Промени ППЗДДС и ППЗАДС

 

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 

В бр. 8 на „Държавен вестник“ от 29. 01. 2016 г. бе обнародван Правилник за изменение и допълнение на ППЗДДС (ПИДППЗДДС). По-долу ще упоменем направените с него промени.  Целта на материала е да са резгледат направените с него промени в ППЗДДС. Част от промените са илюстрирани с числови примери.

Целта на коментара е да се разгледат последните промени в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове, обнародван в ДВ, бр. 2 от 08. 01. 2016, в сила от 08. 01. 2016 г.

 

 

Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

 

 

Целта на настоящия материал е да се направи преглед на определянето и внасянето на авансово дължими вноски от самоосигуряващите се лица за 2016 г.  С цел предпазване от допускане на грешки при определяне на авансовите вноски са приведени редица числови примери, свързани с различни казуси относно определяне на минималния размер на месечния осигурителен доход:

-          при извършване на няколко дейности като самоосигуряващо се лице;

-          при извършване на дейност като самоосигуряващо се лице и дейност, извън тази, за която лицето е регистрирано като самоосигуряващо се;

-          при започване на дейност през 2016 г., но при наличие на облагаем доход за 2014 г. като самоосигуряващи се лица за друг вид трудова дейност;

-          при регистриран земеделски стопанин, когато извършва и друга дейност като самоосигуряващо се лице;

-          при неуп­раж­ня­ване на тру­до­ва дей­ност през це­лия ме­сец.

 

С числови примери са илюстрирани и казуси, свързани с:

-          дължимост на авансови осигурителни вноски през период на временна неработоспособност, както при лица, осигурени за общо заболяване и майчинство, така при и неосигурени за тези случаи;

-          определяне на размера на осигурителния доход при едновременно упражняване на дейност като самоосигуряващ се лице и по трудово правоотношение.

 

Дава се отговор на дискусионни въпроси.

 

 

Александра Атанасова, адвокат

 

 

Обезпечението на бъдещ иск е уредено в чл. 390 от Гражданския процесуален кодекс. Исковото производство е достатъчно продължително, като това дава възможност ответникът да се разпореди с имуществото си и по този начин един успешно приключил исков процес да бъде последван от напълно безрезултатни изпълнителни действия. Обезпечението служи да бъде осигурен успешният изход на предстоящия изпълнителен процес.

 

Целта на материала е да се изясни процедурата по допускане обезпечение на бъдещ иск и съдебната практика по нея. Акцентира се върху обезпечението на исковете, свързани с парични вземания, тъй като при тях обезпечението, извършено чрез запор на банковите сметки на длъжника, има най-голям практически смисъл. Длъжникът няма интерес да бави и отлага процеса, тъй като сумата, която се претендира от нега е запорирана и той не може да си служи с нея.