КТ. КСО. ЗДДФЛ. Командироване на лица от страни на ЕС по договор за предоставяне на услуги в друга страна от ЕС

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

 

Всеки трети понеделник от месеца безплатна публикация: ОСИГУРОВКИ

 

Абонирай се за е-бюлетина ни ► ТУК

Казус. Търговско дружество регистрирано в България възнамерява да разшири дейността си, свързана с предоставяне на услуги и на територията на Германия. За тази цел ще бъдат сключени трудови договори с граждани на Румъния и Унгария, които ще бъдат командировани и ще полагат труд само на територията на Германия. Във връзка с дейността им по трудовите правоотношения за лицата ще бъде приложимо осигурителното законодателство на Германия.

 

Въпроси:

 

  1. Следва ли за сключените трудови договори с тези лицата да бъдат подадени уведомления, съгласно на чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ)?
  2. Дружеството задължено ли е за въпросните лица да подава ежемесечно декларация обр. № 1 по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13)?
  3. Следва ли за лицата, граждани на държави-членки на ЕС (Румъния и Унгария), командировани в Германия да се удържа данък върху доходите от трудови правоотношения, съгласно Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ)?

 

 

Отговор: Борислав Димчев, Евгения Попова

 

Актуално към 15.06.2021 г.

 

По първи въпрос:

 

Предвид чл. 10, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) разпоредбите на същия кодекс се прилагат и за трудовото правоотношение между:

 

  • български работодател и
  • работник или служител с място на работа извън Република България,

доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. Съгласно ал. 3 от посочената разпоредба, кодексът не се прилагат за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава.

 

В случай че трудовите правоотношения с гражданите на ЕС се уреждат на основание КТ, съгласно чл. 62, ал. 3 от същия кодекс работодателят е длъжен да изпрати уведомление за сключения трудов договор, като уведомлението се изпраща в тридневен срок от сключването на трудовия договор. Данните, които се съдържат в уведомлението и редът за неговото изпращане се определят с Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

 

 

По втори въпрос:

 

С оглед посочените факти, лицата са наети с цел командироване и ще полагат труд единствено на територията на Германия, но предвид обстоятелството, че работодателят е установен на територията на България е налице случай на трансгранична ситуация и лицата попадат в персоналния обхват на:

 

 

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕО) 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

 

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Съгласно чл. 11(1) от общите правила на Регламент (ЕО) 883/2004 лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка (чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004).

 

Задължителните осигурителни вноски за лицето се превеждат според приложимото законодателство на държавата-членка, която за съответния период е единствено и изцяло компетентна за социалната сигурност.

 

В този случай работодателят със седалище или място на дейност извън държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наетото лице, изпълнява всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение превеждане на задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, така както ако седалището или мястото на дейност се намира в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 21 (1) от Регламент 987/2004).

 

С оглед посоченото, когато за лицата не е приложимо българското осигурително законодателство работодателят (българското търговско дружество) следва да внася осигурителни вноски за въпросните лица в Германия.

 

Следователно не е налице и основание за подаване в НАП на:

 

  • данни за осигуряването на въпросните лица и
  • данни за дължимите осигурителни вноски по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване.

 

По трети въпрос:

 

Обект на облагане по ЗДДФЛ са доходите на:

 

  • местните и
  • чуждестранните

физически лица, като местните физически лица са носители на задължението за данъци, за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за придобити доходи от източници в Република България.

 

Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:

 

  1. има постоянен адрес в България;
  2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната, или
  3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
  4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България.

Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.

 

Попадайки в една от тези хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

 

На основание чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица.

 

В чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ е посочено, че доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.

 

Предвид това, в случая командированите служители:

 

  • са граждани на други държави от ЕС и тъй като
  • работата се извършва изцяло в чужбина,

те остават чуждестранни лица за България.

 

Доколкото трудът ще се полага изцяло в Германия, доходите на чуждестранните лица няма да са от източник в България и няма да подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ.

Назад