ГПК. Удържане на сума по запор от обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ

ГПК. Въпрос. Един от работниците в дружеството е освободен по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и трябва да му се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Лицето има наложен запор от ЧСИ.

 

Въпросът ни е трябва ли да се удържа сума по този запор от обезщетението?

 

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

 

Актуално към 01. 09. 2018 г.

 

Несеквестируемите доходи са посочени в чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

 

Не може да се насочва принудително изпълнение:

 

  • до размера на минималната работна заплата върху трудово възнаграждение или друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и
  • върху пенсия в размер до минималната работна заплата.

 

Ако длъжникът получава месечно възнаграждение над минималната работна заплата, в чл. 446, ал. 1, т. 1, 2 и 3 е посочен размерът, който може да бъде удържан и преведен на съдебния изпълнител.

 

Съгласно чл. 446, ал. 2 от ГПК месечното трудово възнаграждение по чл. 446, ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него:

 

  • данъци и
  • осигурителни вноски.

Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) не е трудово възнаграждение, но целта на изплащането на това обезщетение е да замести дохода по трудовото правоотношение, който не се получава поради прекратяването му.

 

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа, но не за повече от 1 месец.

 

Считам, че трябва да се удържа сума по наложения запор и върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ.

 

В този смисъл е чл. 512, ал. 1 от ГПК, който казва, че запорът върху трудовото възнаграждение се отнася не само за възнаграждението посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател.

 

По този въпрос има и друго становище, а именно че работодателят не може да удържа от обезщетението по чл. 222 от КТ никакви суми по наложения запор, тъй като към датата на изплащане на това обезщетение трудовото правоотношение е прекратено.

 

Бих искала да посоча, че това становище има известни основания, но то се извежда по тълкувателен път, като липсва изрична правна разпоредба.

 

Същевременно текстът на чл. 512, ал.1 от ГПК повечето ЧСИ го изписват в запорното съобщение и той според мен обхваща и обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ.

 

Според мен, при удръжката по запора трябва да приложите текстът на чл. 446, ал. 1 от ГПК за несеквестируемост на дохода, т.е. трябва да направите удръжки, ако обезщетението е над размера на минималната работна заплата.

 

Ако обаче запорът е за издръжка, то тогава не се прилага разпоредбата за несеквестируемост на дохода и издръжката се удържа от обезщетението изцяло.

 

Длъжникът (Вашият вече бивш работник) трябва да уведоми съдебния изпълнител в едномесечен срок за новата си работа, съгласно чл. 512, ал. 7 от ГПК, в противен случай се налага глоба в размер на 200 лв. на длъжника, ако не спази това задължение да уведоми съдебния изпълнител.