Дискусионно: ЗДДФЛ. ЗКПО. КСО. ЗДДС. Третиране на доходи на физическо лице от американска интернет платформа за игри

Казус. Местно физическо лице на България – български гражданин с още две физически лица от САЩ и Великобритания има профил в американска платформа за творци. Там тримата разработват игри, като българинът рисува, а другите двама пишат сценарии и диалозите в играта. В тази платформа всеки потребител, може да влезе и ако хареса нещо да изпраща пари на авторите с бутона „Donation.“ Обикновено с тези пари се надгражда играта и/или се правят нови нива, като се публикуват линкове, за да може да се играят, тестват и т.н. Пари не се получават за гледания и харесвания, а само с конкретен превод през бутона „Donation“.

 

Има следните особености:

 

-   не е задължително да се направи нещо по играта срещу постъплението на пари, т.е. независимо има ли дарение или не, авторите преценяват има ли нова идея или не;

-   понякога се получават пари само защото потребителите са харесали продукта;

-   изпращането на пари към сметката не е под условие;

-   линковете с игрите са общодостъпни - независимо изпратили ли си пари или не.

 

Парите постъпват в сметката на българина (той е създал профила, но и тримата създали играта фигурират като автори), българинът ги дели на три и изпраща частта на останалите двама. Разходите също се делят на три.

 

Реално, платформата е регистрирана и на тримата, но Paypal е на българина. Там постъпват парите, като от платформата са си удържали тяхната комисионна. Българинът приспада само таксите на Paypal.

 

Въпроси:

  1. Какво е третирането на доходите от правна гледна точка? Тези доходи са авторски възнаграждения, доходи от граждански договор или дарение, тъй като създателите на играта дават достъп само до линковете за потребители (да се играе) - не разработват нива по възлагане, а ако те решат?
  2. Какво е третирането от гледна точка на ЗДДФЛ/ЗКПО? Към момента доходът се третира като авторско възнаграждение, на тримесечие се декларира с декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ, като се декларира и облага 1/3 от сумата, тъй като има договор помежду тримата автори, че всичко се дели на три, но с оглед, че цялата сума постъпва в сметката на българското местно лице, дали в 40% нормативно - признати разходи не попадат хонорарите и на другите двама?
  3. Какво е третирането от гледна точка на КСО/ЗЗО?
  4. Какво е третирането от гледна точка на ЗДДС? Ако се приеме, че е налице обичайна търговска дейност по възлагане (сумите са над 50 000 лв. на тримесечие) ще се трупа ли оборот за регистрация по ЗДДС. Платформата е американска, но потребители са от цял свят включително и Европейския съюз. Потребителите може да влизат с реални данни, а може и с псевдоними, може и платформата да изпраща пари, а реалният платец е невидим за нас - той ги изпраща на платформата, а тя по сметката на българското местно лице.

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,

с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД

 

Актуално към 01. 10. 2018 г.

 

............................................

 

 

 

2. Задължителни осигурителни вноски

 

Въз основа на изложените в запитването факти може да се направят следните няколко извода като отправна точка за изясняване характера на този доход, а именно:

 

  1. Получаваните от лицето парични средства не би могло да се разглеждат като авторски възнаграждения, тъй като въпросните доходи не са получени във връзка с използването или за правото на използване на някакво авторско право;
  2. Между получателят на тези средства и платците, които са потребители в платформата не са налице т. нар. “граждански договори”, тъй като въпросните правоотношения предполагат престиране на предварително уговорен между страните определен трудов резултат. Също така, няма данни за наличие на елементи от такива правоотношения между лицето и самата платформа;
  3. Трудно би могло да се приеме, че въпросните средства не са свързани с положен от лицето труд (в случая творческа дейност по разработване на продуктите).

Предоставена е допълнително информация, че тази дейност е извършвана в качеството на физическо лице - член на неперсонифицирано дружество.

 

Предвид териториалния обхват, ситуацията едва ли попада в приложното поле на наднационален координационен инструмент в сферата на социалната сигурност (регламент на ЕС или споразумение с трета държава, по което България да е страна).

 

С оглед на всичко изложено до тук считам, че особеностите на конкретната ситуация не оказват влияние върху начина, по който въпросното лице поначало подлежи на социално и здравно осигуряване в България.

 

Упражняващите трудова дейност физически лица - членове на неперсонифицирани дружества са самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и подлежат на социално осигуряване именно на това основание, при съобразяване с относимите разпоредби от същия кодекс и подзаконовите нормативни актове към него. Тези лица са самоосигуряващи се и за целите на здравното осигуряване в България.

 

Основните акценти в това отношение, най-общо, са следните:

 

  • за целите на държавно обществено осигуряване (ДОО) са въведени като вид осигурени лица с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, където е определен и задължителният обхват на тяхното осигуряване;
  • осигуряването за ДОО е обвързано с упражняването на трудова дейност по КСО (основание чл. 10, ал. 1 от кодекса) и съществува задължение за подаване на декларация при:

-   започване,

-   прекъсване,

-   възобновяване или

-   прекратяване

 

на всяка трудова дейност (извършва се на основание и по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица);

 

  • по силата на чл. 6, ал. 8 от КСО, осигурителните вноски за ДОО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху осигурителният доход, определен в същата разпоредба и в срокът, регламентиран в чл. 7, ал. 4 от кодекса;
  • дължат окончателни осигурителни вноски за ДОО върху годишния осигурителен доход, по реда и в сроковете определени с чл. 6, ал. 9 от КСО.

При определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като членове на неперсонифицирани дружества се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти (основание чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски);

 

  • тези от тях, които са родени след 31 декември 1959 г. се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата (УПФ); осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в УПФ се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО и се превеждат едновременно с осигурителните вноски за ДОО;
  • за целите на здравното осигуряване тези лица се осигуряват също:

-   авансово и

-   окончателно

 

върху осигурителен доход и в сроковете, регламентирани с чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване;

 

  • съществува задължение за периодично подаване на данни за осигуряването на въпросните лица и за деклариране общият размер на сумите за дължимите осигурителни вноски по начина, реда и в сроковете определени с Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. на Министъра на финансите.

 

Както вече беше отбелязано, при определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като членове на неперсонифицирани дружества се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.

 

Спецификата в конкретния случай може би произтича от факта, че въпросните средства не се изплащат от дружеството.

 

Въпреки това и доколкото същите не се получават под формата на дивидент, личното ми мнение е, че ако са доходи от трудова дейност тези средства също подлежат на годишно изравняване (в частта, полагаща се на въпросното лице).

 

Считам, че това е така, защото всички доходи от трудова дейност на самооситуряващите се лица би следвало да се вземат предвид при формиране на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски.

 

Освен вече упоменатите разпоредби от действащото осигурително законодателство, изключително показателно в това отношение, макар и като косвен аргумент, е едно от разясненията в указанията за попълване на Таблици 1 и 2 за годишното изравняване, а именно, че:

 

 “Доходи от трудова дейност, които подлежат на годишно изравняване и са декларирани в приложения от данъчната декларация, извън посочените в указанието, също се вземат предвид при формиране на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски.”.

 

 

....................................................

 

 

 

Назад