Данъчни облекчения и лихви

Въпроси-отговори

ЗДДС. Относно третиране на две последователни сделки предмет на един вътреобщностен превоз

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма "А", регистрирана по ЗДДС, извършва доставка на стоки на румънска фирма "Б", регистрирана по ДДС в Румъния, която след това извършва доставка на тези стоки на друга румънска фирма "В". Стоките се транспортират за сметка на Фирма "А" до склад на фирма "В" в територията на Румъния. Фирма „В“ е посочена като получател и в международната товарителница.

Как се третират описаните операции съгласно ЗДДС?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно подобрение, извършено от наемателя за сметка на наема

ЗДДС. Въпрос. Сключен е договор за наем на недвижим имот – стара къща с УПИ между фирма, нерегистрирана по ЗДДС до момента, в качеството си на собственик на имота, и наемодател и фирма – наемател, регистрирана по ЗДДС, за срок от 10 години/120 месеца, като наемните вноски са уговорени да са само за сметка на направените подобрения от наемателя. В договора е описано, че подобренията ще бъдат в размер на 240 хил. лв. Идеята на наемателя е от стара къща след основни ремонти и подобрения, които ще бъдат извършени за 12 месеца да бъде пуснат в експлоатация малък семеен хотел за гости. Подобренията ще бъдат възложени чрез договор за СМР на трета фирма – строител, регистрирана по ЗДДС. Предвидено е за периода на договора задълженията за имота по ЗМДТ – данък сгради и такса смет, да се заплащат от наемателя.

Въпросите са:

- от гледна точка на немодателя - Трябва ли да се регистрира по ЗДДС, с оглед на това, че получава непаричен доход под формата на подобрения на собствен имот и по-точно, ако трябва - в кой момент ще настъпи задължителното условие за регистрация по ЗДДС за достигане на облагаем оборот 50 000 лв., имайки предвид, че подобренията ще бъдат факт още след първите 12 месеца и ще са в размер над 50 000 лв., т.е. в размер около 240 000 лв.?

- от гледна точка на наемателя - Как се третира от гледна точка на ЗДДС описаният казус при наемателя?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно място на изпълнение на сделка при изпращане на стока в страна, различна от тази на клиента

ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ЗДДС в България, изпраща стока към своя клиент в Кипър (клиентът е регистриран по ЗДДС в Кипър). Стоката се изпраща от пристанище Варна към купувач на нашия клиент в Индия, а не тръгва към Кипър. Затова клиентът не може да ни предостави декларация съгласно чл. 45 от ЗДДС, че стоката е получена на територия на Кипър.

Дали в този случай трябва да начислим 20 % ДДС и дали тази сделка се третира, че е на територията на страната? Разполагаме с фактура, издадена от българската фирма към клиента в Кипър и митнически документ, че стоката е изпратена от клиента (Кипър) към Индия.

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно третиране на сделка, при която продадена на лице от ЕС стока директно се изнася от България в трета страна

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма „А“ регистрирана по ЗДДС, фактурира продукция на кипърска фирма „Б“. Стоката обаче не напуска територията на България. Кипърската фирма издава фактура към крайния получател (фирма в Русия – „В“) за същата стока и я изнася от България с МД, в която фигурира кипърската фирма и тяхната фактура.

Въпросите са:

1. За фирма „А“ каква е сделката - износ или ВОД?

2. С какви документи става доказването й?

3. Трупа ли оборот за регистрация по ЗДДС кипърската фирма „Б“?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно място на изпълнение на доставка при превоз на стока

ЗДДС. Въпрос. Българска фирмата, регистрирана по ЗДДС, работи с швейцарски контрагент, който продава стоки, произведени в Русия. Стоката пътува от летище в Русия до летище София. Разполагаме с въздушна товарителница, в която като изпращач е посочена руската фирма, а получател е българската фирма. Във фактурата на швейцарската фирма като купувач е посочена българската фирма, условията на доставката са СРТ Sofia, Bulgaria, by air from... Russia, отразено е и че производител на стоката е руската фирма. Въз основа на тази фактура е изготвена митническа декларация и българската фирма е освободила стоката.

Възможно ли е при тези обстоятелства, когато стойността на фактурираните от швейцарската фирма стоки превиши 50 000.00 лв. за последните 12 последователни месеца преди текущия месец, за контрагента ни от Швейцария да възникне задължение за регистрация по ЗДДС или на основание чл. 95, ал. 2 от ЗДДС, тъй като българската фирма - получател е задълженото лице, което трябва да внесе мито и ДДС, начислени с митническата декларация, швейцарската фирма няма задължения по българския ЗДДС.

