НСС и ГДД по чл. 50
ЗДДС. Относно третиране на услуги, извършвани през американския сайт Upwork
ЗДДС. Въпрос. В качеството си на самоосигуряващо се лице, регистрирано в регистър БУЛСТАТ, без регистрация по ЗДДС, извършвам услуги като фрийлансър (свободна професия) през американския сайт Upwork Global Ins,USA,VAT ID: EU528002406. Става въпрос за следния казус:
- Upwork е американски сайт, който действа като посредник между две страни - фрийлансъри и техните клиенти;
- услугите, които извършва самоосигуряващото се лице са: писане на статии за уебсайтове, преводи от/на английски, административна дейност – водене на кореспонденция по имейл от името на клиента, онлайн проучвания, обновяване на информацията във уебсайтове, изготвяне на онлайн маркетингови стратегии;
- клиентите, данъчно задължени и данъчно незадължени лица, са от следните държави: ЕС, трети страни, също и България през този сайт;
- договарянето на вида услуга, срокът за извършване на услугата и нейната цена се извършва пряко с договор между доставчика на услугата - самоосигуряващото се лице и клиента, без намеса на сайта. Този сайт не е страна по договора между фрийлансърите;
- съгласно приетите от фрийлансъра условия за ползване на сайта, фрийлансъра – доставчик, е единствено отговорен за това дали трябва да издава официални фактури за услугите си към клиента, но практиката е сайтът да издава фактури от името на фрийлансъра - доставчик и да ги изпраща на клиента. В издаваната от сайта фактура са вписани фрийлансърът като доставчик на услугата и крайният клиент получател на услугата;
- клиентът плаща за услугата на фрийлансъра -доставчик, но парите не се плащат директно от клиента на фрийлансъра. Сайтът изпраща справка на клиента за изработеното от фрийлансъра и изтегля нужната сума от картата на клиента. Тези пари отиват във виртуалния портфейл на фрийлансъра;
- сайтът издава фактура на фрийлансъра за такса за ползване на услугите на сайта в размер на 10% от стойността на сумата за услугата по договора и автоматично си ги изтегля от този виртуален портфейл. Върху тези 10% начислява и ДДС (20%), които няма да се начисляват, ако самоосигуряващото се лице представи валиден ДДС номер;
- останалите пари остават за фрийлансъра и той може да си ги изтегли от сайта когато пожелае. Получаването на изработените пари от сайта е като фрийлансърът ги изтегля в личен PayPal акаунт и от там ги прехвърля по картова сметка в България.
Съгласно Директива 2006/112/EC, услугите от Upwork се квалифицират като електронно доставяни услуги, които подлежат на ДДС на мястото, където клиентът (т.е. фрийлансърът) пребивава.
- При така описаната дейност бих искала да ми отговорите, ако е възможно на следните въпроси:
- Услугите, които самоосигуряващото се лице извършва на клиента си, могат ли също да се квалифицират като електронно доставяни услуги?
- Следва ли да се регистрирам по чл. 97а от ЗДДС, като получател на услуга от този сайт, при положение, че за таксата, която заплащам на сайта вече е начислен 20% ДДС?
- Има ли значение, че извършвам услугите в сайта като физическо лице, без да съм предоставила БУЛСТАТА си като самоосигуряващо се лице? Фактурата към клиента издадена от сайта, е от името на физическото лице.
- По кой член от ЗДДС ще се определя мястото на изпълнение при доставката на услуги, когато като данъчно задължено лице, след регистрация по чл.97а и след предоставяне на ДДС номер на сайта и на клиентите, ще предоставям услуги: - на данъчно задължени лица установени в ЕС и трети страни; на данъчно незадължени лица от трети страни; - на данъчно незадължени лица от ЕС;- на данъчно задължени и данъчно незадължени лица, установени в България, на които оказвам услуги през сайта?
- С каква ставка следва да издавам фактурите за тези лица и кой оборот ще е необходимо да следя за задължителна регистрация?
- Следва ли да издавам от мое име фактури на клиентите си, въпреки, че сайта ги издава от мое име, без да съм го упълномощила за това?
- Може ли да се смята, съдейки по този номер -VAT ID: EU528002406, под който имам фактура за получена услуга от сайта, че сайта има регистрация в ЕС
ЗДДС. Относно определението за ДЗЛ съгласно европейското и българското законодателство
ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни (българско юридическо лице, рагистрирано по ЗДДС в България) получава фактура за извършено дистанционно обучение по интернет, от германец, със статут на самоосигурено лице, който обаче не е регистрирано по германския ЗДДС лице, съответно във фактурата е посочен само данъчен номер (без VAT номер).
Следва ли нашето дружество да издаде протокол по чл. 117, ал. 1 на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, и да начисли данък?
Въпросът ни е продиктуван от следното:
Според разпоредбите на чл. 82, ал. 2: "Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при: ...3. доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6." Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Това определение съответства напълно на определението за данъчнозадължено лице (ДЗЛ) дадено в Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. А именно - чл. 9 от дял III гласи: "„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност....". Съгласно чл. 17 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, правилното прилагане на правилата за определяне на мястото на доставка на услуги зависи главно от статута на получателя – данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, и от това в какво качество действа. Съгласно чл. 18 т. 1 буква а) на регламента доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът е получил потвърждение за валидността на този идентификационен номер.
Следва ли по презумпция на обратното да считаме, че доставчикът на услуги би имал статут на ДЗЛ, само ако последният има идентификационен номер по ДДС? В нашият случай - германското лице, което няма ДДС номер (но очевидно извършва независима икономическа дейност) ДЗЛ ли е или не?
Ако не е, то няма да са изпълнени разпоредбите на чл. 82, а именно - доставчикът да е ДЗЛ. От там - за нас не следва задължение за издаване на протокол. Но в такъв случай е интересно, кой и къде ще плати ДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно мястото на изпълнение при доставка на услуги, когато получателят не е регистриран по ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице, нерегистрирано по ЗДДС, получава услуга от юридическо лице, установено в страна членка на ЕС и притежаващо идентификационен номер по ДДС. Съгласно чл. 97а от ЗДДС (имплементиран от разпоредбите на чл. 196 от дял XI на Директива 2006/112/ЕО на Съвета), за българското лице възниква задължение за регистрация по ЗДДС и съответно за обратно начисляване на ДДС по чл. 82 ал. 2. Същевременно в ситуация, когато българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, предоставя услуга на нерегистрирано юридическо лице, установено в държава членка, имайки предвид разпоредбите на чл. 18 т. 1, б. “а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и съгласно чл. 21 ал. 1 от нашия ЗДДС, мястото на изпълнение на услугата е в България и за българското дружество възниква задължение да начисли 20% ДДС.
При така разгледаните ситуации не може ли да се счита, че има неравнопоставеност
между едно българско юридическо лице, нерегистрирано по ЗДДС и едно нерегистрирано по ДДС лице установено в държава членка?
Не би ли следвало във втората ситуация, когато получателят, установен в Общността е нерегистрирано по ДДС лице, за него също да възникне задължение за задължителна регистрация?
Защото съгласно чл. 18, т.1, б. “а“ от цитирания Регламент 282/2011 българското дружество не е данъчнозадължено лице, и защото Регламентът е с приоритетно прилагане пред българския ЗДДС?
Бихме искали да чуем Вашия коментар.
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно третиране на право на строеж и право на ползване
ЗДДС. Въпрос. Фирма „Х“ има изградени две метанстанции за зареждане на предприятия с природен газ. Едната се намира в гр. «А», другата в гр. „Б“. Аналогичното при двете е, че съораженията са изградени върху терени, които не са собственост на дружеството, а върху тях е учредено право на ползване и строеж. За обекта в гр. «А» учреденото право на строеж е от 2013 г. до 2020 г., а за обекта в гр. „Б“ от 2016 – до 2020 г. Във връзка с рефинансиране на кредитите на дружеството от друга банка, се изисква удължаване на правото на строеж и за двата обекта. Ръководството на фирмата се е договорило за нови срокове, съответно за обекта в гр. „А“ от 2020 до 2026 год. и за обекта в гр. „Б“ също до 2026 год.
Въпросите ми са следните:
- Коя ще бъде датата на данъчното събитие и по двата договора, след като продължаването им започва, считано от 2020 г.?
- Кога ще следва да бъде издадена фактура по тези две сделки?
- За обекта в гр. „А“ следва ли да се издаде такава на пълната стойност на отстъпеното право на строеж, след като основният договор е сключен преди измененията на ЗДДС, касаещи лизинговите договори и може ли да бъде продължена практиката да се издават месечни фактури завноските по този договор ?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Относно внос от Мароко на машина закупена онлайн от Франция
ЗДДС. Въпрос. Чрез онлайн търг от френска фирма българско дружество купува машина (50000 евро). Френската фирма издава инвойс без ДДС с валиден VAT номер. Машината идва обаче от Мароко и я внасяме чрез митница.
Митническата декларация ли трябва да описвам с дневника за покупките (трябва да си възстановим платеното ДДС на митница)?
И трябва ли да подавам Инстрастат декларация заради получения инвойс?
Как да постъпя в тази ситуация?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Относно отписване на инвестиционни имоти, отчитани по справедлива стойност
ЗКПО. Въпрос. Предприятие отчита инвестиционни имоти по справедлива цена, които са включени в ДАПл.
- По кой член от ЗКПО следва да преобразуваме приходите и разходите от преоценки – чл. 34 или чл. 65?
- И ако е по чл. 65 от ЗКПО разходите за обезценки формират ли постоянна разлика?
- При продажба на актива приложима ли е нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗКПО? Ако не е, следва ли да се преобразува финансовият резултат и на какво основание?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Относно третиране на дивиденти, разпределени от гражданско дружество
ЗКПО. Въпрос. Дружество в България има договор с дружество от Франция за извършване на съвместна дейност. След приключване на сделката се разпределят суми за френското дружество и се плащат. За това от Франция се издава фактура за разпределение на печалба.
Този доход подлежи ли третиране по реда на СИДДО?
И ние като платци следва ли първо да начислим корпоративен данък и тогава да им разпределяме сумите?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно формиране на данъчна загуба на ЕТ
ЗДДФЛ. Въпрос. Фирма на ЕТ има данъчна загуба за 2015 г. в размер на 2000 лв. За 2016 г. има данъчна печалба 1000 лв. (без данъчната загубата от 2015 г.). При посочените данни при попълването на Приложение № 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ данъчния финансов резултат е „0“ лв. Попълвайки Част IV - Формиране на годишната данъчна основа и определяне на дължимия данък аз записвам направените осигурителни вноски.
Въпросът ми е сумата на осигуровките формира ли нова данъчна загуба за пренасяне?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно заличаване на ЕТ, притежаващ дял в ЕООД
ЗДДФЛ. Въпрос. ЕТ продава всички свои активи на ООД „А“. Формираното от продажбата вземане е апортирано в това ООД „А“. Единственото имущество на ЕТ остава неговото дялово участие в ООД „А“.
При заличаването на ЕТ от търговски регистър ще подлежи ли на облагане този дружествен дял и ако да, как ще бъде определена данъчната основа?
Ако ЕТ дари дяловете на ООД „А“ на свързано физическо лице, дали въпросното дарение би попаднало в хипотезата на отклонение от данъчно облагане?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
ЗДДФЛ. Относно продажба на дял в българско дружество от чуждестранно лице
ЗДДФЛ. Въпрос. Чуждестранно физическо лице от Гърция е единствен притежател на дял в българско дружество с ограничена отговорност. Тази година той решава да го трансферира към дружество от Кипър на същата цена, на която го е придобил. Кипърското дружество от своя страна решава да продаде дела на двойна цена на друго кипърско дружество. Бих искала да вметна, че гръцкият гражданин и първото кипърско дружество са свързани лица според нашето законодателство.
Въпросите са:
- Какви са задълженията за внасяне и деклариране на данъци на гръцкото физическо лице съгласно българското законодателство? Може ли да се приложи СИДДО с Гърция за избягване на двойното данъчно облагане?
- Какви са данъчните задължения на първото кипърско дружество според българското законодателство?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно третиране на дивидент в полза на ЧФЛ
ЗДДФЛ. Въпрос. Във фирма „А“ ще се осъществи плащане на дивиденти на две чуждестранни физически лица (ЧФЛ) без място на пребиваване в България – от Германия и от Полша. Същите две лица искат да предоставят въпросният дивидент, като заем на друга българска фирма, на която те отново са съдружници.
Съществуват ли пречки, при условие, че изплащаният дивидент няма да напусне територията на страната?
Също така, ще се счита ли заемът, като получен от ЧФЛ и следва ли да се подава Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
КСО. Относно декларация образец № 1 и ОКд-5 при максимален осигурителен доход на собственик
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КСО. Въпрос. Самоосигуряващо се лице – собственик и съдружник в дружество не получава възнаграждение за положения личен труд. През м. януари 2017 г. същото лице е получило възнаграждение по трудов договор в друго дружество в размер на 2700 лв.
Необходимо ли е да се подава декларация образец № 1 за това лице, след като възнаграждението по трудов договор превишава максималния осигурителен доход?
Трябва ли да бъде прекратена регистрацията му в качеството на самоосигуряващо се лице?
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КТ. Относно право на отпуск по чл. 167а от КТ
КТ. Въпрос. Имаме служителка, която след приключило майчинството до 2 години на детето и ползване на натрупания платен отпуск, сега ползва 6 месеца неплатен отпуск за гледане на дете до 8 годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).
След изтичане на тези 6 месеца иска да ползва още 5 месеца, като се възползва от опцията в КТ да и бъде прехвърлено правото на бащата за 5 месеца (от неговите 6 месеца отпуск). И двамата родители са български граждани, детето също. Бащата е морско лице. Фирмата, за която работил на кораб, е американска. Корабът плава под Бахамски флаг.
Бащата внася само здравни осигуровки в НЗОК и съответно е с непрекъснати здравни права в България. За работата си на кораба има договор, като предполага, но не е сигурен, че чуждестранната фирма, с която има договор, внася осигуровки в страната, където оперира. Лицето е български гражданин, има семейство, дете в България, жизнените му интересни за в България.
За нас като осигурители и работодатели на майката на детето възниква въпросът дали бащата-морско лице в този случай, има право на полагаемите му се 6 месеца отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ.
Съответно от там е и въпросът, дали майката има право да ползва при нас тези до 5 месеца прехвърлен отпуск от бащата?
В случай, че бащата има право на този отпуск, а от там и майката има право да ползва 5 месеца от неговите 6 месеца отпуск, необходимо ли е бащата да представи пред нас като осигурители на майката документи и какви, документ за това, че има трудово правоотношение, че му се внасят осигуровки и т.н. (освен декларация, че той не е ползвал и няма да ползва такъв отпуск, а дава съгласието си майката да ползва 5 месеца от своите полагаеми 6 месеца)?
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Относно задължителност на прилагане на размера минималната работна заплата
КТ. Въпрос. Имаме назначена чистачка на 8-часов работен ден. Основната й заплата е 450 лв. и доплащане за прослужено време 84 лв. Осигуровките са изчислени върху 547 лв. Минималният осигурителен праг за тази професия е 460 лв.
Може ли основната заплата на работник назначен на 8-часов работен ден да бъде под минималната за страната, т.е. правилно ли е да остане с тази заплата или трябва да се промени от 01. 01. 2017 г. и да стане минимум 460 лв.?
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
ЗМСИП. Относно доказване произхода на парите на чуждестранно физическо лице
ЗМСИП. Въпрос. Чуждестранно физическо лице (турски гражданин) - съдружник в българска фирма иска да направи допълнителна парична вноска за извършване на ремонт на нает актив-хотел. Сумата на вноските е 60 000 лв.
Подлежат ли на доказване произхода на парите на чуждестранно лице?
Трябва ли да се оформи декларация за произход на парите?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
ЗСч. Относно счетоводно отчитане на придобити пчелни семейства
ЗСч. Въпрос. През м. февруари 2017 дружество е закупило 121 пчелни семейства, състоящи се от пчели-майки (по една за всяко семейство) и пчели-работнички, които ще произвеждат мед. Моля да опишете по какъв начин (с какви счетоводни записвания) и на база на какви първични счетоводни документи е правилно да се извърши отчитането на:
- закупени пчели-работнички;
- закупени пчели-майки;
- разходи за лекарства и храна на пчелите през календарната година;
- получен мед в дружеството в резултат на дейността на пчелите;
- продажба на мед от дружеството на клиенти;
- заприходяване на потомството на пчелите;
- отразяване в счетоводни регистри на погиване на остарели пчели.
Кои разходи/приходи са данъчно признати, а с кои трябва да се извърши преобразуване по ГДД по чл. 92 от ЗКПО? Дружеството се отчита по ЗКПО и е регистрирано по ЗДДС.
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Относно внасяне на лични парични средства в предприятието на ЕТ
ЗСч. Въпрос. За погасяване на задължение от 52000 лв. по съдебно решение поради липса на достатъчно парични средства по сметките на едноличен търговец, същият покрива задължението с лични средства - внася сумата в банковата сметка на фирмата и покрива задължението (с-ка 503/с-ка 494). Към настоящия момент фирмата разполага с наличен паричен ресурс и може да възстанови част от сумата. Правилно ли е осчетоводен приходът на парични средства при ЕТ и с какви счетоводни операции следва да се възстановят средствата? Следва тези средства ли да се декларират в годишната данъчна декларация на физическото лице?
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Относно отчитане на последващо гаранционно обслужване
ЗСч. Въпрос. Фирма на компютърен специалист прави програмен продукт, с договорка за безплатно поддържане на софтуера за 5 години напред.
Нужно ли е да разсрочваме приходи, заради гаранционното обслужване което е договорено?
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Относно подаване на ГОД и ГФО от предприятията в ликвидация
ЗСч. Въпрос. За 2016 г. предприятията в ликвидация колко отчета са длъжни да представят в регистъра – този към датата на откриване на ликвидационното производство и годишния (съставен по НСС13) или само годишният?
Колебанието ми е във връзка с чл. 160, ал. 3 от ЗКПО. Всъщност ние подаваме ГДД 1010а и не би трябвало да подаваме отчет заедно с нея?
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор