Счетоводно третиране на инвестициите в злато

Счетоводно третиране на инвестициите в злато

Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

Актуално към 01.06.2023 г.

Въведение

Високата инфлация, турбулентната икономическа среда и повишеният геополитически риск от военния конфликт в Украйна доведоха до засилен интерес към инвестициите в злато.

В исторически план златото се е наложило като една от малкото форми на капиталовложения, които едновременно съчетават в себе си две от най-желаните от инвеститорите характеристики:

бърза ликвидност и
възможност за съхранение на реална покупателна способност.

Тези отличителни черти на златото го превръщат в удобен и относително сигурен инвестиционен продукт.

Освен като инструмент за управление на личните финанси златото все по-често се използва и като средство за диверсифициране и балансиране на инвестиционния портфейл на предприятията у нас, което прави въпросът за счетоводното му отчитане особено актуален.

Разнообразни са начините, по които предприятията могат да инвестират в злато.

За счетоводни цели те могат условно да бъдат обособени в следните общи групи:

капиталовложения в инвестиционно злато чрез закупуване на реални (физически) златни кюлчета или златни монети от търговец (дилър) на злато;

закупуване на (борсово-търгувани) деривативни финансови инструменти, по които златото е основен (базов) актив;

придобиване на дялов в договорни фондове, чиято основна дейност е търговията със злато.

И при трите механизма инвеститорите получават сходна експозиция към промените в пазарната стойност на златото, но счетоводната им интерпретация е различна.

В настоящата статия акцентът е поставен върху счетоводното третиране на реално притежаваното инвестиционно злато като най-разпространена форма на инвестиране у нас.

Необходимо е уточнението че, под инвестиция във физическо злато не се разбират само сделките, при които златото се предава във фактическото владение на купувача, а и тези, при които се придобива право на собственост върху определено количество злато, което физически се съхранява при финансовия посредник, чрез който е закупено.

1. Счетоводна класификация на притежаваното инвестиционно злато

Инвестиционното злато (XAU) е злато под формата на:

златни кюлчета борсов стандарт с висока чистота (995 хилядни или 23,88 карата) и
златни монети, които отговарят на някои специфични критерии[1].

Сделките с инвестиционно злато са освободени от ДДС, тъй като по своя характер те са много сходни с инвестициите във финансови активи[2].

Същевременно за счетоводни цели инвестиционното злато не се третира и не се отчита като финансов актив.

В обхвата на счетоводната дефиниция на понятието финансов актив попадат следните видове активи, като изброяването им е изчерпателно:

парични средства;
дялови участия в други предприятия;
договорно право:

- да се получат парични средства или друг финансов актив от друго предприятие; или

- да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при условия, които са потенциално благоприятни за предприятието;

някои договори, уреждани със собствени капиталови инструменти на издателя;
компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти.

Очевидно инвестиционното злато не попада в нито една от изброените категории, следователно то не е финансов актив[3].

Този извод се потвърждава от изричен текст в Раздел Б от Насоките за въвеждане на МСФО 9 Финансови инструменти.

На въпроса дали златото на кюлчета представлява финансов инструмент по подобие на паричните средства, в Насоките за въвеждане отчетливо е формулиран отрицателен отговор със следната аргументация (пар. Б.1): „Въпреки че златото на кюлчета е високо ликвиден актив, в него не се съдържа договорно право за получаване на парични средства или друг финансов актив“.

От там нататък, ако предприятието купува и продава злато в обичайния ход на своята стопанска дейност, притежаваното злато несъмнено трябва да се класифицира и отчита като материален запас (като стока).

Вероятно това е била идеята в дефиницията за стоково-материални запаси в Националните счетоводни стандарти изрично да се включат инвестициите в материален запас (СС 2, т. 2, б. „д“).

От разширения обхват на дефиницията[4] става още по-ясно, че текущите материални активи, които са държани за търгуване с цел реализиране на печалба, произтичаща от краткосрочни колебания в пазарните цени цените, следва да се третират като материални запаси (стоки), независимо от това, че не се използват в оперативната дейност на предприятието.

По-интересният въпрос е как трябва да се отчете дългосрочната инвестиция в злато – т.е. закупеното злато, което предприятието няма намерение в обозримо бъдеще да продава.

Тогава не би било удачно закупеното злато да се третира като текущ актив[5]. При тези обстоятелства златото излиза извън обхвата на МСС / СС 2.

В същото време дългосрочната инвестиция в злато не трябва да се третира и като дълготраен материален актив. Въпреки че златото несъмнено има натурално-веществена форма и се очаква да бъде притежавано през повече от един отчетен период, то нe е дълготраен материален актив, тъй като не е предназначено да се използва „за производството или продажбата на стоки или услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели“ (СС 16 - Дълготрайни материални активи, т. 2 ; МСС 16 Имоти, машини и съоръжения, пар. 6).

Изключвайки възможността за класификация като:

финансов актив;
материален запас и
дълготраен материален актив,

се налага изводът, че придобитото с дългосрочен инвестиционен хоризонт злато не попада в обхвата на нито един от действащите понастоящем (национални и международни) счетоводни стандарти.

Действително до края на 2000 г. счетоводното третиране на инвестициите в нефинансови активи беше регламентирано в МСС 25 Счетоводно отчитане на инвестициите, като за известен период от време[6] обхватът на стандарта покриваше единствено инвестициите в недвижими имоти, борсово-търгувани стоки, произведения на изкуството, колекционерски и антикварни предмети, ретро автомобили и др.

Влизането в сила на МСС 40 Инвестиционни имоти през 2001 г. доведе до оттеглянето на МСС 25, като по този начин се отмениха съществуващите правила за счетоводно отчитане на инвестициите в нефинансови активи, различни от инвестиционните имоти.

Следователно към момента липсва конкретен счетоводен стандарт, в който да е регламентирано отчитането на притежаваното инвестиционно злато.

При тези обстоятелства предприятието трябва да разработи и приложи счетоводна политика, която:

при прилагане на НСС: да е съобразена с изискванията на Международните счетоводни стандарти и да не противоречи на нормативните актове на Европейския съюз в областта на счетоводството (СС 1 Представяне на финансови отчети, т. 3.2, б. “б“ и т. 25.2)
при прилагане на МСС: да съответства на изискванията на МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки.

2. Избор на подходяща счетоводна политика

Тъй като се оказва, че въпросът за счетоводното третиране на дългосрочните инвестиции в злато не е решен нито в НСС, нито в МСС, при разработването на своята счетоводна политика предприятията у нас би следвало да се съобразят с изискванията на МСС 8 и да използват следната йерархия от източници, посочени в низходящ ред (пар.10-12):

Поначало предприятието няма задължение да изследва всички изброени източници, но за пълнота на изложението по-нататък е направен опит да се обхване възможно най-голяма част от тях.

2.1. Изисквания на други МСС, разглеждащи подобни въпроси

Безспорно най-близък по съдържание до разглежданата проблематика счетоводен стандарт е МСС 40 Инвестиционни имоти.

Причината е, че дългосрочните инвестиции в злато притежават голяма част от икономическите характеристики на инвестициите в недвижими имоти, в т.ч.:

направената инвестиция е в материален (нефинансов) актив, който има натурално-веществена форма;
активът се държи за натрупване на капитал и не се използва пряко в оперативната дейност на предприятието;
активът генерира парични потоци, които са независими от останалите активи на предприятието.

Ако предприятието достигне до извода, че е подходящо да използва изискванията на МСС / СС 40 като отправна точка при разработването на счетоводната си политика по отношение на инвестиционното злато, то би трябвало допълнително да прецени дали текущо ще оценява направената инвестиция по:

по справедлива стойност (с отчитане на резултата от преоценката по справедлива стойност във финансовия резултат)
по цена на придобиване (без начисляване на амортизация и с допълнително оповестяване на справедливата стойност на златото в приложението към финансовия отчет).

В помощ на тази преценка биха могли да послужат останалите източници на информация, разгледани по-долу.

2.2. Изисквания на Концептуалната рамка

Няколко логически свързани по между си изисквания на Концептуалната рамка са пряко относими към разглежданата проблематика.

Става въпрос най-вече за факторите, които трябва да бъдат взети под внимание при избора на подходяща база за оценяване на активите (шеста глава: Оценяване на Концептуалната рамка).

По-долу е направен опит за анализ на тези фактори, който да е пречупен през призмата на инвестиционното злато.

А. Характеристики на актива

Първо, тъй като стойността златото е чувствителна към пазарните условия, неговата историческа цена на придобиване по всяка вероятност ще се различава от неговата текущата (пазарна, справедлива) стойност.

А информацията за текущата стойност на направената инвестиция в злато несъмнено е по-важна за оценката на действителното финансово състояние на предприятие, отколкото историческата му цена.

Второ, ако предприятието оценява закупеното злато по цена на придобиване, цялата печалба или загуба от последващата му продажба се отчита счетоводно едва в момента на продажбата.

Този начин на отчитане е подвеждащ, защото създава погрешното впечатление, че финансовият резултат от направената инвестиция възниква в точно определен момент (в момента на продажбата), а не с течение на времето, през което златото е било държано.

Трето, доколкото оценяването по историческа цена на придобиване не предоставя своевременна информация за промените в стойността на златото, отчетените на тази база приходи и разходите като цяло са лишени от прогнозна и потвърдителна значимост, тъй като не представят пълния ефект от изложеността на предприятието към рисковете, произтичащи от направената инвестиция.

Б. Начин на използване на актива (пар. 6.54-6.57)

По своя характер стопанска дейност предполага използването на различни по вид икономически ресурси, които заедно генерират бъдещи икономически ползи чрез използването им в процеса на производство и/или продажба на стоки и извършването на услуги.

Оценяването на тези активи по историческа цена на придобиване несъмнено предоставя уместна информация и позволява да се направи оценка на брутния финансов резултат, постигнат от оперативната дейност на предприятието.

Тази логика обаче не е относима към активите, които не се използват пряко в оперативната дейност на предприятието.

Незаетите в дейността на предприятието активи (каквото е и инвестиционното злато) генерират самостоятелни парични потоци, които са независими от останалите икономически ресурси и процеси на предприятието.

Във всеки един момент те могат да бъдат продадени, без това да предизвика сътресения в основната дейност на предприятието.

В този смисъл и съгласно изискванията на Концептуалната рамка най-подходящата база за оценяване на тези активи е тяхната текуща (справедлива) стойност.

В. Несигурност в оценяването

Когато справедлива стойност на даден актив не може да бъде определена пряко чрез наблюдаване на цени на активен пазар (а вместо това трябва да бъде приблизително оценявана) възниква несигурност при оценяването.

Наличието на високо ниво на несигурност е сериозен аргумент против оценяването по даден актив по текущата му пазарна стойност.

Справедливата стойност на златото обаче може във всеки един момент да бъде надеждно определена, тъй като:

то се търгува на достатъчно активен пазар, на който сделките се извършват с достатъчна честота и обем, така че да може се осигури непрекъсната ценова информация, а
информацията за цените на златото е лесно достъпна и проверима.

Това прави процесът на оценяването на златото по справедлива стойност относително евтин, лесно осъществим и разбираем, а резултатната оценка може лесно да бъде проверена и потвърдена чрез пряко наблюдение.

Г. Съпоставимост / сравнимост

Оценяването златото по справедлива стойност несъмнено повишава сравнимостта между различните предприятия, тъй като справедливата му стойност:

се определя от гледната точка на пазарните участници и не се влияе от специфични за предприятието фактори и условия и

не зависи от момента на придобиването му.

При използването на историческа цена, придобитото по различно време злато ще бъде отчетено във финансовия отчет с различна стойност.

Това от своя страна влошава съпоставимостта на информацията:

както по отношение на стойността на инвестициите на самото предприятие, така и
по отношение на различните предприятия, притежаващи иначе идентична експозиция към пазарната цена на златото.

2.3. Други източници

2.3.1. Други счетоводни стандарти със сходна концептуална рамка

А. Общоприети счетоводни принципи на САЩ (ОСПС)

Основните принципи, на които се подчиняват ОСПС, несъмнено са много сходни със застъпените в Концептуалната рамка за финансово отчитане по МСС.

В тази връзка не е изненадващо, че ОСПС обичайно заемат челно място сред „другите източници на информация“, използвани при разработване на счетоводната политика на предприятията за нерешените в МСС въпроси.

В ОСПС съществува изрично изключение от общите правила за оценка на активите, по силата на което предприятията могат да оценяват притежаваните от тях благородни метали по тяхната текуща пазарна стойност, намалена с разходите за продажба. (ASC, пар. 330-10-35-15 и 330-10-35-15).

Това е сериозен аргумент в подкрепа на възприемането на подход за оценяване на притежаваното злато по справедливата му стойност.

Б. Международни счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС)

МССПС са изработени на основата на МСС и представляват са единственият международно признат набор от счетоводни стандарти за публичния сектор.

В Насоките за въвеждане към МССПС 41 Финансови инструменти се преповтаря застъпеното в МСС становище, че златото не представлява финансов инструмент (пар. Б.1), но интерпретацията се допълва с пояснението, че счетоводното му отчитане като финансов инструмент би било удачно (пар. Б.1.1.).

2.3.2. Друга счетоводна литература и утвърдени практики

Международният валутен фонд периодично издава Наръчник по прилагане на МСС за централните банки.

В Раздел 6 от Наръчника се съдържат насоки по отношение на счетоводното третиране на т. нар. монетарно злато (чиято дефиниция в голяма степен се припокрива с тази на инвестиционно злато).

Посочва се, че икономическите характеристики на златото са в голяма степен идентични с тези на типичните финансови инструменти, тъй като:

златото може във всеки един момент безпроблемно да бъде конвертирано в парични средства;
пазарната му цена може лесно да се определи въз основа на наблюдаеми данни от активен пазар;
то лесно се продава, тъй като е траен, делим и лесно преносим актив;
приема се като разплащателно средство от някои страни;
използва се за съхранение на стойност.

На тази база се препоръчва монетарното златото да се оценява по справедлива стойност и да се отчита като финансов актив.

Вероятно следвайки тази препоръка (без изрично да се позовава на нея), БНБ оценява притежаваното от банката злато и други благородни метали „по пазарната им стойност, определена на базата на фиксинга в евро на Лондонския пазар на благородни метали към отчетната дата“.

Обосновката за възприетата счетоводна политика е следната:

„… при липсата на конкретен МСФО, който да определя третирането на подобна трансакция, Банката определя представянето и оценката на монетарното злато като актив, отчитан в печалбата или загубата по справедлива стойност, като най-надеждна и подходяща база за последваща оценка.“

2.4. Обобщение

Въз основа на всичко дотук несъмнено се налага изводът, че притежаваното злато с характер на дългосрочна инвестиция би следвало текущо да се оценяват по пазарната му (справедлива) стойност.

Прилагането на счетоводна политика, в която е избрана друга база за оценяване (цена на придобиване например), би било трудно защитимо.

3. Илюстративен пример

На 01.12.20Х1 г. предприятие, извършващо производствена дейност и прилагащо НСС, чрез онлайн платформа закупува 100 трой унции инвестиционно злато (XAU) по цена от 2000 щатски долара (USD) за трой унция, когато централният курс на долара е 1,80 лв. / USD.

Пазарната цена на златото в долари към 31.12.20X1 г. е същата (2000 USD/XAU), но валутният курс на долара се е понижил до 1.75 BGN/USD.

На 30.06.20Х2 пазарната цена на златото е 2050 USD/XAU, а валутният курс на долара е 1.85366 BGN/USD.

Поради спешна необходимост от парични средства за покриване на непредвидени разходи предприятието продава 10 трой унции злато по борсовата му цена.

Към 31.12.20Х2 г. пазарната цена на златото е 2040 USD/XAU, а валутният курс на долара е 1.71569 BGN/USD.

Направените разходи по сделките са пренебрежимо малки и могат да игнорират.

Примерът се анализира в две хипотези:

А) златото е закупено е държано за търгуване;

Б) златото е закупено с инвестиционна цел с дълъг инвестиционен хоризонт.

Анализ:

Хипотеза А

Златото се класифицира като материален запас (съгласно т. 2, б. „г“ от СС 2) и първоначално се отчита по цена на придобиване (360 хил. лв. = 100 х 2000 х 1,8).

Прави се примерното записване:

Д-т с/ка Инвестиционно злато(гр.30)
	360 000
К-т с/ка Парични средства		360000

Златото представлява непарична позиция по смисъла на СС 21 - Ефекти от промените във валутните курсове, тъй като не дава право на предприятието до получи твърдо определена или определяема парична сума (т. 2).

Следователно не е необходимо в счетоводството на предприятието златото да се завежда и отчита в щатски долари.

Към 31.12.20Х1 г. справедливата стойност на притежаваното злато в лева възлиза на 350 хил. лв. ( = 100 х 2000 х 1.75).

Въпреки че пазарната цена на златото в долари не се е променила, стойността на направената инвестиция спада поради поевтиняването на долара спрямо лева.

Приемаме, че предприятието няма сключени предварителни договори за бъдеща продажба на притежаваното злато.

Тогава и при пренебрежимо ниски разходи за продажба нетната реализируема стойност на златото може да се приеме за равна на справедливата му (борсова, пазарна) цена.

Тъй като отчетната стойност на златото (360 хил. лв.) е по-висока от нетната му реализируема стойност (350 хил. лв.), предприятието трябва да обезцени притежаваното злато.

Прави се записването:

Д-т с/ка Разходи за обезценка на запаси(гр.60)
	10 000
К-т с/ка Инвестиционно злато (или корективна с/ка)		10 000

Въпреки че необходимостта от обезценка на златото възниква единствено поради промяна във валутния курс на долара, отчетената загуба от обезценка не следва да се третира като валутна преоценка, а като обезценка.

Във финансовия отчет на предприятието:

златото се представя в счетоводния баланс на предприятието в Раздел В: Текущи активи; Група I: Материални запаси; Статия 3: Продукция и стоки, в т.ч. стоки,
а загубата от обезценка намира отражение в Статия 4: Разходи за амортизация и обезценка; б. „б“ разходи от обезценка на текущи активи.

На 30.06. предприятието отчита прихода от осъществената продажба (38 хил. лв. = 10 х 2050 х 1.85366) .

Правят се записванията:

Д-т с/ка Парични средства	38 000
К-т с/ка Приходи от продажба		38 000

Д-т с/ка Приходи от продажба	35 000
К-т с/ка Инвестиционно злато		35 000

В годишния финансов отчет на предприятието за 20Х2 г. резултатът от сделката се представа на брутна база (проходът от продажбата в проходната част на отчета, а балансовата стойност на продаденото злато – в разходната).

Към 31.12.20Х2 г. балансовата стойност на наличното злато (90 трой унции) е 315 хил. лв., каквато е и справедливата му стойност ( = 90 х 2040 х 1.71569).

Следователно предприятието не признава допълнителна обезценка, нито има основания да възстанови (част от) признатата през 20Х1 г. обезценка.

Данъчно третиране по ЗКПО

На първо място трябва да се отбележи, че разходите за обезценка на златото не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО.

Предприятието не може да приложи благоприятната норма на чл. 34, ал. 2 от ЗКПО, тъй като притежаваното злато не е парична позиция.

Освен това, посоченият по-горе начин на отчитане може да се окаже неблагоприятен за предприятието в данъчен аспект.

Причината се крие в специалното правило, регламентиращо облекчен ред за обратно проявление на нереализираната временна разлика от последваща оценка на материални запаси (чл. 35, ал. 2 от ЗКПО).

За материалните запаси законът допуска временната разлика от тяхната последваща оценка да се прояви обратно еднократно в данъчния период, през който стойността на отписаните материални запаси от конкретен вид превишава стойността на същия вид материални запаси към 31 декември на предходната година.

Този подход в общия случай представлява значително облекчение за бизнеса и за администрацията. Същото обаче не може да се каже за материалните запаси с по-бавна обращаемост.

В конкретния пример при прилагане на облекчения режим на ЗКПО през 20Х2 г. няма да се налице обстоятелствата, позволяващи обратно проявление на отчетените през 20Х1 г. разходите от обезценка (дори в частта им, касаеща вече продадените 10 трой унции злато), защото:

балансовата стойност на златото към 31.12.20Х1 г. е в размер на 350 хил., а
балансовата стойност на продаденото през година злато възлиза едва на 35 хил. лв.
следователно, не са налице условията на чл. 35, ал. 2 за обратно проявление на отчетената загуба от обезценка.

На практика това означава, че при този режим предприятието няма да може да признае за данъчен разход пълният размер на реално платената цена на придобиване на продаденото злато (десетте трой унции злато са стрували 36 хил. лв., а предприятието отчита като признат разход само 35 хил. лв.).

Съществуват различни мнения по въпроса дали специалното правилото за обратно проявление на временната разлика, породена от разходите от последваща оценка на материалните запаси:

има характер на опция (т.е. предприятията имат право на избор и по своя преценка биха могли да приложат и общия ред за обратно проявление на обезценката в годината на отписване на актива - чл. 35, ал. 1), или
е задължителен за прилагане.

В тази връзка и с оглед минимизиране на потенциалния данъчен риск е препоръчително предприятието да заложи в счетоводната си политика по-честото определяне на нетната реализируема стойност на запасите от злато.

Този подход е напълно допустим - съгласно т. 11.4 от СС 2 ръководството на предприятието самó определя честотата на оценката на стоково-материалните запаси по нетна реализируема стойност през отчетния период.

В разглеждания пример към 30.06 (непосредствено преди продажбата) предприятието би могло отново да определи нетната реазлизируема стойност на притежаваното злато. Тя ще възлиза на 380 хил. лв. (100 х 2050 х 1.85366).

При тези обстоятелства предприятието може да възстанови изцяло признатата през предходния отчетен период загуба от обезценка.

Прави се записването:

Д-т с/ка Инвестиционно злато (или корективна с/ка)	10 000
К-т с/ка Приходи от възстановена обезценка		10 000

Така отчетеният счетоводен приход не подлежи на данъчно облагане, а облагаемата печалба от продажбата на златото е по-справедливо определена – тя вече не е 3 хил. лв., а е 2 хил. лв., т.е. каквато би била, ако златото никога не е било обезценявано (приходи от продажба: 38 хил. лв.; отчетна стойност на продажбите: 36 хил. лв.).

Хипотеза Б

В тази хипотеза златото представлява дългосрочен (нетекущ) актив, за отчитането на който предприятието трябва да разработи собствена счетоводна политика.

Приемаме, че въз основа на направения в т. 2 анализ предприятието взема решение да оценява притежаваното злато по справедлива стойност, а резултатът от промените в справедливата стойност да се отчитат като текущ приход или разход.

Прави се записването:

Д-т с/ка Инвестиционно злато (гр. 22)	360 000
К-т с/ка Парични средства		360000

Към 31.12.20Х1 г. за отчитане на промяната в справедливата стойност на златото се прави записването:

Д-т с/ка Разходи от последваща оценка(гр.62)
	10 000
К-т с/ка Инвестиционно злато		10 000

Отново, разходите от последваща оценка не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО.

Във финансовия отчет на предприятието:

златото се представя в счетоводния баланс на предприятието в Раздел Б: Нетекущи активи; Група I: Дългосрочни финансови активи; Статия 5: Дългосрочни инвестиции (по аналогия с инвестиционните имоти – виж т. 16.23 от СС 1);
а преоценката намира отражение в Статия 6: Разходи от обезценка на финансови активи, включително инвестициите, признати като текущи активи.

На 30.06. (непосредствено преди продажбата) предприятието оценява златото по справедливата му стойност.

Прави се записването:

Д-т с/ка Инвестиционно злато	30 000
К-т с/ка Приходи от последващи оценки		30 000

За разлика от Хипотеза А в този случай оценката на златото не се ограничава от първоначалната му цена на придобиване.

За отчитане на продажбата се прави записването:

Д-т с/ка Парични средства	38 000
К-т с/ка Инвестиционно злато		38 000

По този начин на практика предприятието не отчита финансов резултат от продажбата, тъй този резултат вече е бил косвено отчетен чрез направената преоценка на златото по пазарната му цена към датата на продажбата.

Към 31.12.20Х2 г. справедливата стойност на наличното злато (90 трой унции) е 315 хил. лв., а балансовата му стойност е 342 хил. лв. ( = 90 х 2050 х 1.85366).

Предприятието трябва да преоцени златото в посока намаление на балансовата му стойност:

Д-т с/ка Разходи от последваща оценка(гр.62)
	27 000
К-т с/ка Инвестиционно злато		27000

Данъчно третиране по ЗКПО

На първо място трябва да се отбележи, че предприятието не може за данъчни цели да намали счетоводния си финансов резултат с печалбата от продажбата на златото по реда на чл. 44 от ЗКПО, тъй като златото не е финансов инструмент.

На следващо място, за данъчни цели предприятието трябва да признае тази част от приходите и разходите от последващи оценки, която се отнася до продадените 10 трой унции злато (1000 лева разход от 20Х1 г. и 3 хил. лв. приход от 20Х2 г.; нетно 2 хил. лв. печалба).

Естествено, приходите и разходите от последваща оценка на оставащите 90 трой унции злато (загуба от 9 хил. лв.) не се признават за данъчни цели през 20Х2 г.

Данъчното третиране на направените последващи оценки схематично е представено по-долу:

Дата	Вид	Общ размер	Отнасящ се за наличното към 31.12.20Х2 г. злато	Отнасящ се за продаденото през 20Х2 г. злато наличното
31.12.20Х1	Разход	(10 000)	(9 000)	(1 000)
30.06.20Х1	Приход	30 000	27 000	3 000
31.12.20Х1	Разход	(27 000)	(27 000)
Общо		(7 000)	(9 000)	2 000
Данъчно третиране:			Непризнати	Признат приход

[1] Легалната дефиниция на понятието инвестиционно злато у нас се съдържа в чл. 160а от ЗДДС. В дефиницията са вплетени и конкретните критерии, на които дадена златна монета трябва да отговаря, за да се счита за инвестиционно злато. Целта на тези критерии е да се гарантира, че стойността на монетите не е нумизматична.

[2] Виж Преамбюла към Директива 98/80/ЕО от 12 октомври 1998 г.

[3] За пълнота може да се отбележи, че инвестиционното злато не попада в обхвата и на легалното определение за финансов инструмент, което у нас се съдържа в Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Съгласно ЗПФИ финансовите инструменти включват ценни книжа и инструменти, различни от ценни книжа като инструменти на паричния пазар, дялове на предприятия за колективно инвестиране и различни видове деривативи. В същия дух, макар и с малко по-различна редакция, е определението за финансов инструмент в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.

[4] Инвестициите в текущи активи не са изрично посочени в състава на материалните запаси в МСС 2 Материални запаси.

[5] Активите, които са придобити с цел да бъдат държани за продължителен период от време (повече от една година или един оперативен цикъл) трябва да се отчитат като нетекущи (дълготрайни/дългосрочни) активи (СС 1, т. 16.3; МСС 1, пар. 66).

[6] Става въпрос за интервала между приемането на МСС 39 Финансови инструменти и влизането в сила на МСС 40 Инвестиционно имоти.