ЗСч. ЗКПО. Колективно финансиране чрез участие в печалбата от проекта

Казус. Предприятие възнамерява да организира кампания за споделено финансиране на свой бизнес проект. Предприятието ще има задължение да върне получените суми от инвеститорите, но върху сумата няма да се дължи лихва. За сметка на това инвеститорите ще имат право да получават част от печалбата, реализирана от проекта.

Как е най-правилно да се отчете това разпределение на печалбата?

Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

Актуално към 01.12.2021 г.

ХИЛЯДИ е-статии ВЕДНАГА след като се абонираш (тук) за е-сп. "Данъци ТИТА" за 2022 г.

За да се определи правилното счетоводно третиране на извършваните разпределения към инвеститорите, на първо място трябва да се определи вида на полученото финансиране.

В зависимост от конкретните условия полученото финансиране може да се класифицира за счетоводни цели по три различни начина:

като капиталов инструмент (дялово участие в капитала);

като финансов пасив (задължение);

като съставен финансов инструмент (комбинация от другите две възможности).

Трябва да се подчертае, че не може да се търси пряка връзка между счетоводната класификация на финансирането и търговско-правната му същност. В този смисъл е напълно възможно някои суми счетоводно да се отчитат като собствен капитал, но те да не представляват капитал по смисъла на Търговския закон (и съответно да не подлежат на вписване в Търговския регистър.) Такива например са някои опции за собствени акции. И обратно, някои привилегировани акции например са част от акционерния капитал на даден акционерно дружеството от правна гледна точка, но за счетоводни цели те се третират като задължения.

Правилната класификация на инструмента в случая е от изключително важност, защото изцяло от нея зависи счетоводното третиране на разпределенията към инвеститорите.

Общото правило е, че извършените:

разпределения към притежателите на инструмент, който е класифициран от издателя като финансов пасив, се отчитат директно в печалбата или загубата (като разходи за лихви), а

разпределенията към притежателите на инструмент на собствения капитал – директно в намаление на капитала.

Поначало прякото участие на инвеститорите в резултатите от дейността на предприятието е основна характеристика на дяловото участие в капитала на предприятието. Общият размер на паричните потоци, които получават собствениците на капиталови инструменти, принципно се основава на реализираната от предприятието печалба или загубата. Ключов белег на капиталовите инструменти е променливата възвръщаемост, която получават притежателите им. От този зрителен ъгъл получените от създателя на проекта суми наподобяват дялово участие в капитала.

От друга страна обаче най-важното съображение при разграничаването дългово и дялово финансиране е наличието на договорно задължение за заплащане на парични средства, което предприятието не може да избегне.

В случая такова несъмнено има такова задължение по отношение на главницата на заема. То безспорно трябва счетоводно да се отрази като пасив.

Това обаче не означава непременно, че цялото получено финансиране е финансов пасив. Допълнително трябва да се анализира въпроса с участието в печалбата.

Възможностите най-общо са две:

ако предприятието може да бъде задължено да разпредели печалбата си, тогава е налице финансов пасив и по отношение на този компонент от условията на финансирането;

ако разпределянето на печалбата става по преценка на предприятието (или на неговите акционери), е налице капиталов компонент във финансирането.

Тази разлика може най-добре да бъде изяснена чрез илюстрирането ѝ с два опростени примера.

Пример 1

В началото на отчетния период (2021 г.) предприятие е успяло да набере 100 хил. лв. от кампания за колективно финансиране на проект.

Предприятието се задължава да изплаща 95% от реализираната от проекта печалба на инвеститорите, съразмерно на пропорционалното им участие във финансирането на проекта.

Заемът няма определен падеж и подлежи на връщане при поискване от инвеститора. При обратно получаване на заетата сума инвеститорът губи правото на участие в печалбата.

Анализ:

В случая предприятието има две задължения:

да изплати обратно главницата на полученото колективно финансиране при поискване;

задължителното да разпределя част от печалбата си в полза на инвеститорите.

И двете задължения не могат да бъдат избегнати.

Това означава, че получените средства следва да се третират като финансов пасив (заем) в тяхната цялост.

Следователно всички извършени разпределения към инвеститорите се отчитат в намаление на печалбата като разходи за лихви.

Заемът се оценява по номиналната му стойност, защото финансовите пасиви, платими при поискване, не се дисконтират.

Да приемем, че за 2022 г. предприятието е реализира печалба от 100 хил. лв. (преди разпределение към инвеститорите).

Предприятието трябва да отчете 95 хил. лв. (95%) като разходи за лихви. Окончателният счетоводен финансов резултат на предприятието за 2022 г. ще е печалба в размер на 5 хил. лв.

Данъчно третиране по ЗКПО

От гледна точка на корпоративното подоходно облагане тази хипотеза е проблемна.

Причината е, че е много вероятно счетоводно начислените разходи за лихви да попаднат в обхвата на дефиницията за скрито разпределение на печалбата.

За скрито разпределение на печалбата се приемат начислените разходи за лихви, когато са налице поне три от следните условия (§ 1, т. 5 от ДР на ЗКПО):

заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година;

изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок;

изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода;

изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти.

Ако са налице поне три от посочените по-горе условия, полученият заем по същество представлява допълнително дялово (а не дългово) финансиране - увеличение на собствения капитал на предприятието.

Ако полученото финансиране действително беше под формата на собствен капитал, извършените разпределения към инвеститорите (95 хил. лв.):

нямаше да намалят счетоводната печалба на предприятието и

поне част от тях щяха да бъдат обложени с данък върху дивидента.

Логиката на това специфично правило в ЗКПО е да се постигне еднакво данъчно третиране на извършените разпределения в полза на „реалните“ и „скрити“ собственици на дружеството.

След въвеждането на тази правна фикция за дивидент (под формата на скрито разпределение на печалбата) предприятията вече нямат стимул да сключват симулативни договори за заем, за да прикрият дялово участие в капитала.

Вярно е, че в конкретния случая по никакъв начин не се прикрива собственост, но прилагането на разглежданата норма не зависи от това дали сделката е сключена с цел отклонение от облагане, или не.

Следователно:

счетоводно отчетените разходи за лихви няма да бъдат признати за данъчни цели и трябва да бъдат посочени в увеличение на счетоводния финансов резултат като скрито разпределение на печалбата;

ще бъде начислен 5% данък дивидент на инвеститорите, които са физически лица и чуждестранни юридически лица (без значение дали са чуждестранните от ЕС/ЕИП, или не – чл. 194, ал. 3, т. 3).

Пример 2

В началото на отчетния период (2021 г.) предприятие е успяло да събере 100 хил. лв. от кампания за колективно финансиране на проект.

Предприятието се задължава да върне получените от инвеститорите суми след 3 години.

Вместо фиксирана лихва инвеститорите получават променлива възвръщаемост в зависимост от подлежащата на разпределение печалба на предприятието и съразмерно на пропорционалното им участие във финансирането на проекта.

Същевременно предприятието не може да бъде принудено от инвеститорите да разпределя печалби през първите три години.

Анализ:

Този пример е много подобен на предишния, но счетоводното му третиране е различно. В случая предприятието има задължение да върне получените средства след 3 години, но няма задължение да извършва други разпределения към получателите.

Това превръща получения заем в съставен финансов инструмент, които има два компонента:

задължение (финансов пасив) за връщане на главницата.

Този компонент се оценява по настоящата стойност на сумата, която трябва да бъде изплатена на инвеститорите на падежа. При допускане за пазарен лихвен процент от 2%, настоящата стойност на задължението е 94 232.23 лв.

капиталов компонент, който отразява възможността за получаване на негарантирани разпределения на печалбата.

Капиталовият компонент се оценява като остатъчна величина – т.е. като разлика между получената сума от инвеститорите (100 хил. лв.) и стойността на признатото задължение (94 232.23 лв.).

При получаване на паричните средства предприятието прави следното счетоводно записване:

Д-т с/ка Парични средства 100 000

К-т с/ка Задължение по заеми 94 232.23

К-т с/ка Премия от емисии / Резерви 5 767.77

В края на всяка една от следващите три години предприятието олихвява задължението пазарния лихвен процент от 2% и признава разходи за лихви (макар че не плаща такива), докато балансовата стойност на заема не стане равна на дължимата главница на падежа.

Всякакви получени разпределения на печалбата се отнасят към капиталовия компонент на инструмента.

Следователно счетоводно те се представят в намаление на капиталовия компонент (т.е. счетоводно се третират като дивидент), а не като разход в печалбата или загубата.

Данъчно третиране по ЗКПО

В този случай не възниква проблем със скрито разпределение на печалбата, тъй като предприятието не отчита разпределенията, основаващи се на печалбата, като разход.

Върху счетоводно отчетеното намаление на капитала се начислява данък дивидент (за целите на ЗКПО дивидент е всяко разпределение в полза на притежател на капиталов инструмент на предприятието, което води до намаление на капитала).

За разлика от предходния пример обаче тук не се начислява данък дивидент върху разпределенията към чуждестранни юридически лица, които са местни за данъчни цели на друга държава от ЕС или ЕИП, защото не става дума за скрито разпределение на печалбата.

ХИЛЯДИ е-статии ВЕДНАГА след като се абонираш (тук) за е-сп. "Данъци ТИТА" за 2022 г.