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно третиране на комисионна при спедиционен договор

ЗДДС. Въпрос. Българска транспортна фирма има сключен дотовор с белгийски спедитор. И двете фирми са регистрирани по ДДС. Според договора българската фирма издава фактури за транспортните услуги на спедитора, а спедитора има право на 5% комисионна за това, че ни е намерил работа, но за тях не ни издава фактура. Той си приспада 5% от плащанията към нас.

Въпросът ми е тези комисионни за българската фирма разход ли са или разчет? Белгийската фирма не подава VIES декларация за комисионната, но ние трябва ли да си самоначисляваме ДДС?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно покупка и (пре)продажба на стоки с място на изпълнение ЕС

ЗДДС. Въпрос. Наш доставчик регистриран по ЗДДС в България ни продаде стока в Италия, като същата е закупена от негов доставчик също в Италия, без стоката да напуска тази държава и ЕС. Това се получи по причина, че в същото време нашето дружество вози своя продукция в Италия и нямаше смисъл стоката да се превози до България иобратно. След получаване на стоката нашето дружество я продаде на клиент в друг град в Италия. За доставката е получена от доставчика фактура без ДДС с основание по чл. 17, ал. 2, а от страна на българското дружество е издаден инвойс/ фактура на клиента по същия член.

За потвърждение редовността на сделката и документалната обоснованост отправихме писмено запитване и получихме становище от НАП, че по сделките няма ВОП за покупка и ВОД за продажба и основанието за неначисляване е чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.

Проблемът е в кои клетки в дневниците и СД по ЗДДС да се отрази сделките по документи, защото този въпрос е пропустнато да се зададе НАП?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно третиране на фериботна такса

ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни извършва вътрешни и международни автомобилни товарни превози. При някои от заявките камионите ни ползват ферибот до конкретната дестинация. В цената на заявката към клиента за извършен транспорт се включва транспортната услуга и такса ферибот.

При положение че фериботът се заплаща и резервира от клиента, ние имаме практиката да фактурираме пълната стойност на транспортната услугата и на отделен ред да приспадаме стойността на платения от клиента фериботен билет. Фериботните билети се издават за наши превозни средства и наши шофьори, но не се осчетоводяват като разход в нашата фирма.

Може ли да се каже, че намалението на основата е отстъпка от цената и правилно ли издаваме фактурите на клиентите си с оглед на изричните разпоредби на чл. 26, ал. 5 от ЗДДС, или фактурата трябва да се издаде само за стойността на транспортната услуга, независимо че ще има разлика между стойността на заявката и фактурираната стойност?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно бракуване на товарни автомобили, придобити чрез апортна вноска

ЗДДС. Въпрос. Търговско дружество „А“ апортира през 2014 г. ДМА – транспортни средства, в друго дружество – „Б“. В дружество „Б“ транспортните средства са заведени по пазарна оценка – оценка на вещи лица. През 2015 г. са им начислявани амортизации. През октомври 2015 г. КАТ спира от движение някои от тях и те ще бъдат бракувани.

Въпросът ми е във връзка с прилагане на чл. 79 от ЗДДС – корекция на ползван данъчен кредит при бракуване на ДМА. Как да се определят годините по формулата? Самите транспортни средства реално са съществували от 2007 г., в която са били закупени от дружество „А“, но годината на придобиването им е 2014, когато е извършен апортът. В случая 19/20 или 12/20 от стойността на ползвания данъчен кредит ще е размерът на корекцията?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно прилагане на чл. 92, ал. 3, т. 2 по ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Юридическо лице, регистриран земеделски производител за производство на непреработена земеделска продукция (царевица), регистриран по ЗДДС,

- през м. 02. 2015 г. получава аванс за доставка на царевица в размер на 10 000 лв. и издава фактура за аванса без начислен в нея ДДС и с вписано основание за неначисляване на ДДС - обратно начисление по чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС;

- през м. 10. 2015 г. извършва доставка на стойност 12 000 лв. на царевицата, за която е получил аванса през м. 02. 2015 г. и издава фактура, в която приспада получения аванс в размер на 10000 лв и крайната стойност на издадената фактура е 2 000 лв.

Издадени документи:

през м. 02. 2015 г. фактура

- аванс за доставка на царевица 10000.00 лв.

- данъчна основа 10000.00 лв

- сума за плащане 10000.00 лв.

- основание за неначисляване на ДДС: - обратно начисление по чл.163а ал.2 ЗДДС

през м. 10. 2015 фактура

- царевица 12000.00 лв

- приспаднат аванс по ф-ра от 02-2015 -10000.00 лв

- данъчна основа 2000.00 лв

- сума за плащане 2000.00 лв

- основание за неначисляване на ДДС: - обратно начисление по чл.163а ал.2 ЗДДС

Лицето възстановява ДДС по ускорената процедура на основание чл. 92, ал. 3, т.2

Как следва да се определи помесечно на основание чл. 92, ал. 3, т. 2 оборотът за последните 12 месеца?

Вариант І Вариант ІІ

11.2014 - 0.00 лв. 11. 2014 - 0.00 лв

12.2014 - 0.00 лв. 12. 2014 - 0.00 лв

01.2015 - 0.00 лв. 01. 2015 - 0.00 лв

02.2015 - 10000.00 лв 02. 2015 - 0.00 лв

03.2015 - 0.00 лв. 03. 2015 - 0.00 лв

04.2015 - 0.00 лв. 04. 2015 - 0.00 лв

05.2015 - 0.00 лв. 05. 2015 - 0.00 лв

06.2015 - 0.00 лв. 06. 2015 - 0.00 лв

07.2015 - 0.00 лв. 07. 2015 - 0.00 лв

08.2015 - 0.00 лв. 08. 2015 - 0.00 лв

09.2015 - 0.00 лв. 09. 2015 - 0.00 лв

10.2015 - 2000.00 лв. 10. 2015 - 12000 лв

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно дистанционни продажби на територията на България на дружество от ЕС

ЗДДС. Въпрос. Румънско дружество извършва дистанционни продажби на територията на България и има регистрация по българския ЗДДС. В дневника за продажбите се включват продажбите до крайни клиенти за всеки месец. Трябва ли да се издава документ (фактура/протокол) между румънския и българския ДДС номер на дружеството за стоките, които то е продало в България, който да се включи в дневника на покупките (и в дневника за продажби), или дневникът за покупки следва да остане празен, без записи? Смятам, че не е необходимо да се издава такъв документ, но бих искала да получа и вашето потвърждение.

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно регистрация по чл. 97а от ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Графичен дизайнер извършва услуги на клиенти, главно от чужбина, чрез сайт за free lancers.. Получава възнаграждение за това по банковата си сметка или чрез платежни системи. Оборотите не са големи, около 1000 лв. месечно.

Въпросът е, тъй като услугите са с място на изпълнение на територията на други държави, ако лицето не извършва дейност по занятие, има ли задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно право на данъчен кредит във връзка с екологична политика

ЗДДС. Въпрос. Във връзка с екологичната политика и социална отговорност на фирмата, както и програма, свързана с биоразнообразието на наш клиент, се взема решение за сключване на споразумение между фирмата (производствено предприятие, регистрирано по ЗДДС юридическо лице) и неправителствена организация, Сдружение с нестопанска цел, чиято основната дейност е свързана с опазване на редки и застрашени от изчезване видове.

Предмет на договора между страните е залесяване с горска растителност на определени райони, каторезултатност намаляване замърсяването на атмосферния въздух, водите и почвите и понижаване обема на генерираните отпадъци и опазване на редки видове птици.

Всички разходи по проекта (разрешителни такси, одобряване на планове, залесяване и т.н.) ще бъдат извършени от Сдружението с нестопанска цел, регистрирано по ЗДДС юридическо лице, което от своя страна ще ги префактурира на фирмата.

Доставката на горепосочената услуга може ли да се счита за възмездна, респективно фирмата като получател на услугата има ли право на данъчен кредит?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно закупуване на произведение на изкуството от физичeско лице от ЕС

ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС (не е дилър на стоки втора употреба и покупката няма нищо общо с икономическа дейност), има желание да закупи произведение на изкуството от нерегестрирано физическо лице от ЕС. То ще има инвестиционен характер, но навярно ще ке полза за укласа на служебен кабинет.

Начислява ли се ДДС при покупката и дължи ли се в България? Какви са ни възможностите в случая?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗКПО. Относно признаване разходи за лечение на съдружник, работещ по ТД

ЗКПО. Въпрос. Дружеството е с правна форма „ООД“. Единият съдружник, работещ на трудов договор в дружеството, се разболя доста тежко и правим много разходи за лечението му. Лечението както се разбира е доста скъпо и ще продължи във времето.

Въпросът ми е как да отчета този разход – под формата на дарение ли или социален разход, и какви документи да подготвя с цел разхода да бъде признат?

Миналата година имах подобен случай, но от лечебното заведение ми дадоха само фактура за точната манипулация на конкретното лице, а за да ми се признае като дарение ми отговориха, че трябва да направя дарение на болницата, а тя да прецени как да го използва.

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Освобождаване от облагане с данък при източника на лихви в полза на лице от ЕС

ЗКПО. Въпрос. Може ли да се счита за изпълнено условието, поставено в член 195, ал.12, т.2, б. „а” или „б” от Закона за корпоративното подоходно облагане, ако притежаването на капитала е 100%, но непряко – т.е. кредиторът притежава 100% от капитала на едноличния собственик на капитала на българското дружество – кредитополучател и платец на дохода от лихви.

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Относно признаване на разходи за дарение

ЗКПО. Въпрос. Италиански гражданин с българско ЕООД ежемесечно превежда по 1000 евро на африканска фондация за подпомагане на бедни деца за сметка на ЕООД. Какво е третирането от гледна точка на ЗКПО?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно дарение между физически лица

ЗДДФЛ. Въпрос. Брат дарява на сестра си 15 000 лева. Парите са преведени по банков път.

Трябва ли някое от физическите лица да декларира дарението и дължи ли се данък по реда на ЗДДФЛ върху това дарение?
Необходим ли е договор за дарение?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Третиране на доходи от консултантски договор с чуждестранно дружество

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице има сключен договор за извършване на консултантски услуги в областта на софтуера с финландска фирма. Консултантските услуги се извършват на чуждестранни клиенти на финландската фирма от територията на България. Физическо лице отчита свършената работа по часове и я предава с протокол. Лицето не е регистрирано като свободна професия.

Как следва да се осигурява лицето и как следва да се облага от гледна точка. на ЗДДФЛ – чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ или чл. 29 от ЗДДФЛ – с 25 % нормативно - признати разходи?

Допълнителна бележка: От НАП ни обясниха, че лицето има два варианта:

да се регистрира като свободна професия в регистър Булстат и да внася авансово като самоосигуряващо се лице осигуровки и да подава декларация № 1. С ГДД по чл. 50 извършва изравняване за осигуряване и попълва приложение № 3 за облагане с данък.
в случай, че лицето не се е регистрирано като свободна професия, чуждестранното юридическо лице (финландската фирма) да си издаде служебен номер като чуждестранно нефизическо лице и да внася осигуровките на лицето, да подава декларация № 1 и да удържа данъка.

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

СИДДО. Относно формиране на място на стопанска дейност в Китай

СИДДО. Въпрос. Българско дружество има търговско представителство в Китай. Дейността там е със спомагателен характер – проучване на местния пазар, посредничене при покупка на стоки. В Китай българското дружество не извършва независима икономическа дейност. За целите на спомагателната дейност са назначени китайски физически лица. Има нает офис, то където се извършват проби на поръчани от българското дружество продукти, които след извършени проби и одобрение от китайските физически лица, се доставят в България.

Въпросът ми е българското дружество ще формира ли място на стопанска дейност в Китай?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗСч. Относно отчитане на цесия

ЗСч. Въпрос. Сключен е договор за цесия, съгласно който дружество „А” поема задължението по погасяване на кредит на дружество „В” към банката. Задължението на „В” към банката е в размер на 260 хил. лв. Банката се съгласява да го продаде на „А” за сумата от 220 хил. лв. В замяна на това „А” получава запорирани от банката недвижими имоти (собственост на „В”) в размер на 220 хил. лв., а дружество „А” превежда на банката договорената сума от 220 хил.лв

По-конкретно - Цедентът (банката) прехвърля възмездно на Цесионера „А“ всички свои вземания в размер на 260 хил. лв., като получава 220 хил. Длъжникът е ипотекирал в полза на банката свои недвижими имоти. Към момента на подписване на договора за цесия, Цедентът (банката) е образувала изпълнително дело и предстои публична продан на ипотекираните имоти. Цесионерът придобива имотите от публичната продан, като заплаща на ЧСИ самоДДС върху стойността на имотите, а данъчната основа на имотите се покрива от платените на банката 220 хил. лв

Какви следва да са счетоводните записвания при „А” за отразяване на поетото към банката задължение и за придобитите недвижими имоти?
Какво счетоводно отражение намира разликата между платената на банката сума от 220 хил. лв. и реалното задължение от 260 хил. лв.? (В договора за цесия е записано, че банката прехвърля възмездно всички свои вземания от 260 хил. лв. на цесионера.)

Отговор: Жени Гицоайка, дипломиран експерт–счетоводител

ЗСч. Отчитане на средства от ДФ „Земеделие“

ЗСч. Въпрос. Имам земеделски производител, който получава пари от ДФ "Земеделие" за загуби от пропаднали площи за 2015г. Въпросът ми е как да осчетоводя получения превод?

Отговор: Жени Гицоайка, дипломиран експерт–счетоводител

КСО. Относно назначаване на прокурист за времето на майчинство

КСО. Въпрос. На собственик на ЕООД, назначен по договор за управление и контрол му предстои да излиза в майчинство. Въпросът е кога да бъде назначен прокурист в дружеството, за да може да ползва управителят полагащите му се обезщетения от НОИ безпроблемно:

- преди първия болничен за бременност,

- преди отпуска след раждане от 135 до 410 ден или

- преди отпуска за отглеждане на дете до 2 години?

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

КСО. Относно осигуряване на чуждестранни лица, полагащи труд извън България

КСО. Въпрос. Българско юридическо лице има сключен подизпълнителски договор с френска фирма за предоставяне на работници - монтажисти и специалисти - косултанти по охрана на труда за обект в Италия. Те ще бъдат около 650 чуждестранни физически лица от ЕС и ще бъдат наемани по граждански договори за период от няколко седмици до 3-4 месеца в зависимост от нуждата от тях. Няма да идват в България.

1. Има ли проблем при назначаването на такъв голям брой работници?
2. Следва ли да ги осигуряваме в България и ако следва как без да идват в тук да им издадем номер от регистъра на НАП?

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

КСО. Относно подаване на данни за перосонал, работещ в чужбина

КСО. Въпрос. Българска фирма изпраща строителни работници в дългосрочна командировка (над 30 дни) във Франция за извършването на определена, съгласно Заповед за командировка, работа.

Съгласно чл. 121 от КТ заплащането на лицата, командировани за срок над 30 работни дни се формира като се спазват минималните условия на работа, установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа на територията на приемащата страна. Условията не включват пътни, дневни и квартирни, съгласно българското законодателство. При подготовка на осигуровките сме изчислили заплащането съгласно френската часова ставка.

Поради наличието на разлика между работните дни в България и Франция, работниците са отработили за периода 14. 09. 2015 - 30. 09. 2015 г. във Франция по график – 10 дни по 8 часа, тъй като е имало неработен ден, поради наводнение. Денят на наводнението е отразен като неприсъствен за лицата. В България работните дни за същия период по календар при 5-дневна седмица са 11 работни дни.

- Има ли специфики при подаването на декларация обр. №1, за да бъде правилно отразено осигуряването на лица, командировани извън страната за срок над 30 календарни дни?

- Как следва да се отразят работните дни в осигуряване в декларация 1 на лицата, съгласно календара при 5-дневна работна седмица в България или според отработените дни по календар във Франция - като 11 работни дни или като 10 работни дни?

- Ако се отразят 10 работни дни в осигуряване на 8 часа, следва ли да има прекъсване в осигуряване?

- Как трябва да се подават данни за лицата, след като те работят съгласно график във Франция?

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

КТ. Относно възнаграждение при дуално обучение

КТ. Въпрос. Ние сме Център за професионално обучение. Интересуваме се от дуалната форма на обучение. При нас ще се извършва теоритичното обучение. Работодателите, при които ще се извършва практическото обучение ,трябва да сключат трудов договор с курсистите по чл. 230 от Кодекса на труда, съгласно който трябва да плащат 90 % от минималната работна заплата. Курсистите ще работят при тях три дни от работната седмица,а два дни ще се обучават теоритично при нас.

Въпросът ни е заплащането ще зависи ли от броя на отработените от тях дни в месеца ?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

КТ. Относно трудов договор с непълнолетен по реда на чл. 230 КТ

КТ. Въпрос. Необходимо ли е предварително разрешение на инспекцията по труда за сключване на трудов договор с непълнолетен при условията на чл. 230 КТ, който ще се обучава по чл. 17а от Закона за професионалното образование и обучение?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП