КСО. Приложимо законодателство при чуждестранен собственик, полагащ труда си в страна от ЕС
КСО. Въпрос. Едноличен собственик на капитала на ЕООД, регистрирано в България, е гражданин от ЕС. Основната дейността, която ще се осъществява от дружеството е търговия със стоки, които се закупуват в България и се продават в страната от ЕС, на която е местно лице. Едноличният собственик на капитала на българското ЕООД управлява фирмата и полага трудова дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол ( дружеството няма назначени лица на трудов договор или подизпълнител) от чужбина.
Какво е третирането от гледна точка на осигуряването при липса на възнаграждение и за управление, и за трудовата дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол, ако лицето е:
- осигурено на основание "самостоятелно заето" в държавата-членка от ЕС;
- осигурено на основание "наето" в държава-членка от ЕС;
- не е осигурено нито в държава-членка на ЕС, нито в България на нито едно от основанията?
Правилно ли е разбирането, че и в трите случая документ А1 за приложимо осигурително законодателство не трябва да се вади нито от страната от ЕС, нито от България и че може да няма сключен договор за управление и контрол с нулево възнаграждение?
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
Актуално към 01. 07. 2018 г.
Резюме на казуса:
От изложеното в запитването може да се обобщи следното по отношение на фактическата обстановка в конкретния случай:
Гражданин на друга държава-членка на Европейския съюз (ЕС) е собственик и управител на регистрирано в България търговско дружество, чиято основна дейност е търговия със стоки.
Трудовата дейност на лицето в качеството на собственик и управител на българското дружество се извършва изцяло в чужбина (приемаме, че в държавата-членка по произход), като няма данни за заетост или самостоятелна заетост на територията на други държави-членки, включително и в България.
На база на самото запитване могат да се изведат следните въпроси:
- Кое е приложимото спрямо лицето законодателство в сферата на социалната сигурност или иначе казано в коя държава-членка на ЕС се дължат задължителните осигурителни вноски ?
- Съществува ли задължение за лицето/дружеството да уведомява за ситуацията компетентната институция на някоя държава-членка с оглед определяне на приложимото спрямо лицето законодателство в сферата на социалната сигурност ?
- Възможно ли е издаването на формуляр А1 в конкретния случай за удостоверяване на приложимото спрямо лицето законодателство в сферата на социалната сигурност ?
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Съюза.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
„Определяне на приложимото осигурително законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на осигурителното законодателство на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
В конкретния случай считам, че е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че:
- предприятието е регистрирано в България, а
- трудовата дейност на лицето в качеството на собственик и управител на дружеството се извършва изцяло в друга държава-членка.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”).
Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Тъй като работи единствено на територията на другата държава-членка, лицето е обхванато от системата за социална сигурност на въпросната държава-членка, в която се дължат и задължителните осигурителни вноски, изцяло съгласно законодателството на тази държава.
Респективно компетентната институция на България (НАП) не би следвало да претендира, установява и събира задължителни осигурителни вноски по българското законодателство за периода, през който лицето работи единствено на територията на другата държава-членка.
Това е така, защото задължителните осигурителни вноски за дейностите, извършвани изцяло на територията на другата държава-членка и евентуално реализираните от тях доходи, се дължат изцяло в съответствие с осигурителното законодателство на въпросната друга държава-членка.
На свой ред обаче това означава, че:
- за българското дружество в качеството на възложител по договор за управление и контрол от една страна и
- за самото физическо лице като собственик на дружеството от друга страна,
хипотетично е възможно да възникнат задължения за осигуровки в другата държава-членка, в зависимост и съобразно спецификата на националното осигурително законодателство на въпросната държава.
Иначе казано статутът на лицето на собственик и управител на установеното в България дружество не касае по никакъв начин задължения за осигурителни вноски по българското законодателство, защото както вече беше отбелязано, същото изобщо не се прилага спрямо лицето.
Това е валидно независимо от факта дали отношенията между дружеството и управителя ще се уредят чрез сключен в писмена форма договор за управление и независимо от определянето на възнаграждение за тази дейност.
Важното и същественото в случая е как законодателството на другата държава-членка третира тези две качества по повод евентуалното възникване на задължения за осигурителни вноски.
В тази насока би било удачно да се проучи и прецени за дейността като собственик и управител на българското дружество лицето счита ли се за осигурено по законодателството на другата държава-членка и ако да тогава как се третират тези дейности за целите на неговото прилагане.
А така също прилага ли се максимален осигурителен доход в другата държава-членка и дали лицето вече не е осигурено на някое друго основание на максимума по чуждото законодателство.
Повече информация относно статута на лицето и евентуално задълженията за осигуровки за тези дейности на територията на другата държава-членка може да се получи от нейната компетентна институция.
По отношение на основното правило (lex loci laboris) за приложимото осигурително законодателство (което е относимо и към конкретния случай) е важно да се подчертае, че в процедурно отношение:
- не съществува задължение за лицето/дружеството да уведомява за ситуацията компетентна институция на която и да било държава-членка;
- не е предвидено издаването на удостоверение А1.