КСО. Право на обезщетение за болничен на лице, работещо по чл. 114 от КТ

КСО. Въпрос. Лице работи по договор по чл. 114 от КТ, съгласно който е уговорено, че ще работи 4 дни всеки месец. Изготвя се график за работата на лицето за два месеца напред по четири последователни дни в месеца. Всеки месец съответно се подава Декларация образец № 1 с начало и край на осигуряването съобразно отработеното време. През месец септември 2018 г. съгласно утвърдения график лицето следва да работи от 10.09 до 13.09. 2018 г. Лицето представя първичен болничен от 10.09 до 16.09.2018 год. включително и съответно не застъпва на работа и няма да отработи дните за месец септември по утвърдения график.

 

Следва ли това лица да се счита за осигурено от 10.09.2018 г. и има ли право на обезщетение за болничен - съответно 3 дни за сметка на работодател и 1 ден за сметка на НОИ?

 

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД

 

Актуално към 01. 10. 2018 г.

 

Трудовият договор, сключен по силата на посочената в запитването разпоредба, е за работа през определени дни от месеца (основание чл. 114 от Кодекса на труда).

 

В тази връзка накратко ще припомним някои относими промени в чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), действащи от началото на 2015 г., които са валидни и понастоящем, а именно:

 

  • в чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО бяха заличени думите “наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа през един календарен месец”;

До влизането в сила на тези промени работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, подлежаха на задължително осигуряване единствено за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Или иначе казано само във фонд “Пенсии” и фонд “ТЗПБ” на държавното обществено осигуряване (ДОО).

 

Вследствие на въпросните промени обаче, от началото на 2015 г. работниците и служителите подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове по КСО, независимо от броя на работните дни/часове през календарния месец и основанието, на което е възникнало трудовото правоотношение.

 

Изключение правят единственолицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ (основание чл. 4, ал. 10 от КСО), но разглежданият случай категорично не попада в тази хипотеза.

 

Това означава, че лицето, за което е отправено запитването, поначало е осигурено за всички осигурени социални рискове по КСО, включително за общо заболяване и майчинство.

 

Осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицето започне да упражнява съответната трудова дейност по КСО и продължава до нейното прекратяване (основание чл. 10, ал. 1 от кодекса).

 

С § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е въведено определение на осигурено лице за целите на ДОО:

 

Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

 

На основание същата дефиниция, осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите, които се зачитат за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски (по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО), в това число периодите на отпуските за временна неработоспособност.

 

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност при условията, определени в чл. 40, ал. 1 от КСО.

 

За първите три работни дни от временната неработоспособност осигурителят изплаща на осигуреното лице 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение (основание чл. 40, ал. 5 от КСО). Това възнаграждение е осигурителен доход по смисъла на КСО и върху него се дължат осигурителни вноски за ДОО.

 

Спецификата в случая произтича от факта, че денят, в който лицето трябва да започне да отработва определените за съответния месец дни, се припокрива с деня на настъпване на временната неработоспособност, като непосредствено преди това работникът е с прекъснато осигуряване предвид характера на трудовото правоотношение (работа през определени дни от месеца).

 

А това неизбежно поставя съществения въпрос счита ли се лицето за осигурено във въпросния ден, отговорът на който е от решаващо значение както за правото на обезщетение за временна неработоспособност, така и по отношение на осигурителните вноски за първите три работни дни от нея.

 

Изключително важно в конкретния случай е наличието на валидно трудово правоотношение, по което преди да настъпи временната неработоспособност, лицето вече е започнало да упражнява трудова дейност по КСО, макар и само през определени дни от предходните месеци (предвид спецификата на трудовия договор по чл. 114 от КТ).

 

Предвид това считам, че осигуряването на работника е възникнало и въпреки съответните прекъсвания същият би следвало да се разглежда като осигурено (за общо заболяване и майчинство) лице в деня на настъпване на временната неработоспособност, независимо че същият съвпада с деня, в който лицето трябва да започне да отработва определените дни за разглеждания месец:

 

както по отношение правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, така и

във връзка с изплащането на възнаграждение по чл. 40, ал. 5 от КСО.

 

Доста по-различна би била ситуацията, ако първият ден от периода на временната неработоспособност съвпадаше с най-първия ден на работа по трудовия договор (встъпването в длъжност). Тогава не би било изключено органите на Националният осигурителен институт да се насочат към обосноваване на тезата, че лицето не се счита за осигурено във въпросния ден.

 

Друг е въпросът доколко обоснован би бил подобен подход и как кореспондира с досегашната съдебна практика, например Решение на Върховния административен съд № 4384 от 28.03.2013 г. по административно дело № 1435/2013

 

Но в конкретния случай дори не става въпрос за най-първия ден на работа по трудовия договор, а за осигуряване което вече е възникнало, макар и с наличие на съответните прекъсвания, предопределени от специфичния характер на трудовото правоотношение.

Назад