Публична продан и давност по ЗАНН

Въпроси-отговори

ЗДДС. Относно документиране на плащане на клиенти чрез PayPal

ЗДДС. Въпрос. Фирмата има сайт за онлайн търговия и някой клиенти плащат чрез PayPal. Парите, които плащат клиентите, не постъпват във фирмена сметка , а в някаква сметка на PayPal, откъдето ние трябва да си ги прехвърлим в банковата ни сметка. Всеки месец PayPal ни изпраща информация какви пари са постъпили на нашия акаунт, но не знаем дали това е чистата сума или след удържани такси от PayPal.

Въпросът ми е :

- Ние длъжни ли сме да издаваме фактури на всеки клиент и ако е „да“, фактурата в брой ли трябва да е, или по банка?

- Ако е в брой, трябва ли да се издава касов бон към нея?

- Или тези постъпления се отчитат от фирмата с отчет продажби за всеки месец?

Към момента сме издавали фактури по банка, но фактически парите не постъпват в банковата ни сметка, а управителят периодично прави прехвърляне от системата на PayPal.

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно префактуриране на разходи по банкова гаранция

ЗДДС. Въпрос. Българската фирма, регистрирана по ЗДДС, иска да префактурира разходи за банковата гаранция на друга българска фирма, регистрирана по българския ЗДДС.

Може ли първата фирма да издаде данъчна фактура с цел префактуриране и да не начисли ДДС в нея, като посочи за основание чл. 46 от ЗДДС?

Как е правилно да се процедира, като се вземе предвид Указание № 20-00-42 от 21. 02. 2014 г. на ЦУ на НАП?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Покупка на употребяван автомобил в Германия

ЗДДС. Въпрос. Фирма, която обслужвам - нерегистрирана по ЗДДС, купува на 10 юни камион втора употреба за 17 450 евро. Сумата е преведена по банков път. Не е правена регистрация по чл. 99 (ВОП над 20 000 лв.). Платен е 19 % ДДС в Германия. Какви най-подходящи действия следва да се предприемат във фирмата? Удачна ли е доброволната регистрация?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Продажба на употребяван автомобил, закупен в ЕС

ЗДДС. Въпрос. Казусът ми е следният: Българска фирма, регистрирана по режима на маржа, е закупила автомобил от ЕС на марж. През месец май 2015 продаваме същия автомобил на фирма от Гърция, която също е регистрирана на маржа. Основанието на продажната фактура е чл. 143 от ЗДДС.

Моля за уточнение как да се декларира сделката, тъй като това не е ВОД. Следва ли да се издаде протокол на маржа (за да се покаже печалбата) и в кои колони следва да се отрази тази сделка в Дневника на продажби и Справката-декларация?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно прилагане на чл. 131 от ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Участници сме в търг чрез съдебен изпълнител. Притежаваме документ по чл. 131, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В документа са посочени данни на длъжника и данни на ЧСИ. За да упражним правото си на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 6 от ЗДДС, следва да отразим документа в дневника за покупки.

Въпросът ни е кои данни следва да отразим в дневника за покупки – тези на ЧСИ или тези на длъжника?

Срещаме противоречиви становища по този въпрос. Молим да ни посочите нормативното основание за това.

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Продажба на стока, намиращи се в трета страна, доставяна на фирма от ЕС

ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни е регистрирано по ЗДДС в България. През м. май 2015 г. закупува плодове от Еквадор с цел препродажба на словашка фирма с валиден ДДС номер от Словакия. Разполагаме с фактура за покупка, експедиционна бележка (delivery note) и транспортен документ (bill of lading).

Документите за транспорта са издадени директно на нашия клиент.

Фирмата - продавач, която е еквадорска фирма, ги товари на кораб в Еквадор, на който ни прехвърля собствеността, при условията на Инкотермс - FOB (Free on board). На същия кораб става и прехвърлянето на стоките при условията FOB от нас към словашката фирма – купувач, която ги транспортира до Египет. За продажбата сме издали фактура за продажба и експедиционна бележка (delivery note). Всички разходи за доставката са за сметка на купувача - словашката фирма, и документите за транспорта са издадени директно на него.

Издали сме фактура според изискванията на българския ЗДДС и като основание за неначисляване на ДДС сме посочили чл. 69 от ЗДДС.

- Правилно ли сме третирали сделката от гледна точка на ЗДДС и достатъчно ли са документите, с които разполагаме за доказване на доставката?

- Следва ли да отразяваме фактурата в нашия дневник за продажбите по ЗДДС за м. май 2015г. и ако да, трябва ли да посочваме словашкия й ДДС номер?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно върната стока от износ

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ДДС, изнася стоки за турска фирма. Поради допусната техническа грешка в документацията стоките са върнати от турските митнически органи. Последващият внос на стоките в България е оформен с митническа декларация и са платени мито и ДДС. Може ли този внос да бъде отразен в дневниците за покупките с цел да ни бъде възстановен ДДС?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Третиране на фактура, издадена само за митнически цели

ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни е регистрирано по ЗДДС. Получаваме Устройство със софтуер от Израел, с фактура, на която е записано, че е без търговска стойност, тъй като софтуера е демо-версия. Поради неизправност през м. май 2015 г. се налага да го върнем на доставчика. Издаваме фактура със стойност само за митнически цели. Трябва ли да включим тази фактура в дневника за продажбите и в СД по ЗДДС, при положение че няма да бъде платена?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно документиране на освободени услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, доставчик на социални услуги по смисъла на чл. 40, т. 1 от ЗДДС, доставя услугите на чуждестранни лица в други страни на ЕС. Поради това, че оперира на един и същ пазар с Румънско дружество, имащо същия статут на лице доставящо социални услуги, сключва договор с него (като подизпълнител) за пренаемане услугите му.

Как се документират и третират услугите, фактурирани от Румънското дружество на Българското - освободени с място на изпълнение на територията на страната ни?

Ако е така, как следва да се издаде протоколът по чл. 117 от ЗДДС по отношение на румънската фактура?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно трансфер на стоки от централата на българска фирма към клона й в Гърция

ЗДДС. Въпрос. Въпросът, за който се обръщаме към Вас касае трансфера на стоки и оборудване от централата на фирма в България, регистрирана по ЗДДС към нейния клон в Гърция, също с регистрация по ЗДДС съответно в Гърция. Това, което разбираме от указание № 91-00-39 от 22. 01. 2009 г. и от ЗДДС, този трансфер за Централата за целите на ЗДДС се отразява като ВОД, тъй като стоката (оборудването) преминава границата между две страни членки на ЕС.

Тъй като знаем, че трансферите между подразделенията на една фирма (включително между централа и клон) се документират с вътрешни документи (например протоколи), а не с фактури, нашият въпрос е следният: Протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС ли е документът на базата, на който централата трябва да отчете ВОД в дневника за продажби и ВИЕС декларацията?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗКПО. Признаване на разходи за командировки на собственик на ЕООД

ЗКПО. Въпрос. В новоучредено ЕООД туроператор собственикът развива самостоятелно дейността. Във връзка с дейността той прави обиколки в различни държави с цел среща с местни туроператори, проучване на курорти, хотели и предлагани местни екскурзии, които впоследствие да представя по-убедително пред клиентите си.

Въпросът ми е приемат ли се за разход за командировки, разходите направени за музеи, екскурзии, нает транспорт (кола или мотор) и други подобни при тези пътувания с цел проучване, свързано с дейността на дружеството?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно дивидент, изплатен на лице от ЕС

ЗДДФЛ. Въпрос. Може ли да ми помогнете с информация относно изплащане на дивидент от българско юридическо лице на физическо лице, местно на Германия. При изплащането на дивидента е удържан окончателен данък 5 на сто върху брутната сума на дивидента съгласно българското законодателство. Лицето дължи ли данък в Германия?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Облагане на доходи на български гражданин с източник чужбина

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице (български гражданин) получава доход за 2015 г. по граждански договор от българска фирма и същевременно с това ще работи по трудово правоотношение в Гана. За 2015 г. лицето няма да е повече от 183 дни там, което съгласно чл.4, ал. 1 от ЗДДФЛ го квалифицира като местно лице за България. Същото лице през 2016 г. също ще има доходи по граждански договор от българската фирма, но ще продължи да осъществява трудова дейност и ще пребивава повече от 183 дни в годината в Гана.

Моля, за следните отговори:

- При условие, че нямаме подписана спогодба с Гана, къде би следвало да се облага лицето с съответно за 2015 г. и за 2016 г.?

- За 2015 г. лицето ще бъде задължено да подаде ГДД чл. 50 образец 2001а, като там трябва да посочи дохода си от трудовото правоотношение с Гана – съгласно чл. 76 ЗДДФЛ метода на данъчен кредит ли ще се използва и до какъв размер?

- Какъв документ трябва да приложи към ГДД във връзка с този доход от Гана?

- Възможно ли е предоставяне на удостоверение за местно лице от НАП пред Ганайския работодател, чрез който те да не удържат данък?

- За 2016 г. къде следва да се облага лицето и в случай, че то няма да е местно лице за България?

- Има ли обмен на данни между България и Гана, чрез който Ганайската приходна администрация да провери дали лицето получава доходи в България?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗН. Отказ от наследство за част от имуществото

ЗН. Въпрос. Можем ли да направим отказ от наследство само за част от наследеното имущество?

Отговор: Александра Атансова, адвокат