НСС и ГДД по чл. 50
Относно право на ДК при разходи за телефонни разговори за 2016 и 2017 г.
Казус. „А„ ООД избира в годишната декларация за 2016 г. и да облага доходите в натура по реда на ЗКПО. За 2016 г. и 2017 г. за разходите за телефонни разговори прилага чл. 215, ал. 4 от ЗКПО и облага с данък върху разходите 20% от тях. Относно правото на данъчен кредит за тези телефонни разговори решава на базата на чл. 71а, ал. 2, и 4 от ЗДДС да ползва 80% от начисления данък, а останалите 20% са без право на данъчен кредит. Правилно ли е това решение?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
Завеждане на компютър, ползван и за лични нужди в САПл и ДАПл
Казус. ЕООД е регистрирано по ЗДДС и закупува през средата на 2016 г. компютър, който се използва както за служебни, така и за лични нужди. С оглед на ползването на актива, с решение на едноличния собственик е определена норма от 50% за лично ползване. Покупната стойност на актива е 1000 лв., като с добавен 200 лв. ДДС е общо 1200 лв. При осчетоводяването на фактурата е посочена в дневника за покупките стойност с право на данъчен кредит – 500 лв. (придобиване на ДМА), ДДС – 100 лв. (начислен данък за покупките) и 600 лв. без право на данъчен кредит (разчет – вземане от собственика). Определеният праг на същественост на ДМА е 700 лв.
Въпросите ми са следните:
1. При положение, че компютърът е с покупна стойност 1000 лв., но ние ползваме само 50% за дейността на фирмата, допустимо ли е:
- завеждането на актива в данъчния и счетоводния амортизационен план (ДАП и САП) със стойността, която ще ползваме за целите на фирмата, т.е. 500 лв., при положение, че компютърът няма ясно разграничими части, каквито би могло да има при един недвижим имот, например?
- да отчетем тези 500 лв. като текущ счетоводен разход, понеже са под прага на същественост, и той данъчно признат ли ще е?
2. Ако хипотезите по първия въпрос са неприложими:
- с какви суми трябва да заведем актива в ДАП и САП?
- каква ще е данъчната основа за данъка върху разходите?
- имаме ли основание (документална обоснованост) да ползваме за целите на ЗКПО размера на лично ползване 50%, определен по ЗДДС?
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
Относно командироване по реда на чл. 121а от Кодекса на труда
Казус. Предприятието командирова свои служители в офисите на фирмата – майка и при клиенти на своя възложител, намиращи се в страни – членки. В тази връзка възникват няколко казуса:
- Как следва да се документират от 1 януари командировките по чл. 121а КТ – със заповед за командировка и с допълнително споразумение, уреждащо изрично финансовите условия на командировката – възнаграждение, пътни и квартирни пари?
- Фирмата ще продължава да заплаща пътните и квартирните разходи на служителите. Докато пътните пари са изрично уредени, как стои въпросът с квартирните – следва ли те да бъдат облагаем и съответно осигурителен доход на лицето?
- Следва ли да се заплащат минималните ставки на приемащата държава – членка за дните на пътуване или само за дните на изпълнение на възложената задача в местоназначението? Например, лицето пътува в понеделник и се връща в петък. Не пребивава в офиса на фирмата – майка през тези дни, което е видно от бордните карти и часовете на пътуване. За 5 или за 3 дни ще има корекция на възнаграждението?
- Имаме служители, чието заплащане е съобразено с минималните ставки и чието възнаграждение не се нуждае от корекция. Има ли възможност да им се изплатят дневни пари, за да се компенсират личните разходи или това ще формира облагаем и съответно осигурителен доход? Възможно ли се с тези пари да бъде преобразуван финансовият резултат? Има ли възможност на лицето да се възстановяват реално направените лични разходи във връзка с пътуването за храна и прочие, защото възникват неудобства за командирования?
- Необходимо ли е издаването на А1 за всяка командировка?
Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев, Людмила Мермерска