КСО. Особености при осигуряване без трудово правоотношение и подаване на Декларация обр. № 1

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

 

Всеки трети понеделник от месеца безплатна публикация: ОСИГУРОВКИ

 

Абонирай се за е-бюлетина ни ТУК


КСО. Въпрос. Търговско дружество е наело лице за извършване на консултантска услуга, като е сключен договор за работа без трудово правоотношение с продължителност от 19 до 31 януари 2021 г. и възнаграждение 1000 лв. При изплащане на възнаграждението по договора се установява, че лицето е било в трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 19 януари и за периода 1 до 18 януари е осигурено на това основание върху осигурителен доход, равен по размер с максималния месечен размер на осигурителния доход за 2021 г. – 3000 лв. Лицето не е пенсионер, не е самоосигуряващо се лице и след прекратяване на трудовото правоотношение не е извършвало друга трудова дейност през месец януари, освен работата без трудово правоотношение с търговското дружество, т.е. не е осигурявано на друго основание.

 

Въпрос:

 

Има ли задължение търговското дружество да внесе задължителни осигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение за работата без трудово правоотношение? Ако няма, може ли да се приложи чл. 4, ал. 9, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13) и да не се подаванат данни с декларация обр. № 1 за лицето?

 

 

Отговор: Борислав Димчев, експерт по социално и здравно осигуряване

 

Актуално към 15.02.2021 г.

 

Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт при условията на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Съгласно тези разпоредби, осигурителните вноски в размера за фонд "Пенсии" на ДОО се дължат когато:

 

  • изплатеното възнаграждение след приспадане на разходите за дейността по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е по-голямо или равно на минималната работна заплата, определена за страната за съответния период;
  • лицето е осигурено на друго основание през съответния месец – в този случай се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ.

 

С оглед обстоятелството, че за същия месец (от 1 до 18 януари) лицето е осигурено на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО във връзка с дейността си по трудовото правоотношение върху максималния месечен размер на осигурителния доход - 3000 лв., е необходимо да се има предвид и разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от същия кодекс.

 

На основание тази разпоредба за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от кодекса, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

 

  1. доходи от дейности на лицата, съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО (където в случая попада доходът от трудовото правоотношение на лицето);
  1. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
  1. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
  1. доходи за работа без трудово правоотношение.

Видно от тази разпоредба на кодекса, осигурителният доход от трудово правоотношение е поставен на първо място в определената последователност и в случая осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен размер на осигурителния доход.

 

Следователно, върху доходът, получен като възнаграждение за работата без трудово правоотношение не се дължат осигурителни вноски за ДОО. Този доход е на последно място като доход, който участва в сбора на доходи от трудова дейност на лицето, с оглед ограничаването им до максималния размер на осигурителния доход.

 

Здравното осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, е уредено с чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 40, ал. 1 т. 6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1 точки. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от закона (в случая чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 3), вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО. За да бъде изпълнено условието на чл. 40, ал. 7 и ал. 8 от ЗЗО (максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява и внася здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване) в разглеждания случай и по отношение на осигурителния доход за здравното осигуряване, приложима е ал. 11 на чл. 6 от КСО.

 

Предвид изложеното, върху изплатеното възнаграждение за работа без трудово правоотношение на лицето не се начисляват и внасят осигурителни вноски:

 

  • за държавното обществено осигуряване и
  • за здравно осигуряване,

защото във връзка доходите от трудово правоотношение са внесени върху максималния месечен осигурителен доход. Не се дължат и осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, тъй като на основание чл. 157, ал. 6 от КСО тези вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

 

Следва да се отбележи, че на основание чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 и/или ал. 10 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 отсъщия кодекс.

 

По отношение на декларация обр. № 1, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба № Н-13 е необходимо да се има предвид следното:

 

За лицата, работещи без трудови правоотношения, декларацията се подава от осигурителите, клоновете и поделенията им в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите - до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-13).

 

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 8 от Наредба № Н-13 за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подават декларации обр. № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход.

 

Тази разпоредба не се прилага за лицата, които са:

 

  •  осигурени на основание чл. 4, ал. 1 от КСО за пълен месец върху максималния месечен размер на осигурителния доход и
  • са получили възнаграждение за работа без трудово правоотношение за същия месец (чл. 4, ал. 9, т. 1 от Наредба № Н-13).

Видно от цитираната разпоредба, за да не се подава декларация, е необходимо лицето да е осигурено на основание чл. 4, ал. 1 от КСО като са изпълнени кумулативно следните две условия:

 

  1. осигуряването по чл. 4, ал. 1 от КСО да бъде за пълен месец и;
  1. върху максималния месечен размер на осигурителния доход.

В разглеждания случай лицето е осигурено във връзка с трудовото правоотношение върху максималния месечен размер на осигурителния доход (3000 лв.), но не е изпълнено първото от посочените условия, защото считано от 19 януари, осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено.

 

Следователно, ако не бъде подадена декларация обр. № 1 във връзка с осигуряването за работа без трудово правоотношение, за лицето ще липсват данни за зачетен осигурителен стаж за този период, т.е. за останалата част от месеца.

 

С оглед изложеното, в посочената хипотеза независимо, че не се дължат осигурителни вноски, периодът от месеца, през който лицето е полагало труд без трудово правоотношение по сключения договор:

 

  • се зачита за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9 от КСО и
  • осигурителят има задължение да подаде декларация обр. № 1 за периода от 19 до 31 януари 2021 г.