Новият Регламент относно пазарите на криптоактиви

Най-актуалното, винаги - TITA.BG

Новият Регламент относно пазарите на криптоактиви

Обзор

Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

Актуално към 01.07.2023 г.

Изминалите месеци бяха бурни за пазарите на криптоактиви. Спадът на цените с близо 75% от достигнатия връх в края на 2021 г. доведе до поредица от фалити.

В същото време през м. март тази година втората по големина стабилна крипотовалута USDC временно загуби „връзката“ си с щатския долар след разкритието, че голяма част от резервите на управляващата я компания се държат в обявената в несъстоятелност Sillicon Valley Bank.

Тези събития обаче като че ли не засегнаха пряко традиционния финансов сектор.

Така се потвърждава тезата, че пазарите на криптоактиви все още са скромни по размер и недостатъчно интегрирани с традиционната финансова система, така че да представляват систематична заплаха за финансовата стабилност в глобален мащаб.

Това обаче по никакъв начин не означава, че не трябва да бъдат защитени интересите на инвеститорите в криптовалути.

Финансовите регулатори в ЕС многократно са предупреждавали потребителите за рисковете, свързани с инвестициите в криптоактиви[1].

Част от тези рискове се дължат на това, че повечето криптоактивите и свързаните с тях продукти и услуги са нерегулирани.

Липсата на ясна нормативна рамка обичайно се сочи и като една от причините за относително ниската ликвидност и пословичната волатилност на пазарите на криптоактивите.

Това обаче е на път да се промени.

На 09.06.2023 г. в бр. L 150 на Официалния вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 („Регламента“).

С Регламента е направен опит за създаване на цялостна, специализирана и хармонизирана правна рамка за пазарите на криптоактиви, които не са обхванати от законодателните актове на Съюза в областта на финансовите услуги.

Приемането на Регламента е важна стъпка в изпълнението на стратегията на Европейската комисия за цифровизация на финансовите услуги в ЕС.

Адаптирането на нормативната уредба е сигнал, че „ЕС подема цифровата революция и я осъществява начело с иновативните европейски дружества, предоставяйки на европейските потребители и дружества ползите от цифровите финансови услуги[2]“.

При изработването на Регламента е изходено от концепцията, че законодателството не следва самоцелно да регулира дадена технология, а да е подчинено на принципа за технологична неутралност. Този принцип о най-лесно се обобщава с максимата: „еднакви дейности, еднакви рискове, еднакви правила“.

Несъмнено основната функция на криптоактивите към настоящия момент е те служат като заместител на паричните средства или на традиционните финансови инструменти.

Вероятно на това се дължи голямото сходство между разпоредбите на Регламента и вече познатите ни изисквания на финансовото законодателство на ЕС в областта на пазарите на финансови инструменти.

Докато обаче общностните нормативни актове в областта на финансовите услуги са издадени предимно под формата на директиви, за пазарите на криптоактиви е предпочетено регулацията да се осъществи чрез регламент[3].

Този законодателен подход може да се оцени като правилен, тъй като чрез него се гарантира най-висока степен на хармонизация. Това е важно, защото пазарите на криптоактиви са трансгранични по своята същност.

Чрез възприемането на единна регулация успешно ще се премахнат различията и ще се запълнят празнотите в националните правни рамки.

Това ще улесни навлизането на даден новосъздаден криптоактив на целия вътрешен пазар на ЕС, а доставчиците на услуги за криптоактиви ще могат да обслужват клиенти от различни държави-членки.

Преодоляването на „регулаторната разпокъсаност“ на единния цифров пазар би следвало да допринесе за по-гладкото му функциониране.

Регламентът влиза в сила от 29.06.2023 г., но по-голямата част разпоредбите му ще започнат да се прилага от 30 юни 2024 г. или от 30 декември 2024 г.

1. Основни цели и очаквани резултати

Извън посланията с характер на лозунги за лидерство в цифровата иновация и за установяване на световни стандарти за надзор в дигиталните икономика, от съпътстващите приемането на Регламента документи могат да бъдат откроени следните по-конкретни негови цели:

1. Правна сигурност

Липсата на стабилна правна рамка често се сочи като основна пречка пред развитието на пазара на криптоактиви. Твърди се, че участниците на пазара не могат да се възползват в пълна степен от всички негови предимства поради високия регулаторен риск.

До приемането на Регламента участието на пазара на криптоактиви можеше да се оприличи на участие в спортно състезание, в което играчите трябва сами да отгатнат правилата на играта и освен това да са постоянно нащрек, че във всеки един момент правилата могат да се променят.

Безспорно правната сигурност е от ключово значение за текущото и бъдещо развитие на всеки един нововъзникващ пазар.

Такова е мнението и на участниците в консултациите по приемането на Регламента. Повечето от тях подчертават, че разработването на специален регулаторен режим за криптоактивите значително ще допринесе за създаването на устойчива екосистема за криптоактивите в ЕС[4].

Същевременно при разработването на Регламента много правилно е отчетено и обстоятелството, че „свръхрегулацията“ е също толкова нежелателна, колкото правната несигурност.

Липсата на регулация (на единия полюс) и „свръхрегулацията“ (на другия) се възприемат като еднакво неблагоприятни за участниците на даден пазар.

Затова с Регламента е направен опит да се постигне разумен баланс между двете крайности.

Въведеното е ясно разграничение между различните видове криптоактиви спрямо произтичащите от тях рискове за постигане на пропорционалност.

2. Насърчаване на иновациите

Наличието на стабилна нормативна рамка би следвало да насърчи усъвършенстването и развитието на технологията, на която се дължи съществуването на криптоактивите.

Поначало извършването на дейност в правно нерегламентирана сфера сериозно ограничава източниците на външно-фирмено финансиране, а от там и стимулите за технологична модернизация. В тази връзка очакванията са, че с приемането на Регламента ще се подобри достъпът на заетите в сектора лица до по-достъпно и до по-евтино финансиране, а това своя страна ще стимулира иновациите.

На второ място, благоприятната законодателна рамка би следвало да допринесе за трансграничния технологичен трансфер.

Трето, икономията от разходи за постигане на съответствие с различни национални правни рамки би могла да изиграе ролята на катализатор за пренасочване на спестените средства към по-активна научно-изследователска и развойна дейност в областта на цифровите технологии.

3. Защита на потребителите

Вероятно най-важната цел на Регламента на настоящия етап е постигането на високо ниво на защита на потребителите.

Тази цел може да се разглежда на няколко плоскости:

3.1. Повишена информираност

Голяма част от „грешките“ на непрофесионалните инвеститори в криптоактиви се дължат на липсата на информация.

Някои криптоактиви и свързаните с тях инвестиционни продукти или услуги се рекламират агресивно в традиционните медии и в социалните мрежи, но предоставената информация много често е непълна или умишлено подвеждаща (например, акцентира се единствени върху потенциалните ползи от даден криптоактив, но не се спменават свързаните с него рискове).

Определена степен на защитата на непрофесионалните инвеститори в криптоактиви може да се осигури посредством информирането им за всички потенциални рисковете, включително и за риска от загуба на цялото им капиталовложение.

В тази връзка Регламентът вменява задължение на издателите на криптоактиви да изготвят и да публикуват официален информационен документ за предлагания от тях криптоактив. В крито-екосистемата този документ отдавна е добил популярност с названието „бяла книга“ (white paper) на даден криптоактив.

Бялата книга може да се разглежда като аналог на проспекта за публично предлагане на ценни книжа.

Действително някои издатели на криптоактиви и в момента публикуват своеобразни „бели книги“ за предлаганите от тях криптоактиви. Съдържанието на тези информационни материали обаче се определяше единствено от преценката на издателите на самия криптоактив.

Основният принос на Регламента в посока се свежда до нормативното регламентиране на минималното съдържание на бялата книга, което задължително включва детайлно описание на всички рискове и подробна информация за всички права и задължения на купувача..

В допълнение на издателите на някои видове криптоактиви се вменява задължение редовно да предоставят текуща информация за пазарното представяне на съответния криптоактив, както и да оповестяват всяко важно събитие, което може да окаже значително влияние върху стойността му.

3.2. Противодействие срещу пазарни злоупотреби

На вторичния пазар на криптоактиви е налице значителен риск от изкривяване на пазарните отношения, тъй като начинът на формиране на равновесните цените на крипто-борсите далеч не е толкова прозрачен, колкото на фондовите борси.

Това обстоятелство, съчетано с липсата на регулация, отворя разкрива благодатни възможности за пазарни злоупотреби.

Понятието „пазара злоупотреба“ обичайно се разглежда в два аспекта – манипулиране на пазара и злоупотреба с вътрешна информация.

Манипулиране на пазара

Всеизвестно е, че на пазара на някои криптоактиви се наблюдава силна концентрация - голяма част от някои криптоактиви се държи от малко на брой инвеститори. Високата концентрация от своя страна е предпоставка за пазарни манипулация.

„Силните“ играчи на пазара чрез действията си могат да влияят пряко върху борсовата цена и върху пазарната ликвидност. Така те могат да лишат останалите инвеститори от възможността да продадат притежавания от тях криптоактив или да получат реалната му справедлива стойност.

За повишаване на доверието на потребителите чрез Регламента се установяват редица забрани за подобни нелоялни търговски практики.

Като цяло не се позволява сключването на сделки, които могат изкуствено да повлияят върху пазарната цена на даден криптоактив.

Така се противодейства на широко използваната на някои криптопазари схема „напомпай и изхвърли“ (pump and dump). При нея с целенасочени и обикновено координирани усилия пазарната цена на даден актив изкуствено се „напомпва“ до необичайно високо ниво, след което активът внезапно се „изхвърля“ (продава), а което води до главоломен срив в пазарната му цена.

Към момента съществуват и редица други възможности за манипулация на пазарните отношения на пазарите на криптоактиви.

Затова и в Регламента забраната е формулирана достатъчно широко, че да обхване всяко поведение, което дава неверни или подвеждащи сигнали за търсенето, предлагането или пазарната цена на даден криптоактив.

Злоупотреба с вътрешна информация

Под „вътрешна информация“ в разглеждания контекст обикновено се разбира информация, която не е публично оповестена и е достатъчно конкретна, така че ако беше обществено достояние, би могла чувствително да повлияе върху инвестиционните решения на всеки разумен крипто-притежател, а от там и на пазарната цена на даден актив.

По аналогия с регулацията на финансовите пазари чрез Регламента най-общо се въвеждат два вида забрани по отношение на вътрешната информация:

забрана за извършване на сделки с даден криптоактив от лице, разполагащо с вътрешна информация за актива;
забрана за нерегламентирано разкриване на вътрешна информация.

3.3. Сигурност в отношенията с доставчици на услуги за криптоактиви

В повечето държави членки условията за предоставяне на услуги за криптоактиви към момента все още не са законово регламентиране, а това изправя потребителите през определени рискове.

За преодоляването на поне част от тези рискове с Регламента се въвеждат конкретни оперативни, организационни и капиталови (пруденциални) изисквания за доставчиците на услуги за криптоактиви.

Освен това на компетентните органи се дават достатъчно правомощия да упражняват ефективен надзор върху дейността на доставчиците на услуги за криптоактиви.

4. Финансова стабилност

През призмата на трите функции на парите (средство за размяна, съхранение на стойност и разчетна единица) може да се твърди, че някои криптоактиви могат да се използват (изцяло или частично) като заместители на паричните средства.

Криптоактивите, които едновременно изпълняват функциите на платежно средство и на средство за съхраняване на стойност, могат да породят заплаха за гладкото функциониране на платежните системи и за трансмисионния механизъм на паричната политика.

Освен това някои криптоактиви биха могли да повлияят върху стабилността на основния източник на средства на кредитните институции – депозитите. Евентуална и осезаема замяна на депозитите с инвестиции в криптоактиви може изправи кредитните институции пред неочаквани предизвикателства.

В тази връзка при евентуалното възникване на заплаха за гладкото функциониране на платежните системи, за трансмисионния механизъм на паричната политика или за паричния суверенитет в Регламента е предвидена възможност компетентните органи да вземат в посока ограничаване на предлагането на някои криптоактиви, включително и чрез отнемане на лиценза на техните издатели.

2. Понятие за криптоактив

Възприетото в Регламента легално определение на понятието „криптоактив“ е с много широк обхват (чл. 3, пар. 1):

Криптоактив е „цифрово представяне на стойност или право, което може да бъде прехвърляно и съхранявано електронно посредством технология на децентрализирания регистър или друга подобна технология.“

От своя страна терминът „технология на децентрализирания[5] регистър (ТДР)“ се дефинира чрез поредица от взаимно свързани определения, при които неволно е допуснат рекурсивен елемент[6].

Преведено на нетехнически език, понятието ТДР означава вид информационна система, която позволява поддържането на база данни (регистър) със следите характеристики:

1. Базата данни е изградена въз основа на мрежова инфраструктура, в която всички участници са равнопоставени и обменят информация помежду си без участието на централен сървър (т. нар. peer-to-peer network; P2P).

2. Базата данни не се управлява от системен администратор – контролът и отговорността за сигурността и надеждността на данните са споделени между участниците в мрежата.

3. Данните в регистъра се преобразуват и съхраняват в криптирана форма (чрез определен математически алгоритъм, наречен криптографска кеш функция) с времеви печат (timestamp), като между тях се създава математическа зависимост, така че веднъж записана, дадена информация да не може да бъде променяна.

4. Потребителите на системата се идентифицират с цифров сертификат (като се използва асиметричен криптографски алгоритъм) с двойка ключове - частен (личен, известен само на потребителя) и публичен (обществено достъпен).

5. Информацията се съхранява споделено и синхронизирано между участниците в системата („мрежови възли“), като всеки „ мрежов възел“ поддържа идентично копие от базата данни и го актуализира независимо от останалите.

6. Промените в базата данни се конструират отделно от всеки „възел“, но преди записът им в регистъра да стане необратим, е необходимо да се постигне съгласие между участниците в мрежата за направените промени. Съгласието се постига посредством определен „механизъм за консенсус“, който представлява своеобразна форма на „гласуване“ от участниците в системата за валидиране на направените промени. Гласуването се осъществява чрез автоматично внедрен в системата алгоритъм. При постигане на консенсус данните се обновяват, а актуализираното копие на регистъра се получава от всички възли на мрежата. По този начин всеки мрежов възел разполага с идентично копие от регистъра.

Технологията на блоковата верига (по-известна със своето транслитерирано от английски език название „блокчейн“) е първата реално работеща ТДР, която дълго време остава единствената функционираща форма на технологията. Затова и понятията ТДР и блокчейн обикновено се използват като синоними.

От скоро обаче се появиха нови ТДР, които са алтернативни на блоковата верига – например тези, базирани на „решетка от блокове (block lattice).

Затова в дефиницията за криптоактив в Регламента целенасочено се използва по-широкото понятие (ТДР).

Понятието криптоактив в Регламента също така е дефинирано възможно най-широко, така че да в обхвата му да попадне цялата палитра от криптоактиви.

В съзнанието на повечето хора криптоактивите се отъждествяват с виртуалните валути (криптовалутите).

Няма спор, че криптовалутите към момента са най-широко разпространения клас криптоактиви. Освен тях обаче има и много други криптоактиви.

Основното предназначение на криптовалутите е да служат като средство за размяна, т.е. като алтернатива на законните платежни средства.

Използвани като платежно средство, криптовалутите създават условия за по-евтини и по-бързи разплащания (особено в трансграничен контекст) чрез премахване на финансовите посредници.

Сами по себе си обаче криптовалутите нямат никаква вътрешноприсъща стойност. Стойността им е изцяло субективна и се определя от единствено от търсенето и предлагането.

Криптоактивите, които не са криптовалути, от своя страна имат вътрешноприсъща стойност. Те предоставят на притежателите им допълнителни права, като например:

право на дял от печалбата на даден проект;
право на вземане за определена или определяема парична сума;
право на собственост върху определен цифров продукт;
право на глас относно посоката на развитие на даден проект;
право на достъп до определена инфраструктура или на участие в дадена мрежа;
право да се получат определени стоки или услуги от издателя на актива и др.

Вътрешноприсъщата стойност на друг клас криптоактиви пък се генерира от обвързаността им със стойността на друг (материален, нематериален или финансов) актив, който издателят на криптоактива държи в резерв.

Всички тези виртуални активи попадат в широката дефиниция на криптоактив в Регламента, но някои от тях са изрично изключени от обхвата му.

По-важните изключения са:

Криптоактиви, представляващи финансови инструменти

Става въпрос за т.нар. ценни книжа под формата токени (security tokens).

Най-общо те представляват конвенционални финансови инструменти, които се емитират, регистрират, прехвърлят и съхраняват с помощта на технологията на децентрализирания регистър[7].

Към тях с пълна сила се прилагат съществуващата правила за традиционните финансови инструменти.

Тъй като понякога е много трудно да се определи дали даден криптиактив представлява финансов инструмент, Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) трябва да приеме насоки за критериите и условията, по които криптоактивите, представляващи финансови инструменти, ще се разграничават от останалите видове криптоактиви.

Незаменяеми токени[8] (Non-fungible tokens, NFT)

В тази категория попадат тези криптоактиви, които са уникални и не могат да бъдат заменени с други криптоактиви.

Идеята им принципно е чрез тях най-често да се прехвърлят определени права (в т.ч. правото на собственост) върху даден виртуален обект като цифрово изкуство например.

Въпреки че невзаимнозаменяеми токени се търгуват на крипто-борсите, тяхното основно предназначение поначало е нефинансово. Това обуславя изключването им от обхвата на Регламента.

В същото време трябва да се отбележи, че приписването на уникален идентификатор на даден криптоактив не е достатъчно, за да се счита, че криптоактивът е незаменям токен. Необходимо е представляваните от криптоактива права да бъдат действително уникални и невзаимнозаменяеми.

Дигитални валути, емитирани от централни банки

Извън обхвата на регламента остават и цифровите активи, емитирани от централните банки, които действат в качеството си на орган по паричната политика.

Към настоящия момент това са т.нар. пари на централните банки в цифрова форма (Central bank digital currencies – CBDS) .

Някои потребителски токени

В Регламента терминът потребителският токен (utility token; наричан още: токен за стоки или услуги) е дефиниран като вид криптоактив, който е предназначен единствено за предоставяне на достъп до стока или услуга, която се предоставя директно от издателя на токена.

От съображения за пропорционалност изискванията на Регламента не се прилагат към потребителските токени, които дават право на достъп до вече съществуваща стока или услуга.

3. Класификация на криптоактивите

Криптоактивите, попадащи в обхвата на Регламента, са класифицирани в три вида в зависимост от свързаните с тях рискове.

Класификацията е изградена въз основа на това дали даден криптоактиви се стреми да стабилизира цената си спрямо стойността на друг актив или на кошница от активи.

3.1. Токени, обезпечени с активи

„Токен, обезпечен с активи“ е вид криптоактив (различен от токен за електронни пари), при който е налице стремеж за поддържане на стабилна стойност чрез обвързването на стойността на актива с друга стойност или право, или комбинация от тях, включително и на една или повече официални валути.

Стабилизирането на стойността може да се осъществи чрез поддържане на определен резерв от съответния резервен актив.

Другата възможност за постигане на ценова стабилност е чрез регулиране на предлагането. Такива са т.нар. алгоритмични стабилни криптоактиви. Тяхната стойност се поддържа стабилна спрямо стойността на друг актив посредством компютърен алгоритъм, които автоматично увеличава или свива предлагането на криптоактива в зависимост от настъпили промени в пазарното търсене.

Токените, обезпечени с активи, пораждат по-големи сериозни рискове за потребителите и целостта на пазара в сравнение с останалите криптоактиви.

Ето защо изискванията спрямо издателите им са значително по-строги, отколкото към издателите на необезпечени криптоактиви.

3.2. Токени за електронни пари

„Токен за електронни пари“ е вид криптоактив, който има за цел да поддържа стабилна стойност чрез обвързването ѝ със стойността на една официална валута.

Токените за електронни пари всъщност са подклас на токените, обезпечени активи. Особеното при тях е, че обезпечаващият актив задължително трябва да е официална валута.

Функцията на токените за електронни пари е много сходна с тази на електронните пари[9]. Подобно на електронните пари тези криптоактиви представляват електронен заместител на монетите и банкнотите, което позволява използването им като стабилно средство за размяна.

От друга страна притежателите на класическите електронни пари имат законово право на вземане към издателя им – те могат по всяко време да поискат замяна на притежаваните от тях електронни пари по номинална стойност за официална валута.

До приемането на Регламента притежателите на токените за електронни пари не винаги разполагаха със същите права.

Някои издатели на токени за електронни пари ограничаваха периода, през който може да се упражни правото на замяна. При други правото на замяна не се осъществяваше непременно по номинална стойност.

С приемането на Регламента токените за електронни пари се приравняват на електронни пари (чл, 48, пар. 2), в следствие на което към трябва да се прилагат:

същите строги правила, които понастоящем са в сила за издателите на традиционни електронните пари;
допълнителни правила, които са специфични за крипто-природата на токените за електронни пари.

Освен това издателите на токени за електронни пари нямат право да предоставят лихви на притежателите. Тази забрана е въведена, за да се намали рискът токените за електронни пари да започнат се използват и като средство за съхранение на стойност, изземвайки и тази функция на конвенционалната валута.

3.3. Други криптоактиви

В третата категория попадат всички останали криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, и токени за електронни пари.

Разнообразието от криптоактиви е тази категория е огромно. В нея попадат:

повечето криптовалути и
тези потребителски токени (токени за стоки или услуги), които не са изключени от обхвата на Регламента .

Изискванията на Регламента към тази категория криптоактиви са най-облекчени.

Надзорът върху тях се свежда основно до задължението на издателите им да уведомяват компетентните органи за публикуването на бяла книга на актива.

С цел избягване на ненужна административна тежест не е предвидено изискване компетентните органи предварително да одобряват бялата книга преди нейното публикуване. Те обаче разполагат с правомощието да изискват изменения на бялата книга и при необходимост могат да настояват за включването на допълнителна информация в нея.

Отделно от това, компетентните органи могат да забранят публичното предлагане или допускането на такива криптоактиви до търговия, когато се установят нарушения на приложимите изисквания, включително и когато бялата книга за криптоактива съдържа необективна, неясна или подвеждаща информация.

Значими криптоактиви

Ако токените, обезпечени с активи, и токените за електронни пари отговарят на определени критерии (голяма клиентска база, висока пазарна капитализация или голям брой трансакции), те се считат за значими.

Тъй като значимите криптоактиви могат да породят специфични рискове за финансовата стабилност, те подлежат на по-строг режим.

По-конкретно, за издателите на значими криптоактиви се прилагат по-високи капиталови изисквания, изисквания за изготвяне политика за управление на ликвидността, редовно провеждане на стрес тестове и др.

4. Други основни изисквания към издателите на криптоактиви и доставчиците на услуги за криптоактиви

4.1. Лицензионен режим

С Регламента се въвежда се специален лицензионен режим за:

издателите на токени, обезпечени с активи[10] и за
доставчиците на услуги за криптоактиви.

Кредитните институции не се нуждаят от допълнителен лиценз нито за публично предлагане на токени, обезпечени с активи, нито за предоставяне на услуги за криптоактиви.

Услуги за криптоактиви без нуждата от допълнителен лиценз могат да предоставят предприятията, които вече притежават лиценз за инвестиционен посредник, за институция за електронни пари, за предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа и др..

Издателите на токени за електронни пари от своя страна задължително трябва да притежават (стандартен) лиценз за кредитна институция или лиценз за институция за електронни пари.

Извън обхвата на лицензионния режим остават единствено издателите криптоактивите, които са различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари.

