Справка по чл. 73 и чл. 73а от ЗДДФЛ
ЗДДС. Прехвърляне на собственост върху сграда след изтичане на срока на правото на строеж
ЗДДС. Въпрос. Търговско дружество е построило сграда в имот – собственост на физическо лице, което учредява право на строеж на дружеството за срок от 7 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на сградата. При строежа дружеството е приспадало данъчен кредит за извършените разходите по построяване на сградата. След въвеждането й в експлоатация сградата е използвана за осъществяване на облагаеми доставки (отдаване под наем на юридически лица). След изтичане на срока на правото на строеж, собствеността върху сградата преминава върху собственика на земята съгласно чл. 65 от Закона за собствеността.
- Представлява ли доставка по смисъла на ЗДДС преминаването на собствеността върху сградата от дружеството към физическото лице.
- Трябва ли да се направи корекция на ползван данъчен кредит при преминаването собствеността върху физическото лице и по кой член на ЗДДС.
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно включване в дневниците по ДДС на фактури, издадени преди датата на регистрация по ЗДДС на туроператор
ЗДДС. Въпрос. Дружество - туроператор се регистрира по ЗДДС на 10. 02. 2015 г. През 2014 г. и през 2015 г. (до 10. 02.) дружеството е получило суми и е издало фактури на клиенти за общи туристически услуги, чиито дати на данъчните събития са след датата на регистрация по ЗДДС. Съгласно чл. 138 от ЗДДС и чл.87 от ППЗДДС за тези услуги данъкът става изискуем и трябва да се състави протокол за начисляване на ДДС. Въпросът ми е издадените от туроператора фактури към клиентите и получените от доставчиците фактури, свързани с тези туристически услуги,отразяват ли се в дневниците за покупки и продажби, независимо че са с дати, преди датата на регистрация по ДДС?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на цесия
Фактурата не е разплатена от „Б“ към „А“ и към „С“ през м. март 2015 г.
Законосъобразно ли е дружеството „С“ да издаде фактура за авансово плащане към „А“ и дружеството „А“ да ползва данъчен кредит по нея през м. март 2015 г. въз основа на договора за цесия, без да е получено ефективно плащане от „Б“ към „С“?
ЗДДС. Въпрос. Дружествата „А“, „Б“ и „С“ са български и са регистрирани по ЗДДС. Дружеството „А“ извършва СМР за клиент „Б“ през м. март 2015 г. и издава фактура за извършеното с дата м. март 2015 г. Част от вземането по тази фактура се прехвърля на дружество „С“ с договор за цесия, който е сключен още през 2014 г. Затова обстоятелство дружеството „А“ праща уведомление до клиент „Б“ заедно с издадената фактура за м. март 2015 г., в което подробно описва всички суми и документи, касаещи горното. Клиентът „Б“ е запознат с договора за цесия.
Дружество „А“ има сключен договор с дружество „С“ за извършване на друго СМР, въз основа на който цедираната част от вземането по гореописаната фактура ще е част от авансовото плащане по договор между „А“ и „С“.
Дружество „А“ има сключен договор с дружество „С“ за извършване на друго СМР, въз основа на който цедираната част от вземането по гореописаната фактура ще е част от авансовото плащане по договор между „А“ и „С“.
Фактурата не е разплатена от „Б“ към „А“ и към „С“ през м. март 2015 г.
Законосъобразно ли е дружеството „С“ да издаде фактура за авансово плащане към „А“ и дружеството „А“ да ползва данъчен кредит по нея през м. март 2015 г. въз основа на договора за цесия, без да е получено ефективно плащане от „Б“ към „С“?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на услуга „гарантиране на митни сборове“
ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни е с дейност спедиторски услуги и извършваме и фактурираме на клиенти услуга „гарантиране на митни сборове“. Такова е и основанието на фактурата, която издаваме – „гарантиране на митни сборове“. Въпросът ни е тази услуга попада ли в хипотезата по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и освободена доставка ли е? Трябва ли да начисляваме ДДС във фактурите за тази услуга и с това основание?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗКПО. Прехвърляне на собственост върху сграда след изтичане на срока на правото на строеж
ЗКПО. Въпрос. Търговско дружество е построило сграда в имот – собственост на физическо лице, което учредява право на строеж на дружеството за срок от 7 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на сградата.
При строежа дружеството е приспадало данъчен кредит за извършените разходите по построяване на сградата. След въвеждането й в експлоатация сградата е използвана за осъществяване на облагаеми доставки (отдаване под наем на юридически лица).
Начислявана е счетоводна амортизация за срок от 7 години и данъчна амортизация за 20 години вследствие на което е формирана данъчна временна разлика.
След изтичане на срока на правото на строеж, собствеността върху сградата преминава върху собственика на земята съгласно чл. 65 от Закона за собствеността (ЗС).
- Как следва да се отрази в годишната данъчна декларация формираната данъчна временна разлика при юридическото лице. Може ли да се счита, че временната данъчна разлика се трансформира в постоянна и с нея не се преобразува финансовия резултат?
- Посочва ли се в намаление в годишната данъчна декларация данъчната стойност на отписания актив от данъчния амортизационен план по чл. 66, ал. 2 от ЗКПО (шифър 8020 на Колона Б. Намаления отЧаст V – Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък на ГДД по чл. 92 от ЗКПО)?
Отговор: Доц д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно начислена лихва по дължим заем и попълване на Приложение № 11 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице е получило заем от "А" ООД през 2010 г. с главница 34 379, 29 лв. и договорена лихва съгласно чл. 240 от ЗЗД. През 2010 - 2014 г. се начислява договорената лихва. Към 31. 12. 2014 г. физическото лице дължи 34 379, 29 лв. главница и 14 112, 90 лв. лихва. С начислената лихва през 2014 г. общото неплатено задължение на лицето по заема надхвърля 40 000 лв.
Какво се включва в остатъка по заема, когато към 31.12. 2014 г. лицето дължи главница и лихва по договора за заем? Трябва ли физическо лице да декларира в Приложение № 11 на ГДД чл. 50 от ЗДДФЛ получения заем при описаните обстоятелства?
Отговор: Доц д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
Отговор: Доц д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Преминаване от облагане по чл. 29а от ЗДДФЛ към облагане по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ
ЗДДФЛ. Въпрос. Казусът е свързан с регистриран земеделски производител за производство на непреработена земеделска продукция (мляко), който е регистриран по ЗДДС, като:
- през 2013 година лицето се е облагало като ЕТ по реда на чл 29а от ЗДДФЛ. През 2013 година му е изплатена сума от ДФЗ по мярка на Европейския фонд за развитие на селските райони за финансиране на проект за закупуване на ДМА / техника /, проекта е изпълнен през 2013 година и финансирането е отчетено съгласно СС 20 - Отчитане на правителствени дарения, т.е. отчетена е като приход за 2013 година само част от постъпилата сума за финансиране , остналата част от сумата на финансирането е разсрочена за следващите 5 години;
- за 2014 година земеделският производител не е избрал доходът му от стопанска дейност за производство на непреработена земеделска продукция да се облага по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, т.е. той е длъжен да се обложи за 2014 година по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ (с 60 % нормативно признати разходи). За счетовони цели през 2014 е признат и приход от финансирането, получено през 2013 година пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активите, придобити в резултат на дарението.
Въпросите са:
- Как следва да се обложи признатият през 2014 година приход от финансирането за ДМА, получено през 2013 година?
- Как следва да се обложат приходите от продукция (мляко), за които е издадена фактура през декември 2014 година, но сумата е постъпила по банковата сметка през януари 2015 година?
Отговор: Доц д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Третиране на частично уредени вземания, на които събирането е затруднено
Отговор: Доц д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице е по договор за управление и контрол (ДУК) в дъщерно дружество, регистрирано в България. Договорът на местното физичско лице се прекратява, но вземането на физическото лице за дължимите му възнаграждения, които дълго време не са изплащани, са уредени чрез писмен договор, с който лицето се съгласява, че вземанията му са уредени чрез акции от дружеството – майка (за което дъщерното дружество формира задължение към дружеството – майка). Пазарната стойност на акциите е значително по – ниска от вземанията на лицето по ДУК. Лицето се съгласява на този вариант на уреждане на задълженията към него, тъй като състоянието на дъщерното дружество, на което е бил управител, не позволява пълно уреждане на вземанията му от него.
Какво е данъчното третиране от гледна точка на ЗДДФЛ на получените суми от физическото лице при описания казус? Може ли да се приеме за данъчни цели, че лицето по същество е получило цялото си вземане, като едновремено с това е направило и дарение в полза на дъщерното дружество?
Отговор: Доц д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗЗД. Опрощаване на задължение с анекс към договора
ЗЗД. Въпрос. Може ли да се опрости задължение с подписване на анекс към договора?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
ЗЗД. Опрощаване на лихви без главниците и обратно
ЗЗД. Въпрос. Може ли при опрощаване на задължение да се опростят лихвите, без главниците и обратно?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
ЗЗД. Относно валидност на договор за цесия на бъдещо вземане
Фактурата не е разплатена от „Б“ към „А“ и към „С“ през м. март 2015 г.
Законосъобразно ли е дружеството „С“ да издаде фактура за авансово плащане към „А“ и дружеството „А“ да ползва данъчен кредит по нея през м. март 2015 г. въз основа на договора за цесия, без да е получено ефективно плащане от „Б“ към „С“? Какво е третирането на казуса от гледна точка на ЗЗД?
ЗЗД. Въпрос. Дружествата „А“, „Б“ и „С“ са български и са регистрирани по ЗДДС. Дружеството „А“ извършва СМР за клиент „Б“ през м. март 2015 г. и издава фактура за извършеното с дата м. март 2015 г. Част от вземането по тази фактура се прехвърля на дружество „С“ с договор за цесия, който е сключен още през 2014 г. Затова обстоятелство дружеството „А“ праща уведомление до клиент „Б“ заедно с издадената фактура за м. март 2015 г., в което подробно описва всички суми и документи, касаещи горното. Клиентът „Б“ е запознат с договора за цесия.
Дружество „А“ има сключен договор с дружество „С“ за извършване на друго СМР, въз основа на който цедираната част от вземането по гореописаната фактура ще е част от авансовото плащане по договор между „А“ и „С“.
Дружество „А“ има сключен договор с дружество „С“ за извършване на друго СМР, въз основа на който цедираната част от вземането по гореописаната фактура ще е част от авансовото плащане по договор между „А“ и „С“.
Фактурата не е разплатена от „Б“ към „А“ и към „С“ през м. март 2015 г.
Законосъобразно ли е дружеството „С“ да издаде фактура за авансово плащане към „А“ и дружеството „А“ да ползва данъчен кредит по нея през м. март 2015 г. въз основа на договора за цесия, без да е получено ефективно плащане от „Б“ към „С“? Какво е третирането на казуса от гледна точка на ЗЗД?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат