ЗДДФЛ. КСО. Възстановяване на внесен авансов данък и задължителни осигуровки при възстановяване на получените суми

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

Всеки трети понеделник от месеца безплатна публикация: ОСИГУРОВКИ

Абонирай се за е-бюлетина ни ► ТУК

Казус. През 2020 г. търговско дружество е изплатило доходи от друга стопанска дейност на физически лица, които са обложени с авансов данък по чл. 43 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и са удържани задължителни осигурителни вноски, в случаите когато получателите на тези доходи не са самоосигуряващи се лица и подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съответно чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). За получателите на доходите, които са самоосигуряващи се лица и са декларирали това обстоятелство, платецът не е удържал авансов данък и задължителни осигурителни вноски.

През 2021 г. са налице случаи, в които някои от тези лица връщат получените от тях през предходната година доходи, поради неизпълнение на клаузи в сключените договори.

В такива случаи удържаните и внесени от дружеството, както и декларираните от самоосигуряващите се лица задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски представляват ли недължимо внесени, поради обстоятелството, че сумите се връщат от лицата?
Ако лицата възстановят пълния размер на получените от тях доходи, който включва авансовия данък и задължителните осигурителни вноски, кой следва да възстанови недължимо внесения данък и задължителни осигурителни вноски и каква е процедурата по тяхното възстановяване?

Отговор: Евгения Попова, Борислав Димчев

Актуално към 15.08.2021 г.

1. Относно недължимо внесения авансов данък по реда на ЗДДФЛ:

По силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, а по отношение на момента на придобиването на доходите, са приложими правилата на чл. 11 от ЗДДФЛ.

В случая, тъй като лицата поради неизпълнение на сключените договори, възстановяват изцяло получените от тях доходи, са налице недължимо внесен данък и задължителни осигурителни вноски, предвид че физическите лица вече нямат придобит доход.

Това е така както в случаите, когато дружеството - платец е удържало и внесло авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски, така и в случаите, когато доходите са изплатени на самоосигуряващи се лица без да са им удържани авансов данък и задължителни осигурителни вноски.

Редът за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и задължителни осигурителни вноски е регламентиран в Раздел I на глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). На основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва:

по инициатива на органа по приходите или

по писмено искане на лицето,

т.е. в случая това могат да направят физическите лица, които са върнали придобитите от тях през 2020 г. доходи.

Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

За целта въпросните физически лица е необходимо да коригират вече декларираните от тях данни в годишната им данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ дава възможност при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след крайния срок за подаване на годишната данъчна декларация, лицата еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода (в случая до 30 септември 2021 г.) да направят промени, като подадат нова декларация.

Следва да се има предвид че:

лицата възстановяват на дружеството размера на получените от тях доходи, включително удържаните данъци и задължителни осигурителни вноски, а

дружеството няма ангажимент да извърши корекция на авансовия данък, т.е. подадената информация за авансовия данък по чл. 43 от ЗДДФЛ с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ не следва да бъде коригирана.

Дружеството следва да извърши корекция на предоставената от него информация със Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за съответните физически лица, като чрез тази корекция:

ще се промени само размерът на придобития през 2020 г. от тях доход, а

размерът на удържания авансов данък ще се запази.

Корекции в данните, предоставени за конкретните физически лица, могат да се правят неограничено в срок до 30 септември 2021 (чл. 73, ал. 8 от ЗДДФЛ).

2. Относно недължимо платените задължителни осигурителни вноски:

Процедурата за възстановяване или прихващане по чл. 129 от ДОПК се прилага и за недължимо платените задължителни осигурителни вноски.

В посочената хипотеза писменото искане за възстановяване може да бъде подадено в компетентната ТД на НАП от:

търговското дружество, което в случая освен платец на дохода и задължено лице по ДОПК е било и в качеството на:

- осигурител по смисъла на КСО за лицата, които подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от кодекса, съответно

- осигуряващ по ЗЗО за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.

В тази хипотеза дружеството е необходимо да извърши корекция на данните, подадени по чл. 5, ал. 4 от КСО.

Предвид обстоятелството, че се възстановява изцяло полученият доход е необходимо да бъдат:

- заличени подадените декларации обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за съответните месеци за въпросните лица и

- коригирани размерите на съответните декларирани дължими осигурителни вноски с декларация обр. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.

Заличаването и корекциите се правят по реда, определен с Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13). При това условие на дружеството се възстановяват (прихващат) недължимо внесените задължителни осигурителни вноски в размерите, определени за сметка на осигурителя/осигуряващия.

Възстановяването на данъка и удържаните от лицата задължителни осигурителни вноски в размерите, определени за сметка на осигуреното лице се осъществява като отделно производство по ДОПК, където страна (субект) в административния процес е съответното физическо лице.

Самоосигуряващото се лице, получило доход, който подлежи на възстановяване на дружеството.

В този случай като неразделна част от новата годишна данъчна декларация с променени данъчна основа и задължения, в сроковете по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ се подава и Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2020 г. като се отразяват съответните корекции в годишния осигурителен доход, върху който се внасят окончателни осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ (и фонд „Общо заболяване и майчинство“ когато самоосигуряващото се лице, е избрало да се осигурява за този фонд) и ДЗПО в универсален пенсионен фонд, съответно определените нови размери на окончателните осигурителни вноски съгласно таблица 1 от справката, и в годишния осигурителен доход и окончателната осигурителна вноска за здравно осигуряване съгласно таблица 2 от справката.

Самоосигуряващото се лице е необходимо да подаде и коригираща декларация обр. № 6 по реда на Наредба Н-13, когато като резултат от възстановения на дружеството доход се намаляват декларираните задължения за осигурителни вноски.

От физическите лица (които не са самоосигуряващи се лица) получили доход, върху който дружеството е удържало данък и задължителни осигурителни вноски в размерите за сметка на осигуреното лице.

На лицата се възстановяват недължимо удържаните и внесени от дружеството задължителни осигурителни вноски в размерите, определени за сметка на осигуреното лице.

Важно е да се отбележи, че на основание чл. 128, ал. 3 от ДОПК и в трите хипотези искания за недължимо платени или събрани суми за допълнително задължително пенсионно осигуряване се разглеждат само:

- до размера на наличните средства в индивидуалната партида на лицето в пенсионноосигурителното дружество или

- до размера на средствата в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система.

В останалите случаи отношенията се уреждат между:

- пенсионноосигурителното дружество,

- осигурителя и

- осигуреното лице.