КСО. Отпуск по майчинство на лице с двойно гражданство, работещо по трудови договори в България и Румъния

КСО. Въпрос. Лице с българско и румънско гражданство и с постоянно пребиваване в Румъния е назначено на редовен трудов договор в румънска фирма и на 4 часа по втори трудов договор в българска фирма. Сега и предстои излизане на отпуск преди раждане (45 дни) по нашето законодателство. Как следва да се процедира? Издават ли се и в Румъния такива болнични листи и къде следва да се подава информацията?

 

Имам и допълнителни въпроси:

 

  1. Какъв ще е документът, който ще бъде основания за неявяване на работа, ако е болничният лист издаден там, то смущаващото е ЕГН-то неидентично с ЕГН-то по българското гражданство и в такъв случай може ли да се счете пред съответните институции, че става случай за едно и също лице?
  2. Не знаем, дали в Румъния периодите с право на болнични и отпуски съвпадат на нашето законодателство и ако не, то какъв ще е документът който ще ни даде законното основание за отсъствие?
  3. Като каква форма на неприсъствие ще се води лицето, ако няма да се приложи и декларира болничен лист при нас и в Декларация образец № 1 и кой ще е кодът за неприсъствие?

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,

с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД

 

Актуално към 01.09.2018 г.

 

Ползването на осигурителни права в конкретния случай е следствие от приложимото спрямо лицето осигурително законодателство. Предвид това, на първо място би било добре да се изясни коя държава-членка е компетентна за целите на социалната сигурност.

 

След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Съюза.

 

Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

 

Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

 

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

 

Изложеното във фактическата обстановка предполага, че лицето работи в две държави-членки (Румъния и България). Предвид това, в конкретния случай е налице трансгранична ситуация по смисъла на регламента, защото гражданин на държава-членка е трудово активен на територията на различни държави-членки (Румъния и България).

 

Основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

 

Регламент (ЕО) № 987/2009 дефинира лицата, които в различните хипотези на паралелна трудова активност следва да се разглеждат като обичайно осъществяващи дейност като заети в две или повече държави–членки.

 

Това са тези, които осъществяват едновременно или последователно, в полза:

 

  • на едно предприятие (работодател) или
  • на различни предприятия (работодатели),

една или няколко отделни дейности в различни държави–членки (основание чл. 14(5) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Предвид това в случая най-вероятно става въпрос за трудова активност, попадаща в обхвата на чл. 13(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, а именно дейност за различни работодатели (румънско и българско предприятие) в две държави–членки (Румъния и България).

 

Когато лице, попадащо в приложното поле на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, обичайно осъществява дейност в различни държави-членки на ЕС, то е задължено да уведоми институцията на държавата-членка, в която пребивава (основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009).

 

Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него.

 

Пребиваване” е мястото, където лицето обичайно пребивава. Пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент № (ЕО) 987/2009.

 

От изложеното във фактическата обстановка може да се предположи, че центърът на интересите на лицето е в Румъния. Ако е така, въпросното лице е задължено да уведоми за ситуацията компетентната румънска институция (на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009).

 

Приложимото осигурително законодателство се удостоверява с формуляр A1. Удостоверението представлява доказателство за приложимото спрямо лицето осигурително законодателство на дадена държава-членка, като това е единствената държава, в която се дължат вноските за социална сигурност и от която лицето би следвало да ползва съответните обезщетения.

 

Лице, което е заето в две или повече държави-членки е подчинено на осигурителното законодателство на държавата-членка по пребиваване, ако извършва значителна част от дейността си в тази държава-членка (основание чл. 13(1)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Под пребиваване отново се има предвид държавата-членка, в която се намира центърът на жизнения интерес на лицето.

 

А значителна част от дейността се свързва с изпълнение на количествени критерии - не по-малко от 25 % от работното време и/или възнаграждението на лицето в държавата по пребиваване. В случай, че лицето пребивава в Румъния и реализира там не по-малко от 25 % от работното време и/или възнаграждението, компетентната институция на тази държава най-вероятно ще определи като приложимо спрямо него румънското осигурително законодателство.

 

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя една единствена държава-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави-членки и от която, при необходимост, лицето черпи осигурителни права (изцяло съгласно осигурителното законодателство на тази държава).

 

Важно е да се подчертае, че е паралелно осигуряване и едновременно ползване на права в Румъния и България е неприемлива ситуация от гледна точка правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки и е в разрез с основополагащия принцип за само едно приложимо осигурително законодателство.

 

В тази връзка е добре да се има предвид, също така, че националното осигурително законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост и за всички клонове на социалната сигурност, както по отношение на задълженията за осигурителни вноски, така и за съответстващите им осигурителни права и обезщетения.

 

Иначе казано, ако Румъния е компетентна по отношение социалната сигурност на лицето, то за него:

 

  • изобщо не би следвало да се превеждат задължителни осигурителни вноски в България и
  • съответно да се ползват осигурителни права, в т.ч. обезщетения за бременност и раждане, респективно не би следвало да се изпълняват административни формалности във връзка с получаване на такива обезщетения по българското законодателство.

В заключение, ако поради някаква причина за лицето не е определяно и удостоверявано приложимото осигурително законодателство би било добре възможно най-скоро да се предприемат съответните действия (упоменати по-горе в настоящия отговор), тъй като както вече беше отбелязано ползването на осигурителни права в конкретния случай е пряко свързано с това.


По отношение на допълнителните въпроси:

 

  • По въпроси 1 и 2:

Лицето пребивава в Румъния и временната неработоспособност поради бременност и раждане най-вероятно ще бъде установена на територията на тази държава-членка.

 

Ако е така, лицето ще оправдае периодите на отсъствие от работа чрез документ, издаден от компетентните здравни органи на Румъния, който макар и издаден в другата държава-членка ще удостовери същите обстоятелства, които в България по принцип се удостоверяват с болничен лист.

 

Тъй като документът най-вероятно ще бъде издаден на румънски език и същият не е унифицирана стандартна бланка, приложима за всички държави-членки (както са например формулярите по Регламентите на ЕС), работодателят би могъл да изиска въпросният документ да бъде представен заедно с лицензиран превод на български език.

 

Разликата в идентификаторите на лицето по румънското и по българското законодателство е нещо обичайно (в ЕС все още не се прилага единен за всички държави-членки идентификационен номер за целите на социалната сигурност) и това, само по себе си, едва ли е някакво основание за работодателя да не се съобрази с документа, още повече ако разполага с достатъчно друга надеждна информация за надлежната идентификация на лицето.

 

  • По въпрос 3:

Както вече беше отбелязано в първоначалния отговор, националното осигурително законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост, както по отношение на задълженията за осигурителни вноски, така и за съответстващите им осигурителни права и обезщетения.

 

Това обхваща всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицето, деклариране на задължения за вноски и други в зависимост от спецификата на приложимото законодателство.

 

Респективно за лицето не би следвало да се изпълняват задължения по осигурителното законодателство на други държави-членки.

 

Това означава, че ако Румъния е компетентна по отношение социалната сигурност на лицето, то за него изобщо не би следвало да се подават декларации образец № 1 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. на Министъра на финансите.

 

Назад