ЗЗО. Здравни осигуровки за сръбски гражданин, работещ в България по ТД за български работодател

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

Всеки трети понеделник от месеца безплатна публикация: ОСИГУРОВКИ

Абонирай се за е-бюлетина ни ► ТУК

ЗЗО. Въпрос. Гражданин на Сърбия работи по трудов договор за български работодател на територията на България. Лицето все още не разполага с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България.

Дължат ли се за сръбския гражданин здравни вноски по българското законодателство?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев консултинг

Актуално към 15.07.2021 г.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Що се отнася до гражданите на трети държави, задължително осигурени в НЗОК са само тези от тях, на които е разрешено:

дългосрочно или

постоянно

пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО).

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че по въпросите в областта на социалната сигурност, Република България и Република Сърбия прилагат спогодба[1], която е в сила от 01.02.2013 г. Процедурните правила за прилагане на спогодбата са въведени с административно споразумение между двете договарящи държави[2].

Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия.

В материалния обхват на спогодбата (т.е. сред уредените въпроси) се включва законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея. По отношение на България тук се включва и медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Иначе казано, задължителните здравни вноски попадат сред уредените със спогодбата въпроси.

В персоналния обхват на спогодбата попадат лицата, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете договарящи държави.

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Част II от спогодбата (чл. 7 – чл. 10), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на спогодбата). С оглед на гореизложеното считам, че в конкретния случай е налице трансгаранична ситуация.

Вследствие от определяне на приложимото по спогодбата осигурително законодателство, се определя и договарящата държава, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на това двустранно споразумение.

По отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето на територията на едната договаряща държава, дори и когато пребиваването на лицето или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща държава, се прилага законодателството на първата договаряща държава, т.е. прилага се осигурителното законодателство на държавата по трудова заетост (основание чл. 7 от спогодбата).

Предвид това, ако работи само в България, то сръбският гражданин би следвало да е обхванат от българското осигурително законодателство, съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на спогодбата.

Както вече беше отбелязано, задължителните здравни вноски попадат спед уредените със спогодбата въпроси. Това означава, че за сръбския гражданин не е валиден общия ред за здравно осигуряване на чужденците в България, а би следвало да се отчете предвиденото в спогодбата със Сърбия. Иначе казано, сръбският гражданин би следвало да е задължително осигурен в НЗОК още от момента, в който лицето започне да работи в България. А не както за останалите чужденци - в най-общия случай при получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната.

В случаи като този Националната агенция за приходите (НАП) обикновено не e в състояние да разполага с точна информация за момента, от който чужденецът попада сред задължително осигурените в НЗОК лица. И поради тази причина агенцията може да не е започнала да генерира здравен статус за лицето, въпреки че на база спогодбата и работата в България за него вече може да са станали дължими здравни вноски. В контекста на гореизложеното, сръбският гражданин има основание, при възникнала такава необходимост, да се обърне към офис на НАП с оглед включването му към лицата, които са задължително здравно осигурени в НЗОК.

[1] Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, подписана в Белград на 19 септември 2011 г., ратифицирана със закон, който е приет от 41-ото Народно събрание на 5 юли 2012 г. и обнародван в Държавен вестник, брой 54 от 2012 г.

[2] Административно споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност