Липсваща касова наличност и решение на общото събрание

1. С каква дата следва да бъде издаден протокол чл. 117 и в кой отчетен период трябва да влезе ВОП в дневниците (април или май)?
2. При условие че фирмата изпращач не изпрати оригинална фактура, как следва да постъпим? (Опитахме се да се свържем с нея, но телефонът е изключен и нямаме връзка с тях към момента. В нас се породиха съмнения, че проформата е фалшива и са използвали името на фирма, която не е тяхна.) Трябва ли да си самоначислим и внесем ДДС и в кой дневник трябва да се отрази?
3. Ако се окаже, че доставчикът е нерегистрирано по ДДС лице в Англия, какъв документ трябва да издаде и съответно ние как трябва да го отразим. Следва ли да си самоначислим и да внесем ДДС?

1. Проформа фактура за покупка на стоката,
2. Фактура за транспорта,
3. ЧМР.

1. При посочените параметри как ще се определи данъчната основа на жилищата, върху които строителят трябва да начисли ДДС към датата на нотариалния акт за учреденото право на строеж? 
2. Правилно ли е направена експертната оценка (само за частта на строителната фирма) или е необходимо да бъде направена експертна оценка за цялото РЗП?
3. Как ще се определи данъчната основа при прехвърлянето на собствеността върху упоменатите 1027,59 м2 към собственика на земята?
4. Необходима ли е експертна оценка от лицензиран оценител за строителната услуга?
5. Трябва ли физическото лице да се регистрира по ЗДДС?
6. Какъв документ трябва да издаде всяка една от страните?

ЗКПО. Въпрос. Българско дружество, осъществява дейност в Гърция чрез открит клон там. Дейността (изкупуване на непреработен тютюн и директен експорт на същия до завода на дружеството в България за последваща преработка) на клона представлява дейност от спомагателен характер и по смисъла на СИДДО, сключена с Гърция, се счита че клонът няма място на стопанска дейност.

Разходите по договаряне, изкупуване и транспортиране на тютюна, както и тези свързани с издръжката на офиса на клона в Гърция, са елемент от цената на придобиване на непреработения гръцки тютюн.

За нуждите на дейността на клона българското дружество закупува дълготрайни активи, като леки автомобили, компютърна техника, телефонна централа, везни и други, които българското дружество завежда единствено и само в счетоводния амортизационен план, и не счита, че са налице основания да ги заведе в данъчния амортизационен план. Съответно, при определяне на данъчния облагаем резултат дружеството преобразува единствено и само в посока на увеличение с годишните счетоводни амортизации, начислени за дълготрайните активи с местонамиране Гърция.

При така прилагания подход обаче, възникналата данъчна временна разлика в резултат на амортизирането на тези дълготрайни активи е без обратно проявление и по своята същност е с характер на постоянна разлика.

Въпроси:

1. Как следва да се третират от данъчна гледна точка дълготрайните активи, използвани за дейността на клона на дружеството в Гърция? Смятате ли, че тези дълготрайни активи отговарят на критериите за формиране на данъчен дълготраен актив и респективно включването им в данъчния амортизационен план? При какви условия начислените разходи за амортизация на дълготрайните активи, собственост на клона на дружеството в Гърция, се признават за данъчни цели?
2. Ако смятате, че прилаганият от дружеството подход към момента е неправилен, то по какъв начин следва да се процедира със съществуващите гръцки дълготрайни активи и да се коригира допусната грешка от данъчна гледна точка?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. В дружество „ Х„ членуват 5 съдружника, единият от които умира през м. Март 2015 г. При учредяване на дружеството на 10. 03.1999 г. притежава 46 дяла по 1000 лв. = 46000 лв. На 30. 07. 1999 г. деноминирани 46 дяла по 10 лв. = 460 лв. Изчислен дружествен дял по баланс към 30. 03. 2015 г. 3060 лв. х 46 дяла = 140760 лв. Номинал - 10 лв. х 46 дяла = 460 лв.

Наследници на починалия съдружник са съпругата и дъщерята. Те не желаят да встъпят в правата на починалия, като съдружници. Решението е останалите 4 съдружника да изкупят дяловете на починалия съдружник на цена 140 760 лева - колкото се полага по баланса към 31. 12. 2014 г. За целта продажбата на дяловете между наследниците и съдружниците ще се извърши пред нотариус. Въпросите ни са следните:

1. Стойността на дружествените дялове на починалия наследник по баланс 140 760 лева считали се за цена на придобиване на наследствени дялове ?
2. Ако се счита и наследниците заявят същата цена пред нотариуса, според нас, маржът между продажна и покупна цена е нула и те не дължат данък ?
3. Наследниците не дължат данък по силата на чл. 13, ал. 1, т 26 от ЗДДФЛ?
4. Или дължат за разликата между номинала 460 лв. и 140 760 лв. (стойността на дяловете) при прекратяване на участието поради смърт?
5. Дружеството следва ли да удържа данък 5 % съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, ако те се разпоредят с дяловете по описания по горе начин?
6. Следва ли дружеството да издаде на съдружниците документ и ако следва какъв за стойността на дружествения дял към 30. 03. 2015 година?

Отговор: Адвокат Александра Атанасова, доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице получава възнаграждение по договор за управление на търговското представителство на чуждестранно австрийско дружество.

Във връзка и с втори трудов договор между физическото лице и същото австрийско дружество за предоставяне финансови и технически предложения, ръководства за монтаж и експлоатация на апаратура, изготвяне на сертификати на компании в Русия, физическото лице ще получава за ежемесечно възнаграждение, както и бонуси след приключване на финансовата година. Договорът е валиден за 5 години.

Върху сумата не се правят осигуровки според Австрийските трудово - правни норми и не се удържа данък за получената сума според местните закони.

1. Какви са задълженията на търговското представителство във връзка с втория трудов договор по прилагане на ЗДДФЛ?
2. Следва ли да удържа и внася данък по чл. 42 от ЗДДФЛ върху доходите, които се изплащат от австрийското юридическо лице, а не от търговското представителство?
3. Следва ли да се извършва годишно преизчисляване на доходите по чл. 49 от ЗДДФЛ?
4. Какви са задълженията на физическо лице по прилагане на ЗДДФЛ, освен подаване годишна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?.

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. Фирма, регистрирана в България, извършва услуга по договор с клиент (физическо лице, който няма VAT регистрация) от страна от ЕС. За целите на договора наема като подизпълнители италианци - физически лица, отговарящи на условията на възложителя/платеца по договора. Всеки италианец ще представи:

-         Удостоверение от тяхното данъчно подразделение, че лицето е местно за Италия;

-         Декларация, че е действителен притежател на дохода с лична банкова сметка;

-         Декларация, че няма жизнени интереси в България;

-         Декларация, че не е пребивавал повече от 183 дни в България.

Италианците, като физически лица, работят за българското дружество като шофьори, придружители и охранители, т.е. непрекъснато са с клиента и семейството му в различни страни от ЕС. Възнаграждението по договора ще се превежда от клиента по сметката на българското дружество в България. Българското дружество няма МСД в чужбина.

1. Питането ми при така изложената фактическа обстановка е :
2. Трябва ли да удържам данък по ЗДДФЛ или прилагам чл. 8,ал. 7 от същия закон?
3. Трябва ли да подавам документи в ТД на НАП по месторегистрация на фирмата за СИДДО при доходи на италианците под 500 000.00лв.?
4. Трябва ли да подавам декларация по чл. 142 от ДОПК? 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант