КСО. Осигуряване на пенсионер със сключен договор за управление в качеството му на член на съвета на директорите на АД

КСО. Въпрос. Член на съвета на директорите в акционерно дружество има сключен договор за управление. Не е самоосигуряващо се лице. Не се осигурява другаде на друго основание. Пенсионер е и получава максималния размер на пенсия за страната – 910 лева.

 

Трябва ли да бъде осигурявано лицето и какви осигурителни вноски трябва да бъдат удържани от неговото възнаграждение? Ако не желае, има ли възможност лицето да не бъде осигурено и на какво основание и с какъв код за вид осигурен ще бъде подавана информация в декларация образец № 1?

 

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

 

Актуално към 01. 08. 2018 г.

 

Лицата, които упражняват дейност като управители (изпълнители по договори за управление и контрол) на търговски дружества (в случая акционерно дружество) са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). От 01.01.2010 г. с измененията и допълненията в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО в случай, че възнагражденията на лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества не са изплатени или начислени, осигурителните вноски за ДОО се дължат върху не по–малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (минималните осигурителни прагове).

 

В тази връзка е важно да се подчертае, че като неначислени възнаграждения на лицата, които осъществяват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества могат да се третират единствено дължими възнаграждения.

 

А дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество.

Следователно, разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не намира приложение по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения в случай, че възнагражденията не са договорени или определени по съответния ред.

 

Ако в конкретната ситуация не е налице договорено или определено възнаграждение на лицето, което извършва дейността по управление и контрол и в случай, че такова възнаграждение не се начислява и/или изплаща не се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.

 

В случай обаче, че има определено възнаграждение по договора за управление и контрол или такова възнаграждение се начислява/изплаща, то лицето задължително подлежи на социално и здравно осигуряване на това основание.

 

Осигурителните вноски за ДОО за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са в размерите за всички осигурени социални рискове по кодекса, независимо че лицето е придобило право на пенсия. А ако е родено след 31 декември 1959 г. (което е малко вероятно в случая) за него се дължат осигурителни вноски и за ДЗПО в универсален пенсионен фонд.

 

Специфична особеност в случая е, че за целите на здравното осигуряване пенсията участва (и то на първо място) при ограничаването до максималния месечен размер на осигурителния доход съгласно ЗБДОО за съответната година. Поредността на доходите с оглед ограничаване до максимума е следната:

 

 

Когато лицето подлежи на задължително социално и здравно осигуряване на това основание, данните в декларация образец № 1 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. на Министъра на финансите се подават с код за вид осигурен 10 (в точка 12. Вид осигурен от декларацията).

 

Една от възможностите за оптимизиране на разходите за осигурителни вноски в случая е лицето да не работи през целия месец, а например само в дните за участие в заседания на съвета на директорите на акционерното дружество.

 

Тогава неговият минимален месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, през които е работило (основание чл. 1, ал. 5 от НЕВДПОВ).

 

Но за да намалее и сумата на дължимите осигуровки е необходимо самото възнаграждение, което му се начислява/изплаща също да е съобразено с така определения минимален осигурителен праг. Това е така, защото осигуровки се дължат върху (не по-малко от) минималния осигурителен доход единствено, в случай че действителният доход от трудова дейност на лицето е по-малък от въпросният минимален осигурителен праг.