Разваляне на договори

Разваляне на договори
 
 
Александра Атанасова, адвокат
 
 
 Актуално към 01. 08. 2017 г.
 
 
Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се:
  • създаде,
  • уреди или
  • унищожи
една правна връзка между тях.
 
Това е легалното определение на договора, дадено в чл. 8 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
 
Договорът като институт е познат и на вещното право, търговското право, облигационното право, а вече и в семейното право (брачният договор по чл. 37, ал. 1 от Семейния кодекс.)
 
Съдържанието на договорите се определя свободно от страните доколкото то не противоречи на императивните норми на закона и на добрите нрави.
 
Веднъж сключени, договорите имат силата на закон за страните, които са ги сключили.
 
Договорите могат да бъдат:
  • изменени,
  • прекратени или
  • разваляни
само по взаимно съгласие на страните или по реда и основанията предвидени в закона (чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД).
 
Нормалното развитие на договора предполага изпълнение на поетите от съконтрагентите задължения.
 
Когато с договора е възникнало задължение за изпълнение само на едната страна, тогава се говори за едностранен договор.
 
При едностранния договор:
  • едната страна е само длъжник, а
  • другата страна е само кредитор.
Двустранният договор създава права и задължения и за двете страни.
 
Всяка от страните се оказва по отношение на другата едновременно и длъжник, и кредитор.
 
Насрещните права и задължения на страните са взаимно зависими.
 
Страната не може да иска изпълнението на вземането си, ако тя самата не е изпълнила или не е готова да изпълни.
 
Налице е така наречената в теорията генетична или функционална връзка между правото на страната да получи изпълнение от насрещната страна, но едновременно с това и тя трябва да престира (да изпълни своето задължение към съконтрагента си).
 
При неизпълнение на задълженията на едната страна поради причина, за която тя отговаря, изправната страна има право:
  • да претендира реално изпълнение,
  • да търси обезщетение за забава,
  • обезщетение за неизпълнение или
  • да развали договора.
Развалянето на договора води до заличаване на едно облигационно правоотношение с обратна сила.
 
Развалянето на договора има обратно действиеосвен при договорите за:
  • периодично или
  • продължително
изпълнение.
 
Договорът с продължително изпълнение е този, при който длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време да извършва еднакви по същество престации.
 
При договора с периодично изпълнение длъжникът трябва през определено време да извършва няколко еднакви повтарящи се през определен период от време престации. Договори с периодично изпълнение са договора за наем, договора за лизинг.
 
Предпоставките, реда и последиците от развалянето на договорите са уредени в чл. 87 - чл. 89 вкл. от ЗЗД. 
 
При сключване на договора страните могат да уговорят условията, при които настъпва развалянето му. Ако обаче такава уговорка липсва в договора, прилага се редът и основанията, които са уредени нормативно.
 
Развалянето на договора е право, което се предоставя на изправната страна по договора.
 
Развалянето на договора може да бъде осъществено с едностранно изявление от изправната страна, с което да се даде на неизправната страна подходящ срок за изпълнение с предупреждението, че след изтичането на срока договорът ще се смята за развален (чл. 87, ал. 1 от ЗЗД).
 
Едностранното изявление се отправя до неизправната страна.
 
Възможно е страните по договора да уговорят, че развалянето на договора става с едностранно писмено уведомление до неизправния длъжник, без да се дава подходящ срок за изпълнение. Принципът на договорната свобода, уреден в чл. 9 от ЗЗД допуска страните да уговарят ред за разваляне на договора, различен от уредения в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нормата е дизпозитивна.
 
Диспозитивната норма допуска страните да уговорят нещо различно от посоченото в правната норма.
 
При отсъствие на императивни правни норми относно развалянето на конкретен вид договори, страните са свободни сами да договарят условията, при които настъпва разваляне на същия с едностранно волеизявление от изправната страна до неизправната.
 
Тук трябва да посочим, че страните не могат да уговорят например извънсъдебно разваляне на договори, с които се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижими имоти, тъй като в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД законодателят е въвел в императивна правна норма реда за развалянето на този вид договори - само по съдебен ред.
 
Законодателят е посочил в чл. 87, ал. 2 от ЗЗД изрично обстоятелства, при които изправната страна може с едностранно изявление да уведоми неизправната, че счита договора за развален.
 
Кредиторът в хипотезата по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД не е длъжен да дава срок за изпълнение с предупреждение за разваляне на договора, ако е налице едно от следните обстоятелства:
  • изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти;
  • ако поради забава на длъжника, то е станало безполезно;
  • ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Изявлението за разваляне на договора следва да се отправи до неизправната страна в писмена форма.
 
Вярно е, че в изречение последно на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД се посочва, че писмената форма се изисква, ако договорът е бил сключен също в писмена форма. Но дори и договорът да е сключен в устна форма, считам че изявлението за разваляне е добре да се направи в писмена форма.
 
Съдебната практика приема, че исковата молба може да бъде разглеждана и като изявление за развалянето на договора.
 
Ако ищецът е направил искане за разваляне на договора от съда поради неизпълнение на задълженията от ответника, то волята за разваляне на възникналото между страните правоотношение е точно и ясно изразена. С получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора.
 
Съдебната практика приема, че ако останалите предпоставки по чл. 87 от ЗЗД са налице, то е възможно договорът да бъде развалени с връчване на препис от исковата молба на ответника.
 
 Предпоставките, уредени в чл. 87 от ЗЗД , при наличие на които може един договор да бъде развален, са следните: 
  • налице е неизпълнение на задълженията от едната страна по договора;
  • неизпълнението трябва да бъде виновно;
  • страната, която иска развалянето на договора трябва да бъде изправна.
Когато се разглежда неизпълнението на задължението по един договор, като основание за развалянето на същия, се преценява дали това неизпълнение е съществено по отношение на договора.
 
Неизпълнението може да бъде:
  • пълно, или
  • забавено изпълнение, или
  • несъответстващо на уговореното качество, както и
  • частично изпълнение.
Винаги се прави преценка дали неизпълнението е било съществено за договора.
 
Ако длъжникът е предал уговореното количество стоки, но с много по-лошо качество от уговореното, то в такъв случай за кредиторът е налице правото да поиска разваляне на договора.
 
Ако неизпълнението се изразява в незначителна забава, то очевидно няма причина да се иска разваляне на договора.
 
Неизпълнението на договора трябва да бъде виновно. Вината на длъжника се предполага. В съдебно производство длъжникът трябва да доказва, че неизпълнението се дължи на причини, за които той не носи отговорност.
 
Важен момент е този, че длъжникът може да не е изпълнил, тъй като не е получил необходимото съдействие от страна на кредитора.
 
Кредиторът трябва да е изпълнил своето задължение или да е готов да изпълни заедно с длъжника, т.е. да бъде изправен, за да има правото да се ползва от разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, която му дава възможност да развали договора с едностранно изявление.
 
Двустранният договор поражда задължения и за двете страни. Доколкото неизпълнението на част от задължението се явява незначително за кредитора, то разваляне на договора не се допуска.
 
Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
 
Правото по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД да се развали едностранно двустранен договор се погасява в петгодишен давностен срок.
 
Последиците от развалянето на договора са изрично уредени в чл. 88 от ЗЗД.
 
Развалянето има обратно действие, освен при договорите за периодично или продължително изпълнение.
 
Обратното действие се изразява в това, че договорът като правно основание отпада.
 
В този смисъл разменените от страните престации по договора подлежат на връщане.
 
Всяка от страните по един развален договор е длъжна да върне на другата страна полученото по договора.
 
Връщането на престациите произтича от прилагането на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Когато нещо е получено на отпаднало основание, то подлежи на връщане. Институтът на неоснователното обогатяване е уреден в чл. 55 - чл. 59 от ЗЗД.
 
Съгласно чл. 88, ал.1 от ЗЗД развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
 
На кредитора обаче не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД при наличието на развален двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение.
 
Не се дължи мораторна неустойка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, тъй като вземането произтича от договор, който е развален, т.е. със задна дата той е отпаднал като облигационна връзка между страните.
 
 
Не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такива случаи е единствено неустойката за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне, ако такава е уговорена.
 
В мотивите на ТР № 7 от 13. 11. 2014 г. е направено сравнение между фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора и фактическия състав от който се поражда правото на обезщетение.
 
В мотивите се посочва, че неизпълнението на задължението по един двустранен договор било по време, по място, в качествено или в количествено отношение, може да бъде конкретно основание за разваляне на договора.
 
Когато един двустранен договор (с изключение на тези за продължително и периодично изпълнение) е бил развален, то с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание. За кредитора остава само правото на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. Но не могат да бъде претендирани вреди от забавено неизпълнение, каквато е неустойката по чл. 92, ал. 1от ЗЗД, тъй като развалянето на договора настъпва с обратна сила, т.е. заличава се настъпилата забава, тъй като се заличава съдържанието на договора. Развалянето на договора налага всичко изпълнено по сделката да се върне на страните по нея.
 
С ТР № 7 от 13. 11. 2014 г. се приема, че ако договорът бъде развален изправната страна по него (кредиторът, който е развалил договора) не може да търси уговорената неустойка за всяко изпълнение, т.е. от мотивите на решението е видно, че върховните съдии приемат, че ако договорът е развален на няколко основания:
  • неточно изпълнение по количество,
  • неточно изпълнение по качество, или
  • заради некомплектност,
изправната страна не би могла да търси неустойка за всяко едно неизпълнение.
 
Съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да търси обезщетение само за вредите от неизпълнението на договора
 
Формата на разваляне на договора се определя от формата, в която същият е сключен. Когато договорът е сключен в писмена форма, изявлението за неговото разваляне следва да се отправи в също в писмена форма.
 
Когато договорът е свързан с:
  • прехвърляне,
  • учредяване или
  • прекратяване
на вещни права върху недвижим имот, то неговото разваляне става по съдебен ред.
 
Най-често се предприемат действия за разваляне на договори за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължения за издръжка и гледане.
 
Активно легитимиран да предяви иска за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е както:
  • прехвърлителят, така и
  • неговите наследници.
При предявяване на иск за разваляне на договор за издръжка и гледане поради неизпълнениев тежест на приобретателя на имота е да докаже, че е осигурил на прехвърлителя на имота всичко, което е необходимо за един спокоен и добър живот.
 
Преценката доколко грижите и гледането са осигурени в такъв обем, че да осигурят спокоен и достоен живот на прехвърлителя по договора се прави винаги с оглед на конкретните обстоятелства - възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия. Важно е да се знае, че при преценката за изпълнение на задълженията от страна на длъжника, продължителността на грижите и гледането се преценява с оглед на всички останали действия. Самата продължителност не представлява доказателство за осъществено изпълнение на задължението.
 
Обемът на грижите и издръжката не е определен към момента на прехвърляне на собствеността върху имота. За да е налице точно изпълнение на договора от страна на длъжника той непрекъснато трябва да предоставя грижи и издръжка в натура на кредитора в такъв обем, че да бъдат задоволени нуждите му.
 
Неприемането на грижите, неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата:
  • в натура или
  • в пари.
Когато кредиторът не оказва на длъжника необходимото съдействие и не приема предлаганите от длъжника грижи и съдействие, последният, за да бъде изправна страна, трябва да поиска от съда да трансформира задълженията от натурални в парични.
 
Натуралната престация може да се трансформира в парична при наличие на обективна невъзможност на кредитора да даде необходимото съдействие за изпълнението на задължението в натура, или при наличие на обективна невъзможност на длъжника да престира дължимото. Тогава длъжникът може да поиска от съда да му определи срок по чл. 87, ал. 3 изр. 2 от ЗЗД и да трансформира задължението от натурално в парично.
 
Малко повече подробности изнесох за съдебното разваляне на договора за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, тъй като в житейски план това са най-често срещаните случаи на разваляне на договори по съдебен ред.
 
 В чл. 89 от ЗЗД е уредено развалянето на договора по право. Когато задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, в този случай договорът се счита за развален по право.
 
Ако невъзможността е само частична, другата страна може да иска намаляване съответно и на своето задължение.
 
Допустимо е, ако другата страна няма достатъчен интерес от частично изпълнение да поиска разваляне на договора по съдебен ред.
 
Търговските договори също могат да бъдат разваляни по реда на чл. 87 - чл. 89 от ЗЗД. Съгласно препращащата норма на чл. 288 от Търговския закон за неуредените в този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство.
 
С развалянето на договора се прекратява облигационната връзка между страните.
 
Облигационната връзка се погасява и при прекратяване на договора.
 
В тази връзка развалянето на договора и прекратяването на договора много се доближават, тъй като се преустановява действието на договора между страните.
 
Съществената разлика обаче между тези юридически факти е, че:
  • прекратяването на договора настъпва за в бъдеще, а
  • развалянето на договора настъпва със задна дата, т.е. облигационната връзка отпада от датата на сключването на договора.
Тук (по отношение на развалянето) правят изключение:
  • договорът с продължително изпълнение и
  • договорът за наем,
при развалянето на които облигационната връзка се прекратява за в бъдеще, а не с обратна сила.
 
Прекратяването като юридически факт настъпва обичайно, когото задълженията по договора са изпълнени и страните са постигнали резултата, който са търсили.
 
Договорът може да бъде прекратен и по взаимно съгласие, без да е налице виновно неизпълнение на някоя от страните, или пък с изтичане срока на договора.
 
Законодателят е посочил изрично конкретни основания за някои видове договори, при наличието на които настъпва прекратяване на договора. Например, в чл. 363 от ЗЗД са посочени редица основания за прекратяване на договора за дружество.
 
Тук обаче трябва да се обърне внимание на това, че договорът за дружество е многостранен договор и като такъв той не може да бъде развален по реда на чл. 87 от ЗЗД, тъй като редът по чл. 87 от ЗЗД е предвиден само за двустранните договори, при които:
 
  • едната страна не е изпълнила задължението си по договора по причина, за която тя носи отговорност и
  • същевременно другата страна е изпълнила своето насрещно задължение или е готова да го изпълни.