КСО. Дължимост на осигуровки по време на отпуск по майчинство

КСО. Въпрос. Осигурявам се по трудово правоотношение върху максималния осигурителен доход. Едновременно с това получавам и възнаграждения по граждански договори, за които не се внасят осигуровки, тъй като по трудовото правоотношение съм осигурена на максимума. От м. 12. 2016 г. до м. 09. 2017 г. излизам в отпуск по майчинство, на основание чл. 50 от КСО, за остатъка от 135 до 410 дни. През същия този период получавам възнаграждения по 5 граждански договора на обща стойност 1650 лв. нетна сума.
 
Въпросът ми е, трябвало ли е за този период да се внасят осигуровки върху сумите по граждански договори, при положение, че се водя осигурена върху минималния осигурителен доход от 460 лв. за периода на майчинството, и ако да, то това ще доведе ли до неправомерно получено обезщетение за майчинство?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
 
Актуално към 01. 06. 2018 г.
 
Лицата, работещи без трудово правоотношение (по т.нар. “граждански договори”), които не са осигурени на друго основание през съответния месец са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване), ако получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността (основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване).
 
А тези от тях, които са осигурени на друго основание през съответния месец, са задължително осигурени за горепосочените рискове независимо от размера на полученото възнаграждение по гражданския договор (основание чл. 4, ал. 3, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване).
 
Същевременно периодите на отпуск за бременност и раждане по принцип са време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се правят вноски за социално осигуряване (основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване).
 
При разглеждане на случая, считам че на първо място трябва да се вземе предвид статута на лицето за времето на отпуск за бременност и раждане.
 
Или иначе казано да се прецени притежава ли за този период майката качеството на осигурено лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
 
Определение на осигурено лице за целите на ДОО е въведено с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
 
Дефиницията недвусмислено посочва, че майката има статут на осигурено лице за този период.
 
Категорично основание е следният текст от разпоредбата: Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5, които периоди безспорно включват и въпросното време на отпуск за бременност и раждане.
 
Това на свой ред означава, че ситуацията попада в обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО и по гражданския договор лицето е задължително осигурено във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване (ДОО), респективно за допълнително задължително пенсионно осигуряване, независимо от размера на възнаграждението за работа без трудово правоотношение, тъй като е осигурена (има статут на осигурено лице) на друго основание.
 
Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането (основание чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от КСО).
 
В конкретния случай това обезщетение се получава на база отпуск за бременност и раждане, ползван по трудовия договор на майката.
 
В КСО са въведени основания за спиране на изплащането или изплащане в намален размер на обезщетението – например, при смърт на детето, даване за осиновяване или неизползване на отпуска.
 
Но такива обстоятелства в случая не са налице.
 
Ако:
  • не се прекрати трудовото правоотношение и
  • не се прекрати ползването на този отпуск,
няма предпоставки за спиране изплащането на въпросното обезщетение или за неговото изплащане в намален размер.
 
Това е така, защото обезщетението е отпуснато и се получава на база отпуска по трудовото правоотношение.
 
Още повече, че за работата по гражданския договор лицето не подлежи на осигуряване във фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО, като при наличие на горепосочените предпоставки, няма причина майката да не получава пълния размер на въпросното обезщетение за периода до изтичане на отпуска за бременност и раждане, който ползва по трудовото правоотношение.
 
В обобщение, от решаващо значение в случая е:
 
  • запазването на трудовото правоотношение и
  • да не се прекратява отпускът за бременност и раждане по него до края на полагащия се период.

 


Безплатни публикации сряда и петък. Запиши се за е-бюлетина ни ТУК.


Назад