Промени в ЗМ и ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. С въвеждането на чл. 176в от ЗДДС, кой данъчен период да се счита за предходен (м. юли или м. август) за определяне размера на обезпечението. При нас е от голямо значение, тъй като имаме голям спад в ръста на продажбите през август, в сравнение с м. юли.

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Дружество, регистрирано по ДДС, с дейност международен транспорт, работи със спедиторска фирма от Европейски съюз, в случая – Германия. Последната такава издава към българската фирма т. нар. Credit note. По смисъла на нашия закон това е фактура за продажба от името на доставчика на услугата (българската фирма), която се осчетоводява по чл. 21, ал. 2 и чл. 22-24 от ЗДДС. Въпросната германска фирма обаче често издава кредитни известия Cancellation към гореспоменатите Credit note, без уточнени причини и ги изпраща със закъснение, т.е. в следващ отчетен период. Съответно българската фирма автоматично попада в нарушение – издадените от германската фирма фактури не могат да се осчетоводят в дневника за продажби за периода, в който са издадени, за което всъщност не носи вина. За германската фирма по техния закон това не е проблем, тъй като такива срокове при тях не съществуват и не могат да разберат защо българската фирма изисква да им предоставят документите за съответния месец навреме.

 

Нарушение ли е според ЗДДС отчитането на такъв тип фактури в дневника за продажби в някои от следващите отчетни периоди и носи ли се отговорност за това? След като германската фирма издава Credit note и Cancellation, то тези документи „данъчни документи“ ли са по смисъла на ЗДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Имам следния казус: ВОП от Гърция - EXW, с нает  български транспорт. В България, преди да достигне до купувача, колата катастрофира и цялата стока е погинала. Съставен е авариен протокол - вината е на шофьора на камиона - заспиване и загуба на контрол. Сумата по доставката на  ВОП е платена изцяло. Предявено е искане към застрахователя за изплащане на сумата. Колко точно ще изплати застрахователя - не е ясно към днешна дата.

Имаме ли осъществен ВОП, като ЧМР не е подписано от купувача?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. През м. юни 2016 г., приключвайки ДДС, резултатът бе над 420 хил. лв. за възстановяване. Съгласно чл. 92 от ЗДДС – влизаме в процедура по прихващане на сумата в следващите два периода. Тогава – около 14-ти юли, се обаждах в НАП да питам – дали ще ни прихванат, осигурителните задължения. Отговориха ми, че към момента не били изискуеми. Сега, когато приключваме м. юли – пак се обадих, да ги питам, дали в сумата по прихващането (която се отбелязва в кл. 70) да посоча и сумата по осигурителните вноски – отново ми казаха – “Не, само сумата по ДДС”. В същото време по неизплатените социални осигуровки се трупат лихви, които за 3 седмица са вече 200 лв., за още два месеца – ще станат над 1000 лв., а имаме за възстановяване над 400 хил., които просто си стоят. Нали в чл. 92 от ЗДДС пише: “…при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски…”.

 

Не следва ли да се прихванат сумите за социални и здравни осигуровки, авансови вноски и данък по реда на ЗДДФЛ? Надявам се да ме посъветвате, как да постъпя.

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Препрочитайки чл. 26 от ЗДДС във фактурата за продажба данъчната основа трябва да се увеличи с платения местен данък, такса вписване и нотариална такса.

 

Тъй като ни предстои продажба на сграда с прилежащ терени и сме избрали сделката да е облагаема, правилно ли е становището ми?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Дружество, регистрирано по ЗДДС извършва митническо обслужване. От няколко месеца Митница – Русе изисква при внос да се представя и фактура за услугата с цел стойността й да се включи в данъчната основа при внос. Във връзка с това възникват следните въпроси:

-         Следва ли да се приложи чл.36а , ал.1 от ЗДДС ?

-         Изисква се издаването на фактура преди да е настъпило данъчно събитие – получаване на плащане или извършване на услуга?

-         Как ще се докаже пред приходната администрация, че фактурата е включена в данъчната основа по чл. 55 от ЗДДС, при условие, че тя е многокомпонетна величина и всички документи по вноса (фактури, транспорт, съпътстващи разходи и др)/ са собственост на дружеството – вносител и няма екземпляри в обслужващата фирма?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ЗДДС в България, която се занимава с посреднически услуги, свързани с авиопревоз на пътници, купува от фирма, регистрирана в Швейцария, хранителни стоки и оборудване за предоставяне на тази услуга при извършване на полети. (Тази услуга се префактурира към клиент).

 

Издадена е фактура от швейцарската фирма към нас с включен ДДС - 8%.

 

Как трябва да се третира тази услуга в България и как би трябвало да е осчетоводена в дневници по ЗДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице, регистрирано по ДДС придобива собственост върху самолет. Интересува ме третирането по ЗДДС на закупеното гориво и другите услуги свързани с експлоатацията.

 

И по-конкретно при зареждане на гориво в държава от Европейския съюз, доставчикът трябва ли да ни начисли ДДС във фактурата?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос. През март 2016 г. е закупен е недвижим имот с цел отдаване под наем. До момента не сме намерили наемател.

 

Откога мога да започна начисляването на данъчна амортизация и въобще ще се признае ли такава за 2016 г., ако до края на годината изобщо не успеем да го дадем под наем?

 

Обстоятелството, че начислявам счетоводна амортизация не е ли достатъчно, за да се начислява и данъчна?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице - собственик, прехвърля през 2015 г. част от УПИ на строителна фирма и учредява правото на строеж срещу задължение на строителя в срок от 24 месеца да предостави апартаменти. До 31. 12. 2015 г. разрешение за ползване на апартаментите, не е издадено и не са построени. Парична престация няма.

Считаме, че лицата не е следвало да декларират доход за 2015 г., а в годината на получаване на престацията.
 

Имаме два въпроса:

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

ДОПК. Въпрос. Как можем да искаме възстановяване на срока за обжалване на РА и пред кой орган, ако срокът за обжалване пред дирекция ОДОП е изтекъл?

 

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

КСО. Въпрос. Лице, едноличен собственик на ЕООД, е починало на 08. 07. 2016 г. Осигурявал се е като самоосигуряващо лице за пенсия и инвалидност.

 

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

КСО. Въпрос. Имаме въпрос относно авансовите осигурителни вноски на ЕТ, който извършва дейност като земеделски производител на непреработена земеделска продукция.

 

При определяне на авансовия осигурителен доход за 2016 г. следва ли да имаме предвид облагаемия доход на ЕТ, посочен в Приложение № 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от 2014 г. (Приложение № 2) или следва да бъде минималния осигурителен доход за страната?

 

Какво е основанието за определянето му и в двата случая?

 

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

КСО. Въпрос. Македонски гражданин, управител на българска фирма, не пребивава по-вече от 180 дни в България. Фирмата има реализиран доход от предоставени услуги в Македония, но получени в България.

 

Задължен ли е македонският гражданин  да се осигурява като управител?

 

 

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

ЗАНН. Въпрос. Възможно ли е да обжалваме наказателно постановление, ако заплатим наложената с него административна санкция?

 

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

ЗОПБ. Въпрос. Физическо лице Иван Иванов е регистриран земеделски производител и от дейността си като регистриран земеделски производител:

 

-         е декларирал за 2015 година печалба (след данъци) в размер на 30 хил.лв. и за 2014 година печалба (след данъци) в размер на 50 хил.лв.

-         има налични в каса 20 хил.лв. (в счетоводната сметка каса на земеделския производител) и по банка 40 хил.лв. (банковата сметка е на името на земеделския производител).

 

При получаване на печалбите на „регистрирания земеделски производител – физическо лице” от „физическото лице Иван Иванов” попадаме ли в обхвата на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) или попадаме в чл. 2, т. 1 от същия?

 

Например:

 

-         „Физическото лице Иван Иванов” може ли да тегли от банковата сметка на „регистрирания земеделски производител – физическо лице” суми от по 1 хил.лв. за сметка на печалба от минала година, след като печалбата надвишава сумата от 9999 лв.

-         „Физическото лице Иван Иванов” може ли да получи в брой от касата на „регистрирания земеделски производител – физическо лице” суми за сметка на печалбата от минали години, след като печалбата надвишава сумата от 9999 лв.

 

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат