КСО. Дължимост на осигурителни вноски при изплащане възнаграждение на починало лице на наследници
TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд
Всеки трети понеделник от месеца безплатна публикация: ОСИГУРОВКИ
► Абонирай се и чети още коментари на тема осигуровки:
КТ. КСО. ЗДДФЛ. Относно наемането, осигуряването и облагането на непълнолетно лице - художник
Михаил Илиев, Димитър Бойчев, Людмила Мермерска
КСО. Дължимост на осигурителни вноски при изплащане възнаграждение на починало лице на наследници
Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
Регламент (ЕО) № 883/2004. Осигуряване на съдружник в ООД, полагащ личен труд в Чехия
Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КСО. Въпрос. Във връзка с публикация „ЗДДФЛ. Третиране на суми, изплатени на наследници при смърт на служител“, бр. 132/2020 г. възникна следният въпрос:
При последното изработено възнаграждение дължат ли се осигурителни вноски?
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев консултинг
Актуално към 15.10.2021 г.
Упражняването на трудова дейност е в основата на социалното осигуряване [1] и съответно е неизменна предпоставка за придобиване качеството на осигурено лице, чиято дефиниция е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Предвид това и осигурителният доход неслучайно включва най-общо всички възнаграждения и други доходи именно от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).
Иначе казано, за целите на социалното осигуряване не е без значение качеството/правоотнотношението, въз основа на което се полага трудът.
В конкретния случай обаче, осигурено лице е било починалият работник, а между:
- неговите наследници и
- работодателя
не са налице каквито и да било правоотношения по повод полагане на труд, които евентуално да формират някаква основа за възникване на осигуряване.
С оглед на гореизложеното намирам, че спрямо наследниците, за работодателя не би могло да възникне качеството:
- на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, респективно
- на осигуряващ по смисъла на (§ 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби към Закона за здравното осигуряване.
На свой ред това предполага, че работодателят на починалия работник не би следвало да прави вноски за обществено осигуряване по отношение на наследниците.
[1] Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.