Корекция на счетоводна грешка при данък върху разходите и коригираща ГДД по чл. 92 от ЗКПО

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

Всеки втори понеделник от месеца безплатна публикация: СЧЕТОВОДСТВО

► Абонирай се и чети още коментари на тема счетоводство:

Счетоводно третирана на договор за концесия, включително и извършени подобрения

доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с. и регистриран одитор

Квоти за емисии на парникови газове - счетоводни аспекти

Георги Николов, Йордан Костадинов

ЗСч. Приложимост на дефиницията на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч при отчитане единствено на приходи от лихви по заем

Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор

Корекция на счетоводна грешка при данък върху разходите и коригираща ГДД по чл. 92 от ЗКПО

Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор

Актуално към 01.09.2021 г.

Не е тайна, че практикуващите счетоводители избягват да уведомяват НАП за допуснатите грешки, а предпочитат посредством подаване на данъчни декларации, в това число и коригиращи, да изправят несъответствията.

За предприятията – данъчно задължени по ЗКПО лица, материалният данъчен закон предвижда подаването на коригираща данъчна декларация, но според нас ефектът, който може да породи подобна коригираща данъчна декларация, не може да бъде разбран в достатъчна степен.

Повод за настоящия материал е постъпило питане дали може да се подаде коригираща данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО в случай че предприятието трябва да промени размера на данъците върху разходите по чл. 204, ал. 1 от ЗКПО. Става въпрос за дължимият данък, с който се облагат документално обоснованите разходи за:

представителните разходи, свързани с дейността;

социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица);

разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ.

В конкретната фактическа обстановка предприятието в периода между 30 юни (крайния срок за подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО) и 30 септември (крайния срок за подаване на коригираща ГДД по чл. 92 от ЗКПО) установява, че не е отчело допълнителни разходи, които се облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, в резултат на което дължимият данък върху разходите е в размер по-голям, отколкото той е бил деклариран в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, подадена в законово установеният срок – до 30 юни на следващата година.

С цел да бъде коректен данъкоплатец, предприятието се интересува дали може да подаде в срок до 30 септември коригираща данъчна декларация, за да може:

коректно да декларира увеличения размер на данъка върху разходите и

респективно да обвърже плащането на този допълнителен данък с неговото деклариране в данъчно-осигурителната си сметка.

Съгласно чл. 75, ал. 3, изречение първо от ЗКПО, при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването и е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова (коригираща) декларация по чл. 92 от ЗКПО.

От казаното по-горе можем професионално да обобщим, че за да може предприятието да подаде еднократно коригираща данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, същото следва да попадне в хипотеза при която са налице следните обстоятелства:

предприятието да е установило счетоводна грешка от миналата година. Обръщаме изрично внимание, че разпоредбата се прилага и за грешки, различни от счетоводни грешки, включително за грешки при преобразуване на счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчния финансов резултат, както и за коригиращи събития по смисъла на приложимите счетоводни стандарти;

срокът за подаване на годишната данъчна декларация да е изтекъл (30 юни);

срокът за подаване на коригиращата данъчна декларация да не е изтекъл (30 септември);

предприятието не е подало преди това коригираща данъчна декларация (тъй като се допуска нейното подаване само веднъж);

грешката е такава, че води след себе си такива последствия, свързани с промяна на данъчния финансов резултат, респ. данъчното задължение за корпоративен данък.

Според нашето наблюдение, предприятията пропускат именно това последно обстоятелство, че коригиращата данъчна декларация може да бъде подадена от онова предприятие, което е открило такава грешка (счетоводна и/или данъчна), която води след себе си до промяна на данъчния финансов резултат, тоест до промяна на преобразуваният по реда на ЗКПО счетоводно отчетен финансов резултат – печалба или загуба, и съответно до промяна на дължимия корпоративен данък.

На база на доводите, които представихме по-горе, бихме могли без много да се замислим да отговорим прямо на въпроса, че не може да се подаде коригираща годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, тъй като предприятието е допуснало грешка, свързана с деклариране размера на данъците върху разходите по чл. 204 от ЗКПО.

Формулярът на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е образец, който се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародват в "Държавен вестник". В него са включени различни части, които служат както:

за деклариране на задължение за корпоративен данък, така и

за задължения за други видове данъци и нужна за целите на данъчния закон информация, както в случая размерът на данъците върху разходите, но бихме могли да посочим и друга подлежаща на деклариране информация, като сделки и взаимоотношения със свързани лица, или избор за облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура.

Всъщност отговорът на така поставеният въпрос няма да е достатъчно коректен, защото ще се окаже, че коригираща декларация не само че може, но и е редно да бъде подадена, но съвсем друго е какви правни последствия ще възникват от нейното подаване.

За да бъдем достатъчно ясни и изчерпателни, ще коментираме нашето мнение по-долу.

От гледна точка на счетоводното законодателство, данъкът върху разходите по чл. 204 от ЗКПО е счетоводен разход, който следва да се включи в отчета за приходите и разходите (ОПР) за съответната година съобразно регламентираният в чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството принцип на начисляване.

Тоест спазвайки приложимите счетоводни стандарти (например НСС) и счетоводният закон, към датата на изготвяне на своя ГФО към 31 декември, предприятието следва да представи размера на данъка върху разходите, който се определя на годишна база за съответната финансова година, като:

текущ счетоводен разход (в ОПР) и съответно като

текущ пасив – задължение към компетентната ТД на НАП (в баланса).

Това само по себе си предполага, че счетоводно отчетеният финансов резултат – печалба или загуба за годината включва в себе си ефекта от признатия като разход данък върху разходите по реда на чл. 204 от ЗКПО.

Ето защо, в случай че размерът на данъка върху разходите се промени, това означава, че и счетоводният финансов резултат за съответната година ще се промени. Имайки предвид, че счетоводно отчетеният като разход данък върху разходите по реда на чл. 204 от ЗКПО не се преобразува за данъчни цели, тоест той е данъчно признат по реда на ЗКПО, това означава, че след като неговият размер е променен, то променен ще бъде и данъчният финансов резултат.

Ето защо, попадайки в тази хипотеза, с промяната на размера на данъка върху разходите, предприятието ще промени своя счетоводен и респективно данъчен финансов резултат, което в крайна сметка поражда условия за подаване на коригираща данъчна декларация по ЗКПО, съгласно възможността предвидена в чл. 75, ал. 3, изречение първо от ЗКПО.

На следващо място от изключително важно значение е да изясним какво в действителност може предприятието да промени в подадената коригираща ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

Както посочихме още в началото, чл. 75, ал. 3, изречение първо от ЗКПО позволява в коригиращата данъчна декларация да се променят обстоятелства, имащи значение за определянето на данъчният финансов резултат и дължимият корпоративен данък.

Това означава, че подавайки коригираща ГДД по чл. 92 от материалният данъчен закон, данъчно задълженото лице ще може да промени:

Счетоводно отчетените разходи, тъй като е установена тяхната промяна съобразно промяната на счетоводно отчетените данъци върху разходите по чл. 204 от ЗКПО;

Счетоводният финансов резултат, тъй като е променен размерът на счетоводните разходи; и

Данъчният финансов резултат, респективно дължимият корпоративен данък или размерът на данъчната загуба за пренасяне, тъй като е налице промяна на счетоводния финансов резултат, преобразуван по реда на ЗКПО.

Независимо от факта, че промяната в данъчния финансов резултат е породена от промяна в размера на данъка върху разходите считаме, че новото задължение за данъци по реда на чл. 204 от ЗКПО би могло да се промени само и единствено посредством писмено уведомяване на компетентната ТД на НАП в свободен текст, където данъчно задълженото лице следва аргументирано да обясни естеството на допуснатата грешка и всяка друга фактология, имаща за цел да представи действителната същност на пропуска от страна на предприятието.

Ако все пак предприятието реши в подадената коригираща ГДД по чл. 92 от ЗКПО да промени други факти и обстоятелства, различни от тези, имащи значение за определянето на данъчният финансов резултат и дължимият корпоративен данък, като:

размера на данъка върху разходите по чл. 204 от ЗКПО;

сделките със свързани лица;

избор за облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура и др. подобни,

тази промяна няма да породи правно действие, тоест НАП няма да приеме като редовно подадени коригираните данни, тъй като същите не представляват промяна на задълженията за корпоративен данък.

В заключение ще обобщим, че промяната на размера за данъка върху разходите ще породи възможност за подаване на коригираща ГДД по чл. 92 от ЗКПО, но в нея ще може да се декларират само онези промени, които са свързани с определянето на данъчният финансов резултат и дължимият корпоративен данък.

За промяна размера на самият данък върху разходите по чл. 204 от ЗКПО считаме, че данъчно задълженото лице би следвало писмено в свободен текст да уведоми компетентната ТД на НАП за допуснатото конкретно несъответствие и съответно би следвало да се очаква приходната администрация да предприеме съответните процедурни действия като уведоми данъчно задълженото лице какви действия следва да бъдат извършени, включително дали ще е възможно прихващане или следва да бъде извършено плащане за погасяване на възникналите задължения за данъци върху разходите.

(Бел. ред. Относно коригираща декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и корекция на Декларации образец № 1 и № 6 при възстановяване на платени суми на физически лица виж материала: "ЗДДФЛ. КСО. Възстановяване на внесен авансов данък и задължителни осигуровки при възстановяване на получените суми" от бр. 158/2021 г., Издание: Труд и осигуровки).