Осигуряване и облагане на доходи на румънски гражданин, съвместяващ работа по ДУК в Румъния и България
Казус. Дружеството ни e назначило като управител с договор за управление и контрол чуждестранно лице - румънски гражданин. Лицето работи на същата позиция в подобно дружество в Румъния и дори се е снабдило със сертификат А1 издаден от Румънската администрация. В този сертификат като статут на заетост на лицето е посочена точка 3.1. „Командировано заето лице".
Въпросите ми са:
- Как трябва да се осигурява лицето при условие, че е гражданин на Румъния и че се е снабдило със сертификат А1? При положение, че лицето е назначено на договор за управление контрол този сертификат А1 може ли да се използва?
- Ако на лицето ще се внасят социални осигуровки трябва ли да му се извади служебен номер на чужденец за да може то да бъде включено и подавано в декларации образец № 1 и 6?
- Ако лицето няма постоянен адрес на територията на България и пребивава доста рядко трябва ли да се осигурява здравно т.е. ще се внасят ли здравни осигуровки?
- Във връзка с данъка върху доходите на физически лица при положение, че лицето е чужденец, как трябва да бъде облаган получения от него доход, а именно като доход от трудови правоотношения съгласно чл. 24 от ЗДДФЛ или като доход на чуждестранно лице с окончателен данък съгласно чл. 37 от ЗДДФЛ? Съответно как трябва да бъде деклариран удържания данък от лицето т.е. какви декларации трябва да бъдат от дружеството?
- Ако в договора за управление и контрол не е уговорено възнаграждение, то тогава дължат ли се осигурителни вноски и данъци за лицето за всеки месец и ако се дължат върху какъв доход трябва да бъдат изчислени. Причината да Ви питам това, е че лицето е назначено по договор за управление през октомври 2017 г., като до момента не са му изплатени никакви възнаграждения и не са му платени никакви осигуровки и данъци.
Отговор: Димитър Бойчев
Актуално към 01. 08. 2018 г.
Относно осигурителното законодателство
При издадено от румънската компетентна институция удостоверение А1, лицето е обхванато само и единствено от системата за социална сигурност на Румъния, респективно за него не се прилага българското осигурително законодателство и съответно не се дължат/превеждат задължителни осигурителни вноски в България.
Това означава, че компетентната институция на България (НАП) не би следвало да претендира, установява и събира задължителни осигурителни вноски по българското законодателство за периода, за който е удостоверено като приложимо осигурителното законодателство на другата държава-членка (Румъния).
Причините за това са следните:
- Удостоверение А1, издавано съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС, представлява доказателство за приложимото спрямо лицето осигурително законодателство на дадена държава-членка, като това е единствената държава, в която се дължат вноските за социална сигурност и от която може да се придобие право на съответните обезщетения.
- Формулярът удостоверява, че лицето:
- е подчинено на осигурителното законодателство на само една държава–членка, и че
- е освободено от прилагане на законодателството на съответните други държави–членки.
- Възможността институция или национален съд на някоя държава–членка да пренебрегне удостоверение А1 би поставила под съмнение фундаменталния принцип за само едно приложимо законодателство, който е основополагащ при прилагане на регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност.
С други думи удостоверение А1, надлежно издадено от институцията, която е определена от компетентен орган на съответната държава–членка, има обвързващ ефект за институциите на другите държави–членки, като те са длъжни да признават и да се съобразяват с формуляра.
Именно поради това, при издаден от компетентните румънски власти валиден формуляр А1, институциите в България нямат право да претендират, установяват и събират задължителни осигурителни вноски за лицето и периода, за който се отнася въпросното удостоверение.
На свой ред обаче това означава, че за българското дружество в качеството на възложител по договор за управление и контрол хипотетично е възможно да възникнат задължения за осигуровки в другата държава-членка, в зависимост и съобразно спецификата на националното осигурително законодателство на въпросната държава.
Иначе казано статутът на лицето на управител на установеното в България дружество не касае по никакъв начин задължения за осигурителни вноски по българското законодателство, защото както вече беше отбелязано, същото изобщо не се прилага спрямо лицето.
Важното и същественото в случая е как законодателството на другата държава-членка третира това качество по повод евентуалното възникване на задължения за осигурителни вноски.
В тази насока би било удачно да се проучи и прецени за дейността като управител на българското дружество:
- лицето счита ли се за осигурено по законодателството на другата държава-членка и ако „да“ тогава как се третира тази дейност за целите на неговото прилагане и така също
- прилага ли се максимален осигурителен доход в другата държава-членка и дали лицето вече не е осигурено до максимума по чуждото законодателство на някое друго основание.
Добре е да се има предвид, също така, че националното осигурително законодателство на компетентната държава–членка (в случая Румъния) се прилага в неговата цялост (в т.ч. здравното осигуряване), с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват:
- задължителни регистрации,
- подаване на данни за лицето, деклариране на задължения за вноски и
- други
в зависимост от спецификата на това законодателство.
Повече информация относно статута на лицето и дали евентуално възникват задължения за осигуровки за тази дейност може да се потърси от румънската компетентна институция.
Относно третиране от гледна точка на ЗДДФЛ
............................................