Консигнация и чл. 121а от КТ

Въпроси-отговори
ЗДДС. Относно ДДС при две доставки и един превоз
ЗДДС. Въпрос. Имаме следния казус по ДДС, в който участват:
 
-        Фирма А - от Испания, регистрирана по ЗДДС в Испания;
-        Фирма В - от България, регистрирана по ЗДДС само в България и
-        Фирма С - също от България, регистрирана по ЗДДС в България.

А продава на В стока, която после В продава на С. Стоките ще се транспортират от Испания към България за сметка на С (те заплащат транспорта и те го организират, като прехвърлянето на собствеността на стоката от В на С се извършва в Испания. Доставката е FCA Испания.)
  1. Може би В трябва да се регистрира по ДДС в Испания?
  2. В този случай имаме ли ВОП за В или за С?
  3. Испанската А по всяка вероятност ще отчете ВОД, но тогава има ли ВОП за В, след като В продава на С на територията на Испания, а не в България.
  4. С не може да отчете ВОП, тъй като купува стоката от друга българска фирма В?
  5. Как да постъпим за да не нарушим законодателството и на Испания, и на България?
     
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно комисионни за застрахователно посредничество и клиенти за кредитиране
ЗДДС. Въпрос. Дружеството не е регистрирано по ЗДДС. Фирмата има сключен договор с ДЗИ за застрахователно посредничество и съответно получава комисионни по този договор. Дружеството има сключен договор със Сибанк за посредничество при намиране на клиенти на банката за кредитиране, по който договор следва да получава комисионни.
 
Въпросите са:
  1. Комисионните от застрахователното посредничеството освободени сделки ли са по ЗДДС? Считат ли се за оборот за регистрация по ЗДДС?
  2. Комисионните от Сибанк за посредничество при намиране на клиенти за кредитиране от банката – финансова услуга ли е за целите на ЗДДС, от където би следвало да е освободена сделка? И тази комисионна считали се за оборот при регистрация по ЗДДС? 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Относно определяне на валутен курс при начисляване на ДДС
ЗДДС. Въпрос. Дружество ще осъществи ВОП. Фактурата на чуждестранното юридическо лице е с м. март 2017 г. и е платена през същия месец. Фактурата, издадена от доставчика, е осчетоводена с курс на БНБ на същата дата. Преводът е осчетоводен, като доставчикът е задължен със същия курс, с който е осчетоводена фактурата. Разплащателната сметка е заверена в щатски долара с курса на БНБ в същия ден и курсовата разлика е отнесена в сметка 724. Стоката пристига на територията на страната на 20 май 2017 г.
 
Въпросът ми е с какъв курс на щатски долар трябва да се издаде Протоколът за самоначисляване на ДДС (с дата на фактурата, с дата на пристигане на стоката на територията на страната) ?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно място на изпълнение на доставка
ЗДДС. Въпрос. Доставка на стоки от USA посредством океански коносамент на заповед - крайна дестинация на стоките пристанище Валенсия. В митническата декларация - като износител е USA фирма, а като получател е вписана българска фирма. По време на океанския превоз българската фирма прехвърля собствеността на холандска фирма, която от своя страна префактурира на испанска фирма. Последната обмитява на пристанище Валенсия. Транспортът е за сметка на българската фирма. Същият се префактурира към холандската фирма.
  1. Какво е данъчното третиране на гореописаната сделка?
  2. Съществува ли задължение за българската фирма да се регистрира извън България?
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Относно третиране на разходи по преместване на чуждестранни управители
ЗКПО. Въпрос. Във връзка с извършени разходи от личен характер, представляващи разходи по преместване на управители и заверки на документи за пребиваване на семействата им, съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО, разходите са класифицирани като разходи несвързани с дейността на дружеството, удовлетворяващи лични потребности на управители, които не са с характер на социални и/или представителни разходи. Разходите не са признати за данъчни цели по реда на ЗКПО, т.е. с тях е увеличен счетоводният финансов резултат.
 
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, считаме, че упоменатите разходи представляват допълнителни непарични придобивки, които подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ и се удържа данък върху съответния доход.
  1. Правилно ли е данъчното третиране на тези разходи и следва ли да се преобразува финансовият резултат с тях?
  2. Задълженията на управителите, произтичащи от извършването на тези разходи в тяхна полза, коректно ли са класифицирани?
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно авансово и годишно облагане на собственик на ЕООД, полагащ личен труд
ЗДДФЛ. Въпрос. Самоосигуряващо се лице - пенсионер, осигуряващ се само здравно, с дейност изработка на мебели, си плаща заплата, когато завърши дадена поръчка. Това не е всеки месец и съответно си плаща заплата за личен труд само когато получи пари от изработеното. Дължимият данък изравнява с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
 
Има ли лихва за закъснение за плащането на данъка, тъй като не е внесен при изплащане на дохода, а е внесен с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г.?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Относно продажба на дял придобит чрез апортна вноска в ЕООД
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице притежава 12 собствени недвижими имоти, придобити по следния начин:
 
-        7 бр. чрез покупко - продажба на 4/5 идеални части от всеки и 1/5 част по наследство, 
-        3 бр. само чрез покупко - продажба и
-        2 бр. чрез дарение.
 
Лицето е собственик и на ЕООД. Физическото лице взема решение да направи допълнителна парична вноска в собственото си дружество с цел увеличаване на капитала и апортира всички 12 имота. От момента на придобиване на имотите до момента на апорта са изминали повече от 5 години. След това продава всичките си дялове от дружеството.
 
С оглед на изложеното възникват няколко въпроса: 
  1. Как следва да се определи облагаемият доход на лицето в следствие на продажбата на дружествените дялове? 
  2. Следва ли да се определи цена на придобиване на дружествените дялове по чл. 33 ал. 6 от ЗДДФЛ? 
  3. За стойността на частта придобита по наследство, цената на придобиване равна ли е на стойността на непаричната вноска, съответстваща на частта придобита по наследство? 
  4. Смята ли се за придобит дохода към момента на сключване на сделката за продажба на дяловете, ако лицето е прехвърлило вземането си от продажбата? 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
КСО. Относно осигуряване на собственик на ЕООД при липса на реализирани приходи
КСО. Въпрос. Лице, учредява ЕООД с цел посредничество при търговски сделки. Към момента лицето няма издадени фактури за приходи, защото все още не е успял да опосредства някаква сделка, но започва да пътува и да се среща с потенциални партньори, на които предлага своите услуги, за които пътувания започва да събира разходно-оправдателни документи.
 
Трябва ли в тази ситуация да се счита, че лицето е започнало стопанска дейност и съответно това да е предпоставка за възникване на осигуряване като самоосигуряващо се лице (СОЛ), имайки предвид, че реално всички тези действия, може да не доведат до никакъв резултат и реално лицето да не извърши услуга на никого?
 
Има ли сме практика с НОИ, които на база на това, че дружеството няма реализирани приходи и съответно липсват декларирани такива по ГДД, отказват да признаят извършвана стопанска дейност и от там осигурителен стаж на СОЛ и дори са ни възстановявали осигуровките като недължимо внесени.
 
Ако не се стигне до сключване на сделки, не бихме ли влезли в същата хипотеза?
 

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване
Регламент (ЕО) № 883/2004. Относно здравно осигуряване при командироване в страна от ЕС
Регламент (ЕО) № 883/2004. Въпрос. Лице, на трудов договор в българско дружество, ще бъде постоянно пребиваващо в Испания, където ще си плаща здравна осигуровка. Лицето няма да напуска българското дружество и ще продължи да работи по трудов договор от Испания. В България българското дружество няма да внася здравни вноски за това лице. Декларация образец № 1 ще се попълва без здравни осигуровки. След две години ще се върне в България и ще започне отново здравно осигуряване в България, чрез българското дружество в което работи.
  1. Какви документи ще са необходими за спиране на здравните вноски в България?
  2. Какви документи ще са необходими за възобновяване на здравното осигуряване в България?

Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване



Регламент (ЕО) № 883/2004. Зачитане на стаж от Гърция при пенсиониране
Регламент (ЕО) № 883/2004. Въпрос. Български гражданин работил в Гърция 10 години. За периода от 07. 04. 2011 г. до 06. 04. 2012 г. лицето е безработно и е получавало обезщетение от Организацията за трудова заетост в Гърция. Този стаж може ли да бъде зачетен при пенсиониране в България?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване