КСО. ЗДДФЛ. Доходи по трудово правоотношение за сезонна работа в България

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

 

Всеки трети понеделник от месеца безплатна публикация: ОСИГУРОВКИ

 

 ► Абонирай се и чети още коментари на тема осигуровки:

 

Изравняване на осигурителния доход при подаване на нова данъчна декларация до 30 септември

Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

 

КТ. КСО. Командироване на работници за извършване на дизайнерски услуги в Белгия

Михаил Илиев, Димитър Бойчев

 

КСО. Задължителни осигурителни вноски при сключена групова застраховка „Живот“

Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

 

КСО. Осигуряване на управител на адвокатско дружество

Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

 

КСО. Окончателен размер на месечния осигурителен доход по Таблица 1 и преизчисляване на обезщетение при бременност и раждане

Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване 

 

Споразумение за оттегляне. Осигуряване без трудово правоотношение на гражданин на Пакистан, живеещ в Обединеното кралство

Димитър Бойчевконсултант по социално и здравно осигуряване


Казус. Дружеството извършва дейност в сферата на туризма, която е със сезонен характер – хотелиерство и ресторантьорство. Наетият по трудово правоотношение персонал освен български граждани включва и чуждестранни физически лица от Украйна. Украинските граждани имат разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник, със срок от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца по смисъла на чл. 24 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). С тези лица са сключени трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). За настаняването на лицата по време на действие на трудовия им договор е сключен договор за наем на помещения с трето лице.

 

Въпроси:

 

  1. Разходите за транспорт на наетите сезонни чуждестранни работници от Украйна до България и обратно, както и наемът, който работодателят заплаща за наетото жилище, представляват ли облагаем доход?
  2. Задължителните здравни застраховки, направени от работодателя на основание чл. 27, ал. 2 от ЗТМТМ на наетите чуждестранни работници попадат ли в обхвата на необлагаемите доходи?
  3. Осигурителните вноски, дължими по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО), в частта за работника, следва ли да се удържат от начисленото трудово възнаграждение или също са за сметка на работодателя, според нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗТМТМ?
  4. С какъв код за вид осигурено лице следва да се подават данните с декларация обр. № 1 за лицата, наети по реда на чл. 24 от ЗТМТМ, след като същите подлежат на социално осигуряване по КСО, но не подлежат на здравно осигуряване по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)?

 

Отговор: Борислав Димчев, Евгения Попова

 

Актуално към 15.09.2021 г.

 

Задължителни осигурителни вноски:

 

От 1 април 2003 г. е в сила Договорът между Република България и Украйна за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28 ноември 2001 г. (обн. ДВ бр.26 от 2003 г.), който регулира обществените отношения в областта на социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване на лицата, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на законодателството на едната или и на двете договарящи страни. Договорът за социална сигурност се прилага в областите на социалното осигуряване, изрично предвидени в чл. 2 от същия. Компетентна институция по прилагане на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване е Националния осигурителен институт.

 

Процедурните правила за прилагане на договора се уреждат със споразумение между Националния осигурителен институт на България и Миниктерството на труда и социалната политика на Украйна.

 

Договорът за социална сигурност се прилага в областите на социалното осигуряване, изрично предвидени в чл. 2 от същия, като в България се включват:

 

  • обезщетение при временна неработоспособност и майчинство;
  • пенсия за осигурителен стаж и възраст;
  • пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
  • пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест;
  • наследствени пенсии;
  • обезщетения при безработица и
  • помощ при смърт.

Съответно в Украйна се отнася за следните области:

 

  • обезщетения за временна нетрудоспособност, за бременност и раждане, при раждане на дете и грижа за него;
  • пенсия за възраст;
  • пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
  • пенсия за прослужено време;
  • наследствени пенсии;
  • пенсия и обезщетения за вреда, причинена на работника вследствие на нещастен случай в производството, професионална болест или друго увреждане на здравето, свързани с изпълнението от работника на трудовите му задължения, както и в случай на смърт по тези причини;
  • парични обезщетения за семейства с деца;
  • обезщетения при безработица и
  •  помощ за погребение.

Съгласно чл. 3 от договора, той се прилага спрямо:

 

  1. правоимащите лица, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на законодателството на едната или и на двете договарящи страни;
  1. други лица, чиито права произтичат от правата на лицата, посочени в точка 1.

Еднакво третиране на лицата е регламентирано с чл. 4 от договора, като всяка договаряща страна предоставя на своя територия на гражданите на другата договаряща страна еднакви права като на собствените си граждани в областта на социалното осигуряване съгласно член 2 на договора

 

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на чл. 6 от договора.

 

В разглеждания случай съгласно чл. 6, ал. 1 от договора спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност, независимо от мястото на пребиваване,

 

Изключенията от общото правило въведени с чл. 7 от договора по отношение на лица командировани от работодател на територията на другата договаряща страна, държавните служители, наетите в транспортно предприятие и др. считаме, че са неотносими в разглеждания случай.

 

С оглед изложеното гражданите на Украйна, във връзка с:

 

  • извършването на трудова дейност на територията на Република България,
  • по трудово правоотношение с българския работодател,

са лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и ще подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

 

Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за този вид осигурени по кодекса лица се определят в размерите и разпределението по чл. 6 от кодекса.

 

Когато лицето подлежи на допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, осигурителните вноски се определят в размерите и съотношението по чл. 157 от КСО.

 

Според тези разпоредби на кодекса за въпросните граждани на Украйна не е налице основание по КСО:

 

  • осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и
  • допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд

да бъдат изцяло за сметка на осигурителя (работодателя).

 

В материалния обхват на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване:

 

  • не е включено законодателството, което регламентира задължителното здравно осигуряване и
  • по отношение на здравноосигурителните вноски приложение намира националното законодателство (ЗЗО).

Кръгът на лицата, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса, е определен с разпоредбата на чл. 33 от ЗЗО.

 

При условие, че украинските граждани имат разрешение за продължително пребиваване в страната, те не попадат в кръга на осигурените лица, съответно за тях не се дължат здравноосигурителни вноски.

 

Именно в тази връзка съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) работодателя е длъжен да направи здравни застраховки.          

 

Когато за гражданите на Украйна в качеството им на лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО се прилагат разпоредбите на кодекса, на основание чл. 6, ал. 2 от същия кодекс осигурителните вноски се дължат върху осигурителен доход, който включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.

 

Разпоредбите на кодекса във връзка с осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). В същата наредба изчерпателно са изброени доходите, върху които не се дължат осигурителни вноски. Наемът, който работодателят заплаща за наетото жилище на чуждестранния работник, не е включен в тези доходи. Той е доход непосредствено свързан с трудовата дейност на лицата и е осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски.

 

За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО осигурителят следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от същия кодекс. Данните се предоставят по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13).

 

Декларация образец № 1Данни за осигуреното лице“ (приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на наредбата) се подава за всяко лице поотделно за месеците, през които е подлежало на осигуряване. Тъй като гражданите на Украйна са подчинени на българското осигурително законодателството съгласно международно споразумение в сферата на социалната сигурност, по което Република България е страна в т. 12 на декларация образец № 1 се попълва код 94. Съгласно чл. 2, ал. 2 от наредбата осигурителят подава данни и с декларация обр. № 6 за дължимите осигурителни вноски.

 

 

Данъчно облагане:

 

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗТМТМ транспортните разходи:

 

  • от мястото на произход на сезонния работник
  • до работното му място в Република България,

са за сметка на работодателя, като работодателят поема разноските и в обратната посока.

 

В ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че за сметка на работодателя са и задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник. По силата на чл. 27, ал. 3 от ЗТМТМ тези разходи не се възстановяват на работодателя от сезонния работник и не могат да се приспадат от възнаграждението му.

 

Също така в чл. 28 от ЗТМТМ е посочено, че на сезонния работник се предоставя от работодателя или се осигурява с негово съдействие подходящо и отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве жилище до изтичане на трудовия договор. При сключен договор за наем наемната цена на жилището трябва да е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището и не се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник.

 

На основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е:

 

  • трудовото възнаграждение и
  • всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 от същата разпоредба.

Предвид това, заплащаните от работодателя разходи за транспорт от мястото на произход на сезонните работници до работното им място в Република България, които не могат да бъдат квалифицирани като:

 

  • пътни командировъчни пари или
  • разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 5 и т. 9 от ЗДДФЛ,

не попадат в изключенията на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ и представляват облагаем доход за физическите лица, подлежащ на облагане по реда на ЗДДФЛ. Същото е валидно и по отношение на разходите за наем на жилището в България, които не попадат в обхвата на доходите, освободени от облагане на основание чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.

 

По отношение на направените за сметка на работодателя здравни застраховки следва да се има предвид, че на основание чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:

 

  • направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка „Живот“, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност (чл. 24, ал. 2, т. 12 от ЗДДФЛ);
  • направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт (чл. 24, ал. 2, т. 13 от ЗДДФЛ), като се има предвид, че ЗТМТМ не определя здравните застраховки като задължителни, а само посочва, че задължителните здравни застраховки на сезонния работник са за сметка на работодателя.