4.2. Задължение за обратно изкупуване

На притежателите на токени, обезпечени с активи, се предоставя законово право на обратно изкупуване.

Във всеки един момент те могат да изискат от издателя да изкупи обратно притежаваните от тях токени.

Обратното изкупуване се извършва:

чрез изплащане на парична сума (в конвенционална валута, различна от електронни пари), равняваща се на пазарната стойност на активите, чрез които е обезпечена стойността на токена;
чрез фактическо предаване на активите, обезпечаващи стойността на токена.

Сходно право на обратно изкупуване е предвидено и за притежателите на токени за електронни пари, което по същността си по-скоро представлява право на замяна на електронна за конвенционална валута.

4.3. Поддържане на резерв от активи

За посрещане на потенциалното си задължение за обратно изкупуване на токените, обезпечени с активи, издателите трябва да формират и да поддържат резерв от активи, който да е оперативно отделен и правно обособен от останалото им имущество, така че други кредитори да нямат права върху него (включително и при несъстоятелност на издателя).

Пазарната стойността на резерва не трябва да е по-малка от стойността на обратно изкупуване на токените в обращение.

Предвидени са и редица конкретни правила за управление на резерва и ограничени възможности за неговото инвестиране.

По отношение на получените средства в замяна токени за електронни пари издателите се задължават да депозират в отделна банкова сметка най-малко 30% от тях, а останалите да инвестират в сигурни, нискорискови и бързоликвидни финансови инструменти.

4.4. Изисквания за капиталова адекватност

Дейността на издателите на криптоактиви и на доставчиците на услуги за криптоактиви е високо рискова.

За посрещане на възникващите пазарни и непазарни рискове е необходимо те да поддържат определен капиталов буфер.

За тази цел с Регламента се въвеждат изисквания за минимален размер на собствения капитал на:

издателите на токени, обезпечени с активи,[11]
издателите на токени за електронни пари[12]
доставчиците на услуги за криптоактиви.[13]

4.5. Изисквания към доставчиците на услуги за криптоактиви

Всяко лице, което на професионална основа предоставя услуги, свързани с криптоактиви, се счита за „доставчик на услуги за криптоактиви.

За доставчиците на услуги за криптоактиви са предвидени са редица правила по отношение на:

корпоративното им управление (чл. 68);
установяване, предотвратяване, управление и оповестяване на конфликти на интереси (чл. 70) и
разглеждане на жалби от клиенти (чл. 72)

Като че ли най-важното изискване към тях обаче е свързано със съхранението на критпоактивите и средствата, поверени им от техните клиенти (чл. 70).

Доставчиците на услуги за криптоактиви, които държат принадлежащи на клиенти криптоактиви или средства за достъп до тези криптоактиви, трябва да гарантират защита на правата на собственост на клиентите.

Забранява се използването на криптоактиви на клиентите за собствена сметка.

Средствата, получени от клиенти, трябва да се съхраняват в отделна банкова сметка, която е различна от сметката, която се използва в оперативната дейност на доставчика на съответната услуга.

Отделно, за конкретни видове услуги за криптоактиви са предвидени допълнителни специални правила, които са много с ходи с тези, регулиращи аналогичния вид дейност на пазарите на финансови инструменти.

Вместо заключение

Брюно льо Мер, министър на икономиката, финансите и промишления и цифров суверенитет на Франция, коментира постигнатото споразумение по Регламента относно пазарите на криптоактиви по следния начин:

„Последните събития в този бързо развиващ се сектор потвърдиха спешната необходимост от регулиране в рамките на ЕС. Регламентът относно пазарните на криптоактивите ще даде по-добра защита на европейците, които са инвестирали в тези активи, и ще предотврати злоупотребите с криптоактиви, като същевременно благоприятства иновациите с цел да се запази привлекателността на ЕС. С този ключов регламент ще се сложи край на липсата на правила по отношение на крипто-финансите (т.нар. „крипто див запад“) и ще се затвърди ролята на ЕС като определящ стандартите фактор в цифровата област[14].

Времето ще покаже дали и каква част от тези амбициозни цели ще бъдат реално постигнати.

[1] Последното такова предупреждение е отправено през м. март 2022 г. съвместно от Европейските надзорни органи (Европейския банков орган , Европейския орган за ценни книжа и пазари и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) - https://www.esma.europa.eu/document/eu-financial-regulators-warn-consumers-risks-crypto-assets

[2] Обяснителен меморандум към Предложението на Европейската Комисия, Брюксел, 24.9.2020, COM(2020) 593 final

[3] За разлика от директивите, регламентите са пряко и едновременно приложим във всички държави-членки и не е необходимо да бъде транспониран в националните законодателства на отделните държави-членки.

[4] Резюме на доклада за Оценката на въздействието, придружаващ Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937, Брюксел, 24.9.2020, SWD(2020) 381 (final)

[5] В официалния превод на Регламента е допусната неточност, като терминът „distributed ledger technology” е преведен като „технология на децентрализирания регистър“. По-прецизният превод е „технология на разпределения регистър“ (както терминът е преведен в изготвената от Комисията първоначална версия на Регламента). В технически аспект понятията „децентрализиран“ и „разпределен“ не са синоними. Въпреки това в статията се придържаме към официалния превод.

[6] Рекурсивна е тази дефиниция, която съдържа в себе си понятието, което дефинира. Рекурсивният елемент се проявява в систематичния прочит на следните две определения в чл. 3:

ТДР означава технология, която позволява функционирането и използването на децентрализирани регистри;
„децентрализиран регистър“ означава информационно хранилище за съхранение на записи на трансакции, което се споделя между мрежови възли, основани на ТДР, и се синхронизира между тях на базата на механизъм за консенсус.

[7] Именно такава е дефиницията им в Регламент (ЕС) 2022/858. на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 година относно пилотна уредба на пазарните инфраструктури, основани на технологията на децентрализирания регистър, и за изменение на регламенти (ЕС) № 600/2014, (ЕС) № 909/2014 и Директива 2014/65/ЕС.

[8] В Регламента понятието „токен “, което в буквален превод от английски означава „жетон“, се използва като синоним на криптоактив. В Регламента не е възприето добилото популярност делене на криптоактивите на „монети“ (coins) и „токени“.

[9] Електронните пари са парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, която представлява вземане към издателя, издава се при получаване на средства с цел извършване на платежни операции и се приема от физическо или юридическо лице, различно от издателя на електронни пари (чл. 34, ал. 1 от Закон за платежните услуги и платежните системи).

[10] Не подлежат на лицензиране издателите на токени, обезпечени с активи, когато:

предлаганите криптоактиви са предназначени единствено за професионални инвеститори или
средната стойност на публично предлагания криптоактив не надвишава 5 000 000 EUR.

В тези случаи издателят единствено е задължен да изготви бяла книга за криптоактива, за да информира купувачите за характеристиките и рисковете, свързани с него, като уведоми компетентния орган за бялата книга за криптоактива преди публикуването ѝ.

Освен това кредитните институции не се нуждаят от допълнителен лиценз за публично предлагане на токени, обезпечени с активи.

[11] Те трябва да разполагат във всеки един момент със собствен капитал, чиято равностойност е най-малко по-високата от следните величини (чл. 35):

а) 350 000 EUR;

б) 2 % от средния размер на резерва от активи

в) една четвърт от постоянните общи разходи за предходната година.

[12] Те трябва да подържат собствен капитал в същите размер, които са нормативно определени за дружествата за електронни пари (у нас регламентирани в чл. 38 и чл. 39 от Закона за платежните услуги и платежните системи).

[13] Минималните капиталови изисквания за доставчиците са услуги са криптоактиви са определени в зависимост от конкретния характер на извършваната дейност:

150 хил. евро за предприятията, управляващи платформа за търговия на криптоактиви

125 хил. евроо за услугите по попечителство и обмен на криптоактиви;
50 хил. евро за всички останали услуги за криптоактиви.

[14] https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2022/06/30/digital-finance-agreement-reached-on-european-crypto-assets-regulation-mica/