Данъчно законодатателство 2017 г.

Въпроси-отговори

ЗДДС. Относно корекция на ползвано право на ДК при разваляне на доставка с фактура за аванс

ЗДДС. Въпрос. Имаме неизпълнена към нас (българското дружество с ДДС регистрация) доставка от 2014 г., по която платихме един относително голям по размер аванс. Заведохме съдебно дело през 2014 г., то се намира на етап – експертизи от вещи лица, и до днес не сме получили парите по платения аванс обратно.

Трябва ли да си начислим сами данъчен кредит, ползван по аванса във връзка с въвеждането на новите разпоредби, регламентирани в чл. 78, ал. 4 от ЗДДС?

Ако го направим в дневника за м. януари 2017 г. могат ли да имат данъчни претенции за минали периоди (от 2014 г. до 01. 01. 2017 г.) под формата на лихви или фактът, че в българския закон тази промяна е записана от 01. 01. 2017 г. ни дава основание да бъдем защитени от евентуални данъчни претенции за тези предходни периоди?

Кредитни известия по платения аванс не са издадени и не се очаква издаването им в скоро време, както и връщането/получаването от нас на парите.

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно корекция на данъчен кредит при продажба на стара сграда

ЗДДС. Въпрос. През 2005 г. една от фирмите, с които имаме договор за счетоводно обслужване, закупува недвижим имот с цел извършване на облагаеми доставки. Впоследствие в резултат на ползването на сградата се налагат текущи ремонти, необходими за подобряването и поддържането в изправност на сградата. Тези ремонти не засягат конструкцията на недвижимия имот, не се преместват зидове, не се преустройват помещения, не се премахват съществуващи стени или прегради. Фактурите, касаещи текущия ремонт, са за латекс, блажна боя, дребни строителни материали, свързани с ел. инсталация, подово покритие (теракот и ламиниран паркет), подмяна на дограма, както и услуги, свързани с реализирането на строителните дейности. За вложените материали, които текущо са изписвани като разход и са осчетоводявани, като такива не са изминали повече от 5 години. Текущият ремонт е извършен през 2014 и 2015 г.

Дружеството е взело решение да продаде недвижимия имот, който отговаря на критериите за стара сграда (т.е. не е нова – минали са повече от 60 месеца от въвеждането в експлоатация). При условие че продажбата на сграда, която не нова, е освободена доставка, то следва ли да направим корекция на ползвания данъчен кредит на всички вложени и изписвани текущо материали и услуги, в т.ч. за ел. енергия текущо, за ВИК, СОТ, интернет.

Следва ли да се прави корекция по чл. 79 от ЗДДС за материалите и услугите, ползвани текущо във връзка с експлоатацията на сградата и има ли значение какъв е характерът на извършените ремонти – текущ или основен, водещ до увеличаване стойността на сградата?

Има ли разлика в данъчното третиране по смисъла на ЗДДС до 31. 12. 2016 г. и след направените промени в ЗДДС, в сила от 01. 01. 2017 г. за посочения казус?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно третиране на покупка на антивирусна програма за компютър, ползван и за лични нужди

ЗДДС. Въпрос. ЕООД регистрирано по ЗДДС, закупува антивирусна програма от фирма от ЕС с валиден VAT номер. Досега въз основа на получената фактура от доставчика (приемаме че е на стойност равностойността на 100 лева), издавахме протокол на основание чл. 82, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, с който начислявахме 20% ДДС – които в случая са 20 лв., – и отразявахме протокола в дневник Покупки – 100 лв. в колона 10, и 20 лв. в колона 11, а в дневник Продажби – 100 лв. в колони 9 и 14, и 20 лв. в кол.10 и 15.

При положение, че на компютъра, на който ще ползваме антивирусната програма, имаме и лично ползване и сме приели, че данъчната основа е 20% от разходите, с какви суми следва да се издаде протоколът и как да се отразят в дневниците за покупки и продажби?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно смесено използване на недвижим имот от физическо лице ЗДДС.

ЗДДС. Въпрос. Физическо лице е регистрирано по ЗДДС за независима икономическа дейност като артист – изпълнител. За извършване на дейността си физическото лице предприема изграждане на собствено музикално студио, комбинирано с жилищна площ за лично ползване.

Моля да ми отговорите при извършване на разходите по строителство и изграждане на постройката, която ще се използва за икономическата дейност на лицето и лично ползване, трябва ли да се прилага принципът за пропорционално ползване на данъчен кредит?

Също така за личната жилищна площ ще трябва ли да се начислява данък върху разходите (лицето се облага по ЗДДФЛ)?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно третиране на рекламни материали

ЗДДС. Въпрос. Дружество- производител, може ли да раздаде като рекламни материали за дейността си, собствена продукция на себестойност, като бройката е 18 лева? И дължи ли ДДС за това?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно неправилно определен ДДС за възстановяване

ЗДДС. Въпрос. Въпросът ми е във връзка с неправилно определен ДДС за възстановяване за м. октомври 2016 г. и включен в процедура по приспадане на ДДС съгласно чл. 92 от ЗДДС, която се оказва некоректна.

През м. октомври 2016 г. резултатът по ДДС на фирмата е 2900 лв. на възстановяване. С тази сума започва процедура по приспадане за м. ноември и м. декември 2016 г.

През м. ноември 2016 г. резултатът за месеца е ДДС за внасяне – 1500 лв., които съответно са приспаднати.

През м. декември 2016 г. се установява, че Отчет за продажбите по касов апарат за м. октомври със 700 лв. ДДС и този за м. ноември със 750 лв. ДДС , не са осчетоводени и съответно не са включени в дневника за продажби и справката-декларация за м. октомври и м. ноември. Въпросните суми ще бъдат включени в м. декември 2016 г. Остатъкът от ДДС за приспадане за м. декември 2016 г. е 1400 лв.

Как следва да се процедира в такъв случай? Трябва ли да се подаде молба по чл. 126 ал. 3 от ЗДДС за корекции в дневниците и справката- декларация?

Ако не предприемем действия по чл. 126, ал. 3 от ЗДДС, при евентуална проверка по ДДС след време, подлежи ли на коригиране въпросната процедура в този й вид?

Възможно ли е, сами да направим корекцията като приспаднем ДДС за м. декември само 700 лв. и по този начин да коригираме първоначалното ДДС - от 2900 лв. на 2200 лв. Така разликата от 700 лв. няма да посочваме в клетка 80 на СД и ще остане като непоискана сума за възстановяване.

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно включване на данъците и таксите по прехвърлянето на имот в данъчната основа

ЗДДС. Въпрос. През 2013 г. сме продали нов недвижим имот (облагаема с ДДС сделка). В предварителния договор е записано, че всички данъци и такси по прехвърлянето са за сметка на продавача. Продавачът в действителност е платил дължимите данъци и такси по прехвърлянето, за което има и необходимите документи на негово име. При продажба на имота не сме включили данъците и таксите допълнително във фактурата и върху тях не сме начислили ДДС.

Въпросът ни е, дали правилно сме оформили сделката по продажбата на имота и трябвало ли е да включваме данъците и таксите по прехвърлянето и да начисляваме ДДС върху тях. Не се ли получава двойно облагане с ДДС?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно транзитна продажба

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, купува стоки от Сърбия, които плаща на сръбската фирма. Стоките директно заминават за Турция, където се продават на клиент, регистриран по ЗДДС в Турция. Стоките ще се внасят в Турция с МД, в която изпращач ще бъде фирмата от Сърбия, получател ще бъде турската фирма. Българската фирма действа от свое име и за своя сметка и не е комисионер.

Къде е мястото на изпълнение на посочената транзитна продажба?
Как следва да се отразят фактурите от Сърбия в дневника за покупки?
Българската фирма транспортира стоките от Сърбия до Турция за своя сметка и получава фактура от сръбски превозвач. Следва ли да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС?
Следва ли да се начислява ДДС за продажбата на стоките на купувача от Турция и как се отразяват фактурите в дневника за продажби?
Възниква ли основание за регистрация за целите на ДДС в посочените държави?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно условията за третиране на сделка като ВОП

ЗДДС. Въпрос. Турска фирма продава на италианска, регистрирана по ДДС в Италия, стока. Италианското дружество оформя вноса, плаща необходимите мита и ДДС в Италия.

Впоследствие не се разбират за цена и двете страни решават да развалят сделката. В същото време българско дружество, регистрирано по ЗДДС в България решава да закупи въпросната стока, но италианското дружество не желае да фактурира на българското дружеството.

Въпросът е - ако турската фирма фактурира на българското дружеството стоката и транспортът е директно от Италия до България, платен от българското дружество – ще се третира ли като ВОП, или е необходимо стоката да се върне в Турция и оттам да се оформи нов внос?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно продажба на автомобил, за който не е ползван ДК

ЗДДС. Въпрос. Фирма – ООД е закупила употребяван лек автомобил "БМВ Х5" през 2013 г.. Като основание за неначисляване на ДДС във фактурата е посочен чл. 143 от ЗДДС, т.е. не е ползван данъчен кредит при покупката. Фактурата е осчетоводена, заведен е ДМА за 35 708 лв. и има начислена амортизация към момента 33 476 лв. Балансовата стойност е 2 232 лв. Собствениците решават да продадат автомобила.

Въпросът ми е, следва ли при продажбата да се начисли ДДС, при положение, че не сме ползвали данъчен кредит?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно данъчно третиране на продажба на дружествени дялове

ЗДДС. Въпрос. „А“ АД притежава 1 000 000 дяла на обща стойност 1 000 000 лева от „Б“ ЕООД, като ги продава на „В“ ЕООД за 1 000 000 лева.

Въпросите са:

Доставката облагаема ли е?
Трябва ли „А“ АД да издаде фактура за продажбата?
Намира ли отражение в дневниците за продажба при продавача и респективно за покупка при купувача?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно определяне вид на доставка, свързана с услуга за френски клиент с подизпълнител от Румъния

ЗДДС. Въпрос. Дружество “А“, регистрирано по ДДС в България, има договор с френска фирма, регистрирана по ДДС във Франция, за изработка на облекла от плат, който не е собственост на тази българска фирма “А“. Българското дружество „А“ извършва услугата като има договор с румънска шивашка фирма - подизпълнител за изработката им.

Платът, който българската фирма „А“ получава, тръгва от Франция и се доставя директно до шивашката фирма - подизпълнител в Румъния.

След изпълнение на поръчките, облеклата се транспортират във Франция от Румъния. Румънската шивашка фирма – подизпълнител издава фактура към българска фирма “А„ за шиенето, а българската фирма трябва да фактурира услугата към френското дружество.

Какъв е видът на доставките между трите дружества и как трябва да се отразят при българското дружество?

Ако след изпълнението на поръчките, облеклата се транспортират във България, а след това във Франция дали ще има промяна във вида на доставките и тяхното отражение при българското дружество.

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно закупуване на машина с произход Китай, оставаща в Китай, от фирма от ЕС

ЗДДС. Въпрос. Закупуваме машина за производство на клавиатури от фирма (с френски ДДС номер и издадена фактура), чийто главен офис е във Франция, но има представителство в Китай. Машината е с произход Китай и остава там, за да ни произвеждат клавиатури, които на по късен етап ще внасяме.

Как се третира сделката по ЗДДС и трябва ли фактурата да се отрази в дневника за покупки?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно регистрация по ЗДДС при получена субсидия

ЗДДС. Въпрос. ЕТ „Х“ , чийто оборот от патентна дейност е 32000 лв. очаква да и бъде изплатена сума съгласно договор с Министерство на земеделието и горите в края на декември - 30 000 лв. По обяснения на собственика договорът е сключен по силата на регламент 702 ЕО - фермерите получават държавна помощ, чрез ДФ „Земеделие“ под формата на субсидирана услуга за изпълнение на мерките по държавна профилактична програма за контрол и профилактика на някои опасни заболявания. Те се явяват изпълнители на тази програма и фондът плаща директно на ЕТ „Х“ за тази услуга, която извършват към фермерите - това е на кратко. Чисто технически – сключват се договор с фермера и с областна дирекция по храните, която е възложител на ЕТ „Х“ и контролен орган, агенцията сключва споразумение с фонда и подготвя отчетни документи на ЕТ „Х“, които и проверява и след това, подава на фонда за изплащане директно по банкова сметка на ЕТ „Х“ . Цялата схема е описана в специална нотификация на МЗХ базирана на регламент 702.

Въпросът ми е - при положение, че не е регулярен приход, но пък и не може да се класифицира като субсидия, би ли трябвало да се включи в оборота за регистрация по ЗДДС?

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Относно третиране на задатък

ЗДДС. Въпрос. Нашето дружество е борсов посредник на ССБ.

1. С клиент сме сключили договор за покупко – продажба на стоки в размер на 120000,00 с ДДС. Сумата ни е преведена и ние сме издали фактура. Операциите които сме взелr&

503/411-120000,00
411/491-100000.00 и 411/4532 - 20000.00

Стоките са собственост на друго дружество и то съответно ни е издало фактура за тях на стойност 120000,00 лева с ДДС. Операциите които сме взели:

491/401-100000,00 и 4531/401-20000.00
401/503 - 120000.00

Комисионна не сме фактурирали, защото нямаме реално прехвърляне на собственост.

2. Една от клаузите на договора е, че срокът за вдигане на стоката е от 2 - 6 м. от датата на договора. След изтичането на този срок, ако купувачът не изпълни задълженията си по този договор - не вдигне стоката в определените срокове, договорът за покупко- продажба се разваля, а платената цена по него се приема като задатък и не подлежи на връщане на купувача.

3. Сроковете по договора не са спазени от купувача и договора се разваля.

Получаваме кредитно известие от собственика на стоката за първоначално издадената ни фактура от 120000,00 лв. с ДДС

491/401 - (100000.00)
4531/401- (20000.00)

Въпросът ни е:

Следва ли и ние да издадем кредитно известие към първоначално издадената от нас фактура?
Следва ли да издадем фактура (или друг документ) за задатъка - с ДДС или без ДДС, след като няма да се възстановяват суми на клиент?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно задължение за регистрация по ЗДДС при посредничество

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, която няма регистрация по ЗДДС, извършва посредничество между шведска и турска фирма за покупко – продажба на стоки. Собствеността върху стоките в нито един момент не се придобива от българската фирма, а тя получава надценката си за препродажбата на стоките под формата на възнаграждение за услуга, оказвана на турската фирма (ДЗЛ с регистрация по ДДС). По силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО такава услуга би трябвало да е с място на изпълнение в Турция, поради което същата да остане необлагаема с български ДДС.

Въпроси:

Правилно ли разсъждаваме?
Трупа ли се оборот за задължителна регистрация по ЗДДС?
Необходима ли е регистрация по чл. 97а от ЗДДС?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Относно обхвата лихвите, подлежащи на регулиране по реда на слабата капитализация

ЗКПО. Въпрос. Трябва ли да се включват в режим на слаба капитализация разходи за лихви по банкови заеми, гарантирани с лични ипотеки на част от съдружниците. И също така начислени лихви по заеми към българско дружество дадени от физически лица (български и чуждестранни), които са съдружници в същото дружество.

През 2015 г. българско юридическо лице, регистрирано по ДДС, изплаща банков заем – главница и лихви, като за обезпечение по този заем има учредени лични ипотеки от физическите лица, които са съдружници в дружеството. Трябва ли тези лихви да участват в регулиране на слабата капитализация?

Също през 2015 г. съдружниците в дружеството (физически и едно юридическо лице) са дали заеми към дружеството и лихвите, които са начислени, но неизплатени към 31. 12. 2015 г. трябва ли да се включват при изчисляване на слабата капитализация ?

Като уточнение искам да допълня, че дружеството е на счетоводна и данъчна загуба през 2015 г.

В ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. лихвите като цяло са посочени в увеличение в клетка „Разходи за лихви от прилагане на режима на слабата капитализация“ по решение на собствениците, но имаме ли право през 2016 г. в ГДД по чл.92 да ги обърнем, т.е. да ги посочим в намаление в клетка „Признаване за данъчни цели на непризнати разходи за лихви от прилагане на режима на слаба капитализация“, ако не е трябвало да участват в изчислението?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно третиране на дивидент с източник чужбина

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице, съдружник във фирма в Лихтенщайн (Швейцария и Австрия), получава дивидент м. декември 2016 г. Възможно ли е фирмата - платец да плати (до 25. 01. 2017 г.) данък дивидент 5% в България по банкова сметка на НАП?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно третиране на възнаграждение на чуждестранни артисти, вкл. разходи за престой

ЗДДФЛ. Въпрос. Дейността на българска фирма „Х“ ООД, нерегистрирана като културна организация, е свързана с организиране на музикални и други събития в клуб на територията на България с участието на артист-изпълнители (групи) от страни-членки на ЕС и страни извън ЕС.

Договорите за участие на изпълнителите се сключват от Англия и Македония. Задълженията на фирма „Х“ ООД по договорите са свързани с организиране на събитието на територията на клуба, заплащане на уговорената сума по договора, както и поемане на разходите по престоя, транспортирането на изпълнителите на територията на страната и кетъринга, свързан с престоя, съгласно договор.

Сумата по договора е уговорена като обща сума, от която не се знае каква част е комисионната за продуцентската къща и каква част е хонорара на изпълнителя

По отношение на разходите по престоя, транспортирането на изпълнителите на територията на страната и кетъринга, свързан с престоя, българската фирма „Х“ получава фактури от местни юридически лица.

От НАП ни обясниха, че българската фирма „Х“ следва да внася окончателен данък за чуждестранните изпълнители, при положение, че продуцентските къщи са чуждестранни юридически лица, като данъка следва да се внася върху брутната сума по фактурите. Също така ни отговориха, че допълнителните разходи, които българската фирма „Х“ поема за артист-изпълнителите са доход на същите лица.

Следва ли фирма „Х“ ООД да начислява и внася окончателен данък върху изплатените суми, при положение, че продуцентските къщи плащат на артист – изпълнителите и че фирма „Х“, не знае каква част от платената сума са хонорарите им? Ако следва да внася, на основание кой от двата закона – ЗКПО и ЗДДФЛ и как следва да се декларира в Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО и в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ?

Следва ли разходите по престоя, транспортирането на изпълнителите на територията на страната и кетъринга, свързан с престоя да се разглеждат като доходи в натура на артист-изпълнители и за тях също да се внася окончателен данък от името на артист-изпълнителите?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗМДТ. Относно новата редакция на чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ

ЗМДТ. Въпрос. Въпросът ми е свързан с новата редакция на чл.11, ал. 4 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2017 г. Ако е възможно да направите по-обстоен коментар върху разпоредбата и данъчно - правните последици, до които води то за концесионери с преотстъпено право на ползване на поземлени имоти – държавна или общинска собственост във връзка с концесии за добив. Ако е възможно коментарът да бъде обвързан и с публикувания на страницата на НАП на 20.12.2016 г. актуализиран образец на Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, в който е допълнен списъкът на данъчно задължените лица, които следва да подават декларация, като в него вече са включени и концесионерите при концесия.

Отговор: Златка Мицова, данъчен консултант

КСО. Относно осигуряване на управител

КСО. Въпрос. Дружеството „А” ЕООД се представлява от едноличния собственик и управител – „Х“. Същото внася осигурителни вноски на основание чл. 4 ал. 3, т. 2 от КСО в качеството му на едноличен собственик, за което преди години е декларирано с ОКД5 начало на дейността като собственик и начало на осигуряването. В дружеството има и друго лице, което работи на трудов договор (не е нито собственик, нито посочено като управител), длъжност - генерален директор с пълномощно от дружеството за целта.

С вписване в Търговския регистър (ТР) са продаден 100% от капитала на дружеството, като се прехвърля от лицето „Х“, на юридическо лице – „Б”. Последното се състои от няколко директори, един от които с най-висок клас „А“ - същото физическо лице „Х“ - бивш едноличен собственик на „А” ЕООД.

Управител и представляващ на „А” ЕООД остава лицето „Х“, като няма ново решение на новия собственик, с което да се възлага управлението отново на лицето „Х“. В документите по извършеното прехвърляне на капитала на „А” ЕООД между стария собственик лицето „Х“ и новия – дружество „Б” няма сключван ДУК или друг вид Договор за възлагане на управлението, няма съответно определено възнаграждение за това, нито в учредителният акт, нито в решение на новия едноличен собственик, нито по друг начин.

Въпросите са:

Има ли основание лицето „Х“ да продължи да се осигурява по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО през дружество „А” ЕООД, след като не се води собственик на капитала? Може ли да се счита като основание да продължаване осигуряването по този ред от КСО текста по чл.147, ал.1, изр. 2 от ТЗ?
Или за лицето „Х“ се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 6, ал. 3 от КСО като управител на ЕООД, което не е собственик на „А” ЕООД? Но в случая за него не е определено възнаграждение в учредителен акт на дружеството, в протокол на общото събрание на дружеството или по друг начин, нито има сключен писмен договор за възлагане на управлението и контрола?
Самото присъствие или вписване на физическото лице в ТР като управител, счита ли се за достатъчно основание и пораждащо задължение за това лице да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО?
Възможно ли е лицето да няма задължение да внася осигурителни вноски от дружеството „А” ЕООД на никое от двете основание от КСО?

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

КТ. Относно счетоводни услуги по граждански договор без възнаграждение

КТ. Въпрос. Може ли лице да извършва счетоводни услуги на фирма въз основа на граждански договор без възнаграждение и по-конкретно като съставител на финансов отчет?

Отговор: Михаил Илиев, експерт в МТСП

КТ. Относно трудов договор със собственик на ЕООД

КТ. Въпрос. Българско юридическо лице ЕООД печели проект за които има сключен договор за финансиране от Националния иновационен фонд. В изпълнение на изискванията на този договор дружеството трябва да назначи на трудов договор инженер-химик. В дружеството само собственикът има диплома за тази длъжност. Може ли да бъде сключен трудов договор със собственика?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

ЗСч. Относно отписване на разход обзавеждане на хотел

ЗСч. Въпрос. Фирма изгражда инвестиционен имот - хотел, който ще дава под наем. Закупено е обзавеждане на обща стойност 200 000 лева, което по отделно е под стойностния праг за признаване на дълготрайни активи - маси, легла, столове и т.н.

Въпросът е кога и как е правилно да се отпише този разход за счетоводни цели - нормално ли е да се отпише още в годината на въвеждане на хотела в експлоатация, т. е. когато е завършен и е даден под наем?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор

ЗСч. Отчитане на дължими разходи по съдебно дело

ЗСч. Въпрос. Фирма е осъдена да заплати за причинена вреда 24 600 лв. и лихва за периода 1 234 лв. Също има и адвокатски хонорар 3 000 лв., държавна такса 9 864 лв.

Как следва да се осчетоводят тези суми? Ако са разход следва ли да се преобразува финансовият резултат с тях?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор

ЗСч. Относно прилагане на СС 2

ЗСч. Въпрос. Дружество произвежда готова продукция /инертни материали/ в производствената си база. В производствената база е обособен и склад в която се складира готовата продукция. Част от продукцията се продава на външни клиенти, а друга се влага в собствена производствена дейност. Всички извършени разходи до влизането на продукцията в склада за съхранение, са включени в себестойността й.

Дружеството разполага и с поделения, които са на разстояние на 100 и повече км. В зависимост от производствена необходимост често се налага, транспортиране на продукция от склада (централния) до поделенията, като там също са обособени площи за съхранение на продукцията, до влагането и в дейността, което по някога става и след няколко месеца. В подобни случаи преместената продукция се оскъпява с транспортните разходи, които не са малки като стойност.

Как е правилно (за да бъде приложен точно СС 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси)да бъдат осчетоводявани описаните по – горе транспортни разходи по преместването:

като увеличение на себестойността на вече заприходената (в централният склад) продукция или като други текущи разходи?

Въпросът е особено актуален при наличието на такава (преместена) продукция в края на отчетният период.

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор