Първо издание (2021): Работа на чужденци в Република България - трудовоправни аспекти, осигуряване, данъци

Съдържание

Работа на чужденци в Република България  - трудовоправни аспекти, осигуряване, данъци

 

 

Първо издание: 2021 година

  ISBN 978-619-7088-11-3 (онлайн издание)

 


Михаил Илиев, Димитър Бойчев, Людмила Мермерска

 

 

Съдържание

 

Част I. 

 

Трудовоправни аспекти и административни процедури

 

       Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

 

1. Работа на граждани на държави-членки на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария в Република България

 

2. Работа на граждани на Обединеното кралство и Северна Ирландия

 

2.1.Правно положение на гражданите на Обединеното кралство по време на преходния период

 

2.2. Правно положение на гражданите на Обединеното кралство след преходния период

 

3. Работа на граждани на трети държави в България

 

3.1. Общи и специални условия за разрешаване на достъп до пазара на труда в България

 

3.1.1. Общи условия за издаване на разрешение

 

3.1.2. Специални условия за издаване на разрешение

 

3.2. Отделни видове разрешения за пребиваване и работа

 

3.2.1. Единното разрешение за пребиваване и работа

 

3.2.2.Синята карта на Европейския съюз

 

3.2.3. Разрешението за сезонна заетост

 

3.2.4. Разрешението за вътрешнокорпоративен трансфер

 

3.2.5. Заетост на научни работници, студенти и стажанти

 

3.2.5.1. Заетост на научни работници

 

3.2.5.2. Заетост на студенти

 

3.2.5.3. Заетост на стажанти

 

3.2.6. Разрешение за работа

 

3.2.7. Разрешение за извършване на дейност на свободна практика

 

3.3. Отказ за издаване или продължаване и отнемане на разрешение

 

4. Права на гражданите на трети държави с разрешен достъп до пазара на труда в България

 

5. Контрол за спазване на законодателството за издаване на разрешения за пребиваване и достъп до пазара на труда

 

Изводи и препоръки към законодателя de lege ferenda

 

Част II. 

 

Приложимо осигурително законодателство

 

Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

 

 

Въведение

 

1. Регламенти на Европейския съюз за координация на системите за социална сигурност

 

1.1. Пример относно гражданин на друга държава-членка - управител на българско търговско дружество, полагащ труд в страната като такъв

 

1.2. Пример относно – пенсионер гражданин на друга държава-членка, полагащ труд в страната, регистриран като упражняващ свободна професия

 

1.3. Пример относно предприятие от друга държава-членка временно предоставящо свои работници (нейни граждани) на българско дружество

 

1.4. Пример относно гражданин на друга държава-членка, полагащ труд в България като управител на българско търговско дружество и притежаващ удостоверение А1 от другата държава-членка, тъй като същевременно работи и там

 

2. Споразумения в сферата на социалната сигурност, по които България е страна

 

2.1. Териториален, персонален и материален обхват

 

2.1.1. Териториален обхват

 

2.1.2. Персонален обхват

 

2.1.3. Материален обхват

 

2.2. Определяне на приложимото осигурително законодателство

 

2.2.1. Пример относно руски гражданин, работещ само в България по трудов договор по КТ

 

2.2.2. Пример относно сръбски гражданин, работещ само в България по трудов договор по КТ

 

2.2.3. Пример относно молдовски гражданин, работещ само в България по трудов договор по КТ

 

2.2.4. Пример относно македонски гражданин, работещ за българско предприятие само в България и получаващ възнаграждение като управител 

 

3. Ситуации, които не попадат в обхвата на координационен инструмент в сферата на социалната сигурност

 

3.1. Пример относно турски гражданин, работещ само в България по трудов договор по КТ

 

3.2. Пример относно китайски гражданин, работещ за българско предприятие само в България и получаващ възнаграждение като управител 

 

4. Фокус върху основанията за задължително здравно осигуряване на чужденци в България

 

4.1. Въз основа регламентите на ЕС

 

4.1.1. Пример относно немски гражданин, работещ като самостоятелно заето лице само в България 

 

4.1.2. Пример относно белгийски гражданин, неактивно лице, живеещо в България със съпругата си

 

4.2. На база двустранно споразумение в сферата на социалната сигурност

 

4.2.1. Пример относно македонски гражданин, работещ само в България по трудов договор по КТ

 

4.3. Само по силата на националното осигурително законодателство на България

 

4.3.1. Пример относно арменски гражданин, неактивно лице, живеещо в България

 

4.3.2. Пример относно руски гражданин, неактивно лице, живеещо в България

 

4.4. Разрешение за пребиваване (и работа) тип “синя карта на ЕС

 

Част III. 

 

Лично подоходно облагане

 

доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

Въведение

 

1. Как следва да се извърши облагане на възнаграждения за положен труд или извършени услуги, дължими от български предприятия на чуждестранни физически лица, когато дейността се извършва както в България, така и извън България?

 

2. В кой случай въпреки, че българско предприятие няма никакви правоотношения с чуждестранно физическо лице може да се счита за негов „работодател“ за целите на ЗДДФЛ и съответно следва да извършва всички действия като такъв по реда на ЗДДФЛ или опасностите пред МСД?


3. Какви са особеностите при третиране на договорите за предоставяне на персонал от  чуждестранно юридическо лице на българско предприятие от гледна точка на ЗДДФЛ?

 

4. Кога доходи по договор за управление и контрол на чуждестранно физическо лице следва да се облагат не по реда на б. „з“ на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, а по реда на чл. 37, ал.1, т. 9 от ЗДДФЛ?

 

5. В кои случаи доходи от полагане на личен труд на чуждестранно физическо лице в качеството му на собственик/съдружник в българско дружество, следва да се облагат не по реда на б. „и“ на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, а по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ?


6. Как следва да се облагат доходи от услуги, невключени в обхвата на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, предоставени на територията на България от чуждестранно лице на българско предприятие?
 

(Бел. авт. Не се разглежда въпрос, който определено представлява интерес, а именно третиране по реда на ЗДДФЛ на разходи в полза на сезонни работници - чуждестранни физически лица от трети страни, поемани от работодателя в съответствие с разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, тъй като този въпрос е изяснен в публикуван в Рубрика "Безплатно" материал: "КСО. ЗДДФЛ. Доходи по трудово правоотношение за сезонна работа в България"  от бр. 160/2021 г.)