ППЗДДС и Образец 2001в
ЗДДС. Относно доставка на материали от централа в ЕС на клон в България
ЗДДС. Въпрос. Клон на чуждестранен търговец от Австрия, регистриран по ДДС в България получава фактура за материали от централата си в Австрия. Фактурата е с дата м. 02. 2017 г., но материалите са пристигнали през м. 12. 2016 г.
За материалите централата е получила фактура от м. 12. 2016 г. от немско дружество, регистрирано по ДДС в Германия. Във фактурата е вписан австрийският ДДС номер на централата.
През м. 12. 2016 г. материалите се движат от Германия директно до България.
Какво е данъчното третиране на сделката между клона и чуждестранното юридическо лице от Австрия-централата от гледна точка на ЗДДС?
В протокола за ВОП, кой следва да се отрази като доставчик на материалите – австрийското дружество-централата или немското дружество? В какъв срок следва да се издаде протокола за ВОП и какви са санкциите за неиздаването му в срок?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно третиране на доставка от свободна зона
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество „А“, регистрирано по ЗДДС лице, закупува стока – сурови фъстъци, като доставчик е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка. Стоката се транспортира от Индия до България. За част от стоката е оформен внос с митническа декларация, в която „А“ е вписано като вносител и е заплатило начисления ДДС по митническата декларация. Останалата част от стоката се намира в свободна зона, като „А“ възнамерява да я продаде на друго българско дружество „Б“.
Как следва да се третира доставката между „А“ и „Б“ според разпоредбите на ЗДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно прилагане на чл. 73б от ЗДДС при нает автомобил
ЗДДС. Въпрос. На 15. 02. 2017 г. дружеството е сключило договор за наем на лек автомобил. Срокът на договора е за 3 години и автомобилът е получен на 15. 02. 2017 г. Фактурите за наем ще се издават за всеки месец, след изтичането му, до 5-то число на следващия месец. Договорената месечна цена на наема е 1 000 лв. и ДДС 200 лв. Разходите за гориво са за сметка на дружеството наемател.
След като дружеството започва да използва автомобилът, през м. 02. 2017 г. той е зареждан с гориво и е платена сума 87,62 лв. и ДДС - 17,52 лв. Първата фактура за наема е издадена на 05. 03. 2017 г. и е със стойност 500 лв. и ДДС - 100 лв. (за половин месец – от 15. 02. 2017 г. до 28. 02. 2017 г.)
Дружеството води пътна книжка за служебното ползване на автомобила. Има и лично ползване – управителя на дружеството пътува от дома си до офиса на дружеството, за което не се води пътната книжка. В края на м. 02. 2017 г. се установи, че са пропътувани 638 км. общо, като 607 км. са за служебно ползване. За м. февруари дружеството има само разходи за гориво.
Дружеството все още не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит.
Как следва да се подходи относно ДДС предвид новите промени в ЗДДС, касаещи използването на автомобила и за служебни и за лични цели?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Относно доставка на стока извън ЕС, транспортирана първоначално в ЕС
ЗДДС. Въпрос. На българска фирма, регистрирана по ЗДДС предстои да извърши доставка на стока (капачки за буркани) към македонски клиент (не притежава ДДС номер, издаден от държава-членка), т.е. фактурирането на стоката ще стане към македонската фирма.
Стоката първоначално ще бъде транспортирана до Гърция, където гръцка фирма (регистрирана за целите на ДДС в Гърция) ще използва капачките, за да затвори буркани, в които поставя своя готов продукт.
След това гръцката фирма ще изнесе готовият продукт в буркан с капачка за Македония.
Може ли доставката на българската фирма към македонската фирма да се третира като износ и да се приложи чл. 28 от ЗДДС, тъй като стоката предмет на доставката ще напусне територията на Общността?
С какви документи следва да разполага българската фирма като доказателство, че стоката е напуснала територията на страната?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Относно режим на продажба на недвижими имоти и корекция на ДК
ЗДДС. Въпрос. Дружество "А" притежава 1/2 от апартаменти със земя, а другата 1/2 се притежава от дружество ”В" , двете дружества са ги строили съвместно и са въведени в експлоатация през 2008 г. За строителството и двете дружества са ползвали данъчен кредит. Дружество "А" трябва да продаде на дружество ”В" своята 1/2 от притежаваните апартаменти. Двете дружества са свързани лица.
Обмисляме два варианта на продажба
1. Първи вариант - облагаема доставка. Дружество "А" продава своята 1/2 от апартаментите на Дружество ”В" на пазарна цена и начислява ДДС.
След това при продажба на трети лица дружество ”В" трябва ли да начислява ДДС?
2. Втори вариант - освободена доставка. Дружество "А" продава своята 1/2 от апартаментите на дружество ”В" на пазарна цена и без да начислява ДДС и се възползва от правото си по чл. 80, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДДС за извършване на корекция на данъчен кредит. Дружество "А" няма фактическото използванена апартаментите и ще трябва да възстанови изцяло ползвания данъчен кредит при строителството.
След като Дружество ”В” придобие от дружество "А" останалата 1/2 от апартаментите без ДДС, как ще продава апартаментите на трети лица:
- изцяло освободена доставка към трети лица и връщане на данъчен кредит, който дружество ”В” е ползвал при строителството или
- облагаема доставка?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно регистрация по ЗДДС на ЧЮЛ
ЗДДС. Въпрос. Немско дружество има следните сделки с български контрагент:
- Дружеството купува стоки (мобилни телефони) от българска фирма с условия на доставка по Инкотермс от 2015 – FOB (Франкоборд) - има договор със спедитор.
Продава стоките със същите условия на доставка на друга българска фирма, която ги изнася за клиент в Дубай, тоест немското дружество се явява като посредник по сделка на българското дружество.
- Дружеството купува стоки (мобилни телефони) от българска фирма с условия на доставка по Инкотермс от 2015 – FOB (Франкоборд) - има договор със спедитор и прави износ на стоките извън ЕО, за Дубай.
Налице са всички транспортни документи и деклрации за този експорт.
- Дружеството купува стоки (мобилни телефони) от българска фирма с условия на доставка по Инкотермс от 2015 – FOB (Франкоборд) - има договор със спедитор, и ги изнася за клиент (естонска фирма) до Чехия, стоките са превозени с камион. Налице са всички документи.
Трябва ли дружеството на направи регистрация по ЗДДС в България?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Относно признаване на начислен като разход ДДС
ЗКПО. Въпрос. Фирма продава апартаменти като освободена сделка по чл. 45 от ЗДДС. Прави и корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС.
При попълване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. правилно ли е признат като разход начисленият ДДС от гледна точка на ЗКПО?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно подписване на Служебните бележки по чл. 45 от ЗДДФЛ с електронен подпис
ЗДДФЛ. Въпрос. Възможно ли е към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ да се прилагат служебните бележки, подписани с електронен подпис на работодателите/платците на доходите?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Относно третиране на квартирни пари при командироване от страна от ЕС
ЗДДФЛ. Въпрос. Чуждестранно юридическо лице, установено в държава – членка на Европейския съюз, работи по проект в България и е регистрирало място на стопанска дейност в страната. В тази връзка чуждестранното юридическо лице командирова свои работници в България за период от 1 година, като трудът се полага на територията на България. По време на командироването в България, чуждестранното юридическо лице настанява работниците си в нает от него апартамент, за който заплаща и разходите за консумативи, и съответно не изплаща квартирни пари. В случая, могат ли посочените суми да се третират като квартирни пари или следва да се третират като облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Относно изискване за липса на публични задължения при ползване на данъчни облекчения
ЗДДФЛ. Въпрос. При наличие на новото условие за ползване на данъчни облекчения, само ако лицето представи в края на годината декларация на работодателя, че няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, би ли могло лице с увреждане над 50 на сто да ползва текущо месечно данъчно облекчение, без да представя всеки месец декларация, че няма такива задължения? А ако се окаже, че накрая на годината има - какво ще правя при годишното уравняване?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Относно подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на български гражданин, облаган текущо като чуждестранно лице
ЗДДФЛ. Въпрос. Български гражданин заедно със семейството си работи и живее в арабска страна вече пет години, но ни е извършвал дистанционно технически услуги. Българското - предприятие облага текущо доходите в брутната им сума като доходи на чуждестранно лице и подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и справка по чл. 73 от ЗДДФЛ.
Не сме наясно физическото лице следва ли да подава ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в България, тъй като ако следва да подава, то в Приложение № 3 за доходите от извънтрудови правоотношения се приспадат 25 % нормативно-признати разходи, а ние облагаме брутната сума и по-този начин се получава надвнесен данък, подлежащ на възстановяване.
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ДОПК. Прилагане на чл. 142 от ДОПК при продажба на дял от чуждестранно лице на чуждестранно лице
ДОПК. Въпрос. Гръцко дружество продава дял в българско ЕООД на друго гръцко дружество. Доходът е под 500 000 лв. Трябва ли гръцкото дружество, получател на дохода, да подаде Искане за прилагане на СИДДО на основание на чл. 139, ал. 2 от ДОПК в Териториалната дирекция – София или и този случай е приложим особеният ред на чл. 142, ал. 1 от ДОПК? Ако този ред е приложим, тъй като в него се говори за всякакви платци на доходи – то на кого да си даде Искането – на гръцкия платец на дохода или да си го пази просто при себе си за евентуални ревизии?
Отговор: Иван Антонов, главен юрисконсулт Дирекция „СИДДО“
ДОПК. Относно намаление на лихви при забавено връчване на РА
ДОПК. Въпрос. Ако има срок за връчване на РА и той не е спазен, може ли да се претендира намаление на лихвите, определени в периода на забавеното връчване на акта?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
КСО. Относно попълване на Таблица 1 и Таблица 2 при работа само през отделени месеци на 2016 г.
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КСО. Въпрос. Физическо лице, упражнява дейност по разработка на програмни продукти и консултации на клиенти във връзка с такива продукти. Регистрирано е като свободна професия в регистър Булстат и внася осигуровки като самоосигуряващо се лице. Лицето е внасяло авансово осигуровки върху минималния осигурителен доход като самоосигуряващо се лице от месец януари до месец ноември на 2016 г., но лицето е упражнявало дейност по разработка на програмни продукти и консултации само през определени месеци от 2016 г. - месец януари, февруари, март, юни, септември и ноември, и е издало протоколи за свършената работа през съответния месец.
Как следва да се попълнят Таблица 1 и Таблица 2 от Образец 2004 на ГДД 2016 г.?
Следва ли да се разделят получените доходи на месеците, в които лицето се е осигурявало авансово (от месец януари до месец ноември) или да се разделят на месеците, в които е упражнявана дейността (общо 6 месеца), до размера на максималния осигурителен доход?
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КСО. Попълване на Таблица № 2 от СОЛ, работил и по граждански договор
КСО. Въпрос. Самоосигуряващо се лице - пенсионер, осигуряващ се само здравно, започва дейност в средата на м. декември 2016 г. През 2016 г. работи по граждански договори за 6 месеца.
При попълване на Таблица 2 само за м. декември ли попълва доход в колона 4 и 5, защото самоосигуряването е само за м. декември, за предходните месеци е удържан данък по реда на ЗДДФЛ без осигуровки, защото сумите са били под минималния осигурителен доход?
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
КТ. Относно възможността за сключване на трудов договор от страна на гражданско дружество
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Въпрос. В новоучредено ДЗЗД наехме и хора по трудово правоотношение – чл. 68, ал.1, т. 2 от Кодекса на труда. Одиторът ни счита, че е противозаконно.
Въпросът ми е дали ще имаме проблеми, ако наемем хора по трудов договор?
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Относно зачитане на трудов стаж при работа в трета страна
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Въпрос. Наш служител в българско дружество ще се релокира и бъде назначен в клонът на дружеството ни във Филипините. Във връзка с това има въпрос по отношение какво се случва в подобен случай с трудовия му стаж за периода, който ще работи там?
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
ЗАНН. Относно възстановяване на разноски от НАП при отмяна на НП
ЗАНН. Въпрос. При отмяна на наказателно постановление от съда, налице ли е законово основание НАП да възстанови направените разноски във връзка с обжалването?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат