ЗСч. ЗКПО. Прилагане на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч и чл. 92, ал. 4 от ЗКПО

Казус. Фирма, с която имаме сключен договор за счетоводно обслужване, през текущата 2018 г. реализира единствено разходи във връзка с осъществяването на бъдеща търговска дейност, която ще започне след 01. 01. 2019 г. Има наето помещение за офис и получени фактури за наем, фактури за счетоводно обслужване, съгласно сключен договор между счетоводното предприятие и търговското дружество предмет на запитването, фактури за ел. енергия, ВИК, рекламни материали, открити банкови сметки с наличен авоар от парични средства. Дружеството разполага и с недвижим имот и заплаща местни данъци и такси. Сключен е и граждански договор с жена, почистваща помещенията под наем. Фирмата, която не е отчела все още приходи, има банков кредит и заплаща лихви по кредита. Дружеството е регистрирано по ЗДДС и изготвя всеки месец дневници за покупки и нулеви дневници за продажби. Всички разходи споменати по-горе надхвърлят 500 лв.

 

Длъжни ли сме след изтичането на 2018 г., съгласно чл. 92, ал.4 от ЗКПО и § 1, т. 30, б. „г“ от ДР на Закона за счетоводството (не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби) да подадем годишна декларация?

 

 

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

 

Актуално към 01. 11. 2018 г.

 

Отговорът на поставения въпрос изцяло зависи от умелото и коректно прилагане на дефиницията на понятието: „предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период” по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), тъй като Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) няма своя собствена дефиниция и препраща към счетоводното законодателство.

 

Съгласно § 1, т. 30 от ДР на ЗСч, за да се счита едно предприятие като такова, което не е осъществявало дейност през отчетния период, то за съответния отчетен период следва кумулативно да отговаря на следните четири условия:

 

а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;

 

б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;

 

в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;

 

г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

 

В този смисъл, ако предприятието покрива критериите дори само на едно от тези  четири  условия, същото ще се счита за действащо предприятие по смисъла на счетоводното и респективно данъчно законодателство.

 

При отговора на така поставения въпрос ще акцентираме върху третото условие, свързано с осъществяване на дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба.

 

В хипотезата на буква „в” на § 1, т. 30 от ДР ЗСч въобще не поставя изискване да са реализирани приходи или разходи.

 

Той акцентира на факта, че ако съответното предприятие е извършило действие, от което в бъдеще ще очаква да реализира инвестиционни, производствени или търговски дейности, то това предприятие е действащо и съответно не покрива критериите на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч.

 

Даваме следния пример:

 

През отчетния период дружеството:

 

  • не е извършило никакви търговски сделки и
  • не е получавало или предоставяло услуги.

 Не е извършило никакви разходи, но е:

 

  • сключило договор за наем на производствено/складови помещение или
  • е сключил договор за назначаване на персонал, влизащ в сила от следващата година.

Независимо от факта, че дружеството не прави разходи, не прави покупки и не прави продажби, то се е ангажирало с дейности, свързани с неговата независима икономическа дейност.

 

Във Вашия случай предприятието например вече се е ангажирало да осъществява реклама на своята бъдеща производствена или търговска дейност, т.е. осъществявайки рекламни дейности през годината, то вече демонстрира пред бъдещи контрагенти как ще генерира икономически изгоди от своята независима икономическа дейност.

 

Разбира се това е само един пример, но органите по приходите могат да изследват и други области, които не са посочени в запитването, от които отново да стигнат до извода, че предприятието е било действащо през отчетния период. Особено има ли сключени договори, споразумения, или разработени планове за развиване на бъдещи дейности, това неименуемо се свързва с дейности, свързани с инвестиции, производство или търговски продажби.

 

Като друг пример в тази насока бихме могли да дадем случаите, при които в дружеството е направена непарична вноска или вписаният капитал е вдигнат посредством издаването на нови дружествени дялове/акции или вдигане на тяхната стойност. Тези дейности доказват, че предприятието не може да се класифицира като такова, което не е осъществявало дейност през отчетния период.

 

В крайна сметка съветваме предприятието да ревизира всички свои дейности, извършени през годината, за да прецизира доколко тези дейности могат да се свържат с инвестиции, производство и/или продажба, и при констатирането на такива съответното предприятие да се счита за действащо такова, с произтичащите от това задължение по Закона за счетоводството и ЗКПО.