Корекция на данъчен кредит и практика по ЗКПО
ЗДДС. Относно продажба на автомобил, който се намира на територията на трета страна
ЗДДС. Въпрос. „Х“ ООД е закупило лек автомобил до 5+1 места от българска фирма с начислен на отделен ред ДДС. Автомобилът е заведен като дълготраен материален актив, за който все още не сме ползвали данъчен кредит, защото не сме отразили фактурата в дневника за покупки (фактурата е от м. ноември 2013). От м. декември 2013 до момента автомобилът се отдава под наем на българско физическо лице, което го ползва в Русия. И към настоящия момент автомобилът се намира на територията на трета страна - Русия. За този наем издаваме всеки месец фактура с ДДС. Междувременно се появява купувач на този автомобил – кипърска фирма с кипърски ДДС номер. Продажбата ще се извърши пред нотариус в България.
Въпросите са следните:
1. Как да се оформи фактурата за продажба – на какво основание не се начислява ДДС (автомобилът се намира на територията на Русия)?
2. Имаме ли право на данъчен кредит за този лек автомобил, при положение че първоначално не сме го завели като стока, а като актив? На практика сега се продава активът. Кой е последният данъчен период, в който можем да включим фактурата в дневника за покупки, тя е от 12. 11. 2013 г. (през м. октомври или през м. ноември 2014)?
1. Как да се оформи фактурата за продажба – на какво основание не се начислява ДДС (автомобилът се намира на територията на Русия)?
2. Имаме ли право на данъчен кредит за този лек автомобил, при положение че първоначално не сме го завели като стока, а като актив? На практика сега се продава активът. Кой е последният данъчен период, в който можем да включим фактурата в дневника за покупки, тя е от 12. 11. 2013 г. (през м. октомври или през м. ноември 2014)?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране изработка на изделия по поръчка на немско дружество, изпращани обратно на него или до негови клиенти в ЕС
При Вариант 1 (продукцията се изпраща от българското дружество обратно на немското дружество в Германия) правилно ли считаме, че:
ЗДДС. Въпрос. Българското дружество извършва изработка на изделия по поръчка на дружество от Германия, регистрирано по ДДС в Германия. Немското дружество доставя материалите за изработка в България. Както материалите, така и готовите продути остават собственост на немското дружество. Готовата продукция се изпраща от българското дружество:
1. обратно на немското дружество в Германия;
2. директно до клиенти на немското дружество в Румъния или в Германия.
Транспортът на готовата продукция се организира от немското дружество за негова сметка.
При Вариант 1 (продукцията се изпраща от българското дружество обратно на немското дружество в Германия) правилно ли считаме, че:
- за българското дружество не възниква задължение за начисляване на българския ДДС върху стойността на услугата за изработка, тъй като мястото на изпълнение на доставката е там, където е установен получателят - немското дружество, т.е. в Германия;
- за всички получени материали българското дружество следва да прилага чл. 13, ал. 4, т. 8 от ЗДДС, т.е. не е налице ВОП при получаването на стоки изпратени или транспортирани от територията на друга страна-членка до България с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на другата страна-членка.
При Вариант 2 (продукцията се изпраща от българското дружество директно до клиенти на немското дружество в Румъния или в Германия):
- Какво е данъчното третиране за получените материали, за които е ясно от поръчките, че са за изработване на продукти, които ще се доставят директно от немската фирма на клиентите и в Румъния и в Германия?
- Възниква ли възмездното вътреобщностното придобиване съглано чл. 13, ал. 5 от ЗДДС и за кого възниква - за българската фирма или за немската фирма?
- Какво е данъчното третиране на доставките на готовите изделия на немската фирма на клиентите и в Румъния и в Германия? Немската фирма -изпълнител ли е на вътреобщностна доставка в България?
- Какво е данъчното третиране на услугата за преработка на материалите извършвана от българската фирма на немската фирма?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на договор за доставка на стоки съгласно договорен график
ЗДДС. Въпрос. Предприятието ни купува стоки от чуждестранно юридическо лице с издаден български ДДС номер при условията на DAP - жп гара/склад в България. Доставката на стоките се извършва съгласно договорен график, в който датите на доставките са определени като “не по-рано от”.
Съгласно договора предприятието е заплатило 20% авансово плащане от стойността на целия договор, което ще се възстановява чрез частични плащания в съответствие с пропорционалната стойност на частичните доставки. Съгласно договора предприятието ни заплаща 80% (пропорционално) от сумата след извършване на заводски приемни изпитания и доставка на съответните стоки в съответствие с договорения график за доставка, платими в рамките на 90 дни от датата на издаване на фактурата по сметката на доставчика. Доставчикът си запазва правото на собственост върху доставените стоки докато предприятието ни не изпълни всичките си финансови задължения по договора.
Съгласно договорения график първата доставка трябва да се извърши не по-рано от 19. 06. 2014 г.
На 28. 08. 2014 г. е издадено свидетелство за техническо одобрение, с което всички компоненти по първата доставка са били проверени и одобрени на територията на доставчика в гр. София. В свидетелството за техническо одобрение е записано, че стоките могат да се допуснат за експедиция.
На 05. 09. 2014 г. доставчикът е издал фактура за цялото авансово плащане по договора, платен на 03.09.2014г.
На 15. 09. 2014 г. доставчикът е издал фактура за първата доставка по договора с 20 % българско ДДС, по която няма плащане до края на месец септември. Стоката по фактурата от 15.09.2014г. е пристигнала в склада на предприятието ни през м. 10/2014г.
На 15. 09. 2014 г. доставчикът ни е издал кредитно известие за сторниране на аванс в размер на 20% от стойността на първата доставка.
- Как се класифицира договора от гледна точка на ЗДДС – с непрекъснато или периодично изпълнение и кога настъпва датата на данъчно събитие?
- Имаме ли право на данъчен кредит по издадената фактура от 15. 09. 2014г.?
- Правилно ли доставчикът да издава кредитно известие за сторниране на аванса, вместо да включи приспадането във фактурата за първата доставка?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно префактуриране на разходи за резервни части и транспорт
ЗДДС. Въпрос. Предприятието ни е клон на чуждестранен търговец, който работи по инфраструктурен проект в България. Имаме сключено споразумение с немско дружество, регистрирано по ДДС в Германия, което има дъщерно предприятие в България с български ДДС номер. Съгласно споразумението немската фирма чрез българското си предприятие е задължена да произвежда чакъл. За нуждите на производството немската фирма е изпратила в България свои машини. Съгласно договора нашата фирма се задължава да заплаща и резервните части за поддръжката на машините, които работят по нашия договор.
През периода на производството на чакъл немската фирма префактурира на клона чрез немския си ДДС номер резервни части за машините и транспортирането им до България. Транспортните документи, както и първоначалните фактури за резервните части са издадени на името на немската фирма с немския ДДС номер. Мястото на получаване по товарителниците също е базата на немската фирма в България.
По посочените фактури клонът ни се самооблага по чл. 82 от ЗДДС, независимо дали фактурите са с основание само резервни части или резервни части и транспорт.
Правилно ли сме третирали доставките на резервни части и транспорта им съгласно ЗДДС?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на дейност на сдружение с нестопанска цел в частна полза
ЗДДС. Въпрос. Българска федерация е сдружение с нестопанска цел в частна полза, регистрирано съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел и вписано в регистъра на Софийски градски съд. В сдружението членуват 24 значими за българската икономика индустриални консуматори на енергия - електроенергия и природен газ.
Основните цели на сдружението са:
- Формиране, представителство и защита на асоциираните интереси на индустриални консуматори на електрическа енергия и природен газ в България;
- Съдействие на регулаторните органи в постигане и поддържане на обективни и устойчиви баланси на цените и качеството на обслужване между заинтересованите страни в процесите на либерализация на енергийния пазар;
- Подпомагане усилията на държавните институции за успешното преструктуриране, приватизация и развитие на българския енергиен сектор и на неговата регионална и Европейска интеграция.
Нестопанската дейността на сдружението се финансира чрез събиране на годишен членски внос.
Всяка година, федерацията организира провеждането на два годишни регионални форуми – Електроенергиен пазар и Природен газ – инфраструктура, пазари и услуги. За осъществяване на тези събития се набират средства от спонсори и се събират такси от записалите се участници. За последните 12 месеца е формиран оборот над 50 хиляди лева именно от тази дейност.
- Счита ли се, че този оборот е облагаем и следва ли сдружението да се регистрира по ЗДДС?
или
- Може ли да се приеме, че провеждането на тези конференции е в пряка връзка с нестопанската дейност на сдружението и не следва да се регистрира по ЗДДС?
До момента утвърдената практика е за получения членски внос да се издава документ фактура и в основание за неначисляване на ДДС се вписва чл. 113, ал. 9 от ЗДДС. Ако сдружението се регистрира по ЗДДС как следва да се става документирането на получения членски внос? Трябва ли да се включва в дневниците за продажби?
И още - фактурите за покупки, които се отнасят до нестопанската дейност и по които няма да се ползва данъчен кредит трябва ли да се описват в дневниците за покупки?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на доставка на транспортна и спедиторска услуга
Дружеството сключва договор с норвежко дружество за извършване на транспорт от Румъния до Норвегия.
1. Транспортът е възложен на румънско дружество. За извършената услуга румънското дружество издава фактура със ставка нула ДДС с текст „обратно начисляване“. Мястото на изпълнение на доставката е България, защото в България е установен получателя - чл. 22, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДДС. Българското дружество на основание чл. 117 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 издава протокол са самооблагане със ставка нула на основание чл. 23, ал. 3, т. 3 от ППЗДДС.
2. При фактуриране на услугата на норвежкото дружество българското дружество счита, че място на изпълнение на доставката е мястото, където е установен получателя (Норвегия) на основание на чл. 22, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и не начислява данък върху добавената стойност (чл. 86, ал. 3 от ЗДДС) Във фактурата посочва „чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“ като основание за неначисляване на ДДС, както и текста „обратно начисляване“ съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС.
Въпрос: Правилно ли е определена нулевата ставка при самооблагането по т.1 и основанието за неначисляване на данък по т. 2? Как следа да бъде отразена фактурата по т. 2 в ДДС декларацията и в дневниците по ЗДДС?
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество е регистрирано по ЗДДС и има основен предмет на дейност автомобилен транспорт и спедиция.
Дружеството сключва договор с норвежко дружество за извършване на транспорт от Румъния до Норвегия.
1. Транспортът е възложен на румънско дружество. За извършената услуга румънското дружество издава фактура със ставка нула ДДС с текст „обратно начисляване“. Мястото на изпълнение на доставката е България, защото в България е установен получателя - чл. 22, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДДС. Българското дружество на основание чл. 117 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 издава протокол са самооблагане със ставка нула на основание чл. 23, ал. 3, т. 3 от ППЗДДС.
2. При фактуриране на услугата на норвежкото дружество българското дружество счита, че място на изпълнение на доставката е мястото, където е установен получателя (Норвегия) на основание на чл. 22, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и не начислява данък върху добавената стойност (чл. 86, ал. 3 от ЗДДС) Във фактурата посочва „чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“ като основание за неначисляване на ДДС, както и текста „обратно начисляване“ съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС.
Въпрос: Правилно ли е определена нулевата ставка при самооблагането по т.1 и основанието за неначисляване на данък по т. 2? Как следа да бъде отразена фактурата по т. 2 в ДДС декларацията и в дневниците по ЗДДС?
ЗДДС. Третиране на товарни такси (административни и еко такси, такси за деклариране и за услуги по внос и претоварване)
Дружеството получава следните документи:
1. Фактура от упълномощеното юридическо лице, регистрирано в България (дъщерно дружество на дружество регистрирано в Нидерландия) за митническо представителство с основание за нулева ставка или неначисляване на ДДС “чл. 36а, ал. 1”.
2. Фактура от юридическо лице, регистрирано в Румъния (по аналогия от името - дъщерно дружество на същото дружество, регистрирано в Нидерландия) за товарни такси (freight charges), в която не е начислен ДДС и липсва запис за основание за нулева ставка или неначисляване на ДДС. Товарните такси представляват основно: административни и еко такси, такси за деклариране и за услуги по внос, претоварване, Terminal Handing Charge, ISPS fee, Chinese Import Service Fee, такси и услуги на International Maritime Organization.
3. Митническа декларация, в която стойността на основата за изчисляване на ДДС е увеличена със стойността на фактурата за митническо представителство, описана в т.1.
Моля, за Вашето разяснение относно прилагане на ЗДДС за описаната под номер 2 фактура за товарни такси (в т.ч. какво ще е основанието за нулева ставка/неначисляване/начисляване на ДДС в протокола по чл. 117 от ЗДДС и къде трябва да се представи в дневниците по ДДС на дружеството)?
ЗДДС. Въпрос. Юридическо лице, регистрирано в България (дружеството) внася материали от Китай, с условие за доставката CIF Варна. Материалите се транспортират по море и суша, като във Варна пристигат с товарен автомобил. Дружеството дава пълномощно за осъществяване на пряко представителство по смисъла на МК на Общността /Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета/ и ППМК на Общността /Регламент (ЕИО) 2454/93 на Съвета/ с Генерален обем на представителна власт за даване на митническо направление на стоки и поставяне под митнически режим и с права да преупълномощава трети лица на юридическо лице, регистрирано в България (дъщерно дружество на дружество регистрирано в Нидерландия).
Дружеството получава следните документи:
1. Фактура от упълномощеното юридическо лице, регистрирано в България (дъщерно дружество на дружество регистрирано в Нидерландия) за митническо представителство с основание за нулева ставка или неначисляване на ДДС “чл. 36а, ал. 1”.
2. Фактура от юридическо лице, регистрирано в Румъния (по аналогия от името - дъщерно дружество на същото дружество, регистрирано в Нидерландия) за товарни такси (freight charges), в която не е начислен ДДС и липсва запис за основание за нулева ставка или неначисляване на ДДС. Товарните такси представляват основно: административни и еко такси, такси за деклариране и за услуги по внос, претоварване, Terminal Handing Charge, ISPS fee, Chinese Import Service Fee, такси и услуги на International Maritime Organization.
3. Митническа декларация, в която стойността на основата за изчисляване на ДДС е увеличена със стойността на фактурата за митническо представителство, описана в т.1.
Моля, за Вашето разяснение относно прилагане на ЗДДС за описаната под номер 2 фактура за товарни такси (в т.ч. какво ще е основанието за нулева ставка/неначисляване/начисляване на ДДС в протокола по чл. 117 от ЗДДС и къде трябва да се представи в дневниците по ДДС на дружеството)?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно прилагане на чл. 111а и чл. 113, ал. 11 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Как се отразяват в дневниците за продажби на дружество (реквизити на фактурата – например номер), регистрирано по ЗДДС в България, фактури издадени от получателя на доставката – дружество, с ДДС регистрация в друга държава членка на ЕС, т.н. самофактуриране, в следните случаи:
- Устно предварително споразумение между доставчика и получателя на доставката за прилагане на т.н.самофактуриране, без писмена или устна процедура за приемане на фактурите от доставчика на стоката/услугата?
- Устно предварително споразумение между доставчика и получателя на доставката за прилагане на т.н.самофактуриране и уговорена процедура за приемане на фактурите от доставчика на стоката/услугата. Процедурата за приемане на фактурите от доставчика представлява изпратено писмо по електронна поща от доставчика на получателя на стоката/услугата с указани електронни пощи, където да се изпращат фактурите?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗКПО. Третиране на услуги, предоставени от офшорна фирма
ЗКПО. Въпрос. Имаме следния казус: Сключили сме договор с фирма от Китай за производство на обуща. Наемаме друга фирма от Хонг Конг която да извършва следните дейности:
1. Извършване на контрол над материалите
2. Инспектиране на производството
3. Контрол при товарене
Въпросът е - попадат ли тези дейности в обхвата на техническите услуги съгласно българският ЗКПО и дължим ли данък при източника?
С Хонг Конг нямаме СИДДО и Хонг Конг е посочен в списъка на юрисдикции с преферициален данъчен режим. Ако не начислим данък при източника с какви документи трябва да разполагаме за да докажем че услугите и правата са реално предоставени.
1. Извършване на контрол над материалите
2. Инспектиране на производството
3. Контрол при товарене
Въпросът е - попадат ли тези дейности в обхвата на техническите услуги съгласно българският ЗКПО и дължим ли данък при източника?
С Хонг Конг нямаме СИДДО и Хонг Конг е посочен в списъка на юрисдикции с преферициален данъчен режим. Ако не начислим данък при източника с какви документи трябва да разполагаме за да докажем че услугите и правата са реално предоставени.
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Третиране на разход на клон за платен данък на прекратен консорциум
ЗКПО. Въпрос. През 2014 г. клон на чуждестранен търговец в България е платил от своята банкова сметка задължения за данъци по ГДД по чл. 92 за 2013 г. на Дружество по ЗЗД - Консорциум, в който чуждестранният търговец има участие и което дружество е прекратено към 04. 10. 2013 г. Клонът е неговият правоприемник.
Данъчно признати ли са разходите за платените данъци от името на прекратеното дружество от правоприемника? Ако не са данъчно признати на кое основание трябва да се дадат в увеличение? Платените лихви във връзка с тези данъчни задължения на кое основание следва да се дадат в увеличение?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ при напускане на служител
ЗДДФЛ. Въпрос. Лице има получен доход от трудово правоотношение от 01. 01. 2014 г. до 30. 04. 2014 г. След това напуска, но след ва два месеца започва работа в същата фирма и има доход от 01. 06. 2014 г. до 31. 07. 2014 г. Според мен на лицето следва да се издадат две служебни бележки по чл. 45 от ЗДДФЛ, като една е с дохода, платен от 01. 01. 2014 г. до 30. 04. 2014 г. (още като напусне), а другата е с дохода от 01. 06. 2014 г. до 31. 07. 2014 г. (при второто напускане). Така съм правил бележките досега.
Не мога да убедя програмиста, че трябва да е така. Според него на лицето се издава една служебна бележка с дохода, платен за периода от 01. 01. 2014 г. до 30. 04. 2014 г. (като напусне първия път), а в другата служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ (при същия работодател) следва да се включи дохода от 01. 01. 2014 г. до 31. 07. 2014 г.
Според Вас кой от двата варианта е верен и ако е вторият, не би ли се получило дублиране на дохода за периода от 01. 01. 2014 г. до 30. 04. 2014 г. и ако лицето му се възстанови данък в края на годината в НАП ще вземат ли двете бележки впредвид или ще вземат само последната?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Третиране на изплатен дял на наследници на починал съдружник - чужд гражданин
ЗДДФЛ. Въпрос. В Българско ООД с трима съдружници почива един от съдружниците – чуждестранно лице от страна, членка на ЕС. Преките наследници на починалия съдружник (също лица от страна членка на ЕС) не желаят да участват в дружеството и дружеството следва да им начисли и изплати дружествения дял на починалия съдружник.
Какви са данъчните задължения на дружеството при изплащане на този дружествен дял? Този дружествен дял има ли характер на наследство и не подлежи на облагане с данък при източника ? Ако се приеме, че е ликвидационен дял и следва да се обложи с данък при източника, то каква сума подлежи на облагане – положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството на починалия съдружник или брутната сума на този ликвидационен дял без да се приспада цената на придобиване, по презумпция, че наследниците персонално не са инвестирали тази сума ?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗМДТ. Третиране на изплатен дял на чуждестранни наследници на починал съдружник - чужд гражданин
ЗМДТ. Въпрос. В Българско ООД с трима съдружници почива един от съдружниците – чуждестранно лице от страна, членка на ЕС. Преките наследници на починалия съдружник (също лица от страна членка на ЕС) не желаят да участват в дружеството и дружеството следва да им начисли и изплати дружествения дял на починалия съдружник.
При описания казус имат ли задължения лицата по нашия ЗМДТ?
Отговор: Златка Мицова, данъчен консултант
ЗЗД. Дължимост на законни лихви след издаване на изпълнителния лист
ЗЗД. Въпрос. Текат ли законни лихви върху вземането след издаването на изпълнителния лист?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат