Валутна преоценка на притежавани финансови активи – счетоводни и данъчни аспекти

Валутна преоценка на притежавани финансови активи – счетоводни и данъчни аспекти

Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

Актуално към 01.05.2023 г.

Въведение

Развитието на съвременните технологии значително подобри достъпа до световните финансови пазари. С всеки изминал ден инвестирането във финансови активи става все по-лесно и по-достъпно.

Тази трайна тенденция в комбинация с ниските лихви по депозити и покачващата се инфлация мотивира голяма част от предприятията все повече да инвестират свободните си парични средства във финансови активи.

Преобладаващата практика у нас е да се инвестира във финансови инструменти на мултинационални корпорации, които се емитират и търгуват на вторичния пазар в чуждестранна валута.

Това направи въпросът за валутната преоценка на притежаваните от предприятията финансови активи особено актуален.

В практиката у нас за съжаление се наблюдава склонност към недообмислено и механично пренасяне на отчетните правила за преоценка на наличната в края на отчетния период чуждестранна валута към всички притежавани финансови инструменти.

Освен това се забелязва, че предприятията често се изкушават по аналогия да приложат благоприятния режим на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчно регулиране на валутните преоценки на паричните позиции към финансовите активи като цяло.

На фона на богатата палитра от финансови инструменти, в които предприятията днес могат да инвестират, е вероятно този подход да се окаже неправилен, а от прилагането му биха могли да произтекат неподозирани данъчни рискове.

Това мотивира изготвянето на настоящата статия.

Целта на статията е в дълбочина да се анализира подходящото счетоводно и данъчно третиране на валутната преоценка на притежаваните от предприятието финансови активи.

Въпросът поначало е по-сложен, отколкото вероятно изглежда на пръв поглед.

За да достигне до правилни изводи за счетоводното отчитане на валутната преоценка на притежаваните финансовите активи, предприятието:

1. на първо място трябва да определи финансово-икономически характеристики на конкретния финансов инструмент, в който е инвестирало (най-вече дали става въпрос за парична или за непарична позиция);

2. след което да се съобрази с възприетия модел на последващо отчитане на съответния финансов актив.

Въз основа на така направения анализ е възможно да се достигне до едно от следните възможни решения:

финансовият актив въобще не подлежи на валутна преоценка;

финансовият инструмент трябва да се преоцени по заключителния валутен курс, като резултатът от направената валутна преоценка се отчита счетоводно като приход или разход и се признава за данъчни цели в годината на отчитането му;

финансовият инструмент трябва да се преоцени по заключителния валутен курс, като резултатът от направената валутна преоценка се отчита счетоводно като приход или разход, но за данъчни цели така отчетените приходи или разходи формират данъчна временна разлика.

финансовият инструмент трябва да се преоцени по заключителния валутен курс, като резултатът от направената валутна преоценка се отчита счетоводно като резерв. Така формираният преоценъчен резерв от своя страна може да участва, а може и да не участва в данъчното преобразуване на счетоводния финансов резултат в годината на отписване на инструмента.

Всяка една от тези хипотези е подробно разгледана по-нататък в изложението.

Преди това обаче е целесъобразно да се очертаят основните фактори, от които зависи подходящото счетоводно третиране на валутната преоценка на финансовите активи.

1. Фактори, определящи подхода за отчитане на валутната преоценка

1. Парична или непарична позиции

Цялостната концепция на счетоводното отчитане на валутна преоценка е, че към края на всеки отчетен период предприятието трябва да представи подходяща информация за валутния риск, на който то е изложено.

Това обуславя необходимостта от преоценяване по заключителния обменен курс на тези валутни позиции от финансовия отчет, които предстои да бъдат уредени в чуждестранна валута и по този начин излагат предприятието на валутен риск.

За тази цел в счетоводните стандарти се прокарва ясна разграничителна линия между т. нар парични и непарични позиции.

Основният признак на паричните позиции е правото да се получи или задължение то да се плати фиксиран или определим брой валутни единици.

Такова право или задължение не е налице при непаричните позиции.

Възприетото разграничение между парични и непарични позиции има за цел да улови реалната експозиция на предприятието към валутен риск.

В контекста на разглежданата проблематика разликата в счетоводното третиране на финансовите активи, които са паричните или непарични позиции, може логически да се обоснове със следните аргументи:

При уреждането на паричен актив предприятието ще получи предварително определено (очаквано, фиксирано) количество чуждестранна валута, но реалната стойност на дължимото не може да бъде предварително определена поради възможните колебания във валутния курс. Това излага предприятието на валутен риск - бъдещите входящи парични потоци от даден финансов инструмент могат да са по-ниски или по-високи от очакваното. Текущата преоценка на финансовия актив по актуалния валутен курс в максимално възможна степен улавя този риск – при поскъпване на чуждестранната валута (в която инструментът е деноминиран) предприятието отчита печалба от валутна преоценка, а при обезценяване – загуби.

При непаричните позиции по дефиниция не са налице предварително определени или определяеми плащания в чуждестранна валута. В този смисъл:

- за непаричните активи отчитани по цена на придобиване действа презумпцията, че промените във валутния курс по никакъв начин не оказват влияние върху очакваната бъдеща изгода от актива. Следователно тези активи въобще не трябва да се преоценяват по заключителния валутен курс.

- за непаричните активи, отчитани по справедлива стойност: поради липсата на конкретно определени по размер очаквани парични постъпления е счетено за ненужно да се изолира тази част от промяната на финансовия актив, която се дължи на промяната в обменния курс от тази, която е предизвикана от други фактори.

За илюстрация е най-добре да се разгледа следният много опростен числов пример, илюстриращ ефекта от евентуална промяна във валутния курс на турската лира (TRY) от 0.20 лв./ TRY в началото на отчетния период до 0.10 лв. /TRY в края му:

Случай 1. В началото на отчетния период българско предприятие е платило 1 млн. TRY за придобиване на корпоративна облигация, издадена от експортно-ориентирано турско предприятие, с номиналната стойност 1100 ТРY и с падеж два дни след края на отчетния период. Всяка промяна във валутния курс на лирата има пряко отражение върху размера на бъдещите парични потоци в лева (но не и в турски лири), които предприятието очаква да получи. В началото на отчетния период предприятието е очаквало на падежа да получи 220 хил. лв., а най-вероятно ще получи само 110 хил. лв. Тази отрицателна валутна разлика трябва да намери счетоводно отражение още към края на отчетния период.

Случай 2. В началото на отчетния период българско предприятие е платило 1 млн. турски лири (TRY) за придобиване на обикновени акции на експортно-ориентирано турско предприятие по номиналната им стойност. Предприятието смята да продаде акциите два дни след края на отчетния период. В началото на отчетния период предприятието не може да има сигурни очаквания за очакваната бъдеща възвръщаемост на своята инвестиция в акции на турското предприятие. Приемаме, че пазарната цена на придобитите акциите на турското предприятие се е покачила до 1.6 млн. TRY поради повишеното търсене на произвежданата от предприятието продукция, дължащо се поне от части на поевтиняването ѝ на международните пазари заради обезценяването на турската лира.

Във втория случай за българското предприятие несъмнено е налице загуба от промяната в справедливата стойност на направената инвестиция в турското предприятие – закупени са акции с левова равностойност 200 хил. лв., които към края на отчетния период могат да бъдат продадени за не повече от 160 хил. лв.

В този случай обаче е практически невъзможно да се определи каква част от понесената (макар и все още нереализирана загуба) в размер на 40 хил. лв. се дължи единствено на промяната във валутния курс (обезценяването на турската лира, а не на други фактори).

На фона на изложеното дотук не би следвало да е изненадващо, че в счетоводните стандарти са залегнали различни подходи за валутна преоценка на притежаваните от предприятието финансови активи:

валутната преоценка на притежаваните финансови активи, представляващи парични позиции, по правило се отчита в текущия финансов резултат. Това счетоводно третиране поначало не зависи от начина на последващо отчитане на промените в справедливата стойност на съответния инструмент.

валутната преоценка на притежаваните финансови активи, представляващи непарични позиции, се отчита като елемент на променяната в справедливата им стойност в лева. В тази връзка е напълно логично изискването, че непаричните финансови активи, които не се преоценяват по текущата им пазарна (справедлива) стойност, също така не подлежат на преоценка.

Някои нюанси на тези общи правила се разглеждат по-подробно в следващата част от изложението.

1.1. Финансови инструменти, които са парични позиции

По дефиниция паричните позиции са (МСС 21, пар. 8; СС 21, т. 2):

парични наличности, както и
активи и пасиви, които предстои да бъдат получени или заплатени в определен или определим брой валутни единици.

В контекста на инвестициите във финансовите активи предприятието трябва да прецени кои от закупените финансови инструменти му дават (безусловно) право да получи фиксиран или предварително определим брой единици чуждестранна валута.

В практиката това най-често са класическите дългови инструмент[1] корпоративни облигации и държавни ценни книжа.

При тях договорните паричните потоци са предварително определени и представляват единствено плащания по главница и лихва върху непогасената сума на главницата.

Освен класическите дългови инструменти като парични позиции се третират също така и:

Привилегированите акции, които подлежат на обратно изкупуване от издателя по предварително фиксирана цена. Въпреки че този вид инструменти се наричат „акции“ и от търговско-правна гледна точка у нас формират част от капитала на дадено акционерно дружество, по икономически характеристики тези инструменти са по-близки до облигационния заем.

Безсрочните инструменти, които предоставят право на притежателя им в необозримо бъдеще да получава плащания на лихви, без да има право да получи реално погашение на инвестираната сума. Обикновено лихвените плащания по тези инструменти са определени така, че настоящата им стойност (изчислена посредством техниката за сумиране на членовете на безкрайна геометрична прогресия) да гарантира на притежателя пълна възвръщаемост на инвестираните средства.

Варанти, права или кол опции, които позволяват на притежателя им да запише или да закупи променлив брой обикновени акции, емитирани от дадено предприятие, в размяна на предварително определена парична сума. Предварителното фиксиране на цената на придобиване на капиталовите инструменти е индикация, че в случая е налице чисто облигационно задължение, което изначално е предвидено се уреди чрез правния способ на „даване вместо изпълнение“.

1.2. Финансови инструменти, които са непарични позиции

В счетоводните стандарти няма съдържателна дефиниция на понятието непарична позиция, но такава не е и необходима.

За непарични позиции се приемат всички валутни позиции, които не попадат в обхвата на дефиницията за парични позиции.

В МСС 21 се пояснява, че основният признак на непаричните позиции е липсата на право да се получи или задължение да се предостави фиксиран или определим брой валутни единици (пар. 21).

Следователно всички закупени капиталови инструменти представляват непарични позиции.

Този извод се потвърждава от изричен текст в МСФО 9 Финансови инструменти. По-конкретно става въпрос за пар. Б5.7.3 от Насоките за приложение на стандарта, според който инвестициите в капиталови инструменти не са парични позиции.

Счетоводна дефиниция за капиталов инструмент се съдържа в МСС 32 Финансови инструменти: представяне, но сама по себе си е доста лаконична – капиталов инструмент е всеки договор, който доказва остатъчен дял от активите на дадено предприятие, след приспадането на всички негови пасиви.

Единственият извод, който несъмнено може да се направи единствено въз основа на тази дефиниция, че при всички положения в обхвата ѝ попадат единствено закупените обикновените акции.

От там нататък е необходимо подробно да се изследват множеството конкретни правила в стандарта, които най-общо са изградени въз основа на разбирането, че всичко, което не следва да се класифицира като финансов пасив от гледна точка на издателя, представлява капиталов инструмент.

В най-общ план освен обикновените акции като капиталов инструмент следва да се третират:

Повечето дялове в дружества с ограничена отговорност, персонални дружества и кооперации, както и дяловете в колективни инвестиционни схеми (стига обаче да отговарят на някои специфични условия);

Привилегированите акции, които не подлежат на обратно изкупуване от издателя, и същевременно не дават право на притежателя да получава гарантирани дивиденти. Кумулативното изпълнение на тези две условия гарантира, че притежателят на акциите получава изцяло променлива възвръщаемост на инвестираните в предприятието средства.

Варанти, права или кол опции, които позволяват на притежателя да запише или да закупи фиксиран брой обикновени акции от дадено предприятие в замяна на предварително определена парична сума. Презумпцията е, че предварителното фиксиране на броя на обикновените акции излага инвеститора на целия стопански риск, присъщ на дейността на предприятието.

2. Модел на последваща оценка

Както вече се посочи, валутната преоценка на финансовите инструменти, които са парични позиции, поначало се отчита като приход или като разход в печалбата или загубата в периода на възникването им (МСС 21, пар. 28; СС 21, т. 4.2.)[2]

Моделът на последващо оценяване на тези (предимно дългови) финансови инструменти не оказва никакво влияние върху начина на отчитане на валутната им преоценка.

По по-различен начин се отчита валутната преоценка на финансовите инструменти, които са непарични позиции.

Моделът на последващо оценяване на тези (предимно капиталови) финансови инструменти предопределя начина на отчитане на валутната им преоценка:

тези от тях, които последващо се отчитат по цена на придобиване, въобще не трябва да се преоценяват по заключителния валутен курс;

валутната преоценка на отчитаните по справедлива стойност непарични финансови инструменти се отчита като компонент от общата им преоценка

- ако промените в справедливата стойност на тези инструменти се отчитат като резерв (като елемент на другия всеобхватен доход), по същия начин счетоводно се отчита и тази част от преоценката им, която се дължи на промяната в обменните курсове;

- ако резултатът от промените в справедливата стойност на тези инструменти се отчита в печалбата или загубата за периода, всеки обменен компонент от тази печалба или загуба също така намира отражение във финансовия резултат за период.

2. Данъчно третиране по ЗКПО

В разглежданото направление за данъчни цели е валидно общото правило, че приходите и разходите от последваща оценка на инвестициите във финансови активи:

не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (чл. 34, ал. 1), а

се признават в годината на отписване на съответната инвестиция (чл. 35)

Изключение от тава общо правило се допуска единствено по отношение по отношение на приходите и разходите от последващи валутни преоценки на парични позиции в чуждестранна валута (чл. 34, ал. 2).

Следователно за правилното данъчно третиране на валутната преоценка на притежаваните финансови активи предприятието трябва да се съобрази с вида на направената инвестиция:

1. за финансовите активи, представляващи парични позиции (предимно инвестициите в дългови инструменти) – счетоводно отчетените приходи и разходи от валутна преоценка се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

2. за финансовите активи, представляващи непарични позиции (предимно инвестициите в капиталови инструменти) данъчното третиране зависи от модела на последващото им оценяване. За тези от тях, отчитани по:

2.1. цена на придобиване - всяка евентуално отчетена валутна преоценка не се признава за данъчни цели и би следвало да се третира като счетоводна грешка;

2.2. справедлива стойност през печалбата или загубата – валутната преоценка формира данъчна временна разлика, обратното проявление на която възниква при отписване на инвестицията;

2.3. справедлива стойност през преоценъчен резерв (друг всеобхватен доход) – възникналата валутна преоценка не влияе върху счетоводния финансов резултат и не участва в данъчното преобразуване в годината на отчитането ѝ, но участва при определяне на данъчния финансов резултат в годината на отписване на инструмента по един от следните два начина:

2.3.1. пряко – чрез увеличение на счетоводния финансов резултат при преобразуването му за данъчни цели със стойността на отписания преоценъчен резерв, формиран по отношение на капиталови инструменти, отчитани в друг всеобхватен доход по реда на МСС;

2.3.2. непряко – чрез включване в счетоводния финансовия резултат на резерва от последващи оценки на капиталови инструменти, които:

са класифицирани като обявени за продажба при прилагане на НСС и
за тях предприятието е избрало да приложи капиталовия подход на отчитане на промените в справедливата им стойност.

Трябва да се обърне внимание, че разглежданите правилата за последваща оценка на притежаваните финансови инструменти не зависят от това дали притежаваните финансови инструменти са допуснати до търговия на регулиран пазар.

Действително печалбите от разпореждане с някои финансови активи, допуснати до търговия на регулиран пазар, са освободени от данъчно облагане съгласно чл. 44 от ЗКПО. Тази благоприятна норма с характер на данъчно облекчение обаче няма отношение към данъчното третиране на приходите и разходите от последваща оценка на притежаваните финансови активи.

Накрая за пълнота трябва да се отбележи, че по отношение на финансовите институции са предвидени специфични правила за отчитане на преоценката на притежаваните от тях финансови активи (чл. 95 и чл. 96 от ЗКПО), които не са обект на анализ в настоящата статия.

3. Примери по отчетни категории финансови инструменти

Изложените дотук общи правила могат да бъдат илюстрирани с конкретни примери за отчетните категории, в които инвестициите във финансови инструменти биха могли да се класифицират.

Поради наличието на:

привидно съществени различия в наименованията на отчетните категории спрямо приложимата счетоводна база, но
само на минимални различия в отчетни правила по същество,

по-нататък в изложението е възприет следния подход:

подробно се разглеждат и илюстрират с конкретни числови примери различните модели за последващо оценяване на финансовите инструменти съобразно отчетните категории на финансовите активи в МСС;

при разглеждане на отчетните категории по НСС се правят препратки към вече разгледаните в частта за МСС примери, като акцентът се поставя единствено върху евентуалните различия между двете отчетни рамки.

накрая се прави опит за систематизация на основните отчетни изисквания в разглежданото направление, изхождайки от икономическите характеристики на финансовия инструмент и бизнес модела на предприятието, а не от конкретните отчетни категории, залегнали в приложимите у нас счетоводни рамки.

3.1. Отчетни категории при прилагане на МСС

При прилагане на МСС предприятието трябва да класифицира притежаваните от него финансови активи още при първоначалното им признаване в една от следните четири категории:

Дългови инструменти по амортизирана стойност
Дългови инструменти по справедлива стойност през друг всеобхватен доход
Капиталови инструменти по справедлива стойност през друг всеобхватен доход
Финансови активи (дългови инструменти, капиталови инструменти и деривативи) по справедлива стойност през печалбата или загубата.

3.1.1 Дългови инструменти

При прилагане на МСС счетоводната класификация на притежаваните дългови инструменти се определя от (пар. 4.1.1.):

а) бизнес модела на предприятието за управление на финансовия актив; и

б) характеристиката на договорните парични потоци от инструмента.

Изискването за характеристиката на договорните парични потоци (б. „б“) се основава на концепцията, че само инструменти с договорни парични потоци на главница и лихви върху главницата трябва да се оценяват по амортизирана стойност чрез използване на метода на ефективния лихвен процент. Този критерий винаги се явява изпълнен при класическите дългови инструменти с фиксиран падеж и фиксиран лихвен процент.

По отношение на бизнес модела (б. „а“) предприятието трябва да определи дали целта на бизнес модела, при който се държи даден дългов инструмент, е:

да се съберат договорните парични потоци от инструмента, или
да се реализират промените в справедливата стойност чрез продажба преди договорния му падеж,
или и двете.

Пример 1A.

На 01.01.20Х2 г. българско предприятие придобива от фондовата борса в Ню Йорк корпоративна облигация по пазарната ѝ цена от 1000 USD ($) със следните характеристики:

Номинална стойност:	$ 1,250
Падеж:	01.01.20Х7 г.
Номинален годишен лихвен процент (НЛП):	4.72%
Ефективен годишен лихвен процент (ЕЛП) [3]:	10%

Лихвите по облигацията се изплащат в края на годината, за която се отнасят.

Справедливата стойност на облигацията към 31.12.20Х2 г. възлиза на $1,060.

През 2022 г. валутният курс на долара спрямо лева е със следните стойности:

Дата	Валутен курс (лв./$)
01.01.20Х2 г.:	1.50
31.12.20Х2 г.:	2.00
Среден курс за 20Х2 г.:	1.75

Приемаме, че колебанията във валутния курс не са много съществени и използването на осреднен курс за годината е подходящо за оценка на приходите и разходите.

Освен това за улеснение възприемаме допускането, че кредитният риск на облигацията е толкова нисък и очакваните кредитни загуби са толкова несъществени, че могат да бъдат пренебрегнати.

Хипотеза А: Бизнес моделът на предприятието е облигацията да се държи до падежа, за да се съберат договорните парични потоци (лихви и главница) по нея.

Анализ:

Облигацията трябва да се класифицира в категорията Дългови инструменти, оценявани по амортизирана стойност, тъй като:

(а) договорните парични потоци по нея представляват единствено плащания по главница и лихва върху сумата на непогасената главница;

(б) облигацията се държи в рамките на бизнес модел за събиране на договорните парични потоци.

Счетоводното третиране на облигацията през 20Х2 г. може да се систематизира със следните пет стъпки:

1. Придобиване на инвестицията

При първоначално признаване закупената облигация първоначално се оценява по цена на придобиване, като за определяне на цената на придобиването ѝ се използва валутния курс към датата на придобиването (1.50 лв./$).

Прави се примерното записване:

Д-т с/ка Инвестиции в дългови инструменти ($1,000 х 1.50) (избрана с/ка от 22 гр.)	1500
К-т с/ка Парични средства		1500

2. Съставяне на амортизационен план

Съставя се амортизационен план на облигацията в съответната чуждестранна валута (щ. д.) по метода на ефективния лихвен процент:

Дата	Амортизирана (балансова) стойност в началото	Парични постъпления от лихви	Приход от лихви	Амортизация на отбива	Амортизирана (балансова) стойност към края
1	2 (=к.6 от предх. период)	3 (=Ном. стойност х НЛП)	4 (к.2 × ЕЛП)	5 (= к.4 – к.3)	6 (=к.2+к.5)
31.12.20Х2	$1,000	$59	$100	$41	$1,041
31.12.20Х3	$1,041	$59	$104	$45	$1,086
31.12.20Х4	$1,086	$59	$109	$50	$1,136
31.12.20Х5	$1,136	$59	$114	$55	$1,190
31.12.20Х6	$1,190	$59	$119	$60	$1,250
Всичко:		$295	$545	$250

3. Начисляване на годишните приходи от лихви

За начисляване на приходите от лихви по облигацията за 20Х2 г. предприятието използва средния валутен курс за годината (1.75 лв. / $) и прави записването:

Д-т с/ка Инвестиции в дългови инструменти ($41 х 1.75)	71.75
Д-т с/ка Разчети по лихви ($59 х 1.75)	103.25
К-т с/ка Приходи от лихви ($100 х 1.75)		175

4. Получаване на дължимите към 31.12. лихви

При получаване на дължимите лихви, те се оценяват по валутния курс на датата на получаването им (2.00 лв. / $ на 31.12.20Х2 г.).

За предприятието възниква валутна разлика, тъй като вземането за лихви първоначално е отчетено по средния валутен курс, а това е така, защото приходът от лихви се натрупва текущо през годината, а не възниква в конкретно определен момент.

Прави се записването:

Д-т с/ка Парични средства ($ 59 х 2.00)	118
К-т с/ка Приходи от валутни операции		17.75
К-т с/ка Разчети по лихви ($59 х 1.75)		103.25

5. Годишна преоценка

Тъй като облигацията се държи за събиране на договорните парични потоци, тя не се преоценява по справедливата ѝ (пазарна) стойност към 31.12.20Х2 г.

Същевременно облигацията е парична позиция и към 31.12.20Х2 г. балансовата ѝ стойност трябва да бъде оценена по заключителния валутен курс (2.00 лв. / $).

Разликата между:

балансовата стойност на облигацията преди преоценка (1,571.75 лв.) и
преоценената ѝ стойност (2,082 = $1041 х 2.00 лв. / $)

в размер на 510.25 лв. се отчита като приход в текущия финансовия резултат.

Прави се следното примерно записване:

Д-т с/ка Инвестиции в дългови инструменти	510.25
К-т с/ка Приходи от валутни операции		510.25

Хронологията на записвания по сметка Инвестиции в дългови инструменти е представена по-долу:

Дата	Описание	Валутен курс	Стойност в щ. д. ($)	Стойност в лв.
01.01.20Х2	Закупуване	1.50	$1,000	1,500 лв.
31.12.20Х2	Амортизация на отбива	1.75	$41	71.75 лв.
31.12.20Х2	Валутна преоценка	2.00	-	510.25 лв.
	Салдо	2.00	$1,041	2,082 лв.

Аналогичен е начинът на счетоводно отчитане през всички следващи години до падежа на облигацията.

Така отчетените приходи от валутни операции в размер на 582 лв. през 20Х2 г. се формират по следния начин:

17.75 лв. е валутната разлика от от уреждане на вземането за лихви и
510.25 лв. е валутната разлика от годишната валутна преоценка на облигацията,

Тези курсови разлики са данъчно признати в годината на отчитането им по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗКПО (облигацията е парична позиция) и не формират данъчна временна разлика.

По-високите приходите от лихви, изчислени по метода на ефективния лихвен процент, също се признават за данъчни цели в пълен размер, независимо че част от тях по същество представляват амортизация на отбива по закупената облигация.

Пример 1Б.

Условието на примера е същото като на Пример 1А с единствената разлика, че:

Хипотеза Б: Облигацията се държи в рамките на (т.нар. „смесен“) бизнес модел, чиято цел е:

както събиране на договорните парични потоци (лихви и главница по облигацията), така и
евентуално продажба при изгодни пазарни условия.

Анализ:

При тези обстоятелства облигацията се класифицира в категорията Дългови инструменти, оценявани по справедлива стойност през друг всеобхватен доход, защото:

(б) облигацията се държи в рамките на смесен бизнес модел.

Инструментите в тази отчетна категория поначало са най-сложни за счетоводно отчитане, тъй като стремежът при тях е едновременно да се удовлетворят две цели:

в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход предприятието трябва признава приходи от лихви по метода на ефективния лихвен процент, все едно че има положително намерение да държи облигацията до падежа (т.е. облигацията се отчита по аналогичен на Пример 1А начин), а същевременно

в отчета за финансовото състояние инвестицията в облигацията се оценява по текущата ѝ справедлива стойност, все едно че предприятието има намерение във всеки един момент да я продаде. Тъй като резултатът от преоценката по справедлива стойност не трябва да влияе върху отчетените приходи от облигацията по метода на ефективния лихвен процент, е взето решение преоценката да се отчита в другия всеобхватен доход (т.е. като резерв).

Тъй облигацията трябва се отчита по амортизирана стойност, първите четири стъпки от решението са идентични на разгледаните в Пример 1А.

Разликата е, че към 31.12.20Х2 г. предприятието трябва да оцени притежаваната облигацията по справедливата ѝ стойност. Това е левовата равностойност на пазарната ѝ цена, получена чрез използване на заключителния валутен курс.

Справедливата стойност на облигацията към 31.12.20Х2 г. възлиза на 2,120 лв. ($1,060 х 2.00), а балансовата стойност на облигацията преди преоценката и след отчитане на амортизацията на отбива е равна на 1,571.75 лв.

Разликата между двете стойности в размер на 548.25 лв. трябва да се раздели на два компонента:

повишение на справедливата стойност на облигацията в лева, дължаща се на покачване на валутния курс на долара спрямо лева.

Тази част от промяната в справедливата стойност на облигацията се изчислява спрямо балансовата стойност на облигацията към 31.12.20Х2 г. съгласно изготвения в стъпка 2 амортизационен план в долари.

Към 31.12.20Х2 изчислението е:

$1041 х 2.00 – ($1000 х 1.50 + $41 х 1.75) = 510.25 лв.

Тази част от промяната в справедливата стойност на облигацията счетоводно трябва да се отчете като текущ приход от валутна преоценка (а не като резерв, тъй като облигацията е парична позиция).

повишаване на пазарната (справедлива) цена на облигацията във валута, вероятно породена от промени в пазарния лихвен процент в САЩ.

Този компонент от общото покачване на левовата справедлива стойност на облигацията в размер на 38 лв. (=$19 х 2.00 лв/$) се отчита като резерв в другия всеобхватен доход на предприятието и не влияе върху размера на отчетения от предприятието счетоводен финансов резултат.

Прави се примерното счетоводно записване:

Д-т с/ка Инвестиции в дългови инструменти	548.25
К-т с/ка Приходи от валутни операции		510.25
К-т с/ка Резерв от последваща оценка на финансови активи		38

Отчетеният приход от валутна преоценка се признава за данъчни цели в годината на отчитането му по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗКПО и не формира данъчна временна разлика.

Пример 1В.

Условието на примера е същото като на Пример 1А с единствената разлика, че:

Хипотеза В: Облигацията се държи в рамките на бизнес модел, при който предприятието активно управлява финансовите си активи с цел реализиране на парични потоци посредством краткосрочната им продажбата.

Анализ:

Въпреки че предприятието може да получава приходи от лихви, докато държи облигацията, получаването на доходи от лихви не е основен фактор за постигането на целта на бизнес модела на предприятието, а по-скоро има случаен характер.

При тези обстоятелства облигацията трябва се класифицира в отчетната категория Финансови активи по справедлива стойност през печалбата или загубата.

Счетоводното третиране на дълговите инструменти в тази отчетна категория е по-различно и по-облекчено.

1. Придобиване на инвестицията

Прави се примерното записване:

Д-т с/ка Финансови активи, държани за търгуване ($1,000 х 1.50)

(избрана с/ка от 51 гр.)

1500

К-т с/ка Парични средства

1500

2. Амортизационен план

За този категория финансови активи не е необходимо да се съставя амортизационен план, тъй като приходите от лихви по тях не се отчитат посредством метода на ефективния лихвен процент, а се признават на текуща база в номинален размер.

Това третиране изрично се потвърди от КРМСФО в издадено Тълкувателно Решение от м. март 2018 г. (Presentation of interest revenue for particular financial instruments (IFRS 9 and IAS 1)

3. Начисляване на приходи от лихви

За начисляване на приходите от лихви по облигацията за 2022 г. предприятието използва средния валутен курс за годината (1.75 лв. / $) и прави записването:

Д-т с/ка Разчети по лихви ($59 х 1.75)	103.25
К-т с/ка Приходи от лихви		103.25

Прави впечатление, че за разлика от разгледаните вече случаи, в тази хипотеза приходът от лихви се признава в размер на реално дължимите лихвени плащания и не включва амортизация на отбива.

Причината е, че при този бизнес модел не се очаква предприятието да получи номиналната стойност на облигацията, което в останалите два случая обуславяше необходимостта от текущо признаване на допълнителни приходи от лихви, за да може през срока на инструмента балансовата стойност на облигацията да се увеличи до номиналната ѝ стойност. Технически това се осъществяваше чрез процеса на „амортизация“ на отбива (разликата между платената сума от $1000 и номиналната стойност на облигацията в размер на $1250).

При държаните за тъгуване облигации обаче това не е необходимо, тъй като се очаква те да бъдат реализирани по пазарната (а не по номиналната) им стойност.

4. Получаване на дължимите към 31.12. лихви

Прави се записването (идентично на разгледаните вече две хипотези):

Д-т с/ка Парични средства ($ 59 х 2.00)	118
К-т с/ка Приходи от валутни операции		17.75
К-т с/ка Разчети по лихви ($59 х 1.75)		103.25

5. Годишна преоценка

Към 31.12.20Х2 г. предприятието трябва да оцени облигацията по справедливата ѝ стойност. Това е левовата равностойност на пазарната ѝ цена, получена чрез използването на заключителния валутен курс.

Справедливата стойност на облигацията към 31.12.20Х2 е 2,120 лв. ($1,060 х 2.00), а балансовата стойност на облигацията преди преоценката възлиза на 1,500 лв. (в този случай няма амортизация на отбива)

Разликата между двете стойности в размер на 620 лв. трябва да се отчете като приход от последваща оценка на облигацията.

Този приход може условно да се раздели на два компонента:

покачване на справедливата цена на облигацията в долари в размер на 120 лв. ($60 х 2.00).
повишаване на валутния курс на долара в размер на 500 лв. = $1000 х (2.00-1.50)

Препоръчително е тези два компонента да се отчетат отделно, макар това да не се изисква от счетоводните стандарти.

Може да се направи примерното записване:

Д-т с/ка Инвестиции в дългови инструменти	620
К-т с/ка Приходи от валутни операции		500
К-т с/ка Приходи от последващи оценки на финансови активи		120

Причината за отделянето на двата компонента на промяната в справедливата стойност на облигацията е различното им данъчно третиране:

приходът от валутната преоценка на облигацията се признава за данъчни цели в годината на отчитането му (облигацията е парична позиция и за нея се прилага чл. 34, ал. 2 от ЗКПО), докато

приходът от промяната в справедливата стойност на облигацията в чуждестранна валута не се признава за данъчни цели и формира временна разлика (чл. 34, ал.1).

3.1.2. Капиталови инструменти

При прилагане на МСФО 9 всички капиталови инструменти поначало трябва да се оценяват по справедлива стойност.

В ограничени случаи обаче цената на придобиване на капиталовите инструменти може да се използва като приблизителна оценка на справедливата стойност на капиталовия инструмент.

Такъв може да бъде случаят, ако информацията за оценяването на справедлива стойност е недостатъчно актуална или ако е налице широк обхват от възможни оценки на справедливата стойност и цената на придобиване представлява най-добрата приблизителна оценка на справедливата стойност в рамките на този обхват (пар. Б5.2.3).

Като общо правило промените в справедливата стойност на притежаваните капиталови инструменти се отчитат в печалбата или загубата.

Допуска се обаче изключение по отношение на капиталовите инструменти, които не се държат за тъгуване.

За тях предприятието може да направи неотменим избор да представя в друг всеобхватен доход промените в справедливата им стойност (пар. 5.7.5).

Този избор се прави на база отделен инструмент (т.е. отделна акция).

В този случай обаче не се разрешава прекласификация в печалбата или загубата на сумите, отчетени преди това като резерв (за разлика от дълговите инструменти, отчитани по справедлива стойност в друг всеобхватен доход, за които такава прекласификация е разрешена).

Пример 2А.

Местно предприятие закупува пакет от 100 бр. акции, търгувани на фондовата борса в Лондон, по цена за акция от 1000 британски лири (GBP), когато валутният курс на лирата е 2.3 лв. / GBP. Към края на отчетния период справедливата стойност на акциите спада до 980 GBP / бр. , a валутният курс се покачва до 2.4 лв. / GBP.

Хипотеза А: Акциите се държат с цел търгуване.

Анализ:

1. Придобиване на инвестицията

При първоначално признаване закупените акции първоначално се оценяват по цена на придобиване, като за определяне на цената на придобиването се използва валутния курс към датата на придобиването (2.30 лв. / GBP).

Прави се записването:

Д-т с/ка Финансови активи, държани за търгуване

(избрана с/ка от 51 гр.)

100 000

К-т с/ка Парични средства

100 000

2. В края на отчетния период

Въпреки че справедливата стойност на акциите в чуждестранна валута спада, предприятието признава приход от преоценка на акциите в размер на 5,200 лв., тъй като справедливата им стойност в лева се покачила:

	Към датата на придобиване:	В края на отчетния период:
Стойност в GPB	100 000	98 000
Валутен курс лв./GBP	2.3	2.4
Стойност в лева	230 000	235 200
Разлика в стойността в левове:		5200

Този необичаен резултат се дължи на по-силния ефект от нарастване на валутния курс спрямо относителния спад на справедливата стойност на акциите в чуждестранната валута.

Въпреки че така възникващият приход принципно може да се раздели два компонента (промяна в пазарната цена и промяна във валутния курс), не е необходимо това да се прави.

Закупените акции са непарична позиция и валутната им преоценка не се признава за данъчни цели в годината на отчитането ѝ.

Тъй като и двата компонента на промяната в справедливата стойност на акциите (валутния и пазарния) имат еднакво данъчно третиране (формират данъчна времена разлика), не е необходимо за данъчни цели да се организира отделното им аналитично отчитане.

Прави се записването:

Д-т с/ка Финансови активи, държани за търгуване	5200
К-т с/ка Приходи от валутни операции		5200

Пример 2Б.

Условието е същото като в Пример 2А с тази разлика, че:

Хипотеза Б: Акциите не се държат с цел търгуване и предприятието желае да отчита промените в справедливата им стойност през друг всеобхватен доход.

Анализ:

Решението на примера е идентично на разгледаното в Пример 1А с тази разлика, че преоценката на акциите се отчита като резерв (друг всеобхватен доход).

Прави се записването:

Д-т с/ка Финансови активи, държани за търгуване	5200
К-т с/ка К-т с/ка Резерв от последваща оценка на финансови активи		5200

Трябва да се обърне внимание, че (за разлика от дълговите инструменти, отчитани по справедлива стойност през друг всеобхватен доход), в този случай валутната преоценка не се признава като текущ приход или разход.

Това е така, защото акциите са непарична позиция, а към тях се прилага правилото, че: когато печалба или загуба от непарична позиция е отразена в друг всеобхватен доход, всеки валутен компонент от тази печалба или загуба също се отчита в друг всеобхватен доход (МСС 21, пар. 30).

Самата преоценка няма данъчен ефект в годината на отчитането ѝ, тъй като не влияе върху счетоводния финансов резултат.

Същевременно формираният преоценъчен резерв никога няма да прехвърли в печалбата или загубата.

Следователно при отписване на акциите предприятието трябва да приложи чл. 45 от ЗКПО и да посочи натрупаният преоценъчен резерв в увеличение на счетоводния финансов резултат.

3.2. Отчетни категории при прилагане на НСС

Отчетните категории за финансовите активи при прилагане на НСС са следните:

Финансови активи, държани за търгуване
Финансови активи, държани до настъпване на падеж
Финансови активи, обявени (на разположение) за продажба.
Кредити и вземания.

Инвестициите в дългови инструменти могат да попаднат в първите три отчетни категории (те не биха могли да се класифицират като Кредити и вземания, тъй като не са възникнали първоначално в предприятието).

Инвестициите в капиталови инструменти се класифицират или като Финансови активи, държани за търгуване или като Финансови активи, обявени за продажба.

Дълговите инструменти, класифицирани като Финансови активи, държани до настъпване на падеж, се отчитат по амортизирана стойност. Подходът на отчитането им е аналогичен с разгледания в Пример 1А. Единствената разлика между двете отчетни рамки е в подхода за обезценка на отчитаните по амортизирана стойност дългови инструменти (по НСС се прилага модела на понесените загуби, а в МСС е застъпен поход на очакваните кредитни загуби).

Финансовите активи, държани за търгуване се отчитат по справедлива стойност като разликите от промените в справедливата стойност се отчитат се отчитат като текущи финансови приходи или текущи финансови разходи (СС 32, т. 9.3, б. „а“).

Начинът на отчитане на държаните за търгуване инвестиции е идентичен на разгледания в:

Пример 1В за инвестициите в дългови инструменти.
Пример 2А за инвестициите в капиталови инструменти.

Финансовите активи, обявени за продажба се отчитат по справедлива стойност, като националният счетоводен стандарт дава две възможности за отчитане на промените в справедливата им стойност (т. 9.3, б. „б“):

(а) като текущи финансови приходи или текущи финансови разходи – тогава се прилага разгледания в Пример 1В (за дългови инструменти) и Пример 2А (за капиталови инструменти) подход;

(б) в увеличение или намаление на резерв от преоценка.

Тогава начинът на отчитане е аналогичен на разгледания в:

Пример 1Б за инвестициите в дългови инструменти
Пример 2Б за инвестициите в капиталови инструменти с тази разлика, че при прилагане на НСС формираният преоценъчен резерв се прекласифицира в печалбата или загубата и не трябва да се прилага чл. 45 от ЗКПО.

В СС 32 опцията за отчитане на даден финансов актив по цена на придобиване е много по-отчетливо формулирана в т. 8.6.:

Когато справедливата стойност не може да се определи надеждно, финансовият инструмент се оценява по цена на придобиване.

Въпреки че справедливата стойност на инвестициите в борсово търгуваните инструменти би следвало поначало да може надеждно да се определи, има случаи в които за даден инструмент престава да съществува активен пазар.

Пример 2В.

Местно предприятие закупува пакет от 100 бр. акции, търгувани на фондовата борса в Лондон, по цена за акция от 1000 британски лири (GBP), когато валутният курс на лирата е 2.3 лв. / GBP. Към края на отчетния период валутният курс се покачва до 2.4 лв. / GBP.

Хипотеза В: Компанията, в чиито капиталови инструменти предприятието е инвестирало, се отписва от фондовата борса. Предприятието не е в състояние надеждно да определи справедлива стойност на притежаваните от него акции към края на отчетния период.

Анализ:

1. Придобиване на инвестицията

Прави се записването:

Д-т с/ка Финансови активи, държани за търгуване

(избрана с/ка от 51 гр.)

100 000

К-т с/ка Парични средства

100 000

2. В края на отчетния период

Тъй като предприятието не може надеждно да определи справедливата стойност на притежаваните акции, то се възползва от възможността за отчитането им по цена на придобиване.

В този случай предприятието не преоценява закупените акции по заключителния валутен курс (акциите са непарична позиция, отчитана по цена на придобиване).

Ако предприятието въпреки това е отчело валутна преоценка, тя би следвало да не се признае за данъчни цели и да се третира като счетоводна грешка.

3.3. Обобщение

В таблицата по-долу е направен опит за обобщение на счетоводното и данъчно третиране на валутните преоценки на инвестициите във финансови активи.

Вид на инвестицията	Бизнес модел	Счетоводен модел за последващо отчитане	Отчитане на валутната преоценка	Данъчно третиране на валутната преоценка	Разгледани примери
Дългови инструменти	държани до падеж (за събиране на договорните парични потоци)	Амортизирана стойност	Приход или разход	Признава се в годината на отчитане	1А
Дългови инструменти	смесен бизнес модел (за търгуване и за събиране на паричните потоци)	Амортизирана и справедлива стойност	Приход или разход	Признава се в годината на отчитане	1Б
Дългови инструменти	държани за търгуване	Справедлива стойност	Приход или разход	Признава се в годината на отчитане	1В
Капиталови инструменти	държани за търгуване	Справедлива стойност	Приход или разход	Формира временна разлика	2А
Капиталови инструменти	не се държат за търгуване	Справедлива стойност	Резерв	Данъчен ефект при отписване	2Б
Капиталови инструменти	справедливата стойност не може надеждно да се определи	Цена на придобиване	Не се отчита	не се признава	2В

Още по темата:

ЗСч. ЗКПО. Преоценка на инвестиция в чуждестранна валута, Георги Николов, бр. 161/2021 на е-сп. "Данъци ТИТА"

Отчитане на отсрочени данъци при преоценка на инвестиции, Георги Николов, бр. 185/2023 на е-сп. "Данъци ТИТА"

[1] В счетоводното ни законодателство няма дефиниция за дългов инструмент. Най-близка по съдържание е легалната дефиниция за дълговите ценни книжа в чл. 2, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, според която дълговите ценни книжа изразяват прехвърлими вземания за предварително определен или определяем доход срещу емитента на ценните книжа, възникнали вследствие на предоставени му в заем парични средства или други имуществени права.

[2] От това правило има две рядко срещани в практиката изключения. Допуска се отчитане на валутната преоценка на парична позиция директно в капитала в случай, че:

паричната позиция участва в хеджиращо взаимоотношение и предприятието прилага специфичния ред за счетоводно отчитане на хеджирането
паричната позиция по същността си представлява част от нетна инвестиция на отчитаща се стопанска единица в чуждестранна дейност.

Тези изключения няма да бъдат разглеждани подробно поради ограниченото им практическо приложение.

[3] Ефективният лихвен процент (ЕЛП) е дисконтовият процент, при който настоящата стойност на очакваните парични потоци по облигацията (лихви и номинална стойност) се равнява на покупната ѝ цена. На практика това е вътрешната норма на доходност от финансовия инструмент и може да лесно да се определен чрез функцията IRR в Microsoft Excel.