КСО. Годишен осигурителен доход при авансово осигуряване върху по–висок доход

КСО. Въпрос. КСО. ЕТ, който през годината се е осигурявал авансово на по-висок осигурителен доход и след приключване на финансовата година се установява че дохода е по-нисък и има надплатени осигуровки. В тази връзка могат ли осигуровките да бъдат прихванати и каква сума следва да посочим на част IV, ред 1 от Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ като внесени авансово и ако средният доход е по-нисък от минималния осигурителен доход. Трябва ли да се подават корекции на декларации образец № 1?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
 
Актуално към 01. 04. 2018 г.
 
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност.
 
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички доходи от трудова дейност.
 
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се дължат авансово и окончателно, като:
 
  • авансови осигурителни вноски се внасят ежемесечно за периодите на трудовата дейност и без пряка връзка с реалните доходи, а
  • годишното изравняване на осигурителния доход се извършва въз основа на действително реализираните доходи от въпросната трудова дейност.
Целта на годишното изравняване е внесените вноски от самоосигуряващите се лица да съответстват на годишна база на реалните доходи от трудова дейност за календарната година.
 
Именно поради това чл. 6, ал. 9 от КСО определя, че годишният осигурителен доход се формира като разлика между:
 
  • облагаемия доход и
  • осигурителния доход, върху който авансово са внасяни осигурителни вноски.
Същевременно за периодите на упражнявана трудова дейност самоосигуряващото се лице не може да бъде осигурено помесечно върху осигурителен доход по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, който е определен за него със ЗБДОО за 2017 г.
 
Предвид това в указанията за попълване на справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2017 г. (Таблици 1 и 2) изрично е посочено, че когато разликата е:
 
  • положителна - върху нея се довнасят осигурителни вноски, а ако е
  • отрицателна - надвнесените осигурителни вноски:
-   се прихващат и/или
-   се възстановяват
 
по реда на ДОПК, освен когато осигурителният доход в колона 5 е по-малък от минималния осигурителен доход по КСО.
 
В конкретния случай от изложеното във въпроса става ясно, че:
 
  • облагаемият доход на лицето е по-нисък от авансово избрания, но освен това е упоменато, че
  • облагаемият доход е по-нисък и от минималния месечен размер на осигурителния доход, който е определен за самоосигуряващото се лице със ЗБДОО за 2017 г. (в запитването дословно е посочено, че средният доход е по-нисък от минималния осигурителен доход).
С оглед на гореизложеното хипотеза на възстановяване/прихващане на осигурителни вноски по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) действително е възможна, но тя касае само ситуацията, при която самоосигуряващото се лице е избрало авансов осигурителен доход над минималния съгласно ЗБДОО за 2017 г. и то само за вноските внесени върху разликата между:
 
  • минималния осигурителен доход и
  • избрания от лицето.
В тези случаи Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. не предвижда задължение за самоосигуряващото се лице да коригира данните, които са подавани с декларация образец № 1 по въпросната наредба.
 
Считам, че в част IV, ред 1 от Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, трябва да се посочат не общо внесените осигурителни вноски, а тази част от внесените, които са дължими по закон от самоосигуряващото се лице (т.е. без подлежащите на прихващане/възстановяване по ДОПК вноски, ако има такива).

Назад