Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024 г. за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от ЗМИП (отнася ли се за лица, предоставящи счетоводни услуги и адвокати)

НАЙ-АКТУАЛНОТО, ВЕДНАГА - TITA.BG

Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024 г. за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари

(отнася ли се за лица, предоставящи счетоводни услуги и адвокати)

Александра Атанасова, адвокат

Актуално към 01.04.2024 г.

Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024 г. за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закон за мерките срещу изпиране на пари – ЗМИП (Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024 г./Наредбата) е издадена на основание чл. 9б, ал. 8 от ЗМИП.

ЗМИП е насочен към регламентиране на мерките за превенция на използването на финансовата система за изпиране на пари. Обект на уреждане от този закон е както:

редът и формата за прилагане на тези мерки, така и
субектите, които са задължени да прилагат мерките.

Първият ЗМИП е приет през 1998 г., като настоящият ЗМИП го отменя през 2018 г.

Действащият към момента ЗМИП е обнародван в „Държавен вестник“ (ДВ), брой 27 от 27 март 2018 г., като до сега са направени 15 изменения на закона, последното изменение и допълнение е от 6 октомври 2023 г. (обн. ДВ. бр. 84 от 2023г.).

В чл. 4 на ЗМИП са посочени субектите, които са задължени да прилагат мерките срещу изпиране на пари, като в изброяването на тези субекти е възприет двоен подход:

В една част от текста на чл. 4 са изброени конкретно лицата като са посочени (например: чл. 4, т. 1- БНБ и кредитни институции, които извършват дейност на територията на страната; чл. 4, т. 3 - финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции; чл. 4, т. 4 - обменни бюра; чл. 4, т. 14 - нотариусите и помощник нотариусите по заместване и други).

В друга част на текста на чл. 4 са посочени лицата като е използвано описание на дейността им (например: чл. 4, т. 13 - лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и /или консултации по данъчно облагане, чл. 4, т. 18 - лицата, които по занятие извършват посредничество при сделки с недвижими имоти…; чл. 4, т. 15 - лицата, които по занятие извършват правни консултации, когато подпомагат или участват в планирането или изпълнението на операция, сделка или друго правно или фактическо действие на свой клиент относно … и са изброени в 5 подточки действия свързани с покупка на имоти или регистрация на фирми.) Описателното очертаване на задължените лица при всички текстове в ЗМИП съдържа изразът “дейност по занятие“.

Презумпция за дейност по занятие

В § 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМИП е въведена презумпция кога се приема една дейност за такава по занятие:

„Изричното посочване на една или повече от дейностите по чл. 4 в предмета на дейност по партидата на юридическо лице или друго правно образувание в съответния публичен регистър, когато тази дейност не подлежи на разрешение, лицензиране или регистриране, е основание да се смята, че посочената дейност се извършва по занятие, а лицето попада в обхвата на лицата по чл. 4 и същото е задължено да прилага мерките по този закон, докато не докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно.“

Когато субект по чл. 4 е лице регистрирано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) или регистър БУЛСТАТ е сравнително лесно да се определи дали съответната дейност е такава по занятие, но когато лицето по чл. 4 е физическо лице следва да се направи преценка като се вземе предвид целта на ЗМИП и неговите актове, както и възприетото понятие в съдебната практика, която приема че „ дейност по занятие“ е дейността, която има системен, траен, постоянен за лицето характер, обвързана е с поемането на риск и е с намерение да бъде източник на доход.

Този подход може да се окаже неприложим за целите на чл. 9б от ЗМИП и разглежданата Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024 г., тъй като той представлява една ретроспективна оценка на дейността на лицето, за да се направи преценка дали дейността му е била системна, постоянна, насочена към придобиване на доходи.

Това е така, тъй като:

съгласно чл. 9б, ал. 1 от ЗМИП за извършване на дейностите по чл. 4, т. 16 по занятие е необходимо лицето да е вписано в публичния електронен регистър към министъра на правосъдието, а

съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата вписването в регистъра е условие за извършване на дейност по чл. 4, т. 16 от ЗМИП.

Следователно ако едно физическо лице извършва някоя от дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, то следва да се впише в регистъра по чл. 9б от ЗМИП, независимо дали тази дейност има характер на дейност по занятие или е инцидента, тъй като то не може да извърши съответната услуга или дейност, ако не е вписано в регистъра.

Регистри за субектите по чл. 4 от ЗМИП

Първият регистър, този по чл. 9а от ЗМИП се води от НАП, като изрично е посочено, че вписването в регистъра на лицата се извършва преди започване на дейността. Наредба № Н-9 от 7 август 2020 г. (обн. ДВ. бр. 72 от 2020 г., изм и доп ДВ бр. 15 от 2024 г., в сила от 22.03.2024 г.) регламентира реда за вписване в регистъра по чл. 9а на лица, които най-общо могат да бъдат посочени като лица, които по занятие извършват дейности с виртуални валути.

В регистъра по чл. 9б от ЗМИП се вписват лицата по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, които са посочени като се описва дейността, която извършват по занятие. Регистърът се води от министъра на правосъдието.

В регистъра по чл. 9в от ЗМИП се вписват лицата по чл. 4, т. 40 ЗМИП, който регистър се води от Министерство на вътрешните работи.

Условие и ред за вписване в Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024 г.

Наредбата е обнародвана в ДВ. бр. 14 от 16 февруари 2024г. и влезе в сила на 20.03.2024 г. (§ 3 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Наредбата).

Съгласно § 1 от ПЗР на Наредбата лицата, които извършват по занятие дейностите по чл. 4,т. 16 от ЗМИП, подават заявление за вписване в регистъра по чл. 9б от ЗМИП в двумесечен срок от влизането на наредбата в сила.

Следователно срока за лицата по чл. 4, т. 16 от ЗМИП за вписване в регистъра по чл. 9б от ЗМИП изтича на 20.05.2024 г.

Както е посочено по-горе регистърът се води от министъра на правосъдието и вписването в този регистър се извършва само по електронен път.

Таксата за вписване в регистъра е 50 лева (т. 62х от раздел „Г. Такси, събирани от Министерството на правосъдието“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието).

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата вписването в регистъра е условие за извършване на дейност по чл. 4, т. 16 от ЗМИП.

С вписване на това изискване в чл. 2, ал. 2 считам, че законодателят обезсмисля изразът „дейност по занятие“ по отношение на физическите лица, тъй като в практиката се приема, че дейност по занятие е системна, постоянна, насочена с цел печалба. След като вписването в регистъра е условие да се извършва такава дейност, то напълно основателно следва да посочим, че лицето, което ще извършва една такава дейност всъщност следва да се регистрира в регистъра, независимо дали ще осъществява тази дейност като такава по занятие.

Вписването в регистъра се извършва по реда на чл. 7, ал. 1 от Наредбата като се подава заявление по образец, което съдържа:

1. наименование и правноорганизационна форма на юридическото лице, едноличния търговец или другото правно образувание, съответно имена на физическото лице;

2. имена на законните представители на юридическото лице или другото правно образувание, вписани в Агенцията по вписванията;

3. единен идентификационен код (ЕИК) по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съответно код по БУЛСТАТ; за физическите лица – код по БУЛСТАТ или ЕГН, за чуждестранните физически лица – дата на раждане и личен номер на чужденец;

4. седалище и адрес на управление на едноличния търговец, юридическото лице или другото правно образувание; за физическите лица – държава на постоянно пребиваване;

5. електронен адрес;

6. лице за контакти с посочени имена, длъжност, телефон и електронен адрес;

7. описание на дейността, която заявителят възнамерява да извършва, и адрес на извършването й;

8. декларация за установяване истинността на декларираните факти;

9. декларация за обстоятелствата по чл. 6, ал. 1, т. 2 и 4.

За лицата, които не са български граждани в чл. 7, ал. 2 от Наредбата е предвидено изискване да се представи към заявлението и свидетелство за съдимост, както и официален документ от компетентен орган на съответната държава, че лицето не попада в ограниченията за заемане на висша ръководна длъжност по чл. 124 от ЗМИП. Изрично е посочено, че се изисква превод на български език съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, ако документът е на чужд език.

Служителят по регистрацията извършва вписване в регистъра в срок от 14 работни дни.

Удостоверението за вписване се съставя като електронен документ, подписан с квалифициран електронен печат на Министерство на правосъдието. Удостоверението съдържа номер, който се състои от датата на вписване и порения номер на вписване в регистъра за съответната година. Всяка година номерацията започва от № 1.

За издаденото удостоверение се изпраща уведомление по електронната поща на лицето и също така се прилага към електронната му партида.

Служителят по регистрацията извършва преглед на заявлението и ако то не отговаря на изискванията по чл. 7, то той дава указания, които заявителят трябва да отстрани в 10-дневен срок (10 работни дни). Ако не бъдат отстранени недостатъците или заявителят не отговаря на условията по чл. 6, то се постановява отказ от длъжностното лице по регистрацията.

Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата.

При настъпване на промяна на вписаните в регистъра обстоятелства, следва да се отрази промяната в 14 дневен срок от настъпване на промяната. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата при промени в ТРРЮЛНЦ или в регистър БУЛСТАТ - тези промени се отразяват служебно.

В чл. 12 от Наредбата е посочено кога и при кои обстоятелства се извършва заличаване на лицето от регистъра по чл. 9б от ЗМИП:

1. при прекратяване на дейността по чл. 4, т. 16 от ЗМИП;

2. при заличаване на лице, вписано в ТРРЮЛНЦ или в регистър БУЛСТАТ, съответно при смърт на физическото лице;

3. в случаите по чл. 125 от ЗМИП;

4. в случаите по чл. 15, ал. 8 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;

5. при възникване на обстоятелство по чл. 6, ал. 1;

6. при поставяне под запрещение на физическото лице.

При възникване на обстоятелства по т. 2 - 4 заличаването се извършва служебно. В останалите случаи вписаното лице или негов законен представител следва да подаде заявление за заличаване съгласно образец № 4.

Обхват на лицата по Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024 г.

При прочит на чл. 9б и на Наредбата обхватът на лицата по чл. 4, т. 16 е посочен чрез описание на дейностите, което налага лична преценка на субекта дали подлежи на вписване в регистъра или не.

Лицата по чл. 4, т. 16 от ЗМИП са лицата, които по занятие предоставят:

а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;

б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание;

в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква "б" включително:

аа) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание;

бб) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик - в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
вв) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти.

Ако разгледаме чл. 4, т. 16, б. “а“ ЗМИП – той обхваща лицата, които по занятие предоставят:

адрес на управление,
адрес за кореспонденция,
офис и/или
други сходни услуги

за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;

В счетоводните фирми съществува трайна практика да предоставят своя адрес като адрес на управление или адрес за кореспонденция на търговските дружества, които те обслужват. По този начин считам, че тези счетоводни фирми попадат в кръга на лицата по чл. 4, т. 16, б. “а“.

Ако счетоводната фирма не предоставя своя адрес, но разполага с пълномощно за да подава декларациите на дружеството, както данъчните така и тези, свързани с осигурителното законодателство. В такъв случай считам, че попада в дейностите също посочени в чл. 4, т. 16, б. “а“ - предоставя други услуги за функционирането на юридическото лице.

Ако вземем този пример за счетоводната фирма, която осъществява счетоводни услуги и предоставя адрес на управление или адрес за кореспонденции, или притежава пълномощно за подаване на декларации и сравним със законовата презумпция по § 5 от ДР на ЗМИП би следвало да направим извода, че ако дейността по предоставяне на постоянен адрес или адрес на управление, или дейността по предоставяне на услуги свързани с функционирането на юридическото лице не са вписани в предмета на дейност на дружеството, че тази дейност не попада в „дейност по занятие“ и не следва да се регистрира в регистъра по чл. 9б от ЗМИП.

Считам, че този извод е правилен и законово обоснован, но предвид опасността от отказ да не бъде приета декларация свързана с данъчното облагане или осигурителното законодателство , на основание чл. 9б от ЗМИП във връзка с чл. 2, ал. 2 от Наредбата, бих препоръчала вписване в регистъра по чл. 9б от ЗМИП.

Текстът на чл. 4, т. 16, б. “б“ от ЗМИП е приложим към адвокатите, които извършват услуги по вписване на обстоятелства в ТРРЮЛНЦ (услуги по учредяване, регистриране …. на търговец или друго юридическо лице или друго правно образувание).

Във връзка със запитване от председателя на Висшия адвокатски съвет до министъра на правосъдието за тълкуване и становище дали адвокатите и адвокатските дружества, които извършват по занятие дейности по чл. 4, т. 16 от ЗМИП следва да подадат заявление за регистрация, министърът на правосъдието е представил свое становище с писмо вх. №714/28.03.2024г. Становището на министърът на правосъдието е, че адвокатите, които извършват по занятие посочените дейности, трябва да се регистрират в регистъра по чл. 9б от ЗМИП.

Не е дадено становище в цитираното писмо относно това коя дейност се приема за такава „по занятие“, но за сметка на това изрично е посочено, че адвокатите в качеството им на задължени лица следва да въведат в дейността си мерките за превенция на използването на финансовата система за изпиране на пари.

Санкциите предвидени за лицата по чл. 4, т. 16, които като са задължени не са се вписали в регистъра по чл. 9б от ЗМИП, са предвидени в чл. 116а от ЗМИП и са в голям размер:

1. глоба от 2000 до 10 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;
2. имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец.

При повторно нарушение наказанието е:

1. глоба от 4000 до 20 000 лв.;
2. имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.