КСО. Осигуряване на бъдеща майка – работещ съдружник и управител в ООД

КСО. Въпрос. Бъдеща майка е самоосигуряващо с лице като съдружник и управител в ООД от двама съдружника, като бъдещата майка е работещият съдружник.

 

  1. Налага ли се и ако да, с кой нормативен акт на НОИ или НАП, за периода 45 дена преди раждане и до навършване 1 година на детето, да не извършва никаква дейност в дружеството, като за тази цел се назначи прокурист или друг заместник?
  2. Дали действително според закона се налага до навършване на 1 година на детето изобщо нещо да се прави?

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД

 

Актуално към 07.10. 2109 г.

 

Извън дейността по управление, лицата, които полагат труд като съдружници в търговски дружества (самоосигуряващи се лица) са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване).

 

По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 4, ал. 4 от кодекса).

 

Видът на осигуряването се определя с декларация, която се подава по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (основание чл. 1, ал. 3 от наредбата).

 

Осигуряването:

 

  • възниква от деня, в който съдружниците в търговски дружества започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
  • продължава до нейното прекратяване (основание чл. 10 от кодекса).

Задължението за осигуряване за тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

 

Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която са регистрирани самоосигуряващите се лица, се декларира с декларация, която се подава по реда на наредбата (основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

 

Лицата, които са осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност бременност и раждане или отглеждане на малко дете (чл. 3, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

 

Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство (какъвто най-вероятно е и конкретния случай):

 

  • за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и
  • за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение (чл. 3, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

Тези периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (основание чл. 9, ал. 2 т. 5 от КСО).

 

За въпросните периоди не се подава декларация за прекъсване на дейността (основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

 

По презумпция самоосигуряващите се лица не упражняват трудова дейност за периодите на:

 

  • временна неработоспособност,
  • бременност и раждане и отглеждане на малко дете.

В тази връзка, както вече беше отбелязано, за тези периоди не се подава декларация за прекъсване на дейността.

 

Ако не е упражнявана трудова дейност, тези периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.

 

В случай обаче, че през въпросните периоди упражнява трудова дейност, самоосигуряващото се лице дължи вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО).

 

Същевременно в КСО и подзаконовите нормативни актове не съществува изискване прекъсването на трудова дейност за периодите на бременност и раждане и отглеждане на малко дете да се доказва със сключване (и вписване в търговския регистър) на договор за прокура.

 

Това означава, че лицата не са длъжни по закон да доказват с договор за прокура прекъсването на трудова дейност както:

 

  • за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, така и
  • за периодите на отглеждане на малко дете.

 

Доколкото въпросното лице не упражнява каквато и да било трудова дейност за периодите на бременност и раждане и отглеждане на малко дете, възлагане на управлението на търговското дружество е по-скоро управленско решение, свързано предимно с функциониране на предприятието, което обаче не би следвало да има пряко отношение към правото на обезщетения от ДОО.

 

Установяването и доказването на трудова дейност се осъществява от Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт в хода на съответните производства, съобразно възложените им по закон функции.

 

 


За абонатите на ТИТА виж още публикации на Димитър Бойчев  от октомврийския брой  на списанието:

 

 

 

 

Назад