Задължителни вноски за 2016 г. Коментар за промените в законодателството.

Задължителни вноски за 2016 г.
Коментар за промените в законодателството.
 
 
Димитър Бойчев, експерт по социално и здравно осигуряване

 
Публикувано на 04. 01. 2016 г.
 
В сила от началото на 2016 г. са извършени редица изменения и допълнения в законодателството, свързано със задължителните вноски.
 
Промените са направени основно със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2016 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2016 г., които са обнародвани в ДВ, бр. 98 от 15. 12. 2015 г.
 
Като най–значими се открояват промените, свързани с осигурените лица и осигурителния доход.
 
Освен това особено внимание заслужава въведената възможност за промяна на осигуряването от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавно обществено осигуряване (ДОО).
 
 
Държавно обществено осигуряване
 
Осигурени лица
 
Лицата, които подлежат на ДОО и съответно социалните рискове, за които са осигурени са определени в чл. 4и чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
 
Направено е допълнение в чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО, в резултат на което към обхванатите от тази точка лицаса добавени държавните служители по Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана (в сила от 01.11.2015 г.), кактоирезервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (в сила от 01.01.2016 г.).
 
Промяната е извършена предвид влизането в сила на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" (ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) и по Закона за Националната служба за охрана (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.), както и във връзка с уреждане статуса на резервистите за целите на ДОО.
 
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО са задължително осигурени за всички покрити от ДОО осигурени социални рискове.
 
Макар да не е в сила от началото на 2016 г., а от 17. 07. 2015 г.друга промяна, която заслужава внимание е включването сред задължително осигурените за целите на ДОО на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Това са лица, работещи по трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, сключен с регистриран земеделски стопанин за работа за един ден за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност "Растениевъдство" - само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула (основание чл. 114а, ал. 1 във връзка с чл. 114а, ал. 3 от КТ).
 
Важно е да се подчертае, че въпросните трудови договори не подлежат на регистрация в Националната агенция за приходите (основание чл. 114а, ал. 6 от КТ), като с един работник може да се сключват трудови договори общо за не повече от 90 дни в една календарна година (основание чл. 114а, ал. 2 от КТ).
 
Трудовото възнаграждение, което се изплаща на работника е в размер не по-малък от пропорционално определения за един ден размер на минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (основание чл. 3, ал. 4 от Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда пред Инспекцията по труда, обн. ДВ. бр.54 от 17. 07. 2015 г.).
 
Лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ подлежат на осигуряване:
  • за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и
  • за трудова злополука и професионална болест (основание чл. 4, ал. 10 от КСО, в сила от 17. 07. 2015 г.). Въпросните рискове съответстват на задължително осигуряване в два от фондовете на ДОО, а именно във фонд „Пенсии“ и фонд „Трудова злополука и професионална болест“.
Осигурителните вноски за ДОО за въпросните лица се внасят авансово (основание чл. 7, ал. 13 от КСО). Това е така, защото длъжностните лица от дирекция „Инспекция по труда“ заверяват образците на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ срещу предоставени от работодателя платежни документи за авансово внесените осигурителни вноски (основание чл. 4, ал. 4 от горепосочената наредба).
 
Осигурителните вноски за ДОО, респективно за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и за здравно осигуряване се внасят върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (основание чл. 7, ал. 13 от КСО).
 
При вече подадена декларация образец № 7 по Наредба № Н-8 от 29.12.2015 г. на Министъра на финансите, лицата по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка, тъй като не са осигурени на някое от другите основания по  закона), които са отработили дни на основание чл. 114а, ал. 1 от КТ не подават нова декларация образец № 7. Това изрично е определено с чл. 2, ал. 6 от Наредба № Н-8 от 29.12.2015 г. на Министъра на финансите. Целта е да не се създава допълнителна административна тежест за лица с краткотрайна заетост.
 
Декларация образец № 1 по Наредба № Н-8 от 29.12.2015 г. за лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ се подава с код за вид осигурен 97 (точка 12. от декларацията).
 
Въпреки, че не е в сила от началото на 2016 г., а от средата на февруари 2015 г., друга промяна, която следва да се упомене е заместване в КСО на понятието "регистрирани земеделски производители" с "регистрирани земеделски стопани"Изменението е направено, за да се постигне терминологично съответствие между КСО и Закона за подпомагане на земеделските производители, който закон във връзка със законодателството на Европейския съюз (Регламент (ЕС) № 1307/2013.) вече борави и с по-общото понятие земеделски стопани.
 
Независимо от това, определението в КСО за въпросните лица по същество остава непроменено.Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
 
 
Избор за промяна на осигуряването
 
В сила от 01. 01. 2016 г. осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на ДОО с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски за професионален пенсионен фонд, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране  (основание чл. 4в, ал. 1 от КСО).
 
 
Важно е се подчертае, че лицата, които са променили осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на ДОО не могат да възобновят осигуряването си в професионален пенсионен фонд.
 
В КСО е предвидено изборът за промяна на осигуряването от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на ДОО, както и редът и начинът за събиране и разпределение на увеличената осигурителна вноска да се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Това еНаредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и за обмен на информация
 
Осигурените в професионален пенсионен фонд лица избират да се осигуряват само във фонд "Пенсии" на ДОО чрез подаване заявление съгласно приложение № 4 към чл. 4, ал. 6 от наредбата:
 
Заявлението се подава в компетентната териториална дирекция на НАП:
  • лично,
  • от лице упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно или
  • по електронен път с квалифициран електронен подпис на осигуреното лице (основание чл. 4, ал. 7 и 8 от наредбата).
Не се приемат заявления от осигурени в професионален пенсионен фонд лица, на които към датата на подаването е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране (основание чл. 4, ал. 10 от наредбата).
 
След подаване на заявлението:
  • НАП предоставя информация на пенсионноосигурителните дружества за подадените заявления до първо число, съответно - до първия работен ден от месеца, следващ месеца на подаването (основание чл. 10, ал. 4 от наредбата). 
  • Въз основа на тази информация, на първо число, съответно - на първия работен ден от месеца, следващ месеца на подаване на заявленията пенсионноосигурителното дружество изчислява размера на средствата по индивидуалните партиди на лицата и закрива партидите.
  • В 10-дневен срок от тази дата дружеството изготвя и изпраща на Националния осигурителен институт (НОИ) информация за размера на средствата по индивидуалните партиди на лицата, които са подали заявления (основание чл. 10, ал. 6 от наредбата). 
  • Пенсионноосигурителното дружество прехвърля тези средства във фонд "Пенсии" на ДОО (в 6-месечен срок от избора) и в деня на превода предоставя по електронен път с квалифициран електронен подпис информация на НАП, съответно на НОИ, за размера на прехвърлените за всяко лице средства (основание чл. 10, ал. 7 от наредбата). 
  • В едноседмичен срок от превода пенсионноосигурителното дружество изпраща на всяко осигурено лице с писмо с обратна разписка извлечение от индивидуалната му партида и го уведомява за извършеното прехвърляне на средствата (основание чл. 10, ал. 8 от наредбата).
В обобщение може да се направи извода, че обменът на информация, разпределянето и прехвърлянето на средства във връзка с избора за промяна на осигуряването се извършва предимно на институционално ниво (между НАП, НОИ и пенсионноосигурителните дружества), без да се въвеждат допълнителни изисквания и да се увеличава съществено административната тежест за задължените лица.
 
Важно е да се подчертае, че увеличените осигурителни вноски за фонд "Пенсии" на ДОО в размера на осигурителните вноски за професионален пенсионен фонд (и лихвите по тях) не се внасят по банковата сметка на компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП за събиране на приходите на НОИ, а се превеждат по банкова сметка за ДЗПО на компетентната ТД на НАП (основание чл. 2, ал. 1 и ал. 4 от наредбата).
 
Освен това, изчисляването на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" на ДОО в размера на осигурителната вноска за професионален пенсионен фонд се извършва отделно от изчисляване на останалите дължими вноски за фонд "Пенсии" на ДОО (основание чл. 3, ал. 1, т. 6 от наредбата).
 
Това е така, защото дължимите вноски за фонд "Пенсии" на ДОО в размера на осигурителната вноска за професионален пенсионен фонд се декларират като задължение заедно с дължимите вноски за ДЗПО(на ред 13 от декларация образец № 6 към Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г., издадена от Министерство на финансите), а не с другите дължими вноски за ДОО (ред 10 от декларацията).
 
Същевременно при подаване на данните за осигуряването на тези лица, осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО в размера на осигурителната вноска за професионален пенсионен фонд ще се попълва в полето, в което се посочва размера на осигурителните вноски за професионален пенсионен фонд (вт. 25 от декларация образец № 1 към Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.).
 
По този начин в общи линии се запазва алгоритъмът, по който се извършва съпоставката между декларираните месечни задължения в декларация образец № 6 и изчислените задължителни вноски от декларации образец № 1 при преценката за наличие на равенството, което е необходимо, за да бъдат приети въпросните декларации.
 
Целта на направените именно по този начин промени в подзаконовите нормативни актове е да не се измени съществено реда, по който задължените лица изпълняват задълженията за превеждане на осигурителните вноски и декларирането на данни при прилагане на разпоредбите от КСО, които са свързани с избора за промяна на осигуряването. 
 
Промените в КСО и подзаконовите нормативни актове, свързани с избора за промяна на осигуряването отуниверсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на ДОО и възобновяване на осигуряването в универсален пенсионен фонд, бяха разгледани в брой 70 от 01 октомври 2015 г. в коментара относно новата Наредба за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за обмен на информация
 
 
Осигурителен доход
 
В основата за възникване на осигуряването за ДОО е упражняването на трудова дейност по КСО, срещу която се получават доходи като резултат от положения труд. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО). Иначе казано осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност.
 
Със ЗБДОО за 2016 г. са определени размерите на месечния осигурителен доход.
 
Минималните месечни размери на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (минималните осигурителни прагове), които ще се прилагат през календарната година са определени с Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2016 г.
 
По същество не се променя начинът, по който се определят минималните осигурителни прагове
 
Както и през 2015 г., приложението е таблица, в която са определени минимални осигурителни прагове за групираните в колони от 1 до 9 класове професии, в зависимост от номера на реда, към който се отнася основната икономическа дейност на осигурителя. Броят на редовете в които са обособени икономическите дейности в приложението е 85.
 
Икономическите дейности в приложението са посочени в съответствие с Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008). С КИД-2008 се осигурява прякото приложение на „Статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност” в съответствие с Регламент 1893/2006 на Европейския Парламент и на Съвета. КИД-2008 обхваща и групира всички икономически дейности, извършвани в обществото. Според класификацията „икономическа дейност” е група сравнително еднородни производства и услуги, като при групирането се изхожда от използваните технологии, ресурси, предназначение на продукцията и др. Съгласно методологическите бележки към класификацията, под основна икономическа дейност се има предвид тази, която носи най–голям дял в общата добавена стойност.
 
Когато осигурител извършва само една дейност, основната икономическа дейност, която е определена в съответствие с КИД-2008 се припокрива с основната икономическа дейност за целите на минималните осигурителни прагове.
 
Въпреки това основната икономическа дейност на осигурителя по смисъла на КИД-2008 не винаги съвпада с основната икономическа дейност във връзка с минималните осигурителни прагове. Осигурителите, които извършват повече от една икономическа дейност определят основната икономическа дейност за целите на минималните осигурителни прагове според преобладаващия брой работещи по трудови правоотношения лица. С други думи основна е тази дейност в която са заети най–много лица по трудово правоотношение, без да се взимат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. Когато броят на работещите по трудови правоотношения в различните дейности е равен, основната икономическа дейност се определя по избор на осигурителя.
 
Определената по този начин основна икономическа дейност се отнася към съответния ред от приложениетокъм чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2016 г.
 
Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), която е приложение № 2 към Заповед № РД 01-931 от 27.12.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика. Структурата на НКПД е част от класификацията, която определя професионалната и длъжностната структура в Република България и осигурява прякото прилагане на Международната стандартна класификация на професиите,  2008 г. (International Standard Classification of Occupations, 2008).
 
Структурата на НКПД има четири йерархични равнища:
  • клас,
  • подклас,
  • група и
  • единична група,
които са обозначени съответно с еднозначен, двузначен, тризначен и четиризначен цифров код.
 
В приложението към чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2016 г. професиите и длъжностите са групирани в 9 колони съобразно „класа” от Структурата на НКПД към който се отнасят. За да се отнесе дадена професия към съответната колона от приложението е необходимо да се определи най–малко първата цифра от кода (класа).
 
Минималният осигурителен праг за дадено лице се определя при засичане на съответния ред (основна икономическа дейност) и колона (професия).
 
В забележките от приложението към чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2016 г. са дадени няколко допълнителни разяснения във връзка с определяне на минималните осигурителни прагове:
  • Една от забележките касае работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец. Минималният осигурителен доход за тези лица се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца.
  • Друга засяга работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания. Минималният осигурителен праг за тези лица се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.
  • Пояснение е дадено и по отношение на работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството. За тези лица не се определя минимален размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Забележката не се отнася за изпълнителите по договори за управление и контрол на тези предприятия. Това е така, защото праг не се прилага само за работниците и служителите в тези предприятия. 
Важно е да се подчертае, че за 2016 г. минималният осигурителен доход не се прилага и по отношение на:
 
-        общинските съветници, както и спрямо
 
-        избраните управител, контрольор, касиер и членове на управителния и контролния съвет наетажната собственост по Закона за управление на етажната собственост. Това изрично е определено вЗабележка № 4 от Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2016 г.
 
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за следните лица:
  • работниците и служителите;
  • управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
  • лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
През 2016 г. се запазва въведеният от началото на 2011 г. диференциран минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Размерът на този доход се определя в зависимост от облагаемия доход от дейността като самоосигуряващо се лице. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е определен с чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2016 г.
 
Диференцирането съобразно облагаемия доход от дейността като самоосигуряващо се лице е извършено по следния начин:
 
облагаем доход за 2014 г. от дейността като самоосигуряващо се лице
минимален месечен размер на осигурителния доход
до 5400 лв. 420 лв.
от 5400,01 до 6500 лв. 450 лв.
от 6500,01 лв. до 7500 лв. 500 лв.
над 7500 лв. 550 лв.
 
При определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2016 г. ще се взима предвид облагаемия доход за 2014 г.
 
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2014 г., както и за започналите дейност през 2015 и 2016 г. е 420 лв. (основание чл. 9, ал. 2 от ЗБДОО за 2016 г.).
 
Важно е да се подчертае, че не става въпрос за облагаемия доход изобщо, а само за облагаем доход от трудова дейност като самоосигуряващо се лице. При извършване обаче на няколко дейности като самоосигуряващо се лице се взима предвид облагаемият доход от всички дейности.
 
Някои лица не са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, но осигурителният им доход е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се. Без да се претендира за изчерпателност като примери в това отношение могат да бъдат посочени:
  • лицата по чл. 4, ал. 5 от КСО (лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник);
  • лицата по чл. 4, ал. 7 от КСО (съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат);
  • лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО (съпрузите на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и съпрузите на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които с тяхно съгласие участват в упражняваната трудова дейност);
  • лицата по чл. 9а от КСО (зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски);
  • лицата по чл. 17 от НООСЛБГРЧ - работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи.
Диференциране на минималния месечен размер на осигурителния доход по отношение на тези лица е невъзможно, тъй като те поначало не реализират облагаем доход от трудова дейност като самоосигуряващи се.
 
Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗБДОО за 2016 г. за лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по чл. 9, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2016 г. С други думи при определяне на техния осигурителен доход се взима предвид дохода, посочен в първия ред от скалата на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. За 2016 г. този доход е определен в размер на 420 лв.
 
Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани итютюнопроизводители през 2016 г. е определен на 300 лв. (чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗБДОО за 2016 г.), като при сравнение с предходната година размерът на този доход се запазва
 
Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2016 г. е определен на 2600 лв. (чл. 9, ал. 1, т. 4от ЗБДОО за 2016 г.), като при сравнение с предходната година размерът на този доход също се запазва. Максималният месечен размер на осигурителния доход се прилага по отношение на всички осигурени лица. 
 
В изречение трето на чл. 6, ал. 9 от КСО думите „определения с влязъл в сила ревизионен акт по“ (Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) са заменени с „установения от органа по приходите при условията и по реда на“ (Данъчно-осигурителния процесуален кодекс). В резултат от промяната годишният осигурителен доход се определя и на база установен от органите по приходите на Националната агенция за приходите (НАП) облагаем доход по ревизионни актове, които все още не са влезли в сила. Целта е задълженията във връзка с облагаемия доход и годишния осигурителен доход да се установяват в хода на единно административно производство.
 
Освен това в същото изречение на чл. 6, ал. 9 от КСО думата „съответната“ е заличена. Промяната е обусловена от въведеното от началото на 2015 г. задължение за внасяне на окончателни осигурителни вноски върху годишния осигурителен доход в  размерите и за фонд “Общо заболяване и майчинство„ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд.

Самоосигуряващите се лица, които извън въпросната дейност получават възнаграждения за работа без трудово правоотношение внасят осигурителни вноски върху тези доходи при годишното изравняване, а за 2015 г. включително и за фонд „Общо заболяване и майчинство“, ако са избрали да се осигуряват в този фонд. Думата „съответната“ е заличена, за да не се ограничи годишното изравняване за фонд „Общо заболяване и майчинство“ единствено до трудовата дейност като самоосигуряващо се лице, а да се обхванат и доходите за работа без трудово правоотношение извън дейността, за която са регистрирани самоосигуряващите се лица.
 
 
Размери и разпределение на вноските
 
Размерите на осигурителните вноски за ДОО за морските лица са определени в чл. 4а, ал. 3 от КСО. За всички останали осигурени лица размерите на осигурителните вноски за ДОО са определени в чл. 6, ал. 1 от кодекса.
 
За 2016 г. се запазват размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” на ДОО:
  • за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:
-        17,8 % за работещите при условията на ІІІ категория труд;
-        20,8 % за работещите при условията на І или ІІ категория труд и за лицата по чл. 69а от КСО;
-        40,8 % за лицата по чл. 69 от КСО.
  • за лицата, родени след 31 декември 1959 г.:
-        12,8 % за работещите при условията на ІІІ категория труд;
-        15,8 % за работещите при условията на І или ІІ категория труд и за лицата по чл. 69а от КСО;
-        35,8 % за лицата по чл. 69 от КСО.
 
Вноската за фонд “Общо заболяване и майчинство” за 2016 г. се запазва в размер 3,5 %.
 
Запазва се и размерът на вноските за фонд “Безработица” - 1 %.
 
Осигурителната вноска за фонд “Трудова злополука и професионална болест” („ТЗПБ”) е диференцирана в размер от 0,4 до 1,1 % по групи основни икономически дейности, съгласно Приложение № 2 към чл. 14 от ЗБДОО за 2016 г. Основната икономическа дейност на осигурителя се определя по КИД-2008.
 
Вноската за фонд „ТЗПБ” за морските лица е в размер 1,1 %. По отношение на тази категория лица вноската за фонда е фиксирана в размер 1,1 % и не се определя съобразно основната икономическа дейност на осигурителя.
 
За 2016 г. се запазва разпределението на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” на ДОО:
  • за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:
-        17,8 % за сметка на самоосигуряващото се лице;
-        7,9 % за сметка на осигуреното лице;
-        9,9 % за сметка на осигурителя за лицата, работещи при условията на ІІІ категория труд, а когато лицето работи при условията на І или ІІ категория труд и за лицата по чл. 69а от КСО, осигурителната вноска за сметка на осигурителя е в размер 12,9 %;
  • за лицата, родени след 31 декември 1959 г.:
-        12,8 % за сметка на самоосигуряващото се лице;
-        5,7 % за сметка на осигуреното лице;
-        7,1 % за сметка на осигурителя за лицата, работещи при условията на ІІІ категория труд, а когато лицето работи при условията на І или ІІ категория труд и за лицата по чл. 69а от КСО, осигурителната вноска за сметка на осигурителя е в размер 10,1 %;
 
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 10 от КСО за лицата, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на ДОО, осигурителна вноска за фонд "Пенсии" на ДООсе увеличава с размера на вноската за универсален пенсионен фонд (5 на сто – основание чл. 157, ал. 1, т. 1от кодекса). Вноската се разпределя между осигурителя и осигуреното лице в размерите по чл. 157, ал. 3 от КСО (2,8 на сто за сметка на осигурителя и 2,2 на сто за сметка на осигуреното лице).
 
На основание чл. 6, ал. 3, т. 11 от КСО за лицата, които са избрали да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на ДОО, осигурителна вноска за фонд "Пенсии" на ДОО се увеличава с размера на вноската за професионален пенсионен фонд (12 на сто - за лицата, работещи при условията на I категория труд или 7 на сто - за лицата, работещи при условията на II категория труд – основание чл. 157, ал. 1, т. 2 от кодекса).
 
За 2016 г. се запазва съотношението, в което се разпределят осигурителните вноски за фондовете “Общо заболяване и майчинство” и “Безработица” - (60:40).
 
Вноските за фонд “Общо заболяване и майчинство” се разпределят по следния начин:
 
-        1,4 % за сметка на осигуреното лице;
-        2,1 % за сметка на осигурителя;
-        3,5 % за сметка на самоосигуряващото се лице.
 
Разпределението за фонд “Безработица” е както следва:
 
-        0,4 % за сметка на осигуреното лице;
-        0,6 % за сметка на осигурителя.
 
На основание чл. 6, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за фонд „ТЗПБ” са за сметка на осигурителя.
 
Това не се отнася за морските лица. Вноските за морските лица за фондовете на ДОО са изцяло за тяхна сметка, както следва:
 
За фонд „Пенсии”: 
  • за лицата, родени преди 01.01.1960 г.:
-        17,8 % за работещите при условията на ІІІ категория труд;
-        20,8 % за работещите при условията на І или ІІ категория труд.
  • за лицата, родени след 31.12.1959 г.:
-        12,8 % за работещите при условията на ІІІ категория труд;
-        15,8 % за работещите при условията на І или ІІ категория труд.
 
Съгласно чл. 4а, ал. 3, т. 6 от КСО за морските лица, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на ДОО, осигурителна вноска за фонд "Пенсии" на ДОО се увеличава с размера на вноската за универсален пенсионен фонд (5 на сто – основание чл. 157, ал. 1, т. 1 от кодекса).
 
На основание чл. 4а, ал. 3, т. 7 от КСО за морските лица, които са избрали да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на ДОО, осигурителна вноска за фонд "Пенсии" на ДООсе увеличава с размера на вноската за професионален пенсионен фонд (12 на сто - за морските лица, работещи при условията на I категория труд или 7 на сто - за морските лица, работещи при условията на II категория труд – основание чл. 157, ал. 1, т. 2 от кодекса).
 
За фонд “Общо заболяване и майчинство” - 3,5 %.
 
За фонд “Безработица” - 1 %.
 
За фонд “ТЗПБ” - 1,1 %.
 
 
Ред за внасяна на вноските
 
Редът за внасяне на осигурителните вноски за ДОО е определен в чл. 7 от КСО. Промени от началото на 2016 г. в реда за внасяне на осигурителните вноски за ДОО не са извършвани.
 
 
Учителския пенсионен фонд
 
Размер и разпределение на вноските
 
Учителите се осигуряват за старост и в Учителския пенсионен фонд с отделна осигурителна вноска (основание чл. 2, ал. 6 от КСО).
 
Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е в размер 4,3 на сто и е изцяло за сметка на осигурителя (основание чл. 6, ал. 7 от КСО).
 
 
Допълнително задължително пенсионно осигуряване 
 
Принципи
 
Осигуряващите се по реда на чл. 4в, ал. 1 от КСО са изключени от лицата, за които се прилага принципът за задължителност на осигуряването - един от основните принципи въз основа на които се провежда ДЗПО. Промяната е извършена с допълнение в т. 1 от ал. 1 на чл. 125 от КСО. Това се отнася и за лицата, които се осигуряват по реда на  чл. 4б, ал. 1 от кодекса.
 
 
Осигурени лица
 
Лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, които на основание чл. 4в, ал. 1 от КСО са избрали да се осигуряват само във фонд "Пенсии" на ДОО, не се осигуряват в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране.
 
 
Размери и разпределение на вноските
 
За 2016 г. размерите на осигурителните вноски за ДЗПО също се запазват.
 
Съгласно чл. 157, ал. 1 от КСО размерите на вноските са както следва:
  • за Универсален пенсионен фонд - 5 %.
  • за професионален пенсионен фонд:
-        12 % за лицата, работещи при условията на I категория труд;
-        7 % за лицата, работещи при условията на II категория труд.
 
Запазва се и разпределението на вноските за ДЗПО.
  • за Универсален пенсионен фонд:
-        2,2 % за сметка на осигуреното лице;
-        2,8 % за сметка на осигурителя;
-        5 % за сметка на самоосигуряващото се лице и морските лица. На основание чл. 157, ал. 5 от КСО те се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.
  • за професионален пенсионен фонд: вноските за професионалните пенсионни фондове са изцяло за сметка на осигурителя, с изключение на вноските за морските лица, които са изцяло за тяхна сметка (основание чл. 157, ал. 4 от КСО).
 
Ред за внасяне на вноските
 
 
Промени от началото на 2016 г. в реда за внасяне на осигурителните вноски за ДЗПО не са извършвани.
 
Доколкото по определени въпроси разпоредбите относно осигуряването за ДЗПО препращат към част първа от КСО, следва да се вземат предвид и някои от промените, свързани с ДОО, които са в сила от 01.01.2016 г.
 
 
Здравноосигурителни вноски
 
Размер и разпределение на вноските
 
 
На основание чл. 2 от ЗБНЗОК за 2016 г. здравноосигурителната вноска е определена в размер 8 % и не е променена спрямо 2015 г. 
 
Запазено е разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващия и осигурения всъотношение 60:40, както следва:
 
-        3,2 % за сметка на осигуреното лице;
-        4,8 % за сметка на осигуряващия;
-        8 % за сметка на самоосигуряващото се лице.
 
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е въведено възрастово ограничение по отношение  на лицата, които ако учат редовно до завършване на средно образование са здравно осигурени за сметка на държавния бюджет, а именно не по-късно от навършване на 22-годишна възраст. Промяната е извършена с допълнение на чл. 40, ал. 3, т. 1 от ЗЗО, което е в сила от 01. 01. 2016 г., и цели да се ограничат евентуални злоупотреби във връзка със здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет.
 
 
Осигурителен доход
 
По отношение на лицата, чийто здравноосигурителен съвпада или е обвързан с осигурителния доход за ДОО е необходимо да се имат предвид размерите на осигурителния доход, определени със ЗБДОО за 2016 г.
 
 
Ред за внасяне на вноските
 
Редът за внасяне на здравноосигурителните вноски не се променя в сравнение с 2015 г.
 
 
Други
 
 Изрично е регламентиран начинът за формиране на здравноосигурителния статус на лицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса. Според новата ал. 6 на чл. 39 от ЗЗО, здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права, се формира въз основа на данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по този закон, вписвания в официални публични регистри, писмени доказателства, предоставени от лицата, и внесените или дължимите здравноосигурителни вноски.
 
Друга промяна в ЗЗО, която заслужава внимание е свързана с възстановяването на здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка. Съгласно изменената ал. 2 на чл. 109 от ЗЗО, в сила от 28. 12. 2015 г. здравноосигурителните права на въпросните лица се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. По този начин се променя от 36 на 60 месеца периодът, за който следва да се внесат дължимите здравноосигурителни вноски с оглед възстановяване здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят здравни вноски за своя сметка.
 
Важно е да се подчертае, че изменението касае възстановяването, а не прекъсването на здравноосигурителните права. Що се касае до прекъсването на здравноосигурителните права, както и досега, преценката ще продължава да се извършва по отношение повече от три невнесени дължими здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.
 
 
Вноски за фонд “ГВРС”
 
 
За 2016 г., за поредна година, не се внасят вноски за фонд “ГВРС”. Това изрично е определено с чл. 15, ал. 1от ЗБДОО за 2016 г.