка № 7 от Приложение № 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и следваше ли тези допълнителни парични вноски да се декларират в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ на основание на чл. 50 ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ?
-        Какви са санкциите за неподадена декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. във връзка с горе посочените въпроси?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Задължение за деклариране в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на заем, обезпечен със застраховка „Живот“

ЗДДФЛ. Въпрос. Казусът е следния: Физическо лице със застраховка „Живот“ при български застраховател с разрешение от КЗН към МС и 100 % собственост на европейско дружество, е получило заем (в размер над 10 000 лв.) срещу полицата си, със задължението да покрива лихвите и да продължава да внася дължимите премии, като заемът може и да не се връща, а да се приспадне при изплащането на застраховката в края на договора.

Въпросът ми е - според Вас, трябваше ли полученият заем да се декларира в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?
 


Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

ЗДДФЛ. Относно ползване на данъчно облекчение по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ

ЗДДФЛ. Въпрос. Може ли да се ползва данъчно облекчение по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ за месец април 2014 г.. за лице, на което му е определена 50 % намалена работоспособност по Експертно решение на ТЕЛК ХХХ/18. 04. 2011 г. със срок на инвалидност (три години) до 01. 04. 2014 г.?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ДОПК. Принудително изпълнение върху съпружеска имуществена общност при ЕТ
ДОПК. Въпрос. Имуществото на едноличния търговец (ЕТ) влиза ли в съпружеската имуществена общност по Семейния кодекс и по-конкретно:
-         Ще има ли право съпругът - недлъжник да обжалва действията на публичния изпълнител насочени съм вещи, които са включени в предприятието на ЕТ - длъжник?
-         Следва ли публичният изпълнител, когато насочва изпълнението към вещи, включени в предприятието на ЕТ да уведомява за това съпруга - недлъжник?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат