Промени в ЗАДС и Закона за офшорките
ЗДДС. Относно продажба на имот с отказано право на данъчен кредит при ревизия
ЗДДС. Въпрос. Предстои продажба на недвижим имот - апартамент, собственост на дружеството, заведен като ДМА. За същия при данъчна ревизия е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Дружеството е възстановило ползвания данъчен кредит.
При последващата продажба на имота, сделката може ли да бъде освободена?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно покупка, подобрение и продажба на имот в Австрия
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, с основна дейност - транспортни и спедиторски услуги, през 2012 г. закупува имот (земя и сграда) в Австрия от физически лица (без ДДС) за 165 000 евро с цел изграждане на логистичен център. Българската фирма няма ДДС номер в Австрия и не е начислила никакво ДДС за тази покупка. Извършени са незначителни подобрения на имота, като за целта са закупувани материали от Австрия (фактури с нулева ставка ДДС) и материали от България с приспаднат ДДС. На фактурите от Австрия е издаван протокол по чл. 117 от ЗДДС. За материалите, транспортирани от България в Австрия, се разполага с транспортен документ.
През 2016 г. българската фирма закупува по-голям имот отново в Австрия със същата цел.
Старият имот става ненужен и ръководството взема решение за продажбата му. Купувач
е единият съдружник като физическо лице. Има изготвена оценка на имота от австрийски лицензиран оценител за 50 000 евро.
Въпроси:
- Правилно ли не е начислен ДДС при покупката на имота?
- Правилно ли е начислен ДДС при влагането на материали в имота?
- При условие че пазарната цена е по-малка от цената на придобиване бихме ли имали допълнително облагане за сделката между свързани лица. Как трябва да начислим ДДС и с какви документи трябва да разполагаме при продажбата на имота в Австрия от фирма Алисия ООД на един от съдружниците?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно учредяване на право на строеж
ЗДДС. Въпрос. Българско ООД, собствениците на капитал на което са чуждестранни лица от трети страни, закупува УПИ в България. Желанието на собствениците е да откупят право на строеж върху даден УПИ като физически лица и като физически лица да изградят малка жилищна сграда за лично ползване.
- Какво е данъчно третиране на подобни операции от гледна точка на ЗДДС?
- Как се формира данъчна основа при учредяване на право на строеж, какво включва?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно търговска отстъпка при ранно плащане при ВОП
ЗДДС. Въпрос. Фирма от Германия ни продава стока, за която надлежно ни издава фактура, в която обаче като забележка е посочила график за плащане и съответните търговски отстъпки при ранно плащане. Фирмата обаче отказва да ни издаде кредитно известие, като се аргументира, че тази търговска отстъпка изрично е упомената и твърди, че това е практика и с други български фирми и няма проблем.
Как според Вас трябва да отразим получената фактура, след като нямаме надлежно оформен документ за намалената стойност на доставката?
И какво ще се случи, ако доставчикът декларира ВОД с включената търговска отстъпка, а ние отразим в протокола пълната стойност без отстъпка, както е по фактура?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно данъчната основа при внос на стоки и прилагане на чл. 55, ал. 2 и чл. 36а, ал. 1 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Въпросът е възнаграждението за услугата на митническия агент във връзка с митническото освобождаване на стоките при внос – пряко представителство пред митническите органи и обработката на митническите документи при внос на стоки, участва ли при формирането на данъчната основа за начисляването на дължимия ДДС при внос на стоки, т.е. следва ли с него да се увеличи митническата стойност, върху която се начисляват митнически сборове?
Какво разбира ЗДДС под понятието разходи за комисионни до първото местоназначение на стоките при внос на територията на страната? До или преди първото местоназначение се извършва услугата по митническото представителство при внос на стоки?
В случай, че възнаграждението за услугата по митническото представителство при внос на стоки е елемент на данъчната основа, служеща за определяне на ДДС, дължим на Агенция Митници, то на какви санкции подлежи предприятието, от чието име и за чиято сметка митническия агент извършва тази услуга, ако то не спази това изискване, т.е. не посочи услугата при формирането на митническата основа, но митническият агент при фактурирането на услугата начисли ДДС в размер на 20%?
За илюстриране на по-горе казаното моля вижте примера по-долу:
Внос на стока от Скопие /Македония до София/България – един камион с комплектен товар:
- покупна стойност на стока по фактура и митническа декларация на изпращача/продавача/ общо 20’000 лв., при условия на доставка FCA склад на продавача в Скопие;
- транспортът е за сметка на българския купувач/вносител – 1000 лв. за целия камион, разделен условно от Скопие до МК/БГ граница – 800 лв., и от граница до митница София – 200 лв.;
- от границата до митница София стоката/камионът пътува с транзитна митническа декларация (задейства се на границата, като съответният разход е за сметка на превозвача и е включен в цената на транспорта);
- за услугата „изготвяне на митническата декларация, представителство пред митница София и освобождаване на пратката“ вносителят заплаща на митническия агент 100 лв.;
- при определяне на митническата стойност стойността на услугата по митническото представителство не е включена и ДДС не е начислен върху този разход;
- за този вид стока вносителят не дължи мито (0-ва ставка);
- митническият агент издава на вносителя фактура на стойност 100 лв. + 20% ДДС или 120 лв. общо.
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно посредническа услуга от данъчно задължено лице извън Общността, свързана с ВОД
ЗДДС. Въпрос: Българско ЕООД през м. март прави ВОД за страна - членка на ЕС (Хърватия). Налице е сключен договор с офшорна фирма за брокерски услуги, довели до осъществяване на износа. Този месец тази фирма ще издаде фактура към българско ЕООД за заплащане на услугата. Според разяснение № 5_ 181 от 29. 04. 2008 г. на НАП, когато услугата е свързана с ВОД, се счита че услугата е на територията на другата страна и че услугата е необлагаема, т.е. би следвало тази услуга да е с нулева ставка.
Въпросът ми е дали следва да осчетоводя фактурата като разход или се издава Протокол и се записва основание за неначисляване на ДДС.
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно оборот за регистрация по ЗДДС на валутно бюро
ЗДДС. Въпрос. Кои величини формират оборота за регистрация по ЗДДС на валутно бюро?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на ремонт на машина на временен внос
ЗДДС. Въпрос. Фирма от Молдова (трета страна) ни изпраща с временен внос машина за ремонт. Стойността на временния внос по МД е 100 евро. След направения ремонт им пускаме фактура за 5000 евро, като сумата включва стойността на услугата и стойността на вложените материали (в основанието пише само ремонт, без материали).
Въпросът ми е как следва да декларирам нашата фактура в дневника за продажби: Облагаема доставка с 0% ДДС или по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, но без да влиза в VIES декларацията? Моля да цитирате и номера на Колоната в дневника на продажбите.
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно възстановяване на направени разходи за съдебни и адвокатски разноски
ЗДДС. Въпрос. Какъв документ следва да издаде фирма „Х” за получени, възстановени държавни такси и адвокатски хонорар? Това доставка ли е по ЗДДС и ще се начисли ли ДДС?
Фирма „Х” завежда дело, което преминава през две инстанции. Печели делото и претендира възстановяване на всички разноски: хонорар на адвокат, платен по фактури с начислен ДДС и държавни такси. Общата сума на разноските се възстановя на фирма „Х” от страната изгубила делото.
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
Наредба № Н-18. Относно предаване на данни в НАП от търговец за продажба на компресиран природен газ
Наредба № Н-18. Въпрос. Фирмата ни е търговец за продажба на компресиран природен газ. От м. септември 2015 г. въведохме в експлоатация нов обект за продажба на компресиран природен газ (КПГ) на клиенти единствено за стопански нужди. Обектът (не дружеството) е регистрирано лице по чл. 57а, ал. 1, т. 6 от ЗАДС. Има изградена СКИУ (Система за контрол на измервателните уреди) и ИКУНК (Интегрирано Комуникационно устройство за наблюдение и контрол) за предаване на данни към информационната система на Агенция „Митници“ (АМ). Предаваните данни към АМ са проточени количества за час поради непрекъснатия поток на газа.
До края на 2015 г. в обекта ни със статут на “петролна база” според т. 68 от ДР към ЗДДС, по смисъла на чл. 118, ал. 7 е място за складиране, съхранение, продажба/доставка и логистика на течни горива, което не е краен разпространител, не документирахме продажбите на клиентите през ЕСФП.
Както и известно със Закона за изменение и допълнение на ЗКПО, отпадна ал. 7 от чл.118 на ЗДДС и по силата на тази отмяна отпадна понятието „петролна база“ и всички търговци са задължени да документират продажбите си през ЕСФП.
На същите беше даден шестмесечен гратисен период да направят необходимото да прилагат общия режим за регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство.
За да отговорим на изискванията на закона ние също монтирахме ЕСФП в нашия обект, свързана с уреда за измерване на разход (разходомер) и предаваме данни в НАП.
При всяко зареждане на транспортните средства с трайно монтирани бутилки за компресиран природен газ (трейлери) се предават данни за количествата напълнен в тях природен газ и оборот формиран по базисна цена.
Продажба по смисъла на ЗДДС се реализира, когато има прехвърляне на собственост върху стоката. При пълненето на транспортируемите съоръжения за компресиран природен газ (наша собственост) ние все още не осъществяваме „доставка“. По силата на сключените с клиентите ни договори за продажба на КПГ, “място на доставка” е индивидуално устройство за търговско измерване ГРЗП (газорегулаторен замерен пункт), обслужващо купувача, където се извършва предаване – приемане на количествата и търговското измерване, физически намиращо се на площадка на територия на купувача.
Облагаемите доставки се формират в резултат на месечното количеството от индивидуалното устройство за търговско мерене по цена, разписана в договор и различна за всеки клиент. За всяка продажба се издава фактура, включена в Дневник продажби и СД по ДДС. Така формираният оборот – количество и стойност по фактури се различава от този предаван от ЕСФП към НАП, което е основното ни притеснение.
Моля, да ни отговорите кой е коректният начин за предаване на данни в НАП и как същото трябва да бъде организирано за да отговаряме на законовите изисквания за фискализация на обекти от този тип?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Относно третиране на предоставени брокерски услуги от офшорна компания
ЗКПО. Въпрос. Българско юридическо лице сключва договор с офшорна фирма за извършване брокерски услуги във връзка с ВОД на стоки за страна от ЕС.
Тъй като в чл. 12 от ЗКПО не намирам посочени „брокерски услуги“, не мога да преценя към кои от изброените услуги да ги причисля.
Към техническите спадат маркетингови проучвания, но според мен брокерска услуга и маркетингова услуга са различни, и не разбирам извън обхвата на чл. 12 от ЗКПО ли са брокерските услуги и как да ги третирам?
Прилагам част от Договора.
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Относно заличаване на дружество
ЗКПО. Въпрос. Фирма „А“ има:
- капитал - 5 хил. лв.
- задължения към кредитори – 4000 хил. лв.
- други задължения – 500 хил. лв.
- загуба - 4 505 хил.
Ако юридическо лице придобие дружеството за 5 хил. лв., плати чрез допълнителни парични вноски задълженията към кредиторите 4 500 хил. лв. и подаде молба за ликвидация на това дружество, то дружеството, закупило дяловете, ще признае ли за данъчни цели в годината на заличаването на дружество „А„ загубата, формирана от невърнатите допълнителни парични вноски?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Относно преотстъпване на данък по реда на чл. 189б от ЗКПО
ЗКПО. Въпрос. Сключен е Договор между ДФ „Земеделие“ и земеделски производител за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1."Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 “Инвестиции в материални активи” от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. “Съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Безвъзмездната финансова помощ е за силозно стопанство и закупуване на земеделска техника. За периода на договора ползвателят се задължава да обработва и земеделска земя в определен размер – критерии за подбор, по които ползвателят е получил приоритет.
За срок от сключването на договора до изтичането ползвателят се задължава да: "Не получава публична финансова помощ от държавния бюджет или от бюджета на Европейския съюз за инвестиционните разходи, за които е получил финансова помощ по този договор.”
Въпросите са:
- Преотстъпен данък печалба 60 на сто за непреработена земеделска продукция може ли да се ползва върху тези декари земя, с които ще се закупят дълготрайни материални активи, различни от проекта по програмата?
- Въобще какво се счита за публична финансова помощ от държавата? Има ли ограничения?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно дивиденти с източник чужбина
ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице е получило дивидент, разпределен от офшорна фирма, която не го е обложила.
Следва ли този дивидент да се облага и декларира в България и как?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗСч. Относно придобиване на недвижим имот с цел прехвърляне на дружество - доверител
ЗСч. Въпрос. Наш клиент - българска фирма „А“ е страна по договор за прехвърляне на имоти срещу задължения през 2010 г. като действа от свое име, но за сметка на доверител - естонска фирма „Б“. Естонската фирма „Б“ е имала вземания от българска фирма „В“ – продавач на имотите,
които задължения се погасяват с прехвърлянето на имотите с нотариален акт. Издаден е нотариален акт на името на фирма „А“, действаща от свое име, но за сметка на доверителя фирма „Б“.
През 2012 г. се оказва, че строителят фалира и апартаментите няма да бъдат завършени до Акт 16.
Пазарната цена на имотите рязко спада и на 31. 12. 2012 г. бордът на директорите на естонската фирма „Б“ взема решение за отписване на имотите 100 хил. лв. и вземането за ДДС 20 хил. лв.
Това решение получихме през юли 2016 - с 3,5 години закъснение.
През 2010 г. Фирма „А“ завежда имотите като задбалансов актив и задбалансов пасив на стойност 200 хил. лв. и възстановява ДДС от 20 хил. лв., което завежда като задължение към доверителя фирма „Б“. Задължението не е погасено към 30. 06. 2016 г.
- Правилно ли е да отпишем задължението за възстановеното ДДС като недължимо на базата на решението на борда на директорите на естонската фирма?
- Трябва ли заведем стойността на апартаментите като активи на фирма „А“ и да увеличим приходите и ако да, на каква стойност да ги заведем – на цена на придобиване или на пазарна цена, след оценка от лицензиран оценител?
Дружеството прилага НСС.
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗТМТМ. Относно извършване на услуги от албански гражданин за българско дружество
ЗТМТМ. Въпрос. Какъв е законовият ред за удостоверяването на извършване на дейност по монтаж и поддръжка на оборудване от албански гражданин, който няма постоянно/дългосрочно пребиване в България, но работи в българска фирма „А“, като извършва тази дейност повече от 9 месеца?
Албанският гражданин има сключен трудов договор с гръцка фирма, която има регистрирано МСД (клон) в България.
Може ли гръцката фирма да командирова албански гражданин в клона си, за да извърши българският й клон тази услуга към българската фирма „А“?
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП