Осигуряване и облагане на доходи на румънски гражданин, съвместяващ работа по ДУК в Румъния и България

Казус. Дружеството ни e назначило като управител с договор за управление и контрол чуждестранно лице - румънски гражданин. Лицето работи на същата позиция в подобно дружество в Румъния и дори се е снабдило със сертификат А1 издаден от Румънската администрация. В този сертификат като статут на заетост на лицето е посочена точка 3.1. „Командировано заето лице".

Въпросите ми са:

  1. Как трябва да се осигурява лицето при условие, че е гражданин на Румъния и че се е снабдило със сертификат А1? При положение, че лицето е назначено на договор за управление контрол този сертификат А1 може ли да се използва?
  2. Ако на лицето ще се внасят социални осигуровки трябва ли да му се извади служебен номер на чужденец за да може то да бъде включено и подавано в декларации образец № 1 и 6?
  3. Ако лицето няма постоянен адрес на територията на България и пребивава доста рядко трябва ли да се осигурява здравно т.е. ще се внасят ли здравни осигуровки?
  4. Във връзка с данъка върху доходите на физически лица при положение, че лицето е чужденец, как трябва да бъде облаган получения от него доход, а именно като доход от трудови правоотношения съгласно чл. 24 от ЗДДФЛ или като доход на чуждестранно лице с окончателен данък съгласно чл. 37 от ЗДДФЛ? Съответно как трябва да бъде деклариран удържания данък от лицето т.е. какви декларации трябва да бъдат от дружеството?
  5. Ако в договора за управление и контрол не е уговорено възнаграждение, то тогава дължат ли се осигурителни вноски и данъци за лицето за всеки месец и ако се дължат върху какъв доход трябва да бъдат изчислени. Причината да Ви питам това, е че лицето е назначено по договор за управление през октомври 2017 г.,   като до момента не са му изплатени никакви възнаграждения и не са му платени никакви осигуровки и данъци.
 
Отговор: Димитър Бойчев
 
Актуално към 01. 08. 2018 г.
 
 
Относно осигурителното законодателство 
 
При издадено от румънската компетентна институция удостоверение А1, лицето е обхванато само и единствено от системата за социална сигурност на Румъния, респективно за него не се прилага българското осигурително законодателство и съответно не се дължат/превеждат задължителни осигурителни вноски в България.
 
Това означава, че компетентната институция на България (НАП) не би следвало да претендира, установява и събира задължителни осигурителни вноски по българското законодателство за периода, за който е удостоверено като приложимо осигурителното законодателство на другата държава-членка (Румъния).
 
Причините за това са следните:
 
  • Удостоверение А1, издавано съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС, представлява доказателство за приложимото спрямо лицето осигурително законодателство на дадена държава-членка, като това е единствената държава, в която се дължат вноските за социална сигурност и от която може да се придобие право на съответните обезщетения.
  • Формулярът удостоверява, че лицето:
-   е подчинено на осигурителното законодателство на само една държава–членка, и че
-   е освободено от прилагане на законодателството на съответните други държави–членки.
 
  • Възможността институция или национален съд на някоя държава–членка да пренебрегне удостоверение А1 би поставила под съмнение фундаменталния принцип за само едно приложимо законодателство, който е основополагащ при прилагане на регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност.
С други думи удостоверение А1, надлежно издадено от институцията, която е определена от компетентен орган на съответната държава–членка, има обвързващ ефект за институциите на другите държави–членки, като те са длъжни да признават и да се съобразяват с формуляра.
 
Именно поради това, при издаден от компетентните румънски власти валиден формуляр А1, институциите в България нямат право да претендират, установяват и събират задължителни осигурителни вноски за лицето и периода, за който се отнася въпросното удостоверение.
 
На свой ред обаче това означава, че за българското дружество в качеството на възложител по договор за управление и контрол хипотетично е възможно да възникнат задължения за осигуровки в другата държава-членка, в зависимост и съобразно спецификата на националното осигурително законодателство на въпросната държава.
 
Иначе казано статутът на лицето на управител на установеното в България дружество не касае по никакъв начин задължения за осигурителни вноски по българското законодателство, защото както вече беше отбелязано, същото изобщо не се прилага спрямо лицето.
 
Важното и същественото в случая е как законодателството на другата държава-членка третира това качество по повод евентуалното възникване на задължения за осигурителни вноски.
 
В тази насока би било удачно да се проучи и прецени за дейността като управител на българското дружество:
 
  • лицето счита ли се за осигурено по законодателството на другата държава-членка и ако „да“ тогава как се третира тази дейност за целите на неговото прилагане и така също
  • прилага ли се максимален осигурителен доход в другата държава-членка и дали лицето вече не е осигурено до максимума по чуждото законодателство на някое друго основание.
Добре е да се има предвид, също така, че националното осигурително законодателство на компетентната държава–членка (в случая Румъния) се прилага в неговата цялост (в т.ч. здравното осигуряване), с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват:
 
  • задължителни регистрации,
  • подаване на данни за лицето, деклариране на задължения за вноски и
  • други
в зависимост от спецификата на това законодателство.
 
Повече информация относно статута на лицето и дали евентуално възникват задължения за осигуровки за тази дейност може да се потърси от румънската компетентна институция.
 
 
Относно третиране от гледна точка на ЗДДФЛ
 
 
 ............................................

Безплатни публикации сряда и петък. Запиши се за е-бюлетина ни ТУК.


 

Назад