Регламентът за недвижими имоти и ППЗМЗМ

ЗДДС. Относно възможните промени на базата за облагане на безвъзмездни сделки от 2017 г.
ЗДДС. Въпрос. За лек автомобил придобит от предприятие през 04. 2011 г. е ползван пълен данъчен кредит в размер на 10000 лв. Към м. 10. 2016 г. автомобилът е напълно амортизиран за счетоводни и данъчни цели. Ако фирмата прехвърли безвъзмездно собствеността върху автомобила на трето свързано лице, по действащия към момента ЗДДС дължи ДДС в размер на ползвания при придобиване на автомобила данъчен кредит, т.е. 10000 лв.
 
Ще се запази ли това положение, ако бъдат приети предложените в преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове промени в ЗДДС и по конкретно предложената редакция на чл. 79, ал. 7 и чл. 80, ал. 1, т. 4?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на фактура за самолетни билети за собственика на ЕООД
ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ЗДДС в България (занимава се с телекомуникационни услуги) получава фактура, издадена от гръцка фирма, регистрирана по ЗДДС в Гърция за самолетни билети. Билетите са за пътуване от Гърция до България и обратно. Самолетните билети са закупени за собственик на българско дружество, който е гръцки гражданин. Няма договорни отношения между собственика и българското дружество. Той е вписан като управител в Търговски регистър, но няма сключен договор. Понеже тези разходи за самолетни билети няма да бъдат признати за данъчни цели по реда на чл. 33 от ЗКПО (поради липса на договорни отношения), означава ли, че трябва да бъде издаден протокол по чл.117 от ЗДДС само в дневника за продажби и да бъде внесено ДДС в бюджета?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на гратисен период, ползван от наемателя за ремонтиране на нает актив
ЗДДС. Въпрос. В договор за наем е записана следната клауза: „за ремонтиране на наетия актив и привеждането му в състояние, съответно на санитарните и технически изисквания за експлоатация, наемодателя дава на наемателя гратисен срок 3 месеца, през който срок наем не се дължи“
 
Следва ли да се третира този период по реда на чл. 130 от ЗДДС? Съществуват ли две насрещни престации, въпреки гратисния период, или сделката се третира по реда на чл. 9 ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на услуги по хотелско настаняване от туроператор
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма - туроператор, регистрирана по ЗДДС, предлага туристически услуги в Гърция. Освен обща туристическа услуга, фактура за която се издава на основание чл. 86 от ППЗДДС, фирмата предлага и само хотелско настаняване (без транспорт, застраховки и др.) и издава фактури на основание чл. 21 ал. 4, т. 1, б. „в“ от ЗДДС (към физически и юридически лица-пътуващи лица).
 
Следва ли да се съставя протокол за марж за услугите, фактурирани на основание чл. 21, ал. 4, т. 1, б. „в“ от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно третиране на внос на резервна част в рамките на гаранционно обслужване
ЗДДС. Въпрос. В оборудването, доставено и монтирано в България от чуждестранен доставчик от ЕС, неустановен в България, се открива дефект. Фирмата, на която е доставено оборудването, е българска и е регистриран по ЗДДС в България. Към момента не е ясно дали дефектът се появил по вината на доставчика и дали от него трябва да бъде предоставена резервна част в рамките на гаранционно обслужване (т.е. без да се заплаща допълнително от българската фирма) или вината е на самата българска фирма, която е направила грешка при експлоатирането на оборудването. За да се отстрани дефектът по най- бързия начин резервната част пристига директно в България от САЩ, като доставчикът от ЕС издава фактура към българската фирма. При вноса българската фирма заплаща ДДС по митническата декларация (МД).
 
Има ли право българската фирма да ползва ДДС по тази МД, ако се установи, че резервната част трябва да бъде предоставена в рамките на гаранционно обслужване от фирмата от ЕС и фактурата от този същият доставчик ще трябва да бъде анулирана?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно издадена фактура от клон към подизпълнителя си за извършената вместо него работа
ЗДДС. Въпрос. Предприятието ни е клон на чуждестранен търговец, който работи по инфраструктурен проект в България. С един от подизпълнителите по проекта клонът има сключен договор, съгласно който подизпълнителят се задължава да изпълни възложените му строителни работи със собствени ресурси, персонал и механизация.
           
През месец октомври поради липса на достатъчна ресурсна обезпеченост на изпълнителя, клонът извършва строителни работи със своя техника за своя обект. Клонът издава фактура за извършените работи, плащането по която ще бъде прихванато от дължимите СМР към нашия подизпълнител.
 
Правилно ли сме фактурирали от гледна точка на ЗДДС извършените работи за нашия обект или е трябвало те да бъдат приспаднати от стойността на строителните работи, които подизпълнителят ни фактурира по договор чрез намаление на цената им (условието за приспадане на цената не е уговорено в договора)?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно транспортиране на стоки при наличие на клон в Гърция
ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни е регистрирано по ЗДДС, като има регистриран клон в Гърция, който клон притежава ДДС номер съгласно гръцкия данъчен закон. Дружеството ни закупува стока от българско нерегистрирано по ДДС дружество, която се получава от нашето дружество във временен наш склад в Атина.
Стоката се изпраща от и за сметка на продавача. Стоката ще бъде изнесена за трета страна през гръцко митническо учреждение от българското дружество. Гръцкият клон не участва в сделката. Транспорта на стоката до третата страна ще бъде извършен от купувача и няма връзка с транспорта на стоката до Гърция.
  1. Може ли да се приеме, че при покупката и транспорта на стоката до Гърция се осъществява възмездна доставка на стоки и се дължи 20% ДДС на основание чл. 6, ал. 3, т. 3?
  2. Ако в гръцката митническа декларация за износа е вписано българското дружество като износител, това означава ли че са изпълнение условията на чл. 28 от ЗДДС и доставката може да се третира като износ и няма риск от начисляване на 20 % ДДС при трансфера на стоката до Гърция, въпреки, че стоката няма да се превози от територията на страната до третата страна?
  3. Ако се приеме, че трансфера на стоката не е възмездна доставка и не се дължи 20 % ДДС то тогава може ли да се приеме, че продажбата на стоката за третата страна отговаря на условията на чл. 17 с място на изпълнение извън територията на страната и не се дължи ДДС, въпреки че не отговаря на условията за износ съгласно чл. 28 ?
  4. Ако декларираме трансфера на стоката като ВОД (чл.7, ал. 4 от ЗДДС), като използваме гръцкия данъчен номер на клона, а впоследствие осъществим износа като впишем българското дружество за износител, как би се третирала доставката за износа за целите на ДДС ?
  5. Има ли противоречие в приложените разяснения на НАП (№ № 3-1368 от 4.05.2010 г. и № 24-34-159 от 12.12. 2012 г.) и кое от тях следва да се прилага в случай като нашия?
ЗДДС. Относно услуга, свързана с организиране на културно събитие като подизпълнител
ЗДДС. Въпрос. Английска фирма с ДДС номер в Англия организира културно събитие на фестивала в Банско. За целта наема българска фирма, регистрирана по ЗДДС, да извърши мултимедийно шоу на събитието в Банско.
 
Къде е мястото на изпълнение при тази услуга, обезпечаваща културното събитие в Банско? Какви документи трябва да издаде българската фирма и трябва ли да начисли ДДС?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Относно административната отговорност по чл. 180 и 182 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. На датата на данъчното събитие (в моя казус 29. 03. 2016 г.) данъкът е изискуем (чл. 25 от ЗДДС). От това следват две неща: да се издаде данъчен документ и данъкът да се включи в справката - декларация за същия данъчен период, в който е издаден документът, което според закона прави данъка начислен (чл. 86 от ЗДДС).
 
Въпросът, който за мен не е ясен е следният:
 
При дата на данъчно събитие 29. 03. 2016 г. по кой член би била наказателната отговорност и съответно какъв би бил размера й при следните хипотези:
  1. Издадена данъчна фактура на 01. 04. 2016 г., но включена в дневника за продажби и справка-декларация за м. 08. 2016 г.
  2. Издадена данъчна фактура през м. 08. 2016 г. и включена в дневника за продажби и съответно справката-декларация за м. 08. 2016 г.
  3. В кои случаи се прилага чл. 180, ал. 3 и в кои чл. 182, ал. 2 от ЗДДС?
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно класифициране на доставка като тристранна операция или като ВОП
ЗДДС. Въпрос. Унгарски доставчик, регистриран по ДДС в Унгария ни продава стока. Същият доставчик има и ДДС регистрация в Белгия. Стоката тръгва от склада му в Белгия за България, а фактурата е издадена с белгийският му ДДС номер. Като основание за неначисляване на ДДС е написал: art.138, 1 EU Dir 2006/112/EC. Българското дружество - получател на стоката е регистрирано по ЗДДС в България.
 
Това ВОП ли е или е тристранна операция? В кои клетки на ДДС декларацията следва да се регистрира операцията по придобиването?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно третиране на услуга, свързана с обучение на лекар във Франция
ЗДДС. Въпрос. Дружество, извършващо здравни услуги, финансира обучение на един от лекарите си за работа с деца с аутизъм. Обучението се извършва в Париж от специализиран център за работа с такива деца. От фактурата която ни е издадена за таксата не се вижда регистрация - VAT. Българското дружество получател е регистрирано по чл. 99 от ЗДДС.
 
Въпросът ни е трябва ли да начисляваме и внесем съответно ДДС за получената услуга имайки предвид нейната специфичност?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно услуги в полза на представителства на ООН в трети страни и в страни членки
ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо данъчно задължено лице, с български ДДС номер извършва услуги на „фондове (фонд на населението), представителства” на ООН в трети страни (Молдова, Малдиви, САЩ) и в страни членки на ЕС. Услугите са:
-        консултантски услуги за изработване на идеен/работен проект на информационни системи с резултат предаване на спецификации и работен проект;
-        разработване на самите информационни системи, като обичайно се прави и обучение, инсталация и поддръжка;
-        съчетание на горните две.
 
При опит да удостоверим статута на ООН, получаваме отговор, че ООН е освободено от всякакви данъци, във всички държави.
 
На основание на кой член от ЗДДС следва да не начисляваме ДДС за услугите? Следва ли да разполагаме с документ, който да дава право на българското юридическо лице да не начислява ДДС?
 
Моля, да допълните има ли разлика и ако има каква, ако българското данъчно задължено лице е физическо лице.
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Относно разпределяне на дивидент под формата на актив
ЗКПО.  Въпрос. Може ли разпределен дивидент да се изплати с автомобил?
 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Относно преотстъпване на данък по реда на чл. 178 от ЗКПО за хора с увреждания
ЗКПО. Въпрос. Дружеството ни е регистрирано в Агенцията за хора с увреждания като специализирано предприятие за лица с намалена работоспособност, в което петдесет на сто от общия брой на персонала са хора с други увреждания. На основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗКПО на дружеството ни се преотстъпва изцяло корпоративния данък.
 
Съгласно Наредба за реда за възстановяване на внесени осигурителни вноски от работодатели и специализираните предприятия, трудово-лечебни бази и кооперациите на хората с увреждания, членуващи в национално представителните организации на и за хора с увреждания на дружеството ни се възстановяват 50 на сто от внесените осигурителни вноски за работещите, влизащи в списъчния брой на персонала.
 
За 2014 г., 2015 г. и 2016 г. дружеството ни декларира минимални помощи, съгласно Регламент 1407/2013 г .в размер на 373 785.77лв. Това са:
-        възстановените осигурителни вноски;
-        договор за заетост с Бюро по труда за наемане на безработно лице
-        субсидия за инвестиции.
 
Въпросът ми е дали трябва да се включи в размера на декларираните минимални помощи и преотстъпеният корпоративен данък за 2015 г. Ако отговорът е „Да“, какво ще се случи, ако с размера на преотстъпения корпоративен данък и за 2016 г. (евентуално при данъчна печалба) превишим този праг от 200 000 евро?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно авансово облагане на съдружници в дружество за групова медицинска практика
ЗДДФЛ. Въпрос. Физически лица-лекари са съдружници в регистрирано дружество за групова медицинска практикаи всеки един от тях притежава по-малко от 5% от капитала на дружеството. Лекарите са самоосигуряващи се лица, нямат регистрация със собствен БУЛСТАТ и полагат личен труд, за който чрез дружеството получават възнагражденията си от НЗОК., според пациентската листа за всеки лекар. Счетоводителят на дружеството разпределя приходите от НЗОК по лекари, като пропорционално от всеки лекар си приспада направените от дружеството разходи/наем, ток, парно, обслужване от ДКЦ, такси, разходи за счетоводство, банкови комисионни и други разходи и им изплаща разликата. Счетоводителят не удържа от лекарите задължителните осигурителни вноски и авансовия данък върху дохода, като им предоставя написани платежни нареждания персонално по име и ЕГН, включително и за авансовия данък върху дохода и всеки лекар има грижата да си ги плаща сам Декларация № 1 за осигурителните вноски се подава от дружеството, а вноските се правят от всеки един от лекарите по име и ЕГН.
 
Спорният въпрос е кой следва да превежда по сметките на НАП и да подава декларация за авансовия данък върху дохода на лекарите в груповата практика:
 
-        всеки самоосигуряващ се лекар - по име и ЕГН или
-        дружеството с неговия БУЛСТАТ,
 
при положение, че данъкът върху дохода е дължим по чл. 43 от ЗДДФЛ, лекарите не са подавали изрична декларация по ал. 5 от цитирания член, а за всяка отчетна година дружеството за групова практика издава Служебна бележка за доходи от друга стопанска дейност по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, с попълнени данни:
 
-        на ред 1 в клетката за доходи с код 306 - доходи от упражняване на свободна професия,
-        на ред 2 – удържани задължителни осигурителни вноски на лицето по КСО и ЗЗО и
-        на ред 3 – авансово удържан данък по чл.43 от ЗДДФЛ?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗМДТ. Относно документ за платен данък от превозвача по чл. 61у от ЗМДТ, предоставян на всеки от водачите на МПС
ЗМДТ. Въпрос. В ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01. 01. 2017 г. беше извършена промяна в ЗМДТ - чл. 61ф., съгласно която данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал. 1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
 
Моля да ми отговорите какъв документ превозвачът, след като е заплатил данъкът за всички автомобили, трябва да издаде на всяко лице, на което е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
КСО. Относно пенсиониране на работници при невнесени осигурителни вноски
КСО. Въпрос. На работници, назначени на трудов договор в една от фирмите, които обслужваме, им предстои пенсиониране. Проблемът е, че въпросната фирма - работодател не е внасяла от години осигурителни вноски, дължими с оглед изплатените работни заплати. Трудовите възнаграждения са начислени и изплатени, което е видно и доказуемо от подписаните ведомости за работни заплати. Давността на дължимите осигурително вноски е изтекла. В чл. 37 от „Наредба за пенсиите и осигурителния стаж“ е указано, че „…за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9 и чл. 4а КСО – времето, за което са внесени осигурителни вноски.„
  1. Ще бъде ли признато времето, през което осигурителните вноски не са били внесени и които не са дължими, тъй като давността им е изтекла, за осигурителен стаж?
  2. При изчислението на индивидуалния коефициент за пенсия, ще бъде ли взет предвид доходът, върху който не са внасяни осигурителни вноски и за които давността е изтекла?
  3. Това, че е изтекла давността прави ли недължими осигурителните задължения?
 
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КСО. Относно начина на социално осигуряване на лице - представител в СД
КСО. Въпрос. Физическо лице е наето по договор за управление и контрол (ДУК) от юридическо лице, като представител на същото в съвета на директорите (СД) на друго юридическо лице. Тъй като Търговският закон, че ако член на СД е юридическо лице, то възнагражденията се превеждат на това юридическо лице, предприятието - майка наема физическото лице при условията на ДУК. 

Декларации по обр. 1 са подавани с код 10 години наред, изплащани са обезщетения до момента в който физическото лице заболява трайно и от НОИ правят проверка, при която не приемат осигуряването по ДУК , а предстои да връчат предписание за осигуряване по граждански договор.
 

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
ЗСч. Относно корекция на база кредитно известие, получено през 2016 г., свързано с договор от 2015 г.
ЗСч. Въпрос. Дружеството прилага МСФО. През 2016 г. след датата на приемане и публикуване на ГФО за 2015 г. се разбира, че стойността (цената) на договор с една от фирмите - доставчици, която е отчетена на разход през 2015 г. ще бъде намалена съществено чрез издаване на кредитно известие.  
  1. Необходимо ли е прилагане на препоръчителен подход по МСФО и корекция на неразпределена печалба за 2015 г. както и допълнително начисляване на задължение за корпоративен данък  за 2015 г. (фирмата е на печалба за 2015 г.)?
  2. Има ли някакво основание да се отчете, което би оправдало прилагане отчитане на сумата на намалението като приход през 2016 г. без да се правят корекции за 2015г.?
  3. Какво ще е данъчно третиране при случай 1 и 2?
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
ЗСч. Относно отчетност на кошери и пчелни семейства
ЗСч. Въпрос. Имам фирма с дейност отглеждане на пчели. Купуваме кошери (бройката е по 51 лв.), в които ще сложим пчелни семейства (бройката за които е по 40 лв.) за отглеждане. 
 
Въпросът ми е: кошерите и пчелните семейства, като ги заприходя в сметка 313, след това да ги изписвам ли на разход, понеже са под 700 лв., или остават да се водят по сметка 313?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
ЗСч. Относно договор, свързан с организиране и контрол на дейността на обект на ООД
ЗСч. Въпрос. ООД, регистрирано по ЗДДС, стопанисва собствен обект „Културно развлекателен комплекс” и упражнява дейност в сферата на ресторантьорството.
 
С протокол на общо събрание се взема решение да се наеме външна фирма за управление на обекта, тъй като до сега имаше такъв назначен по трудов договор, но като подчинен отговорността се размива.
 
Фирмата ще бъде наета без участие в капитала на дружеството, като за това ще се заплаща определена месечна такса срещу издадена фактура от изпълнителя. Всичките активи и материалните ресурси остават собственост на дружеството, като и назначеният персонал по трудови договори. Всички доставки и продажби ще се осъществяват и отчитат от името на дружеството - възложител. Ангажиментът и отговорността на наетата фирма ще бъде в организирането и контрола на целия процес по дейността на обекта. Това ще включва основно контрола по материалната база, контактите по доставките и клиентите, управление на персонала и отчетността свързана с контролните органи за такъв вид дейност.
 
Относно казуса въпросите ни са следните:                                                   
  1. Имаме ли право на такъв вид договор и той като договор за съвместна дейност ли е, или договор за управление?
  2. До каква степен наетата фирма ще носи отговорност и по кой закон за констатирани нарушения от контролни органи, тъй като всички протоколи ще се подписват от управителя на дружеството възложител?
  3. Ще бъде ли необходима допълнителна отчетност за доказване на осъществяване на сделката или клаузите по договора са достатъчно основание?
  4. От гледна точка на данъчното облагане разхода, който дружеството възложител ще отчита и прихода при изпълнителя данъчно признати ли са?
  5. Има ли някакви други специфични законови задължения, свързани с дружество и описания казус?
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
КТ. Относно запор върху трудовото възнаграждение за издръжка на дете и за разходи по делото за издръжка
КТ. Въпрос. Служител има запор върху трудовото възнаграждение за издръжка на дете и за разходи по делото за издръжка. Служителят е с основно трудово възнаграждение равно на минималната работна заплата и допълнително трудово възнаграждение за клас в размер на 1,8%. Брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец е 427,56 лв. Служителят е на длъжност международен шофьор и при шофиране в Германия и Франция според въведените от 2015 г. и 2016 г. тамошни закони за минимална работна заплата получава за периода на работа допълнителни възнаграждения според часовете работа в съответните държави. С това допълнително заплащане нетното му трудово възнаграждение за м. август надхвърля минималната работна заплата. Възнаграждението за м. август след приспадане на осигурителни вноски, данъци и месечна издръжка на дете от 150 лв., е в размер на 777.54 лв. Лицето няма други деца на негова издръжка.
 
Как следва да се разглеждат тези доплащания по минималните работни заплати в Германия и Франция – като „компенсационни плащания“, т.е. плащания, с които се цели да се компенсират допълнителните разходи на работника и служителя, породени от изпълнение на работата в друго населено място или като възнаграждения за труд?
 
Следва ли за м. август да му се направят удръжки за запора за разходите по делото (за издръжката му се правят удръжки всеки месец) и ако да в какви размери?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Относно място на работа на търговци и сервизни техници с предоставени служебни автомобили
КТ. Въпрос. Фирма със седалище град „А“ сключва трудови договори със служители, които ще работят като търговци и сервизни техници, на които са предоставени служебни автомобили, в градове „В“ и „С“. В тези градове фирма „А“ няма наети помещения или открит клон, т.е. за изпълнение на служебните си задължения търговците и сервизните техници ще пътуват от домовете си до съответните клиенти на фирмата. Съгласно Кодекса на труда, ако не е уговорено друго място на работа е седалището на фирмата.
 
Въпросът ми е къде е правилно да се определи мястото на работа на тези служители?
 
Съгласно ЗКПО маршрутът "дом – месторабота и обратно" не се признава за необходимо-присъщ разход на фирмата.
 
В разглеждания случай служителите пътуват от дома до клиента за изпълнение на задълженията си. Според Вас има ли маршрут, които да се счита за лично ползване?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП