Кой е задължен да публикува годишните си финансови отчети, кога и в какъв обем?

Кой е задължен да публикува годишните си финансови отчети, кога и в какъв обем?
 
 
Наталия Чернева, експерт от Министерство на финансите
 
Актуално към 07. 03. 2019 г.
 
Годишните финансови отчети на предприятията в България (освен бюджетните) са достъпни и отворени за заинтересованите ползватели: банките, инвеститорите, кредиторите, купувачите, доставчиците и други, които могат да се запознаят с годишната счетоводна информация на всички предприятия.
 
За да могат всички ползватели да имат достъп до годишните финансови отчети, предприятията са задължени да ги публикуват:
 
  • в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; или,
  • в определени случаи, на интернет страницата си; или
  • в икономическо издание.
Публикуването на годишните финансови отчети става след като отчетите бъдат проверени и заверени от регистриран одитор, когато това се изисква от закон, и одобрени от общото събрание на търговските дружества.
 
Всички предприятия публикуват годишните си финансови отчети в срок до 30 юни на текущата година – сега, през текущата 2019 г. до 30 юни трябва да се публикуват годишните финансови отчети за 2018 г.
 
Доста често не се прави разлика между:
 
  • публикуване на годишни финансови отчети (ГФО) в Агенцията по вписванията и
  • подаване на годишен отчет за дейността (ГОД) в Националния статистически институт, съдържащ статистическа информация.
Често ни задават въпроса, защо трябва да подаваме една и съща информация на две места?
 
  • На първо място, годишните финансови отчети в Търговския регистър са публични и основната част от тях е достъпна безплатно.
С годишните отчети за дейността, подавани в Националния статистически институт, се събират данни за целите на статистиката, обработват се по определени показатели и информацията, която е достъпна, е представена обобщено на национално, регионално, общинско и др. ниво, по видове дейност и т.н. От данните на статистиката, които са общодостъпни, по никакъв начин не може да види имущественото и финансовото състояние на което и да е отделно предприятие.
 
  • Второ, информацията е една и съща в:
-   баланса,
-   отчета за приходите и разходите,
-   отчета за паричния поток и
-   отчета за собствения капитал.
 
Тези четири отчета съответстват на частите на годишния финансов отчет на предприятията, изискван от Национален счетоводен стандарт 1 - Представяне на годишните финансови отчети.
 
Единствено поради добрата воля на ръководството на Националния статистически институт и за улеснение на предприятията, е възприето тези отчети за статистиката да съответстват на счетоводните отчети.
 
Във всички останали части двата отчета съществено се различават.
 
Различни са и сроковете за представяне на двата отчета - годишният отчет за дейността се подава в статистиката в срок до 31 март.
 
И така, да разгледаме по-подробно изискванията на Закона за счетоводството относно публикуването на годишните финансови отчети.
 
 
Предприятия без дейност
 
Предприятие без дейност е това, което:
 
  • не е извършвало през отчетната година никакви търговски сделки;
  • не са отчитани никакви приходи, и не са възниквали условия, при които е трябвало да се отчете приход, съгласно изискванията на счетоводното законодателство, в частност на приложимите счетоводни стандарти;
  • не е осъществявана дейност, свързана с инвестиции, производство или продажби;
  • не са купувани стоки или услуги с цел да се получи доход или печалба.
Това определение за предприятие без дейност се съдържа в § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.
 
За да се приеме, че предприятие не е осъществявало дейност през отчетния период, то не трябва да е:
 
  • купувало стоки, недвижими имоти, ценни книги (акции, облигации) с цел да ги препродаде;
  • произвеждало и продавало каквито и да е стоки;
  • да е било търговски представител или търговски посредник;
  • да не е извършвало застрахователни, банкови и валутни сделки, включително сделки с криптоактиви;
  • да не е извършвало хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
  • да не е отдавало или преотдавало под наем или на лизинг собствени или наети активи;
  • да не е извършвало и всякакви други сделки, които са с цел получаване на доходи и печалби и за които биха възникнали условия за осчетоводяване на приходи. Тук може да попадат възнагражденията за тъй наречените пасивни доходи:
-   авторски права,
-   лихви по предоставени кредити в предходни години,
-   дивиденти от други предприятия, в които е инвестирано в предходни години и др. подобни.
 
Ако всички тези условия са налице едновременно, значи предприятието не е осъществявало дейност през отчетния период.
 
В този случай е необходимо да се публикува до 31 март на следващата година в търговския регистър декларация, че предприятието не е осъществявало дейност.
 
Заедно с тази декларация Агенцията по вписванията изисква и декларация за истинността на данните, обявани в търговския регистрърдекларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел.
 
Декларациите могат да се подават:
 
  • по електронен път с квалифициран електронен подпис или
  • на хартиен носител в регионалните поделения на Агенцията по вписванията. Такса за тази услуга не се дължи.
Когато предприятието не е осъществявало дейност, то:
 
  • не подава и годишна данъчна декларация в НАП и
  • не е задължено да подава декларация за неактивност в НСИ.
 
Предприятия с нестопанска цел
 
За тези предприятия от миналата година са настъпили най-драстичните промени:
 
  • закрит е Централният регистър на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, поддържан и воден от Министерство на правосъдието и
  • на предприятията с нестопанска цел, независимо дали дейността им е в обществена или в частна полза, е вменено задължението да обявяват годишните си финансови отчети в Агенцията по вписванията. Това не се отнася за такива фондации и сдружения, като:
-   политическите партии,
-   вероизповеданията,
-   народните читалища,
-   синдикалните и работодателските организации,
тъй като тяхната дейност се регулира от специални закони.
 
Предприятията с нестопанска цел съставят и представят годишните си финансови отчети на база на Националния счетоводен стандарт 9 - Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност.
 
Правилата на Международните счетоводни стандарти, Националните счетоводни стандарти, с изключение на НСС 9, Закона за счетоводството, както и европейското счетоводно законодателство, са насочени към предприятия, които са ориентирани към реализиране на печалби, към търговски дружества.
 
Така например, Счетоводната директива (Директива 2013/34/ЕС) изключва от обхвата си юридическите лица с нестопанска цел и нейните разпоредби не се отнасят за тях.
 
По нашия Закон за счетоводството, юридическите лица с нестопанска цел и които са местни лица за България, са предприятия и са длъжни да прилагат разпоредбите на закона, доколкото е приложим да дейността им.
 
Именно затова в националните счетоводни нормативни актове съществува и НСС 9 – специален счетоводен стандарт за тези лица, дейността на които не е насочена към реализиране на печалби.
 
В Агенцията по вписванията могат да се обявяват актове, само ако предприятието е вписано в регистъра на предприятията с нестопанска цел. Предвидено е това вписване да става по желание на предприятията в срок до 31 декември 2020 г.
 
Така предприятия, които към 31 май на 2019 г. са се пререгистрирали, публикуват отчетите си за предходната година в Агенцията по вписванията.
 
В § 55 към Преходните и заключителни разпоредби на ЗКПО (обн., ДВ бр. 98/2018 г.) е предвидена процедура за публикуване на годишните финансови отчети на предприятията с нестопанска цел, в зависимост от това, кога предприятието е вписано в регистъра към Агенцията по вписванията, и тя е:
 
  • лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2018 г. до 31 май 2019 г., публикуват в срок до 30 юни на 2019 г. отчетите за 2017 и 2018 г.;
  • лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2019 г. до 31 май 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2020 г. отчетите за 2017, 2018 и 2019 г.;
  • лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2020 г. до 31 декември 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2021 г. отчетите за 2017, 2018, 2019 и 2020 г.
Защо до 31 май?
 
За да не се получи така, че вписването в регистъра е на 28 или 29 юни и предприятието няма да има физическата възможност да организира обявяването на актовете си в Агенцията.
 
Независимо, че по реда на пререгистрацията предприятията са задължени да публикуват всички отчети за предходните години, които не са били публикувани в Агенцията по вписванията, законодателят е предвидил в същия § 55, в срок до 30 юни на текущата година (в нашия случай това е 2019 г.) годишните финансови отчети и докладите за дейността за предходната година да се публикуват в икономическо издание или в интернет. Лицето трябва да осигури свободен безплатен достъп до отчетите си и при поискване от заинтересовани лица да посочи, къде е публикуван отчетът.
 
Когато лицата извършват и стопанска дейност, те съставят отделен Отчет за приходите и разходите от стопанска дейност, който става неразделна част от годишния финансов отчет. Резултатът от стопанската дейност на тези предприятия е облагаем по реда на ЗКПО и те трябва в срок до 31 март да подадат и годишна данъчна декларация в НАП.
 
За предприятията с нестопанска цел в Закона за счетоводството не са предвидени никакви облекчения по отношение на съдържанието на годишния финансов отчет, независимо от големината му, тоест от стойността на притежаваните активи и наетия персонал.
 
Те съставят пълен комплект годишен финансов отчет в съответствие с изискванията на НСС 9, като в т. 8.1 от стандарта е предвидено, че тези предприятия изготвят приложение и оповестяват информацията, изисквана от НСС 1 – Представяне на финансовите отчети.
 
Отново ще повторя, че НСС 1 е предвиден за търговски предприятия и eдна част от изискванията за оповестяване не е приложима за предприятия с нестопанска цел.
 
Считам, че най-важната информация, която трябва да се оповестява от предприятията с нестопанска цел е:
 
  • размерът на получените дарения, финансирания и държавни субсидии и как са похарчени тези пари;
  • ако даренията са предоставени с условия, дали усровията са изпълнени,
  • раздавани ли са кредити, на кого и с каква лихва,
  • какви са възнагражденията на управляващия персонал и др. подобни.
Естествено, трябва да се оповести и счетоводната политика, възприета от предприятието за отчитане на активите и пасивите и друга необходима информация от стандартните изисквания.
 
Не трябва да се забравя, че когато предприятието с нестопанска цел подлежи на задължителен финансов одит от регистрирани одитори, заедно със годишния финансов отчет се публикува и докладът на одитора.
 
На задължителен независим финансов одит подлежат предприятия, които са определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели:
 
  • балансова стойност на активите към 31 декември – 1 000 000 лв.;
  • размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година – 2 000 000 лв.;
  • обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
Също така на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс, тоест дейност по посредничество при международно осиновяване, получили акредитация от министъра на правосъдието.
 
Търговски дружества
 
Изискванията за публикуване на годишните финансови отчети на тези предприятия съществуват вече 10 години и не възникват сериозни проблеми по отношение на обявяване на актовете в Търговския регистър. Затова няма да се спирам подробно на този въпрос.
 
Указание относно обема и съставните части на годишния финансов отчет на предприятията, съгласно изискванията на Закона за счетоводството е публикувано на сайта на Министерство на финансите, което е актуално и за отчетите за 2019 г.
 
Бих обърнала внимание на много често задаван въпрос и все още съществуващи спорове, дали микро- или малко предприятие по смисъла на Закона за счетоводството:
 
  • прилагащо международните счетоводни стандарти и
  • което не подлежи на задължителен независим финансов одит,
може да публикува само отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието трябва да го изготвя.
 
Счита се, че едно предприятие, декларирайки, че прилага МСС, ги прилага в тяхната цялост, така както се изисква от всеки един стандарт и следователно трябва да състави и публикува пълния комплект годишен финансов отчет, както е регламентиран в МСС 1 - Представяне на годишните финансови отчети, и не може да се възползва от облекченията, дадени в чл. 38, ал. 4 от закона.
 
Отговора е категорично „да“, може да публикува само отчет за финансовото състояние, но трябва да съставя пълен комплект годишен финансов отчет и той да е на разположение при поискване от заинтересованите лица.
 
Още един важен въпрос, на който бих искала да обърна внимание е докладът за плащанията към правителствата и нефинансовата декларация. Тези два документа са неразделна част от годишния финансов отчет и се публикуват заедно с него.
 
Докладът за плащанията към правителството изготвят само тези предприятия, които:
 
  • са големи по смисъла на Закона за счетоводството или
  • са предприятия от обществен интерес, съгласно определението в § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на закона и които извършват дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори.
Този доклад съдържа информация за всички плащания от страна на предприятията на министерства, общини, агенции и др. държавни институции за концесии, лицензии, бонуси и договори. Целта на този доклад е обществеността да бъде запозната с това:
 
-   какви договори са сключени и
-   какви суми получава държавата в лицето на държавните и общинските институции по тези договори.
 
Нефинансовата декларация съдържа описание на политиките на предприятията по отношение на дейностите им, осъществявани в областта на:
 
-   екологията,
-   социалните въпроси и
-   тези, свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията.
 
Такава декларация са задължени да изготвят големите предприятия, които:
 
-   са предприятия от обществен интерес и които
-   към 31 декември на отчетния период имат най-малко 500 души назначени служители.
 
Подробна информация за изискванията за съставяне на двата документа са публикувани на сайта на Министерство на финансите (виж горната препратка).
 
Едноличен търговец
 
Едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим одит, не публикуват годишните си финансови отчети в Агенцията по вписванията.
 
Това са предприятия, които за отчетната година не надвишават два от следните показателя:
 
  • балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
  • нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
  • средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
Всички останали еднолични търговци се приравняват към търговските дружества и за тях важат правилата за публичност на годишните финансови отчети по чл. 38 от Закона за счетоводството.
 
Изискванията за публичност на финансовите отчети са установени със закон, а законите трябва да се спазват.
 
За неспазване на разпоредбите на Закона за счетоводството са предвидени глоби и имуществени санкции.
 
Всяка година, в срок до 31 юли, Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за приходите списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети за предходната година в срока до 30 юни. Списъкът съдържа наименованието на предприятието и код по БУЛСТАТ.
 
В срок до 30 септември Националната агенция за приходите предприема мерки за налагане на глоби и санкции на тези предприятия, които не са изпълнили задълженията си за публикуване на годишните финансови отчети.
 
Публикуваната счетоводна информация не съдържа нищо, което би могло да бъде търговска тайна или да наруши конкурентоспособността на едно предприятие.
 
В обобщената годишна счетоводна информация не се предоставят данни за доставчиците и покупните цени, за клиентите и продажните цени, за броя на получените и предоставените заеми и процентният размер на лихвите, за сключените договори на лизинг и при какви условия, и т.н. и т.н.
 
Публикувайки отчетите си и спазвайки закона, предприятията по никакъв начин не могат да навредят на дейността си.