Приложимо законодателство и продажба на имоти

ЗДДС. Въпрос. Във връзка с отмяната на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, в бр. 74 от 14. 02. 2016 г. на списанието пояснявате, че „Данъчното събитие ще възниква на датата, на която услугата е доставена, т.е. когато тя е /фактически/ осъществена.”

 

Моля, ако е възможно да ми отговорите на следния въпрос:

 

Услугата (покритие с метал на детайли) е извършена и приключена на 11. 03. 2016 г., детайлите са изпратени по куриер на 09. 05. 2016 г., фактурата за извършената услуга е издадена на 09. 05. 2016 г. С каква дата трябва да се издаде протокола за приемо-предаване на услугата и правилно ли е издадена фактурата с дата 09. 05. 2016 г.?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Ние сме фирма, регистрирана по ЗДДС в България и притежаваме български VАТ номер. Получаваме стока от немска фирма, която не регистрирана по ДДС в Германия (няма VАТ номер).

 

Стока идва от Германия към България с куриерска фирма и товарителница, от която се вижда, че стока се движи от една европейска държава към другата.

 

-        Как се третира тази доставка съгласно българско законодателство?

-        И как трябва да бъде отразена в дневници по ЗДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ДДС, с основна дейност – други спомагателни дейности в транспорта, извършва услуга по вътрешен транспорт (между два български града) и митническо манифестиране и митническа услуга Т1. Същата услуга се фактурира на клиент – турска фирма, регистрирана по ДДС. Извършваният вътрешен транспорт е част от международен транспорт. Турската фирма (регистрирана по ДДС) е превозвач по ЧМР на транспорт на стоки между Турция и България. Стоките се транспортират от турската фирма (превозвач по ЧМР и регистрирана по ДДС), пристигат в нашия склад под временен митнически контрол на българска фирма (регистрирана по ДДС). Българската фирма (регистрирана по ДДС) извършва митническо манифестиране и митническа услуга Т1 и впоследствие ползва услугите на друга фирма български превозвач (в повечето случаи – регистрирани по ДДС, и съответно нашето дружество ползва данъчния кредит по извършения транспорт на територията на България), за осъществяване на вътрешен транспорт от нашия склад до друг град в България.

 

Въпроси:

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество – изпълнител, сключва договор за посредничество с румънско дружество – възложител, за представяне на подходящи помещения за наемане съгласно зададени от възложителя изисквания. И двете дружества имат ДДС регистрация. За да изпълни ангажимента си по договора българското дружество използва услугите на свой партньор – румънско дружество, който ще посредничи при наемането на различни помещения в Румъния, като предлага такива помещения и/или представя наемодателите на българското дружеството – изпълнител, или на крайния клиент. Българското дружество – изпълнител, може да посещава предлаганите обекти и да се среща с наемодателите с цел улесняване на крайния клиент.

 

За целта румънското дружество получава аванс, който впоследствие ще бъде приспаднат от окончателното възнаграждение, или ще се счита за „такса прекратяване”, ако не бъде подписан договор за наем до определена бъдеща дата. По повод предстоящия авансов превод румънското дружество-посредник е издало фактура и е начислило ДДС, предвид обстоятелството, че услугите са свързани с недвижими имоти, които се намират в Румъния. От своя страна българското дружество – изпълнител, ще издаде на румънското дружество – възложител, фактура без ДДС предвид разпоредбите на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. „a“.

 

Въпросите ни са:

-        Приложима ли е от страна на българското дружество Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на ЕС?

-        Ако е приложима, има ли обстоятелства, с които българското дружество трябва да се съобрази при предприемане на действия по възстановяване на ДДС, начислен във фактурата на румънското дружество-посредник?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Регистрирана по ДДС българска фирма, получава услуга от македонско физическо лице. Услугата е комисионна за посредничество в Македония.

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС в България, извършва услуга – организиране на пиротехническо мероприятие в трета страна (извън ЕС). Клиент на дружеството е банка. Съгласно чл. 18, пар. 3 от Регламента за ДДС, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице, ако притежава:

-        удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността 

-        идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, използван за идентифициране на данъчно задължени лицаq или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице и че извършва независима икономическа дейност.

 

Предвид факта, че получател е банка и тя няма да получи възстановяване на ДДС, означава ли, че банката не е данъчно задължено лице, т.е. данъчно незадължено лице и съответно облагането да е по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС или по реда на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Фирмата ни, българско данъчнозадължено лице, купува стока от Германия, която продаваме на фирма в Косово. Стоката ще бъде транспортирана, т.е. изнесена директно от Германия към Косово, като за тази цел трябва да упълномощим германски митнически агент за оформяне на износа. Стоките са на стойност над 50 000 евро.

 

Въпросът е дали чрез директен износ от Германия за Косово нашето дружество ще натрупа оборот за регистрация по ДДС в Германия?

 

И ако да, какво ще  е третирането, ако доставим стоката до България и  я изнесем към Косово?

 

 

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

 

ЗКПО. Въпрос. Дружеството ни е със собственик немско дружество, което ни предостави заем. По заема дължим лихва, която не следва да се облага с данък при източника, тъй като отговаряме на условията за освобождаване, посочени в чл. 195, ал. 7-12 от ЗКПО.

 

При проведена устна консултация със служители от НАП ни отговориха, че доколкото освобождаването е по реда на вътрешното законодателство, а не на основание на СИДДО с Германия, не следва да изготвяме Искане по чл. 137 от ДОПК за прилагане на СИДДО.

 

Въпросът ни е, при условие, че не следва да изготвяме Искане по реда на чл. 137 от ДОПК и след като в ЗКПО няма никакви специални разпоредби относно документиране на условията за освобождаване от облагане с данък при източника, задължени ли сме да събираме някакви документи от немското дружество, за да докажем, че имаме право на освобождаване от данък при източника?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. Собственик съм и самоосигуряващо лице, чрез Булстат на българско дружество. За целите на ЗДДФЛ съм чуждестрано физическо лице, тъй като живея в Испания и центърът на жизнените ми интереси е там. Имам ЕГН в България и идентификационен номер в Испания.

 

От 01. 01. 2016 година полагам личен труд в дружеството на основание на т. 26, буква „и“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, тъй като дейността е  международен автомобилен транспорт и аз управлявам единия от камионите  на територията на Европа.

 

В тази връзка  въпросите ми са:

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

КСО. Въпрос. Българска фирма, със собственик и управител македонски гражданин, предоставя услуги на фирми от ЕС. Трябва ли македонският гражданин да се осигурява като управител по реда на българското осигурително законодателство?

 

 

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

КСО. Въпрос. На лице понастоящем живеещо в Турция са му необходими 7 години осигурителен стаж за получаване на българска пенсия.

-        Какво трябва да направи за получаване на такъв стаж?

-        Дали има спогодба в областта на социалното осигуряване между България и Турция и какво пише в нея по въпроса?

-        Стои ли още въпросът с откупуване на студентските години като осигурителен стаж ?

-        Ако бъде на консултантски договор с някоя фирма това върши ли работа за осигурителен стаж?

 

 

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

ЗСч. Въпрос. Фирма „Х“ извършва СМР по договор за строителство на фирма „У“. Обектът е приключен и въведен в експлоатация. Между „Х“ и „У“ няма неразплатени доставки. За извършените СМР фирма „У“ ползва данъчен кредит и след изтекла процедура същият е възстановен по разплащателната сметка на фирмата. Фирма „Х“ начислява дължимия ДДС, но не го е внесла.

 

С издаден ревизионен акт на фирма „У“ е установена свързаност на основание чл. 177, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и във връзка с чл. 177 ал. 6 от ЗДДС като пряк получател на доставките от „Х“ и е вменена на „У“ солидарна отговорност за дължимия и невнесен ДДС от страна на „Х“, в резултат на което възстановеното ДДС по разплащателната сметка на фирма „У“ с разпореждане на публичния изпълнител се разпределя за покриване задължения на фирма „Х“.

 

Отговор: Александра Атанасова, Христо Досев

ЗСч. Въпрос. Здравейте, при междинните счетоводни приключвания установихме, че предприятието в края на годината ще реализира голяма счетоводна загуба. С цел намаляване на тази загуба, собственикът на предприятието по наше предложение предприе следните мерки:

Интересува ме, има ли проблем за нас за извършените счетоводни записвания?

 

И по специално интересува ме има ли някаква пречка да отпишем балансовата стойност на продадените ДМА за сметка на неразпределена печалба oт минали години?

 

 

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

ТЗ. Въпрос. Може ли две търговски дружества на едни и същи съдружници да се преобразуват в едно дружество?

 

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат