По повод промяната в Закона за ограничаване на плащанията в брой (Дискусионно)

По повод промяната в Закона за ограничаване на плащанията в брой

 

(Дискусионно)

 

 

Александра Атанасова, адвокат

 

Актуално към 12.12.2019 г.

 

В Държавен вестник, бр. 94 от 29.11.2019 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗИД ЗМИП). С § 55 на ЗИД ЗМИП е направена промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).

 

Законът влиза в сила в тридневен срок от обнародването му.

 

Промяната в ЗОПБ е съществена.

 

Разширено е приложното поле на чл. 3, ал. 1, т.2 от ЗОПБ.

 

Принципното изискване на ЗОПБ е при плащания на територията на страната на сума равна или над 10 000 лева, то тези плащания трябва да се извършат по сметка. Предвидени са изчерпателно в чл. 2 от ЗОПБ изключенията.

 

Преди промяната чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ изискваше плащане по сметка и в случаите, при които плащанията са на стойност под 10 000 лева, но представляват част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева.

 

След промяната със ЗИД ЗМИП, обнародван в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. текстът на чл. 3, ал. 1,т. 2 се изменя така:

 

„Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка на стойност под 10 000 лева, но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лева.“

 

Изразът парична престация по договор“ е заменен със „свързани помежду си платежни операции на едно и също основание

 

Разширява се приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, тъй като преди се прилагаше само по отношение на договорите.

 

С промяната плащанията извършени на каквото и да било основание (с изключение на изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ) следва да се правят по сметка:

 

  • ако платежните операции са направени на едно и също основание и
  • ако общата стойност е равна на или над 10 000 лева.

Промяната внася много неясноти.

 

По принцип ЗОПБ си служи с понятието „плащане“.

 

Необяснимо защо това понятие е заменено с „платежни операции“. За платежни операции говори Законът за платежните услуги и платежните системи.

 

В писмо изх. № УК-3 от 04.04.2011 г. на МФ относно прилагането на Закона за ограничаване плащанията в брой платежните операции са разгледани в изключенията на чл. 2 от ЗОПБ. И в това писмо платежните операции се свързват със Закона за платежните услуги и платежните системи и с доставчиците на платежни услуги.

 

От мотивите на ЗИД на ЗМИП не може да се изясни каква е била волята на законодателя за тази промяна, тъй като е направена при приемане на закона на второ четене.

 

Законът е приет на второ четене на 14.11.2019 г. и от стенограмата е видно само, че промяната на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е въведена по предложение на четирима народни представители. За съжаление техните мотиви не можах да намеря.

 

Промяната е гласувана като § 54 на ЗИД на ЗМИП, но е обнародвана в ДВ в § 55 на ЗИД на ЗМИП.

 

Не бих могла да направя свое тълкуване на промяната, тъй като текстът за мен е неясен, но ми се иска да обърна внимание, че с тази промяна би могло да се ограничи значително плащането в брой на дивидентите с отделни протоколи.

 

Практика е търговските дружества да изплащат дивиденти (в общ размер над ограничителния праг) въз основа на няколко протокола на Общото събрание. Тези действия не бяха в нарушение на ЗОПБ, тъй като и в писмо изх. № УК-3 на МФ, т.IV.6 се посочва, че „всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на Общото събрание и не следва да се разглеждат като обща парична престация“. С други думи всяко едно от плащанията по отделен протокол ако е под ограничителния праг няма нарушение на ЗОПБ.

 

Има опасност, според мен, ЗОПБ с изменението на чл. 3, ал.1, т. 2 да се окаже, че тази практика (след промяната - 03.12.2019 г.) нарушава закона.

 

Правото на вземане на дивидент възниква в резултат на сложен фактически състав, завършващ елемент на който, е протоколът на Общото събрание.

 

Но правото на дивидент като имуществено право произтича от членственото правоотношение, т.е. основанието на правото на дивидент е членственото правоотношение между съдружника и търговското дружество. В ЗОПБ вече ще се търси общото основание за плащането, а не договорът и това ме води към горната теза.

 

 

Назад