ЗСч. ЗКПО. ЗДДС. Замяна на несходни активи

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

Всеки втори понеделник от месеца безплатна публикация: СЧЕТОВОДСТВО

Абонирай се за е-бюлетина ни ► ТУК

Казус: С нотариален акт за замяна дружество А прехвърля на дружество Б урегулиран поземлен имот А („скъп имот“) с цена на придобиване в размер на 400 хил. лв. и пазарна цена в размер на 500 хил. лв., като в замяна получава друг урегулиран поземлен имот Б („евтин имот“) с цена на придобиване 150 хил. лв. и пазарна цена от 200 хил. лв.

Двете дружества са регистрирани по ЗДДС и са свързани лица.

В нотариалния акт страните не са уговорили парично изражение на сделката. Изрично е посочено, че страните не си дължат суми за уравнение на стойността на имотите.

Какво е счетоводното и данъчното третиране на сделката?

Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

Актуално към 01.03.2021 г.

I. Счетоводно третиране

Търговско-правната уредба на сделките по замяна (бартерните сделки) у нас е изключително лаконична – състои се от:

едно легално определение (чл. 222 от Закона за задълженията и договорите - ЗЗД) и

една препращаща норма към правилата за продажбата (чл. 223 от ЗЗД).

Основната идея е, че всеки от участниците в сделката се смята:

за продавач на това, което дава, и

за купувач на това, което получава[1].

Основната разлика между продажбата и замяната е в характера на насрещните престации – вместо стоки за пари се разменят стоки или услуга.

Приема се, че е сключен договор за замяна и когато едната престация се изравнява с парична сума. Доплащането в случая има второстепенно значение и не променя характера на цялостната сделка.

Икономическата логика диктува двете насрещни престации по бартерните сделки да са равностойни, но в закона няма такова изрично изискване или ограничение.

Именно хипотезата, в която не е налице еквивалентност на престациите, поражда интересен счетоводен проблем, който може да има сериозно данъчно измерение.

Счетоводното третиране на бартерните сделки при прилагане на НСС е регламентирано основно в три счетоводни стандарта:

СС 18 - Приходи;

СС 16 - Дълготрайни материални активи и

СС 38 - Нематериални активи.

И в трите стандарта е застъпен аналогичен модел на отчитане в зависимост от това дали е извършена замяна на сходни или на несходни активи.

Общото правило е, че:

не се отчита финансов резултат от сделки по замяна на сходни активи (СС 18, т. 3.3.; СС 16, т. 5.2; СС 38, т. 8.2), но

задължително се признава печалба или загуба от сделки по замяна на несходни активи (СС 18, т. 3.4; СС 16, т. 5.1; СС 38, т. 4.8).

Два са факторите, които трябва да бъдат взети под внимание при преценката дали активите са сходни или не.

Сходни са тези активи, които едновременно имат:

сходна употреба в стопанската дейност на предприятието,
сходна справедлива стойност.

Съдържанието на понятието „сходна употреба“ трябва да се тълкува в най-тесния възможен смисъл. Не е достатъчно активите да имат еднакво целево предназначение (например да обслужват основната дейност на предприятието), а трябва да имат идентични функции, т.е. да е налице голяма степен на припокриване във функционалността им. В този смисъл е писмо на Дирекция „ОУИ“ - Варна с изх. № 2_23 от 07.01.2015 г.

В конкретната хипотеза категорично не може да става въпрос за замяна на сходни активи предвид голямата разлика в справедливата стойност на двата имота.

Следователно от бартерната сделка трябва да произтече печалба или загуба.

Дотук нещата са относително ясни.

От счетоводна гледна точка проблемът възниква при оценката на получения при замяната актив.

Главната причина за този проблем е в неясната формулировка на правилото на СС 16, изискващо цената на придобиване да се определи по справедливата стойност на получения актив, която е еквивалентна на справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички прехвърлени парични средства.

Аналогичното правило в МСС 16 обаче е в противоположната посока - ако предприятието е в състояние да определи надеждно справедливата стойност и на получения, и на отдадения актив, тогава за измерване на цената на придобиване на получения актив се използва справедливата стойност на отдадения актив (пар. 26).

Безспорно залегналото в МСС правило е по-логично.

Първо, цената на придобиване на актив поначало се формира от възнаграждението, което се плаща за него, а в случая възнаграждението (насрещната престация по замяната) е стойността на отдадения актив.

Второ, всяка страна по бартерната сделка може много по-лесно да определи справедливата стойност на актива, който дава в замяна, отколкото на този, който получава.

Трето, подходът на МСС води до по-достоверно представяне на резултата от сделката, както ще стане ясно от изложението по-нататък.

Двусмислената формулировка на изискването на СС 16 води до объркване и сериозна несигурност по отношение на данъчното третиране на сделките по замяна на несходни активи.

В специализираната литература у нас се прокрадва тезата, че разглежданата разпоредбата в СС 16 трябва да се тълкува и прилага в същия смисъл, като аналогичната разпоредба на МСС 16[2].

Същото разбиране се излага и в цитираното по-горе становище на НАП (№ 2_23 от 07.01.2015 г.) - стойността на придобитият актив се определя по справедливата стойност на дадения в замяна актив, определена от експерт-оценител.

От друга страна обаче сходното по смисъл изискване на СС 18 е по-ясно от това на СС 16 и съвсем категорично: приходът (при замяна) се определя по справедливата стойност на получените стоки или услуги, коригирана със сумата на всички преведени парични средства[3].

Объркването на органите по приходите по този въпрос съвсем ясно проличава и от писмо на НАП с изх. № 96-00-449 от 09.12.2008 г. на Дирекция „ОУИ“ - Пловдив.

От една страна в писмото се посочва, че трябва да се използва справедливата стойност на отдадения актив:

„…в случай на размяна на несходни активи, т.е. активи с различна същност и предназначение, съгласно правилата на СС 16, придобитият актив не следва да се записва по балансовата стойност на отдадения актив, в конкретния случай правото на строеж, а по неговата справедлива стойност“.

След това обаче се говори за определяне на справедливата стойност на получения актив:

„Тъй като към писмото не са приложени документи, от които да е видно дали дружеството в замяна получава строителна услуга, като престация за предоставеното право на строеж или готов обект, представляваното от Вас дружество, следва на база конкретните клаузи в договора да определи тази справедлива стойност - пазарна цена на строителна услуга или пазарна цена на готов обект“

Трябва да се подчертае, че в общия случай не възниква никакъв проблем, тъй като при повечето бартерни сделки разменяните актива са относително равностойни, или пък се предвижда изравняващо доплащане. Ако се разменят неравностойни активи справедливата стойност на по-скъпия актив по презумпция е равна на сбора на справедливата стойност на по-евтиния актив и изравняващото доплащане.

В конкретната хипотеза на нееквивалентна размяна и липса на изравняващо доплащане обаче начинът на определяне на цената на придобиване на получения актив има решаващо значение.

1. Счетоводно отчитане при буквалното прилагане на СС 16

Счетоводното отчитане на сделката съгласно буквалния прочит на изискванията на СС 16 и СС 18 (оценка на получения актив по справедливата му стойност) е следното (ДДС се игнорира):

При предприятие А:

1. За признаване на получения имот по справедливата му стойност:

Д-т с/ка Земи (Имот Б, „евтин имот“) 200

К-т с/ка Приходи от продажба на ДМА 200

2. За отписване на отдадения имот по балансовата му стойност:

Д-т с/ка Приходи от продажба на ДМА 400

К-т с/ка Земи (Имот А, „скъп имот“) 400

3. За формиране на крайния резултат от сделката:

Д-т с/ка Печалба или загуба 200

К-т с/ка Приходи от продажба на ДМА 200

Коментар:

От счетоводна гледна точка сделката води до признаване на счетоводна загуба в размер на 200 хил. лв.

Тази счетоводна загуба може условно да бъде разделена на два компонента, които действат в противоположни посоки:

Първи компонент: положителен ефект в размер на 100 хил. лв., отразяващ разликата между цената на придобиване и справедливата стойност на собствения (скъпия) имот А.

Втори компонент: отрицателен ефект в размер на 300 хил. лв., отразяващ разликата в справедливите стойности на двата имота (предприятието дава „евтин имот“ и получава в замяна „скъп имот“).

Трябва да се подчертае, че е много малко вероятно в практиката при нормални търговски взаимоотношения да се прояви втория компонент, генериращ загубата.

Рационалното икономическо поведение в случая предполага уговарянето на изравняващо доплащане, каквото по всяка вероятност щеше да има, ако страните по сделката не бяха свързани лица.

При предприятие Б:

1. За признаване на получения имот по справедливата му стойност:

Д-т с/ка Земи (Имот А, „скъп“ имот) 500

К-т с/ка Приходи от продажба на ДМА 500

2. За отписване на отдадения имот по балансовата му стойност:

Д-т с/ка Приходи от продажба на ДМА 150

К-т с/ка Земи (Имот Б, „евтин имот“) 150

3. За формиране на крайния резултат от сделката:

Д-т с/ка Приходи от продажба на ДМА 350

К-т с/ка Печалба или загуба 350

Коментар:

Очаквано сделката води до признаване на счетоводна печалба.

Тази печалба в общ размер на 350 хил. лв. отново се състои от два компонента, но този път действието им е еднопосочно:

Първи компонент: положителен ефект в размер на 50 хил. лв., отразяващ разликата между цената на придобиване и справедливата стойност на собствения (евтин) имот Б и

Втори компонент: положителен ефект в размер на 300 хил. лв., отразяващ разликата в справедливите стойности на двата имота (предприятието дава „евтин имот“ и получава в замяна „скъп имот“).

И отново, вторият компонент на печалбата нямаше да се прояви при нормална сделка по пазарни цени.

Този извод може най-добре да се илюстрира чрез сравнение на резултата от хипотетична сделка със същите параметри, осъществена между несвързани лица.

2. Счетоводно отчитане по СС 16 – несвързани лица

Ако предприятията не бяха свързани лица, по всяка вероятност щяха да договорят доплащане от предприятие Б към предприятие А в размер на 300 хил. лв. (отразяващо разликата в справедливите стойности на двата имота).

Счетоводното третиране тогава щеше да е следното:

При предприятие А:

1. За признаване на получения имот по справедливата му стойност и за полученото доплащане:

Д-т с/ка Земи (Имот Б, „евтин имот“) 200

Д-т с/ка Парични средства 300

К-т с/ка Разчетна сметка (по избор) 500

2. За отписване на отдадения имот по балансовата му стойност и отчитане на резултата от замяната:

Д-т с/ка Разчетна сметка (по избор) 500

К-т с/ка Земи (Имот А, „скъп имот“) 400

К-т с/ка Приходи / Печалба или загуба 100

Финансовият резултат от сделката при тези условия щеше да е печалба в размер на 100 хил. лв., съответстваща по размер на разликата между цената на придобиване на собствения имот и пазарната му стойност.

При предприятие Б:

1. За признаване на получения имот по справедливата стойност на отдадения имот плюс размера на доплащането:

Д-т с/ка Земи (Имот А, „скъп имот“) 500

К-т с/ка Парични средства 300

К-т с/ка Разчетна сметка (по избор) 200

2. За отписване на отдадения имот по балансовата му стойност и отчитане на резултата от замяната:

Д-т с/ка Разчетна сметка (по избор) 200

К-т с/ка Земи (Имот Б, „евтин имот“) 150

К-т с/ка Приходи / Печалба или загуба 50

При предприятие Б резултатът от сделката също щеше да е счетоводна печалба. И отново, размерът на печалбата е равен на разликата между цената на придобиване на собствения имот и пазарната му стойност.

Данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Предвид обстоятелството, че двете предприятия са свързани лица, за целите на данъчното облагане с корпоративен данък следва да се вземат под внимание разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО.

Съгласно чл. 15 от закона, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО определя, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Когато в резултат от прилагането на цени различни от пазарните се формира некоректна данъчна основа и се установи отклонение от данъчно облагане, същата следва да бъде коригирана и обложена с данък при условия и цени, които биха възникнали, ако взаимоотношенията са реализирани при условията за несвързани лица.

Корекцията от данъчно задължените лица се осъществява при годишното данъчно приключване чрез попълване на годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО.

По-конкретно съответните суми се попълват на редове 32 и 33 (увеличения) и редове 34 и 35 (намаления) в зависимост от конкретния случай в Помощната справка за целите на попълване на част V от образец 1010 на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и се пренасят на ред 21 и ред 22 в Част V от ГДД.

Интересното в случая е, че такава „извънсчетоводна“ корекция нямаше да се налага, ако предприятията бяха приложили подхода на МСС 16 (оценка по справедливата стойност на отдадения актив) за счетоводното отчитане на замяната.

3. Счетоводно отчитане по реда на МСС 16

При предприятие А:

1. За признаване на получения имот по справедливата стойност на платеното възнаграждение

Д-т с/ка Земи (Имот Б, евтин имот) 500

К-т с/ка Приходи от продажба на ДМА 500

2. За отписване на отдадения имот по балансовата му стойност:

Д-т с/ка Приходи от продажба на ДМА 400

К-т с/ка Земи (Имот А, скъп имот) 400

3. За формиране на крайния резултат от сделката:

Д-т с/ка Приходи от продажба на ДМА 100

К-т с/ка Печалба и загуба 100

Отчетената печалба от предприятие А е „реализирана“ в смисъл, че тя отразява разликата между балансовата и пазарната стойност на отдадения имот.

Именно тази печалба трябва да бъде обложена с корпоративен данък.

Вероятно на пръв поглед може да изглежда парадоксално, че при прилагане на подхода на МСС 16 предприятие А трябва да отчете печалба, въпреки че от икономическа гледна точка е на загуба (дава скъп имот, а получава евтин).

Това обаче е напълно обяснимо.

Поначало при бартерните сделки източникът на печалба или загуба не е нееквивалентността на престациите, а наличието на положителна разлика между цената на придобиване и на разпореждане на заменяните активи. (Виж Решение № 1136/28.01.2014 г. по адм. д. № 7656/2013 г. на ВАС).

Икономическата загуба на предприятие А също ще намери подходящо счетоводно отражение.

Това обаче ще се случи в края на отчетния период, когато предприятието трябва да провери активите си за евентуална обезценка по реда на СС 36 – Обезценка на активи. Тогава най-вероятно предприятие А ще трябва да обезцени получения от предприятие Б актив.

Причината е, че балансовата стойност на получения имот изначално е надценена.

Следователно активът трябва да се обезцени до справедливата му стойност (освен ако предприятието съумее да докаже, че стойността в употреба на новопридобития имот надхвърля справедливата му стойност):

4. За отчитане на загуба от обезценка на новопридобития актив:

Д-т с/ка Загуба от обезценка 300

К-т с/ка Земи (Имот Б, евтин имот) 300

Така отчетената счетоводна загуба от обезценка отразява икономическия ефект от неравностойната замяна.

Тази загуба обаче няма да се признае за данъчни цели в годината на възникването ѝ.

Крайният резултат от сделката за предприятие А при прилагането на този подход е:

Счетоводна загуба от 200 хил. лв. (също като при прилагането на СС16)

Данъчна печалба в размер на 100 хил. лв. (облагаема по общия ред на ЗКПО; същият размер на данъчната печалба щеше да се получи при счетоводно отразяване на сделката по реда на СС 16 и прилагане на чл. 15 / чл. 16 от ЗКПО);

Счетоводно отчетена загуба от обезценка, която няма да се признае за данъчни цели в годината на отчитането ѝ в размер на 300 хил. лв.

При предприятие Б:

1. За признаване на получения имот по справедливата стойност на платеното възнаграждение:

Д-т с/ка Земи (Имот А, скъп имот) 200

К-т с/ка Приходи от замяна на ДМА 200

2. За отписване на отдадения имот по балансовата му стойност:

Д-т с/ка Приходи от замяна на ДМА 150

К-т с/ка Земи (Имот Б, евтин имот) 150

3. За формиране на крайния резултат от сделката:

Д-т с/ка Приходи от замяна на ДМА 50

К-т с/ка Печалба или загуба 50

Крайният резултат за предприятие Б е счетоводна печалба в размер на 50 хил. лв. (облагаема по общия ред на ЗКПО).

До същия данъчен финансов резултат щеше да се достигне и при счетоводно отчитане на сделката по СС 16 с последваща корекция по чл. 15 от ЗКПО, но това крие известни рискове (виж т. II от материала).

Подходът на МСС 16 е определено е най-подходящ и най-изгоден от данъчна гледна точка и за двете предприятия.

При него предприятие А признава:

счетоводна загуба в пълно съответствие със счетоводния принцип за предпазливост, непозволяващ надценяване на активите; и

данъчна печалба, отразяваща резултата от същата сделка, но сключена при пазарни условия.

Предприятие Б признава:

счетоводна печалба в размер само на 50 хил. лв., което отново е в съответствие със счетоводния принцип за предпазливост, непозволяващ отчитане на нереализирани печалби;

данъчна печалба в размер само на 50 хил. лв.

До същия ефект щеше да се достигне при съвместното прилагане на подхода на СС 16 и евентуалната последваща извънсчетоводна корекция по ЗКПО, която обаче има риск да бъде оспорена от органите по приходите.

Предвид всичко изложено дотук е целесъобразно предприятията, прилагащи НСС, да се опитат да приложат подхода на МСС 16.

Като формално основание за това може да послужи нормата на т. 3.4 от СС 1 – Представяне на финансови отчети, позволяваща на предприятието (в редки случаи) да се отклони от изискванията на счетоводното законодателство с цел да се постигне вярно и честно представяне.

Единственото неудобство е, че предприятието трябва да оповести в приложението направеното отклонение, причините за него, както и оценката на ефекта върху активите, пасивите, печалбите/загубите и финансовото състояние в резултат на допуснатото отклонение.

II. Обобщение на данъчното третиране на сделката по ЗКПО

Както се отбеляза по-горе, данъчното третиране на сделката по ЗКПО на първо място зависи от възприетия счетоводен подход за отразяването ѝ.

Възможни са различни хипотези.

1. Ако предприятията са отчели замяната по балансова стойност (т.е. чрез заприхождаване на получения актив по балансовата стойност на отдадения, без да се отчете финансов резултат от сделката) е налице счетоводна грешка, която трябва да се коригира по реда на глава дванадесета от ЗКПО (включително и в случаите на последващ данъчен контрол).

2. Ако предприятията са отчели сделката по реда на СС 16 и не са направили подходящи корекции в ГДД, органите по приходите при последващ данъчен контрол вероятно ще коригират отчетената от предприятие А загуба по реда на чл. 15 или на чл. 16 от ЗКПО. Малко вероятно е органите по приходите по собствена инициатива да намалят по-високата отчетена печалба от предприятие Б.

3. Ако предприятията са отчели сделката по реда на СС 16 и са направили подходящи корекции в ГДД по чл. 15 от ЗКПО:

За предприятие Б има риск направеното намаление по чл. 15 от ЗКПО в ГДД да бъде оспорено от органите по приходите при последващ данъчен контрол.

Причината е, че органите по приходите ще трябва задълбочено да изследват в цялост взаимоотношенията между предприятията с оглед установяване дали се касае за:

(а) Поведение, дължащо се на значими действителни стопански или други причини.

Принципно е нормално свързаните лица да извършват дейността си при условия, различаващи се от тези между несвързани лица, но с това не винаги се цели отклонение от данъчно облагане.

Ако може да се докаже, че конкретната сделка не е сключена с мотив отклонение от данъчно облагане, ще се приложи по-благоприятната норма на чл. 15 от ЗКПО.

Тя позволява корекция на данъчните финансови резултати и на двете предприятия в противоположни посоки (увеличението на ДФР на предприятие А може да се компенсира с намаление на ДФР на предприятие Б).

(б) Поведение, целящо отклонение от облагане.

Ако сделката не е сключена поради икономически или други стопански обосновани причини, приложение ще трябва да намери санкционната норма на чл. 16 от ЗКПО.

В този случай ще се направи корекция единствено на ДФР на предприятието, при което се е проявил ефекта на отклонението от данъчно облагане (предприятие А). Няма да се приеме кореспондиращото намаление на ДФР на другото предприятие (виж Разяснение № 04-03-16 от 02.03.2012 г. на ЦУ на НАП).

4. Ако предприятията са отчели сделката по реда на МСС 16, прилагайки т. 3.4 от СС 1, считаме, че няма данъчен риск.

Не се налага допълнително преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 15 или чл. 16 от ЗКПО при нито едно от двете предприятия. Този извод се потвърждава от писмо на НАП с изх. № 96-00-449 от 09.12.2008 г . на Дирекция „ОУИ“ - Пловдив.

III. ДДС аспекти

По силата на чл. 130, ал. 1 ЗДДС в случая на замяна на активи се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята:

за продавач на това, което дава, и

за купувач на онова, което получава.

Данъчното събитие и по двете насрещни доставки възниква по общите правила на закона (т.е. в случая на датата на издаване на нотариалния акт за замяната).

Определящо за размера на данъчната основа на доставките е обстоятелството дали страните са придали парично изражение на сделката по замяната.

Ако това беше така, данъчната основа на двете насрещни доставки щеше да се определи по общия ред на ЗДДС – уговореното парично изражение щеше да се смята за стойностен израз на възнаграждението, дължимо в полза на всеки от доставчиците по бартерната сделка.

В този случай не възниква необходимост от допълнителни парични потоци между предприятията във връзка с уреждане на разчетите по ЗДДС.

За двете доставки ще бъдат издадени насрещни фактури, но така издадените фактури не подлежат на счетоводно отчитане (освен по отношение на разчетите за ДДС).

Тъй като начисления от едното предприятие данък може да се ползва като данъчен кредит от другото предприятие, не възникват допълнителни усложнения от гледна точка на облагането на сделката с ДДС.

Тъй като обаче в конкретния случай предприятията не са придали парично изражение на замяната, приложение ще намери специалната норма на чл. 26, ал. 7, съгласно която данъчната основа на всяка от насрещните доставки е равна на данъчната основа при придобиването на съответния имот.

Необходимо е да се има предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 8 от ЗДДС, съгласно която в случаите по чл. 27, ал. 3, т. 1 данъчната основа на всяка от доставките по ал. 7 към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга. Предвид обстоятелството, че:

лицата са свързани и

двете доставки са облагаеми,

е необходимо да се прецени дали е налице и последното условие на разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗДДС – дали получателят по всяка една от тях няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81.

На практика това означава, че двете предприятия ще начислят ДДС върху различна данъчна основа.

Предприятие А ще начисли ДДС в размер на 80 хил. лв., а предприятие Б – в размер на 30 хил. лв.

При това положение или трябва да има парични потоци между страните за уреждане на разчетите по ДДС (в нетен размер от 50 хил. лв.), или предприятие А ще трябва да поеме за своя сметка разликата в начисления от него данък и подлежащия на приспадане данъчен кредит.

В последния случай разликата от 50 хил. лв. ще трябва да бъде счетоводно отчетена като разход, който за съжаление няма да бъде признат за данъчни цели на основание чл. 26, т. 4 от ЗКПО.

[1] В същия смисъл е и правната регламентация на бартерните сделки за целите на облагането им с ДДС (чл. 130 от ЗДДС).

[2] Това становище се поддържа например в: Дочев, И., „Замяната в българското законодателство“, годишник на ИДЕС, 2011.; Костов, Б., „Замяна на сграда срещу парцел за строителство на нова сграда“, сп. Наръчник на икономиста, бр. 10, 2015

[3] Абсолютно противоположният подход е застъпен в СС 28 Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия: ако инвестицията е придобита чрез прехвърляне на активи, различни от пари, себестойността й се определя въз основа на справедливата стойност на прехвърлените активи към датата на придобиване на инвестицията (т. 5.2). Вярно е, че този стандарт няма пряко отношение към конкретния казус, но е достатъчно показателен за липсата на единна концепция по този въпрос.